Деца от всички страни, добре сте дошли-5!

аз да ви се похваля, че нали умря циганката 


честно казано и аз предпочитам момче, тъкмо свикнах на тарикатлъците, ама то не е по желание, а каквото стане.
та, момче, момиче, най-важното е да е здраво.

Момичета, понеделник летим. Пращат ни на невролог. Уплашена съм...В същото време и ми олекна, защото се надявам вече да разберем, какво става.
Моля се всичко да е наред с детето ми.
Преди време бях писала за потрепванията на сън. За това отиваме...😥

Брюксел, чудесна новина, че ще си имате момиченце!  

Кала, това са така наречените асембали (как смешно звучи, написано на български) ли? И при нас ги има всеки месец в джима и канят и родители да присъстват, ако желаят. На детето връчват нещо като грамота, нали? Браво на Лекси!
Студа и при нас и при Кала е един и съш. При нас днес се усеща (-30). И имаме толкова много сняг, че стига до фаровете на колите. Голяма радост за децата.

Якамоз, много добре си наддава детенцето.
Ася, да се оправяш бързо!
Маманорге, всичко ще е наред с детето, няма страшно!

стискам палци всичко да е наред и да не е нищо сериозно.
страхът е лош съветник, опитай се да се успокоиш, не за друго, ами децата усещат много подобни вибрации и това ги натоварва. 
лек полет и сподели как е минало 

Mamanorge, за къде летите? Имам предвид вътрешен полет или до бг се прибирате? Стискам палци всичко да е наред. Как решиха да ви пратят на невролог?

Бебето е на 2 месеца. 700 е качил от началото на болничния престой досега, а 500 за месец, но не знам от кога трябва да го смятам последния месец. Предлагам от момента в който спря да сваля тегло.

Вътрешен е полетът. На 600 км от нас.
Януари я водих пак на лекар. По цяла нощ не спя спокойно, за да я наблюдавам. При всяко мърдане се будя. Не искам да пиша нищо, преди да я погледнат, защото самата аз съм много притеснена и както по-горе писахте “очите на страха са големи”. Моля се само всичко да е наред.
Според двама лекари тук, от които единия невролог, проблем нямало, но за мое успокоение ми запазиха час.
До колкото разбрах днес, ще поседим в болницата. Запазиха ни само билети за отиване, защото не се знае, кога ще се връщаме...

Имам проблеми с постването, мобилната версия дава грешки, вече няколко пъти не успявам.
Ася, аз осъзнах накрая, че педагогическата квалификация много спасява и ще държа моите деца да изкарат и такава диплома, докато не ги е домързяло. Аз имам късмет да ми влиза в дипломата, но познавам и хора, които са родени да работят с деца, но не им стиска на 40+ да учат тепърва за диплома. Или просто нямат възможност.

Калалили, знам за какво говориш и ти обещавам още много такива моменти 😉 аз също утре съм канена на асембли за връчване на медал.

Маманорге, не съм в течение, но се надявам полетът да е за добро и да си изясните каквото трябва.

Mamanorge, според мен когато една майка се притеснява е правилно да се проверят нещата. Надявам се наистина всичко да е наред! Помня когато писа, че са ти казали, че всичко е ок. Прегръщам те и стискам палци.

