Мама .. или просто слугиня ?

Ако още кърмиш наистина няма как да идеш да работиш по цял ден. Бебето е малко. Дъщеря ми сука до 3.5 години, хаха.

А мъжът ти какво мисли?

Аз мисля, че свекърите мислят доброто, обаче не тебе не ти е угодно.

Аз бих им казала, че искам да работя и да пестя, да си купя кола, къща Итн. Бих казала в прав текст, че домакинската работа ми тежи.

Можеш да помолиш твоите родители да дойдат и да обсъдите заедно ситуацията. Да направите семеен съвет.  

Да тежи ми домакинската работа не е едно и две и три те са сто неща, няма смисъл да  обеснявам вече прочетох ба всички коментарите 
Целта ми не е да се развеждам и да съдя мъжа си колкото и глупав да е аз го обичам имам дете с него не ме тормози не ме бие тои дори си е много добър към мен религията им е такава и това влияе на всичко с стари разбирания са тук писах със цел да споделя какво е това да си майка в такъв тип семейство но като прочетох коментарите се изомих дори някои мисля че ги лъжа защо да го пиша това тук  ??? !  Знам само едно че дори и те да изповядват друга религия аз си оставам БЪЛГАРКА-ХРИСТИЯНКА  не съм нито туркиня нито циганка нито пък съм взела  идея от TLC както някои хора споменаха  . Защо хората във България са толкова злобни и лошо настроени към всичко защо се съмнявамате във всичко тук моя проблем е цвете пред това сърцето ми е голямо приех мъжъ си тегля този позор зад гърба си отношвние лицемерие голямо но не мога да го изоставя него и детето си доста жени коментираха дори и да оставя детето си и да замина за бг оо не оо не !

Иве, разбирам те. Аз съм друг тип човек а и съм доста по-стара от тебе. Ние избрахме аз да остана домакиня и да си гледам децата. Мъжът ми не е против да работя, ако искам. Бебето ти е много малко и суче. Не е правилно да отбиеш такова малко бебенца насилствено. Може ли бебето да пие от биберон?

Имам някои въпроси.

1) преди да заживеете заедно говорихте ли за начина на живот или всеки е мислел, че ще живеете както са живели родителите ви. При нас имаше малко търкания около начин на живот.

2) Виждаш ли начин да облекчиш домакинската работа? Да ядете у твоите родители 1-2 пъти седмично, примерно. Да не бършеш прах всеки ден? Дадох ти идеи за намаляване на времето в кухнята.

3) детската ясла не е панацея. Като е болно детето пак ще трябва да се гледа. Имаш ли прабаба, баба, дядо, човек, който да може да дойде да помага известно време? В началото е много трудно. Аз собствено дете на ясла не бих дала никога, макар че тук, във Франция, са много добре устроени.

4) какъв позор си приела точно? Пишеш за лицемерие и позор. Не беше ли наясно с всичко това? Кое е позорното във връзката ви?

5) Има ли възможност да ходиш за 2-3 дни седмично у родителите ти? Под предлог, че някой е болен, изморен Итн. Там няма да домакинстваш, предполагам. А да идеш в друг град или държава за малко - седмица, месец, у леля, баба?

