Септември наближава вече, чакаме те, мъничко човече!

Според мен трябва да слезе това бебе надолу, за да може да излезе. Сигурно има и случаи, в които след започнали контракции се смъква, знам ли, но като цяло трябва да падне коремчето знам аз.
Така е наистина, точно като знае човек какво го чака и съвсем основателно се страхува   Аз вярвам силно, че ще мине по-леко от предишното, но не си правя илюзии- това е коремна операция и възстановяването е болезнено и иска време. При нормалното болките са преди това, а при секциото- след и то не се знае колко след. Излизане от упойка, контракции, раздвижване и т.н. всичко си боли и няма как да е друго яче.
На вас след колко време ви слезе кърмата предния път, че имам някакви много смътни спомени от целия период ... ?
Да напомня на момичетата, които по някаква причина ще са с обща анестезия да си вземат някакви бонбони за смучене за след това, но не и ментови, ако планират да кърмят, защото има вероятност гърлото да е травмирано или силно пресъхнало от интубацията.

Хич не я искам тази пълна упойка точно заради интубирането...ама със спиналната също има недостатъци..
Аз просто се моля да издържа психически (и физически де) операцията и 2та часа, в които краката не си ги усещаш...след това ще търпя..

Определено е кофти на операционната маса и тоя период после с безчувствените крака, но за мен след това тепърва идва истинската гадост- като те пусне упойката и започнеш всичко да усещаш  И после- ти можеш само врата да си въртиш кажи-речи и ти кажат : "Ставай" ... Но да не стресираме излишно момичетата, които не са минали през това и вярват, че е по-добре от нормалното.

Аз от епидуралната също не си чувствах краката след раждането.

Моето първо секцио беше в 11 на обяд, когато Мм дойде да ме види беше към 13 и изглеждаше потресен от това как изглеждах аз,хаха. Гледаше ме хем уплашено, хем съжалително, никога няма да забравя този поглед. Сега ако го питаш той не помни ама... сигурно съм изглеждала ужасно. Беше ми студено, треперех, въпреки че бях загъната с 2 или 3 одеала, и това с нечувстването на краката, беше стресиращо, но аз някак го проспах. Понеже не бях спала изобщо предната вечер имах да наваксвам и щом Мм видя бебето постоя 30 40 мин. и си тръгна си поспах. Раздвижването го направихме сутринта на следващия ден, и по обяд бебето вече беше при мен. През това време кърмата ми вече беше слязла. Когато го донесоха по обяд казаха, че не е гладен да го пробвам с кърма по-късно. 2 или 3 часа по-късно се опитах да го храня, той засука и малко успокои напрежението в гърдите. После нямахме нужда от АМ, беше само на кърма. Другото го изцеждах и хвърлях, понеже нямаше къде да го съхранявам. Даже май преди първото ядене понеже бяха станали много твърди гърдите, малко бях дръпнала с помпата. Сърцето ме болеше да я хвърлям тая коластра... ама хвърлях.
А самата операция... за мен беше ужасна. Със спиналната упойка малко почваш да си въобразяваш разни неща. Аз през цялото време мислех, че ще повърна и исках легенче. Те ми казваха, че е нормално и няма опасност, но аз не та не. Дадоха ми и естествено не повърнах. През цялото време обаче исках да ставам да си ходя, дърпах се, по едно време мислех, че виждам светлината в тунела. То вероятно е било лампата над операционната. След като видях бебето, вече спокойна, че е добре почнах, съвсем да си придставям разни откачени неща, това пак било от упойката. Накрая мислех, че ще стана и ще си ходя сама, както си стигнах на отиване. Сега обаче, съм готова за тези, неща и мисля, че ще съм по-спокойна.

Аз съм със секцио по желание засега и не съм с нагласата, че отивам на разходка в парка, но каквото и да е-  все ще мине. Повечето ми приятелки, които са раждали със секцио, казват, че са се възстановили доста бързо след това - вярно е , че не са тичали още същия ден , което е възможно при естественото раждане, но се преживява и са си кърмили бебчетата след това. Така че най-важна е нагласата и..да се надяваме , че при нас ще протече възможно най-добре.

Не, не и след нормално не се тича 😂 Аз се възстановявах много дълго време. Няма да влизам в подробности сега.

Love_fairy, при второто ще е много добре поне всички така казват, а и браво за смелостта

mi6entse, абсолютно същата работа- и аз още помня уплашено-съжалителната физиономия на ММ като ме видя след интензивно ! По време на операцията- ти през цялото време си мислила, че ще повърнеш, аз- че се задушавам, въобще- чудно ! 
При теб бързо е слязла кърмата значи. Аз питам, понеже също имам спомен, че още на другия ден стана, но викам сигурно си внушавам, че е било така. Искам този път да помоля да не му дават АМ и се чудех дали няма да истеряса това бебе от глад, докато се случат нещата  От коластрата успях да дам аз малко предния път. Макар да не беше хм .. много стерилна помпата реших, че ползите надвишават евентуалните рискове 

Има ли други като мен, от вчера следобед нещо загубих апетит.... Сега си направих филийки гризнах и чак се отвратих и ми стана гадно не ми се яде нищо но пробвах, това дали е нормално 37+2г.с. съм🤔🤔

Ами тук от седмица-две доста момичета се оплакаха от загуба на апетит и гадене, така че най-вероятно е нормално за към края на бременноста

И аз вчера бях така докато не се стръмни навън. Тогава почти изядох цялата къща

И аз съм така 😃

С бебчо се прибрахме в сряда. Гледаме си се и се напасваме тримата. Иначе ни започнаха коликите и общо взето се мъчим да ги преборим.
За секциото също мисля, че е индивидуално. Но в никакъв случай не е нещо, което да не се търпи. Аз също се ужасявах от мисълта за секцио. В петък сутринта ми казаха,че  след 30 минути влизаме. Опитах се да не превъртам сюжети и се отпуснах. Имаше 2 планови след мен, та ги успокоявах жените 😀. В реанимация бяхме трите. Едната спа непробудно цял ден, но на другия ден се раздвижи най добре от всички. На мен най-трудно ми беше изправянето от седнала в права, особено първия ден. Втория беше пак зор, а от третия пак боли, но се свиква. Вече 11 дена след секциото се чувствам много добре, даже бих казала пълноценна, въпреки липсата на сън. Дори започна да ми се прави секс, откакто се изкъпах нормално 😀😀

Тъкмо зачетох "Раждане с любов" с Олга Дукат, та още на първа страница причините за първото й секцио са като описаните в предните страница - ама то голямо бебе, ама ти не си толкова голяма, и т.н. А всъщност - лекарката й излиза отпуска. Мисълта ми е , че лекарските препоръки е хубаво да се ревизират, за тях секциото е в пъти по-удобно .. не случайно покрай Коледа и НГ медицинските причини за секцио рязко се качват ... 

Аз не съм фен на нещата на всяка цена, нито на стриктното следене на плана за раждане - каквото стане и каквото дойде. За сега показания за секцио нямам, освен , че бебокът върви едър, ама терминът ми е на 30.09 , та ще видим как ще се развият нещата.