Благодаря ви момичета! Ще пиша ако успея да отида.
Андрей от събота е с Т над 39 ,че и над 40.По скоро под 38 не успяхме да му я свалим.Днес се оплака и от ухо и го заведох на лекар.Вирус след вирус се редят.
Студено е при нас доста.Сутринта вдях,че се усеща като -37 ,но в Чикаго е било дори -48 по целзий та отмениха училището за днес ,макар че по обяд като водих Андрей на док.не беше чак толкова брутално.
Къти да оздравява бързо и Луи!
Маманорге пожелавам притесненията ти да са напразни и дъщеря ти да си е съвсем наред!
Якамоз,чудесно надава малчо! Кърмиш ли го?
Ася какво по-хубаво признание от това децата да те харесват?! Помисли за преквалификация.
Брюкселче,чудесни новини! ХУбаво е да имаш и от двата пола.
Аз с момчетата не знаех пола до края.Все ми беше тая какви ще са особено за Алексей,че беше първо дете много чакано и след ин витро.Накупих всичко неутрално и като забременях с Андрей реших,че не искам да знам пола и на него ,защото така или иначе имам всичко неутрално. За Анджи вече държах да знам пола,защото раздадох всичко от момчетата и исках ако е мома да е мома с всичките рокли,панделки и фринтифлюшки. С иманата драма нямахме.Тъй като не знаехме пола си бяхме избрали по 3 мъжки и три женски имена и решихме да чакаме да видим бебето и да решим кое му отива от нашите избрани. За Анджи женските имена ги сменихме.КОгато чакахме първото момичешките до едно бяха със С ,но когато кръстихме и двете момчета с А решихме,че и третото ще е с А ,но и за нея имахме 3 избора. Никога не съм си представяла,че ще избера тези имена за моите деца,но ето,че ги харесвам страшно много нищо,че нямат нищо общо с имената ,които съм харесвала преди. Мисля,че името на човек трябва да си му отива.Случвало ли ви се е да бъркате перманентно името на някой,само защото ви се струва,че друго име му подхожда повече? На мен редовно.Голям проблем ми е ,а полагам голямо старание да запомня името,нещо което не ми е проблем с цифрите. Виждам,че и Андрей не помни много имена.С едно дете играе месец и повече докато му запомни името и все ме пита мен как се казваше моя приятел и обяснява кой. С цифрите е чудесен обаче. Нали ви бях писала,че той не знае БГ азбуката,и дълго търсих начин как да я запомни.Та научи я в общи линии и я помни,но с него свичко на игра.Просто направи така,че да свързва всяка буква визуално с нещо на което прилича или дума която започва с дадената буква или нещо което може да нарисува от буквата,та без натиск нещата се получиха и с него.

Калалили, бързо оздравяване на всички, дано не лепнеш и ти нещо!
моят нос се спря 

аз не ги бъркам имената, защото не ги помня 
ужасно е просто.
помня някакви потресаващи детайли даже от моето детство, но с имената ми е много трудно. ако ги видя написани ми е по-лесно, защото имам визуална памет.

като четах книгата за кинезиологията, това там е описано като намалена синхронизация между лявата и дясната полусфера на мозъка. има упражнения за целта, но и тях забравям да правя 

Мама Норге, 

тити, мисля, че си мой набор и предполагам помниш какво беше по училищата по наше време 
аз там бях тотално нещастна, едвам избутах, като влезнах в университета и си поех дълбоко дъх - веднага разбрах, че това е правилното място. макар сега с немската диплома да мога повече неща, признавам си, БГ университета ми разкри невероятни хоризонти, но уви не ми даде хляб в ръцете.
точно това беше причината да имаме педаг. профил, но просто още не бях "преживяла" училището, за да се връщам там и да го взема този хляб...

аз незнам дали ставам за работа с деца, аз съм доста нервна, не обяснявам напоително, но предполагам, че точно затова съм доста по-различна от учителите тук и това допада на децата.
аз нямам и някакви очаквания спрямо тях, планирам нещо, виждам, че не се справят и се опитвам да им предложа някакъв минимален резултат, който да постигнат сами, така че да са доволни, че са успели.
сега трябва да ги оценявам и ми е много трудно.
 де факто само на 2 деца бих дала най-високата оценка, защото само те успяваха да постигнат, това което бях планирала за всеки час.
но, от друга страна, виждам, че другите не могат толкова, но реално влагат точно толкова, колкото тези 2 деца, но за по-ниски цели...   как да ги оценя по-ниско?!

за преквалификация не мисля в момента, защото системата на обучение тук не ми харесва, много ми е повърхностна и това ме дразни невероятно.
същото е и със списанието, където доброволствам: нивото на темите ми е толкова плитко, не даже и безплатните броеве, които ми дават, не ги чета...
ама консуматерско общества, какво да се прави...

