Това е нормално.
Сънищата обикновено са хаотични,объркани,доста пъти и безсмислени...добре че не ги помним целите
Сънищата обикновено са хаотични,объркани,доста пъти и безсмислени...добре че не ги помним целите
- Публикувана: 31 авг. 2018, 16:05 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2019, 17:04 ч.
Случи ми се нещо странно XVIII
Не ме е страх да умра,не искам да се разделям с моите близки..
[/quote]
Нашите близки са близки тук в този живот- те не са ни никакви близки там някъде, където и да е това. Много често най-скъпите ни хора-деца, родители, съпруг, братя може да са били наши врагове и дори да са ни убили в предишен живот или да ни причинят зло в следващия...
[/quote]
Нашите близки са близки тук в този живот- те не са ни никакви близки там някъде, където и да е това. Много често най-скъпите ни хора-деца, родители, съпруг, братя може да са били наши врагове и дори да са ни убили в предишен живот или да ни причинят зло в следващия...
Цитат
Не ме е страх да умра,не искам да се разделям с моите близки..
Нашите близки са близки тук в този живот- те не са ни никакви близки там някъде, където и да е това. Много често най-скъпите ни хора-деца, родители, съпруг, братя може да са били наши врагове и дори да са ни убили в предишен живот или да ни причинят зло в следващия...
Да, това е чат от теорията за прощаване на враговете. По този начин се научаваме да ги обичаме. В другата тема - Говорим си за свръхестественото, има интересно инфо по въпроса.
Но не винаги е така. Обикновено нашите близки са от нашия духовен кръг и често се прераждаме заедно, но в различни роли.
Не ме е страх да умра,не искам да се разделям с моите близки..
Нашите близки са близки тук в този живот- те не са ни никакви близки там някъде, където и да е това. Много често най-скъпите ни хора-деца, родители, съпруг, братя може да са били наши врагове и дори да са ни убили в предишен живот или да ни причинят зло в следващия...
[/quote]
Това удебеленото може и да е вярно, а може и да не е. Така би го приел всеки нормален човек без свръх способности и просветление какво следва след смъртта.
Обаче, за все още живите гарантирано починалите все още са им близки, и ужасно много им липсват. Та, в тоя ред на мисли, не си ли представяш, че е възможно умиращия да се притеснява за скръбта на близките си повече отколкото това, че за него самия те вече няма да са му близки?
Цитат
Не ме е страх да умра,не искам да се разделям с моите близки..
Нашите близки са близки тук в този живот- те не са ни никакви близки там някъде, където и да е това. Много често най-скъпите ни хора-деца, родители, съпруг, братя може да са били наши врагове и дори да са ни убили в предишен живот или да ни причинят зло в следващия...
Да, това е чат от теорията за прощаване на враговете. По този начин се научаваме да ги обичаме. В другата тема - Говорим си за свръхестественото, има интересно инфо по въпроса.
Но не винаги е така. Обикновено нашите близки са от нашия духовен кръг и често се прераждаме заедно, но в различни роли.
Повечето хора с които сме в живота си, най-вероятно са в нашата духовна група. Ако съдбата те среща с някого, това не е случайно. Понякога има прераждане когато си почти сам ,това е също вид изпитание.
Meн лично точно тъгата на близките ми ме спирала от опит за самоубийство .
В работата ми дойде отново стар колега - от миналото лято - бях му проминал номер на "Стар " отпред= за да не звънна погрешка- първият ден си помислих да изтрия това "стар " , но забравих. Той се "разболя " на 3ят ден и се отказа да работи при нас.
Дали съм усетила предваително намеренията му или е съвпадение.
В работата ми дойде отново стар колега - от миналото лято - бях му проминал номер на "Стар " отпред= за да не звънна погрешка- първият ден си помислих да изтрия това "стар " , но забравих. Той се "разболя " на 3ят ден и се отказа да работи при нас.
Дали съм усетила предваително намеренията му или е съвпадение.
"Това удебеленото може и да е вярно, а може и да не е. Така би го приел всеки нормален човек без свръх способности и просветление какво следва след смъртта.
Обаче, за все още живите гарантирано починалите все още са им близки, и ужасно много им липсват. Та, в тоя ред на мисли, не си ли представяш, че е възможно умиращия да се притеснява за скръбта на близките си повече отколкото това, че за него самия те вече няма да са му близки?"