аз ходя при нашите в неделя не всяка но говоря със мама не често макар че е близо до мен  свекърите нямат против но аз ги виждам че не им е приятно мислят че ще кажа нещо лошо за тях че ще ги обиждаме и т.н  те мислят много различно. Знам че не е хубаво да отбивам детето толкова малко , но кърмата ми е съвсем малко вече тук навлизам в друга тема когато детето нямаше 40 дни една баба от тяхна страна ме наплаши че ще идват при мен урисници добри и лоши и някакви такива подобни уплаших се ужасно много в следствие ми се виждаха и чуваха ужасни неща сънувах кушмари цели 40 дни  чак се наложи да ходя и на лекар за това побъркаха ме тези хора с тези техни разбирания от тогава нямам кърма  колкото да я наситя но тя наистина търси постояно да суче и вкнаги ми налита като кученце търси .  Както и да е питаш ме какво наричам лицемерие и позор ами това че мислят че не ги чувам и не ги виждам за колко неспособна ме имат свекърва ми е много гаден човек не признава нищо което свърша тя е лицемерната а позора е това че живят с тези разбирания  още . Аз наистина до някъде знаех какво ме чака мажът ми ми обясни преди да се оженим но тогава ми се струваше доста като на игра казвах си
- е ко толкова жена съм ще чистя . Така и беше първа седмица втора и тогава моята свекърва почна да се възполва от това че правя всичко което каже и нещатата влязаха много навътре ... мисля че би трябвало да си ме разбрала и да си си отговорила на въпрости .

Иве получаваш съвети за развод, защото част от нас.са минали през такъв. Ти си млада и се надяваш нещата да се променят. Аз също бях млада и търпях пиян и безработен мъж 6 години. Един ден осъзнах, че това е края и че трябва да  се освободя. Алтернативите бяха развод или утре да се събудя на 50 с разбито.здраве и липса на полезен ход. Ако стигнеш до такова състояние, ти ще си вземеш решението и ще намериш начин по който да го направиш.
На твоята възраст все още имаш надежди, че нещата могат да се оправят.Пожелавам ти го. Свекърва ти по-добра няма да стане, затова трябва да мислиш как да убедиш съпруга си, че е най-добре да живеете сами. Няма да стане бързо и лесно, но успееш ли, може са спасиш брака си.
За работа наистина тие рано, но си направила добре, че си потърсила. След около година ще можеш да започнеш нанякое място. Ще ти се отрази добре и ще можеш да започнеш темата за изнасяне от къщата на родителите му. Предполагам в Белгия малко млади семейства живеят с родителите.си, та искането ти ще е съвсем нормално. В която и държава да се живее и на каквито и порядки да се робува, съжителството с родителите съсипва младите семейства. На този етап не бързай с.второ дете. Изчакай първо да.започнеш работа и се помъчете с мъжа ти да си организирате живот независим от неговите и.твоите родители.

Проследих темата до тук, но едно не ми стана ясно.
ive.mariyanova15, какво ще стане, ако спрете да слушате свекървата и си домакинствате както намерите за добре?

Лицето Ива не иска да си променя живота, тя просто не иска да учи и не иска да работи. Даже собствената ѝ свекърва-кралица работи (а уж са със средновековни нрви). Ивето иска да е гледана жена. А ние се връзваме да ѝ даваме съвети как да стане човек.

Е, как да не иска да работи? Писа, че е намерила работа за уикенда и че иска да работи.

иве, за едно е права Monza. Свекърите ти няма да се променят. Емиграцията  към различна култура не променя възрастен човек. Вие с мъжа ти сте родени там и имате друг манталитет. Същото е с децата ми, същото беше и с мене самата. Чета, че има намесени баби, урусници (чак се смях с глас). Ако сега ти е тежко, след 4-5 години ще стане доста по-зле. За самото ти дете не е добре да живее в конфликт, а той ще става още по-голям с времето, когато се намесят яко и във възпитанието. Приеми, че нищо няма да се подобри.

При тебе проблемът е, че хем им играеш по свирката, хем не ти харесва а даже не го изразяваш пред тях.

За някои неща разбирам свекърите ти. Как си представяш събота и неделя някой да ти гледа бебето, което, както сама пишеш, те търси непрекъснато да суче? Ще е ад за бебето, ще е ад и за човека, който го гледа. След няколко месеца или години ще е напълно възможно.

Наистина ли вярваш в уроки? Ако да, проблемът е в тебе, а не в бабата, която ти го е казала. Честно, доста приятелки туркини имам, познавам и кюрди, които се водят изостанали, но никоя от тях не ми е говорила за уроки. В този форум съм чела за уроки, писано от млади българки. Свят широк, хора всякакви.

