Знаете ли какво установих

Врачка? Леле...

Звучи ми ужасно, нищо лично.

На мен си ми звучи напълно нормално. И аз съм като авторката, но без горчивина и драма. И мъжът си не бих сменила както и не бих му позволила да ми пие енергията и да ме ядосва. Като ни пораснат децата ще имаме повече време за пътувания и сладък живот. Същото казвам и на Ске.

Боже, колко мъка има по този свят ...

Кой идиот ти прецака "любовта"?!   
"Тайната" на взаимната любов е да НЕ си падаш по лоши момчета.
Добрите такива те обичат и те носят на ръце, ти си на първо място за тях, после следват децата, той самият, мама, тате и ...така нататък по реда си.
Та, като решите, мили момичета, да се обвързвате, хвърляте лошите момчета в коша за боклук, те не стават за връзка.

Много съжалявам, че ще ти го кажа, но щом само това забелязваш, значи не си попаднала на правилния мъж... И избора да те приемат за даденост ти си го направила, просто така си го свикнала мъжа ти, но едва ли ти казвам нещо ново. С това не искам да те засегна по никакъв начин, просто аз така ги виждам нещата.

Ох, това ми избоде очите....значи, жениш се за свиня и очакавш след N брой години ей така, като по чудо, да се превърне в, например, расов жребец?
И при животните, и при хората, кауза пердута.
Ако искаш кон, избираш кон.Ако искаш свиня, избираш свиня.Трансформация няма как да стане.

Бягаме от основната мисъл на авторката, си мисля.
А, тя е- който обича по- малко, прави по- малко компромиси.
Повече оставя да се грижат за него, отколкото той да се грижи за другия.
И така, живее по- доволно и щастливо.

С което аз съм съгласна, но никога не съм знаела как технически да стане работата.
Винаги ми е идело отвътре да обгрижвам до лигавня, чак.
Разбира се, бих могла да искам реципрочно лигавене, ама то е все едно да искат от мен да не го правя........

И според мен авторката трябва да потърси грешката в себе си. Промени ли се тя, и отношението към нея ще се промени.... От личен опит пиша.
Трябва да се освободи от нагласата, че мъжете са свине. Напротив, прекрасни са- отвори си очите и ще го видиш. И заслужават да бъдат обичани... не с очите, а със сърцето... и без очакванията! Успееш ли да се освободиш от негативната си настойка, моментално ще видиш колко по-харесвана и обичана си.

Сарания, от кои очаквания да се откаже жената жената?
Очакване да я обича, да я уважава, да ѝ е верен, докато са заедно?
Да не очаква да я подкрепя и да ѝ даде чаша вода, ако е болна?

Да не очаква, че след работа ще си дойде вкъщи, вместо да забие на запой някъде?
...................
В работата, да нямаш очаквания че ще ти платят заплатата?
Че няма да те уволнят без време и причина?

Да не очакваш, че ще бъдеш жива и здрава, че да си отгледаш децата?
Да не очакваш, че децата ти ще са живи и здрави?

Amour, за лошите и добрите момчета не съм съгласна. Получавала съм много грижа, внимание и реални, палпабилни неща от лоши момчета. Добрите момчета често са лепливи и скучни, изискват много заедност, а в същото време с нищо реално не помагат, нищо ценно не ни купуват.

абсурТ, моят мъж след работа и уикенда винаги гледаше да сме заедно. Пътуваше в петък за да дойде при мене и в понеделник ставаше в 3 сутринта за да е на работа на време. Не излиза, освен по работа. Емиииии, стигна се до там, че спрях да полагам усилия, защото зная, че каквото и да направя той ще дойде. Почнаха да ми липсват излизания по женски, защото и там се домъкваше с мене. "Ама аз платих сметката на цялата ви компания" му беше извинението. Е да, ама аз пък устата си не можех да отворя, защото на някои теми е неудобно да се говори пред мъже

Добрите момчета често са силно привързани към семейството си. Искате ли редовно да се виждате с майка му, баба му и досадния му брат, примерно? Аз не.

Мисля, че няма универсална формула за семейно щастие. Всеки си намира своето и като спре да го устройва почва да се жалва или бие шута.

По принцип не обичам да вадя тоя аргумент, но темата засяга случаите, които са в юрисдикцията на Клариса Пинкола-Естес и други, дето са стигнали до извода, че и в най-подредения женски живот идва време, когато почва да те стяга шапката от иначе прекрасни неща.