Абсолютно си права...Аз нямам никакви свръхспособности и не смея да твърдя, че съм просветена, но има много данни за това твърдение от хора, които са "посветени" или "запознати"
Има самотни духове- не са много, много свързани с някого и не се прераждат заедно...
За да не ме изтрият или преместят с тези ми ти размисли тук ше споделя нешо за моя бивша колежка от Университета. Тя много обичаше баща си и трудно комуникираше с майка си. На мен не ми правеше впечатление- обикновено много дъщери са във война с майките си, а и майките са по-доминиращи и ограничаващи като цяло. Баща и внезапно почина и тя направо изпадна в депресия и открита война с майка си. Започна да ходи по врачки и гледачки и една от тях и каза, че винаги се е прераждала заедно с баща и той много пъти е бил нейн съпруг. Майка и винаги е била нейн враг, но е свързана с брат и. Като млада това дори ми се виждаше смешно, но мисля, че беше вярно с оглед на отношенията им. И до ден днешен майка и боготвори брат и, който далеч не е на нейното ниво, а тя замина и се омъжи в Канада...
Обаче, за все още живите гарантирано починалите все още са им близки, и ужасно много им липсват. Та, в тоя ред на мисли, не си ли представяш, че е възможно умиращия да се притеснява за скръбта на близките си повече отколкото това, че за него самия те вече няма да са му близки?"
Абсолютно си права...Аз нямам никакви свръхспособности и не смея да твърдя, че съм просветена, но има много данни за това твърдение от хора, които са "посветени" или "запознати"
Има самотни духове- не са много, много свързани с някого и не се прераждат заедно...За да не ме изтрият или преместят с тези ми ти размисли тук ше споделя нешо за моя бивша колежка от Университета. Тя много обичаше баща си и трудно комуникираше с майка си. На мен не ми правеше впечатление- обикновено много дъщери са във война с майките си, а и майките са по-доминиращи и ограничаващи като цяло. Баща и внезапно почина и тя направо изпадна в депресия и открита война с майка си. Започна да ходи по врачки и гледачки и една от тях и каза, че винаги се е прераждала заедно с баща и той много пъти е бил нейн съпруг. Майка и винаги е била нейн враг, но е свързана с брат и. Като млада това дори ми се виждаше смешно, но мисля, че беше вярно с оглед на отношенията им. И до ден днешен майка и боготвори брат и, който далеч не е на нейното ниво, а тя замина и се омъжи в Канада...
Преди време прочетох интересна гледна точка по въпроса за прераждането. Ако в дадена сфера нещата ни се получават с лекота, полагайки минимални или почти никакви усилия, то някога, "някъде там" ние сме създали "условията" - усилена и концентрирана работа в продължение на (потенциално десетки) животи и сега в този си живот берем плодовете на труда си. Обратното, ако в дадено направление чувстваме, че ни е трудно, вероятно в миналото ни е било твърде лесно, дотолкова, че сме злоупотребявали с късмета си. Затова е важно, докато се забавляваме и наслаждаваме на нещата, приели ги "даром", да не спираме да мислим в перспектива, да учим и да се развиваме. В противен случай при следващата инкарнация може да не ни е толкова леко. Талантът не съществувал, единствено опитът.
Скрит текст:
"Това удебеленото може и да е вярно, а може и да не е. Така би го приел всеки нормален човек без свръх способности и просветление какво следва след смъртта.
Обаче, за все още живите гарантирано починалите все още са им близки, и ужасно много им липсват. Та, в тоя ред на мисли, не си ли представяш, че е възможно умиращия да се притеснява за скръбта на близките си повече отколкото това, че за него самия те вече няма да са му близки?"
Абсолютно си права...Аз нямам никакви свръхспособности и не смея да твърдя, че съм просветена, но има много данни за това твърдение от хора, които са "посветени" или "запознати" Има самотни духове- не са много, много свързани с някого и не се прераждат заедно...
