Знаете ли какво установих

Бая е завоалирано всичко наистина та чак и ний трябва да се чудим по цяла нощ кво се опитваш да ни кажеш в цялата история.Децата щом са пораснали до прогимназия значи са оцеляли покрай "некъдърния" баща и си мисля че проблема не е в бащата застрашаващ живота на собствените си ГОЛЕМИ деца, а в това че ти е омръзнал и се изнервяш заради това че децата го обожават и не можеш да го напуснеш заради тях.А ако пък наистина все ги застрашава как пък така го обичат толкова много?Нали са големи и щяха да разберат ако баща им ги заплашва заради невежество и некъдърност?Дали пък не е обратното?Може би ти не се справяш с децата а той успява заради, което децата го обичат и при теб се поражда тази злобна завист, която те кара да се дърлиш с мъжа си и да го оплюваш.Незнам кое от всичко е...ама знам че се вживях в ролята на Шерлок 😆 кажи поне ако съм познала някой от вариантите 🤔

Montesuma, забавна си. Децата са живи благодарение на мен, а не благодарение на баща им. Аз съм ги гледала и продължавам - той отбива номера. За целта избягвам максимално да му ги оставям - в къщи може, но гледам винаги да излизам с тях, защото той дори през пътя не може да ги преведе. Разбирай го буквално. И ще ги изпозатрие. И това го разбирай буквално. Когато са навън той върви да не кажа направо тича напред, а те след него - не поглежда дори дали го следват и дали са всичките, само дава интрукции и очаква да ги следват. И ако някое се изгуби почва да му крещи. Много мога да разказвам, но няма нужда. Говорили сме много по върпоса - вика ОК и продъжава в същия дух. Той НЕ осъзнава, че са деца. А те го слушат от страх да не им се скара и ако им каже Скачай под колата и ще го направят, защото ги е научил да следват заповедите му без да посмеят да възроптаят. Имам ли друг избор освен сама да си свърша работата? Като казвам, че не може да се грижи за деца приемето го, не ме карайте да обяснявам. Вие бихте ли го казали за вашия мъж ако сте видели, че се справя с децата? Предполагам не. И аз не бих - но го казвам и щом го казвам значи е така - тоя човек може да се грижи само и единствено за себе си - за други не иска и не иска да се научи и не го интересува изобщо. С него съм заради други качества, а децата мога и сама да си гледам ако ми се осигурят условия за това. Не очаквам един мъж да е мултифункционален - да прави квото може, останалото аз. Ама все нещо трябва да може в крайна сметка.

Нали си имала много фенове, защо си се омъжила точно за този човек?

Аз от началото на темата та до сега, никъде не прочетох някакви положителни качества на този човек.

Аз също, но подозирам, че той е въображаем.

Тия дечица не са ли всъщност тийнейджъри? Не мислиш ли, че прекаляваш в грижите си?

А аз си мисля , че ти не осъзнаваш , че те вече не са деца . Да , тииновете не са достатъчно големи за да се грижат сами за себе си , но не са деца .
  Не знам защо имам чувството , че ти си от онези жени които могат да работят само гледане на собствените си деца , и нищо друго . И сега когато децата са вече големи , ти си се озовала на сред полето на живота , без никаква идея какво да правиш с живота си от тук нататък . И за това , че ти не можеш да намериш пътя си в живота , естествено е виновен мъжът ти . Колко удобно .

Идеята е да е очернен,за да можем да го плюем.

Може да е скрита лимонка и накрая да се окаже, че е прекрасен мъж.

Този път съм съгласна с част от написано.Трудно и почти невъзможно е да промениш някого и още по невзможно е да промениш себе си.Разведох се с първия си съпруг, защото нямаше как да приема постоанното му излизане по цяла  нощ, не търсенето на работа и междевременно стискането на моите пари, които аз изработвах за да живеем.Не можех да приема за правилно и това че баща му всеки петък ме чакаше пред работата ми с колата да ме води да копая на селото им а сина му да стоял в града да си търси работа ама той не търси работа а приятели и гаджета.Е аз да не съм идиот.Един ден стана от леглото в 3 посреднощ и ми вика..."ми скучно ми е и ще изляза" и взе да се облича.Попитах го като човек дали наистина мисли че е редно по това време да излиза женен мъж и че не му е за първи път и му казах, че ако излезе този път и аз излизам но без да се връщам повече и той просто ми каза "добре" и продължи да се облича.Съответно и аз станах сънена и взех да си събирам багажа в 3 часа въпреки че в 6 трябваше да съм на работа.Просто неисках повече нищо общо с него.Знаех че на другата вечер щеше да е същото.Да отбежа че аз бях на 20 а той на 22 когато се оженихме, демек келеши.
Беше огромна грешка допусната от мен Не биваше да се съгласявам да се омъжвам, но го направих, защото баща му каза, че ако не се оженим нама да позволи да сме заедно пък и аз патката нали го обичах щот ми беше и първия и не бях виждала мъж дотогава...а и той 9 месеца ме преследваше навсякъде за да се навия най-накрая и когато се навих и се оженихме и той постигна целта си започна пък да се развива  😆...ми лапета от де да знаят кво искат на тез години.Лошото е че аз давах всичко от себе си и се грижих за всичко като голяма жена а и баба ми и дадо ми платиха цялата сватба...както и да е.
И тъй....събрах си дрехите в 3 среднощ и айде на таксито и се прибрах там от където бях дошла.След 2 дена идва да ме моли да се върна, но не се върнах.Вече бях разбрала какъв е.Ако толкова те дразни хващай пътя и толкоз.Добре че ние поне деца нямаме.Сега съм на 36г. И съм женена от 7г. и не всичко е перфектно, но като знам какво беше преди....😔 та човек после оценя всичко, което е по-добро след като е виждал и лошо....

При това е имала много фенове, как е попаднала точно на този?

А защо си още с него тогава?

И мога да ви кажа, че мъжете се променят като бащи. Дъщерята почти не я е гледал /и аз му го натяквам като се скараме, ама знам, че е тъпо/. Сина си го гледа и извежда доста. Кучката /третото дете😁/ направо й трепери.

Разбира се, че се променят. Особено когато приемеш гледането на дете за прагматична задача, не зад удар върху егото. Важи и за мъже, и за жени. Просто постепенно делегираш задачата, обучаваш, и не се връзваш на разкази как добрите бащи поемат бебе и гледат със способности на кралска бавачка от ден първи и до 18-я рожден ден, а ако не правят това, то трябва да ги разкараме бързо и категорично...

От опит казвам че това недоволство не може да е само от липсата на мъж в леглого щото и при мен липсва, но рядко се караме...вярно е че за сметка на това пък го правим качествено, но наистина много рядко, което е добре иначе досега да сме се разделили 🤔 За мен секса е много важен и ми е много трудно без него (много обичам секса), но не повече от брака.Той си остава нещо свещено за мен макар че в днешно време никой не го смята за нищо...