Калалили, студът при вас е просто  ... При нас тази сутрин е -1 и свикваме със заледеното тук-там , на обяд го дават плюс 3, така че вие сте на друга планета.
Бързо оздравяване на Андрей, дано не го удари в ушите, че е много болезнено!

Къти, как е Луи?

Якамоз, твоят бебчо все пак имаше период, когато беше болен и не можеше да се храни. Ако сега е спокоен и пълни памперсите, всичко е наред.
Моята съседка срещу нас роди преди седмица второ дете и имах възможността да видя едно малко новородено, досущ като мишле , като се вземе предвид, че бебокът не е никак малък за новородено. Човек забравя колко мънинки са бебчетата първите месеци.

Мама Норге, стискам палци тревогите ти да са напразни. Важното е, че се задвижват нещата и ще изясните ситуацията- предполагам, че са безобидни тези трепкания по време на сън, но на теб ти е нужна яснота и изследвания за малката, за да не си в постоянно неведение и притеснение.

Не, всеки го помня с името, въобще не съм замисляла , че може друго име да му подхожда повече. Но немските или просто чуждестранните фамилии трудно ги запомням само по слух, чуждо ми звучат и често неразбираемо- и аз обичам да са написани веднъж, за да ги запомня дългосрочно. Моята визуална памет също е по-силна.

От училищния ми период нямам негативни спомени, харесваше ми да съм ученичка - и като материал, и като социална среда. Не всичко е било перфектно, но  като цяло имам позитивни спомени.

За учител не всеки става- нужни са здрави нерви. Мен специално шумът в у-щето на децата ми ме натоварва, не знам дали не зависи и от самата сграда, която е в стар стил и има високи тавани. Онзи ден трябваше да питам нещо една учителка и влизайки по коридорите ме удари вълна от крясъци и викове на деца, просто не можеш да си чуеш думата . Става дума за класове от 27 до 30 деца. Изкоментирах децибелите около нас с учителката и тя ми каза, че заради дъжда децата не са играли навън, пълни са с енергия и в такива дни шумът е невъобразим. И че се радва работният ден да е зад гърба й. Тя е на средна възраст, симпатичен човек ми изглежда, не е някакъв цербер.
Аз имам някаква смешна степен на педагог- завършила съм художествена гимназия и към образованието ми беше включено средно специално като учител по рисуване, имахме малко практика, преподавах на 1 клас , но въпреки че харесвам да се занимавам с деца, след толкова години прекарани у нас с моите деца, се наситих, иска ми се да се занимавам с друга дейност. Но не се знае какво ще ми дойде на главата. В Германия така или иначе е по-различно с преподавателската дейност, по-сложно е.

Ася, супер е, когато получаваш обратна връзка с децата, времето, което си инвестирала в часовете, не е било пропиляно. Това стимулира и дава мотивация и занапред.

Калалили, ужас с тази температура, дано бързо мине. Градусите въобще няма да ги коментирам, че ми се изправя косата хахах. За имената така е, аз също не помня много и доста сконфузни ситуации се получават понякога при мен. Иначе за името на бебето, съвсем различно е от това, което съм си представяла, че ще изберем, но той някак си дойде с името.

Аз имам педагогически профил за преподаване на език. Мисля догодина да се опитам да запиша нещо тук, че с тази филология съм за никъде. Аз бях искала да се занимавам с деца, но с малки. Големите ме плашат.

Кърмя да. Мен не ме притеснява толкова наддаването, но ме е яд, че слезе в долната крива на персентилите и сега там се движи. Надявам се да навакса, и да си влезе в първоначалната графа.

Якамоз, ще навакса детето, сигурна съм!

И аз бих предпочела да се занимавам с по-малки, ако случайно се запътя да работя с деца. Не са толкова мнителни и по-добре можеш да ги повлияеш. При положение, че немският не ми е майчин език, имам акцент и правя нерядко говорни грешки, няма да имам самочувствие да преподавам на големи ученици, имам чувството, че ще ме вземат на подбив. Имах съквартиарантка с турски произход, която е израснала в Германия, немският й беше перфектен, следваше за учителка. По време на практиката  й разказваше как учениците(тийнейджъри) я питали как ще им преподава по немски, като е с друг произход(беше по-матовка, но не беше забрадена, не знам дали бе споменала нещо за произхода си), направо расистични въпроси. Става дума за голям град, където всеки 3-4 е чужденец.