Свекърва ти излиза от къщата, гримира се, работи. Значи не са съвсем като хванати от гората и предполагам биха приели да работиш и ти. Просто в момента бебето е малко. Приятелките ми туркини си работеха преди да родят и след това. Родиха доста късно, на 30-38г и до една се върнаха на работа. Женените за турци даже по-рано се върнаха на работа от родилите без мъж или от чужденец.

Опита ли да говориш с мъжа ти за ситуацията? Да му обясниш какво мислиш и искаш?

Пишеш, че се цупят като ходиш у вашите? С бебето ли ходиш или сама? Мъжът ти с тебе ли идва? Казали ли са ти, че мислят, че говорите зад гърба им или само предполагаш. Може да има друга, тривиална причина като да не настине бебето в колата, да не скучае сина им по цял ден докато си говорите на български или подобно. Аз бих обяснила, че ги обичам и уважавам, но имам нужда от контакти с родното ми семейство. Даже бих предложила да идем всичките накуп. Ако опознаят родителите ти, може би няма да имат притеснения.

За мен авторката се е примирила с този живот, но просто иска да си помрънка. Като нещо не ти харесва, просто не го правиш! В 21 век сме все пак. Явно свекито е по-еманципирана - работи, гримира се, угажда си, а даже и бебето гледа. А авторката търпи, не прави нищо и даже не смее да им каже нещо, даже търпи гадни приказки от мъжа си безропотно. Хората се държат с нас така, както ние им позволяваме.

А за мен авторката въобще не е в Белгия, най-вероятно е в някое забутано село надолу по Кърджали. И толкова забравила езика, хайде холан. Пише като неграмотна, а не като забравила езика. Ама така е, като навсякъде има интернет.

Напълно е възможно да е истина всичко, което пише авторката. Вече израстна едно поколение деца на емигранти, които никога не са ходили в българско училище. Това лято преди касата в Билла две момичета си говореха на испански помежду си, на касиерката отговориха на български. Дошли през лятото при баба си, стана ясно. Просто чувстват чуждия език за по-близък; няма го чувството за принадлежност към Отечеството ни. Жалко.

Може и да си права, за това не съм се замисляла, но в мен остава някакво такова съмнение. Както и да е. Много по-добре е темата да не е истинска.

Апокалиптик, тя писа, че е родена и израстла в Белгия и се извини за правописа. Моите деца не знаят нито да говорят, нито да пишат на български. Ако не е учила формално, в училище, правопис няма как да пише правилно.

Хората от кърджалийските села са ходили в български, държавни училища и са учили правопис. Сред младите, родени в България турци неграмотни няма.

 Може ли да попитам защо не знаят поне да говорят на български? Не пожела ли да ги научиш?

Включвам се в темата само за да коментирам поредното категорично, но абсолютно невярно твърдение на Невена. И да кажа, че съм съгласна с всеки един пост на Салсиша в темата.
Невена, и в други теми съм ти го казвала - спри да се излагаш. Говориш пълни глупости понякога, в стремежа си да изпъкнеш колко си в час с всичко и всеки в България ставаш смешна, напоследък редовно.
Кога за последен път си имала редовни контакти с родени в България турци? Имаш ли изобщо реална представа за живота в наистина малките кърджалийски села? Наясно ли си, че има такива в които изобщо не се говори на български и ако няма някой с теб да ти превежда просто няма как да се оправиш? А в други ако се знае се говори развалено, без да се спазват родове, числа, и вмъквайки и чуждици, защото просто не знаят българския аналог на думата? За писане пък да не говорим.
Над десет години съм стояла всяка година по 2-3 месеца именно в такива селца, основно около Крумовград, Джебел и района. Знам какво говоря.
Така че ако обичаш само не пиши глупости.