Благодаря ти, Лин! Непрекъснато го правя, но в повечето сручаи той си дърпа ръката със сила, не дава да му насочвам пръста и ако настоявам започва да реве. Имаме напредък, започна да казва съгласни. Казва разни срички от време на време. Дано всичко да се оправи. Много съм се шашнала. Тази паника ме скапва.
- Публикувана: 14 септ. 2018, 23:04 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2018, 22:52 ч.
Още не говори!
red_balloon, и моят син на възрастта на твоето дете не тачеше книжките.
Аз използвах предмети. Взех му цели комплекти с животни, разделени по категории- от гората, от фермата и т.н. Редяхме ги, той се учеше кое какво е и какви звуци издава. И досега много се забалява да си играе с тях.
Винаги му обяснявам какво и защо правя. Когато готвя, чистя, подреждам, той все се навърта около мен и слуша и наблюдава много внимателно. Така хем се научи кое какво е, хем започна и да ми помага за дребни неща, та дори да ме подсеща.
Когато му чета или разказвам някаква приказка, си преправям гласа, променям интонацията и така му грабвам вниманието. Когато беше по- малък, не го затрупвах наведнъж с различни книжки, а повтарях една си съща известно време, после я сменях с друга и т.н. Не знам това правилен подход ли е.
В началото използвах съвсем проси думи и команди. Когато каже нова дума, изразявам голяма радост и ентусиазъм, за да го насърчавам да продължи да я използва. Не се смея, когато произнесе дума неправилно, колкото и смешно да ми е прозвучала. В начало се случваше с мъжът ми да се засмеем съвсем добронамерено на някоя неправилно казана и вследствие на това доста смешно звучаща думичка, но забелязах, че детето ми го възприема като присмех и не иска пак да я повтори известно време.
Недей се притеснявай толкова. Ще се оправят нещата, ще навакса. Виж какво ще те посъветва и логопеда, към когото си се насочила.
Аз използвах предмети. Взех му цели комплекти с животни, разделени по категории- от гората, от фермата и т.н. Редяхме ги, той се учеше кое какво е и какви звуци издава. И досега много се забалява да си играе с тях.
Винаги му обяснявам какво и защо правя. Когато готвя, чистя, подреждам, той все се навърта около мен и слуша и наблюдава много внимателно. Така хем се научи кое какво е, хем започна и да ми помага за дребни неща, та дори да ме подсеща.
Когато му чета или разказвам някаква приказка, си преправям гласа, променям интонацията и така му грабвам вниманието. Когато беше по- малък, не го затрупвах наведнъж с различни книжки, а повтарях една си съща известно време, после я сменях с друга и т.н. Не знам това правилен подход ли е.
В началото използвах съвсем проси думи и команди. Когато каже нова дума, изразявам голяма радост и ентусиазъм, за да го насърчавам да продължи да я използва. Не се смея, когато произнесе дума неправилно, колкото и смешно да ми е прозвучала. В начало се случваше с мъжът ми да се засмеем съвсем добронамерено на някоя неправилно казана и вследствие на това доста смешно звучаща думичка, но забелязах, че детето ми го възприема като присмех и не иска пак да я повтори известно време.
Недей се притеснявай толкова. Ще се оправят нещата, ще навакса. Виж какво ще те посъветва и логопеда, към когото си се насочила.
red_balloon, и моят син на възрастта на твоето дете не тачеше книжките.
Аз използвах предмети. Взех му цели комплекти с животни, разделени по категории- от гората, от фермата и т.н. Редяхме ги, той се учеше кое какво е и какви звуци издава. И досега много се забалява да си играе с тях.
Винаги му обяснявам какво и защо правя. Когато готвя, чистя, подреждам, той все се навърта около мен и слуша и наблюдава много внимателно. Така хем се научи кое какво е, хем започна и да ми помага за дребни неща, та дори да ме подсеща.
Когато му чета или разказвам някаква приказка, си преправям гласа, променям интонацията и така му грабвам вниманието. Когато беше по- малък, не го затрупвах наведнъж с различни книжки, а повтарях една си съща известно време, после я сменях с друга и т.н. Не знам това правилен подход ли е.
В началото използвах съвсем проси думи и команди. Когато каже нова дума, изразявам голяма радост и ентусиазъм, за да го насърчавам да продължи да я използва. Не се смея, когато произнесе дума неправилно, колкото и смешно да ми е прозвучала. В начало се случваше с мъжът ми да се засмеем съвсем добронамерено на някоя неправилно казана и вследствие на това доста смешно звучаща думичка, но забелязах, че детето ми го възприема като присмех и не иска пак да я повтори известно време.
Недей се притеснявай толкова. Ще се оправят нещата, ще навакса. Виж какво ще те посъветва и логопеда, към когото си се насочила.
Аз използвах предмети. Взех му цели комплекти с животни, разделени по категории- от гората, от фермата и т.н. Редяхме ги, той се учеше кое какво е и какви звуци издава. И досега много се забалява да си играе с тях.
Винаги му обяснявам какво и защо правя. Когато готвя, чистя, подреждам, той все се навърта около мен и слуша и наблюдава много внимателно. Така хем се научи кое какво е, хем започна и да ми помага за дребни неща, та дори да ме подсеща.
Когато му чета или разказвам някаква приказка, си преправям гласа, променям интонацията и така му грабвам вниманието. Когато беше по- малък, не го затрупвах наведнъж с различни книжки, а повтарях една си съща известно време, после я сменях с друга и т.н. Не знам това правилен подход ли е.