Като например това, че за мъжа целият ти живот и енергия са ресурс на разположение, който следва да впрегне в своите цели. И тук вече идва правото на жената да НЕ Е на разположение и да дава само толкова ресурс, колкото иска. Впрочем това е и право на мъжа. От един момент нататък на всички става ясно, че не може да се раздаваш нацяло, не е полезно. Трикът е да даваш все повече на себе си, а другото да се докара до стабилно положение и да не изисква намеса и обгрижване с пърхащо сърце. Защото това ти изпива силите и живота. И, както е писала авторката, жената усеща, че "кърми мъртво котило".

Целта на жената е да даде начален тласък, след това, като Господ, да си почива максимално и да оставя нещата да се развиват. Многото пипане, пърхане, обгрижване, задушава и изкривява. А и хората свикват. Вместо гора от дъбове, отглеждаш кекава поличка от капризни бонзайчета, които треперят от всеки по-хладен полъх. Вкопчени с малките си коренчета, искат и капризничат.

Та така за жените - във всички роли трябва по-хладно. Хората са егоисти спрямо жените: не само съпрузите, ами и майките, бащите, децата. Ако ги оставиш, ще те попилеят и стъпчат, под благовидни поводи.

Аз лично обичам да правя по нещо за другите, ама ей така - да дам начален тласък на събитията и да видя, че и те се мъчат малко, и те се ангажират с процесите. Не само аз да правя нещо за другите. Не че не ги обичам, но ми е ясно, че хората са зебри, не еднорози. И аз включително. Ако се правя на еднорог и перфектна, бързо ще ми свършат батериите. Като жена тръгнах идеалистично, сега действам с професионална пунктуалност и доста по-малко емоция. Така и аз не мъча себе си, не мъча и другите (защото който се раздава, после неусетно става много неприятен вид садист спрямо получилите любов - после си я иска, даже подсъзнателно, и ако не я получи, почва с едни перфидни садистични номерца...)

absuT, очаквания какво трябва да бъде неговото поведение и отношение към нея. Той е това, което е и няма да стане друг, защото тя иска. Той може и да иска да се промени, но не може. Може де, ама промяната не идва отвън, а отвътре. И не става защото сам е решил, а става на подсъзнателно ниво. На подсъзнанието също може да се въздейства, но трябва да знаеш как и не става от днес за утре...
Та това за очакванията... приемаш човека какъвто е или го пускаш. Не можеш да го префасонираш, както авторката е опитала... и се е разочаровала, че не й се е получило.
Да живееш без очаквания означава да можеш приемаш обстоятелствата каквито са без да си нарушаваш душевния мир.

За работата например. Работя много защото искам шефа да ми вдигне заплатата. Той не го прави, аз ставам още по-усърдна, оставам след работа, а той не забелязва. Накрая ми писва и напускам... Грешно.
Намирам си работа, която ми носи удоволствие. Чувствам се мотивирана да работя и влагам много хъс и енергия, заради самия процес, а не заради очаквания за по-високи доходи (които рано или късно е почти сигурно, че ще дойдат)... Правилно.

Аз вярвам, знам, че ме чакат много хубави неща. Включително, че ще съм здрава и занапред. Това е убеждение. Очаквания са желанието ти към теб да се отнасят по определен начин. Касае човешките взаимоотношения.
Опитах да обясня, не знам дали се получи.

пп Като пиша от телефона изпускам букви.

С това не съм никак съгласна. Като си намериш работа, която ти носи удоволствие, но не ти покрива сметките и наема ще трябва да мислиш денонощно за намиране на пари. Няма да те дразни работата, но ще имаш доста големи проблеми, които скоро ще те депресират.

Докато работех често сменях работа. Още като започна новата се оглеждах за по-платена. Повечето ми колеги правеха същото. Работим за доходи. Иначе е хоби. Ако имаме доходи от наеми и подобни, които ни покриват разходите на 100% можем да си позволим да работим за удоволствие или да не работим.

Вече се чудя кое е правилно, кое е грешно! Дали постъпвам правилно, или не?! И знаете ли мисля си, че човек срещне ли нещо или някого трябва да се възползва, да изживее мига, да създаваме спомени! Децата се обичат много, но те живеят техния си живот и за нас какво остава, едно голямо НИЩО! А после.......