При нас има 10 см сняг. Съпружието станало в 4 сутринта да гледа дали всичко колите са замръзнали външно, сняг нямало. В 6 сутринта картинката бе коренно различна. Дано нещо от снега остане до следобеда, за да поиграят децата с него.

Вчера благодарение на моята разсеяност, ми идеше да се "гръмна". Разказвала съм , че децата ми са до обед в у-ще , не са записани в занималня и така чат-пат им се променя учебния план поради отпадащи часове. В момента 2 учителки са болни и се случва често да имат час по-малко. Обикновено получаваме писмено съобщение на хартия, отделно в Whatsapp също се разпращат съобщения. За срядата знаех, че ще имат час по-малко. За четвъртъка също се е изкоментирало по телефоните, но тъй като последните коментари са били на други теми, съм пропуснала новината. Бележка от у-щето не получихме. Такааа. Малкият Бибитко е този, който е имал час по-малко и излязъл да ме чака , но аз следователно не идвам, тъй като не съм разбрала, че свършват деня час по-рано. Останал сам, притеснен и незнаещ какво да прави. По неговите думи се досетил, че ще дойда час по-късно, застанал до портала и така един час. Не се е сетил да отиде в у-щето, но то така или иначе се заключва по време на часовете. Занималнята е отделна сграда, но там той не стъпва, защото по принцип там не му е мястото. Иначе по изключение може да се обади там за помощ, но 6-годишно дете откъде да се досети.
Бибитко е изкарал един час на тротоара на улицата до портала, явно се е бил разплакал, защото един "чичко", който минавал край него го успокоил, че мама ще дойде ей сега, да не се притеснява. Бибитко е решил да не тръгва към нас и добре, че го е решил- ние сме на 20-25 минути пеша, минава се и през една натоварена учица. Отделно щеше да стане тотално разминаване.
Стана голям ферман, но ми идеше вчера да се оскубя от яд, че поставих детето в такава стресираща ситуация.  Така ме натовари това, че до вечерта не можах да се успокоя, толкова виновна се почувствах, а и разни мисли ми се въртяха из главата какво е можело евентуално да се случи... Обсъдихме вчера как точно да постъпи, ако това случайно се повтори- но го предупредих, че ще се постарая да не се повтаря случката. И той беше притеснен предварително за днес да няма пак отпаднали часове... неговата учителка е една от болните.
Ще трябва да си дам телеф. номер на някои от майките, с които чакаме заедно, за всеки случай.

Бибит, много неприятна ситуация, но не се обвинявай, на всеки може да случи. Виж от положителната страна, ако нещо се случи да закъснееш вече ще знае какво да прави. Иначе разбирам, че се чувстваш виновна, но както се казва, и майките са хора, нормално е да пропуснеш нещо. Освен това училището е виновно защо не си получила бележка. Все пак не всеки е длъжен да следи групите в уатсап.

ооо милия!!!!
сега как е? как го преживява?
мен веднуж ме забравиха в ДГ. много тежко го преживях.

при нас има едни лепенки, които се слагат на витрината или стъклото, за да са видими: една гъсеница, отдолу пише нещо, забравих как се казва инициативата. още в ДГ учат децата къде има такива лепенки в квартала и ако им трябва помощ да се обърнат там.
има ги по пекарни, аптеки, библиотеки и т.н.
могат да помолят да идат до 00, да се обадят на мама и такива неща.
при вас няма ли я тази инициатива?

аз си получих списъка с новите деца в училище, до Великден ще водя група по филцване и ръчен труд.
ще има 2 "проблемни" момчета, за едното дзвер веднага каза, че е ужасен, а той рядко е толкова краен 
ако имате идеи за ръчен труд, споделяйте. аз бях решила, че само момичета ще се запишат, ама ей на и момчета има и това ми усложнява планировката.
вчера за последно правих с децата Чичко Тревичко и бяха много доволни