В началото използвах съвсем проси думи и команди. Когато каже нова дума, изразявам голяма радост и ентусиазъм, за да го насърчавам да продължи да я използва. Не се смея, когато произнесе дума неправилно, колкото и смешно да ми е прозвучала. В начало се случваше с мъжът ми да се засмеем съвсем добронамерено на някоя неправилно казана и вследствие на това доста смешно звучаща думичка, но забелязах, че детето ми го възприема като присмех и не иска пак да я повтори известно време.
Недей се притеснявай толкова. Ще се оправят нещата, ще навакса. Виж какво ще те посъветва и логопеда, към когото си се насочила.
Да, те и пъзелите с дръжки са тематични и са и за фина моторика, но зависи и на детето какво по- ще му допадне.
Нина Йорданова също ми беше казала да включвам детето в ежедневни дейности. Примерно - Хайде сега да сложим дрехите в пералнята. Както и отиваме до обувките и - На кого са тези обувки? На мама!, на кого са тези чехли? На тати! Същото и с дрехите. И сега си ги казва добре с предлозите - на мама, на тати, на баба...
За книжките - и аз въртях няколко, докато не ги научи наизуст. В един момент преди да кажа една определена реплика, той я казваше първи. А също и като прочета една страница и обяснявам с 2 прости изречения какво съм чела - Ето го мечо, той е уморен, ляга да спи... След това чета другата и обобщавам. Детето няма този богат речник да разбере приказката, навързва по контекст. Като му се обясни с две думи се увлича повече, а самият прочетен текст пък му трупа речник и конструкции. И също книги със стихотворения, запомнят се по-лесно. А, да, и книжки тип театър, примерно Трите прасенца. Мисля, че съм купувала от Хиполенд. Там вече не чета, ми карам на свободни съчинения. И имам и животинки за пръсти /но може и някакви плюшки да се ползват/. Като четем страницата където вълкът ще духа, духа, докато не събори къщата, животинката вълк го прави, тоест аз. После прасето бяга, вълкът след него /играя театър на пръсти, докато чета и вълкът преследва прасето по дивана/. Детето ми е много впечатлено
Да, поправянето не е добре. Моето дете още казва банаби за банани. Но други думи си оправи като ги слуша. Например панталон беше тампалон. Еми след 100-то чуване от мен и баща му вече е панталон.
Също така е добре да вижда как се произнасят думите. Тоест родителят да не е в гръб, защото детето следи и устните.
Включвам се в тази тема от една страна като майка на дете, което имаше регрес в говорното развитие, който преодоляхме с много труд и търпение, а от друга страна и като логопед.
Мили дами, няма най-ранна възраст за започване на логопедична терапия. Когато трябва да се коригира определен звук в артикулацията на детето, да, тогава има възраст, преди която няма смисъл да се прави. Но когато целта е да се развие езиковата компетентност на детето , колкото по-рано се започне работа със специалист, толкова по-добре за детето. Не случайно в програмите за ранна интервенция се работи с деца до 3 години.
Мили дами, няма най-ранна възраст за започване на логопедична терапия. Когато трябва да се коригира определен звук в артикулацията на детето, да, тогава има възраст, преди която няма смисъл да се прави. Но когато целта е да се развие езиковата компетентност на детето , колкото по-рано се започне работа със специалист, толкова по-добре за детето. Не случайно в програмите за ранна интервенция се работи с деца до 3 години.
Включвам се в тази тема от една страна като майка на дете, което имаше регрес в говорното развитие, който преодоляхме с много труд и търпение, а от друга страна и като логопед.
Мили дами, няма най-ранна възраст за започване на логопедична терапия. Когато трябва да се коригира определен звук в артикулацията на детето, да, тогава има възраст, преди която няма смисъл да се прави. Но когато целта е да се развие езиковата компетентност на детето , колкото по-рано се започне работа със специалист, толкова по-добре за детето. Не случайно в програмите за ранна интервенция се работи с деца до 3 години.
Мили дами, няма най-ранна възраст за започване на логопедична терапия. Когато трябва да се коригира определен звук в артикулацията на детето, да, тогава има възраст, преди която няма смисъл да се прави. Но когато целта е да се развие езиковата компетентност на детето , колкото по-рано се започне работа със специалист, толкова по-добре за детето. Не случайно в програмите за ранна интервенция се работи с деца до 3 години.
Мошеш ли да споделиш как се работи с децата под две години? Може би и ние можем да си помогнем с някои неща от вкъщи. Защото на нас ни дадоха само общи препоръки.
На този клип на известна влогърка, в която обобщава няколко полезни съвета, попаднах наскоро. Част от съветите (например да се пие от чаша с твърд накрайник или твърда сламка, за да се тренират лицевите мускули) не ги знаех и аз и ми беше полезно. https://m.vbox7.com/play:a68630d8d7
Ще ми е интересно и какво ще сподели Le Soleil.
Ще ми е интересно и какво ще сподели Le Soleil.
Здравейте ! Искам съвет детето ми е на 3г и неиска да говори. три думички и това е. Когато ми казвам да повтаря след мен го прави но след това нищо пак същото.
Благодаря..
Благодаря..
Детето не иска да говори, а не не може да говори. Бих предложила да се срещнете с детски психотерапевт /не психолог, и не психиатър, че много се бъркат професиите - терапевт имам предвид/. На тази възраст дори може да се работи с него през психодрама или друг метод, за да се изчистят проблемите, вместо да се работи през родителите.