За да не ме изтрият или преместят с тези ми ти размисли тук ше споделя нешо за моя бивша колежка от Университета. Тя много обичаше баща си и трудно комуникираше с майка си. На мен не ми правеше впечатление- обикновено много дъщери са във война с майките си, а и майките са по-доминиращи и ограничаващи като цяло. Баща и внезапно почина и тя направо изпадна в депресия и открита война с майка си. Започна да ходи по врачки и гледачки и една от тях и каза, че винаги се е прераждала заедно с баща и той много пъти е бил нейн съпруг. Майка и винаги е била нейн враг, но е свързана с брат и. Като млада това дори ми се виждаше смешно, но мисля, че беше вярно с оглед на отношенията им. И до ден днешен майка и боготвори брат и, който далеч не е на нейното ниво, а тя замина и се омъжи в Канада...
Обаче, за все още живите гарантирано починалите все още са им близки, и ужасно много им липсват. Та, в тоя ред на мисли, не си ли представяш, че е възможно умиращия да се притеснява за скръбта на близките си повече отколкото това, че за него самия те вече няма да са му близки?"
Абсолютно си права...Аз нямам никакви свръхспособности и не смея да твърдя, че съм просветена, но има много данни за това твърдение от хора, които са "посветени" или "запознати"
Има самотни духове- не са много, много свързани с някого и не се прераждат заедно...За да не ме изтрият или преместят с тези ми ти размисли тук ше споделя нешо за моя бивша колежка от Университета. Тя много обичаше баща си и трудно комуникираше с майка си. На мен не ми правеше впечатление- обикновено много дъщери са във война с майките си, а и майките са по-доминиращи и ограничаващи като цяло. Баща и внезапно почина и тя направо изпадна в депресия и открита война с майка си. Започна да ходи по врачки и гледачки и една от тях и каза, че винаги се е прераждала заедно с баща и той много пъти е бил нейн съпруг. Майка и винаги е била нейн враг, но е свързана с брат и. Като млада това дори ми се виждаше смешно, но мисля, че беше вярно с оглед на отношенията им. И до ден днешен майка и боготвори брат и, който далеч не е на нейното ниво, а тя замина и се омъжи в Канада...
Qaki, интересен случай, и в живота сигурно има статици подобни... Искам само за поясня, че не съм визирала никого конкретно в свръх способности, вкл. теб или който и да е друг. Убедена съм, че има такива хора - лично съм контактувала с такива... И всеки е свободен да им вярва или не...
Просто насочих вниманието към онези анти-егоистични прояви на притеснения, при които умиращите не се страхуват какво следва за тях самите като умрат, а в каква скръб ще се потопят близките им. И понеже не искат те да скърбят, затова и се страхуват да умрат...
Много интересно това с майката и другото дете- подобен е случая с моето семейство - майка ми "харесваше " и обръщаше повече внимание на сестра ми . Аз бях в отбора на баща ми , даже бяха разделени така по стаи - имахме 2етажни легла и така спяхме с баща ми. Майка ми почина, когато бях на 16. Сестра ми замина при баба ми - майката на майка ми , която също не ме харесва. Техният довод беше че "приличам на дядо ми " и съм лоша , егоистка, дръпната като него.
Случи ми се нещо, от което ме побиват тръпки и за което нямам обяснение какво беше. Случи се в къщата на свекърва ми.Спяхме с детето, незнам колко часа е било, може би 3-4часа сутринта. В полусънно състояние чух стъпки по стълбите. После врата на предходната стая да се отваря и се събудих напълно. Останах със затворени очи и в същия момент чух че някой натиска дръжката на нашата врата и влиза. Помислих че е мм, исках да повярвам че е той, въпреки че вътрешно усещах че не е. Исках да си отворя очите но не успях, усетих изтръпване в областа на главата и веднага след това на тялото, чувство като преди да припадне човек. Много трудно успях съвсем малко да си отворя клепачите, които усещах много тежки и видях 2 човешки фигури, с черни дрехи и черни маски на главите си, носеха нещо в ръцете си, като оръжие, поне такава асоциация направих, които насочиха към мен. Това го видях за секунди и след това все едно някой натисна клепачите ми надолу, усетих че припаднах и дори от мен се изтръгна като безпомощен стон. Но въпреки това съзнанието ми беше будно и си помислих че крадци са ни приспали с нещо. Само мисълта че детето ми лежи до мен ми даде сила след кратко време да отворя очи и го направих без никакви усилия, нямаше никого. Но тялото ми още беше изтръпнало и сърцето ми биеше до пръсване.