Още не говори!

Синът ми тия дни става на 2г и 9м. и от месец някъде се опитва да говори. Дори е далеч от говоренето, но поне от устата му излизат човешки думи. Спомням си, че и дъщеря ми проговори след 2годишна възраст и затова изчаквах. Макар че в началото на лятото мислех да се консултирам с логопедката в градината му. От понеделник тръгва на градина /миналата година беше на ясла/, надявам се сега покрай другите деца да напредне по-бързо.

Моето дете след гледане на много телевизия на английски език отиде в яслата като искаше още apple и казваше bye, bye (това на 2 години). Много бързо обаче му се наложи да смени езика и проприказва на български. Все още обаче словоредът е обърнат и работим с логопед за звуците.

Хапи, ако има регрес, моят съвет е да направиш консултация със специалист.

Аз водих моят син на логопед на 2г и 2 мес. Казаха ми, че е още малък и могат да направят само консултация. С толкова малко деца не се работело и трябвало да стане на 3г. Общо взето не видяха проблем-чува, разбира, изпълнява. Трябвало да спра да му угаждам и да го “разбирам”. Казаха още, че вече масово имало деца преговарящи след 3г, което никак не ме успокоява. Имам и друго дете за пример, което си проговори на време- знам че не трябва да се сравняват. Малкият е страшен инат и имаше период като не искаше да повтаря думи казваше “нееее” и тропаше с крак. Иска всички да става по неговият начин и до скоро беше страшно мрънкане за всичко. Но го виждам, че се ядосва, защото не може да каже нещо и не го разбираме достатъчно добре. Сега е на 2г и 10 мес. Досега беше в яслата, а в понеделник започва в първа група и още не говори, но вече поне се опитва да повтаря. Понеже лятото беше в сборна група и повечето учителки го познават. Казва няколко думи иначе, но това е нищо. Учителките не са особено впечатлени, че не говори, има и други деца на неговата възраст, които говорят малко. Естествено без логопед няма да мине- ще започнем скоро и с това.

На колко години започнахте работа с логопед?

Ако има регрес или изобщо никакви думи до 2-2.5, е желателно да се направи консултация с логопед. Активната работа с логопед започва около 3, преди това може да е под формата на игра, провокираща детето да казва тази или онази думичка.
Моят син започна работа с логопед на 3 год. и 1 месец, речникът му беше около 10-15 думи. Сега е на 6 и продължава работата с него. Вече говори, но при късното проговаряне има опасност да започне замяната на един звук с друг, размяна на срички, което по-късно се отразява при писането. Та никога не е лошо да се направи консултация, дори и рано да е или да няма нищо.

И при нас положението е подобно. Дъщеря ми октомври става на 2 год и забелязвам, че е по-назад с проговарянето от връстниците си. Разбира се, всяко дете се развива индивидуално и може би не е редно да я сравнявам, но определено ми прави впечатление. Борави с много малко думички, част от които са нейна интерпретация на думата. Общо взето, правилно казва мама, мамо, тати, баба, бабо, бебе и да и не(но все още не отговаря с да и не, а само ги казва, когато я накарам да повтори). Аз целодневно я питам разни неща, но засега не получавам отговор. Другите нейни си думички са не повече от 6-7. От 1 година й назовавам предмети, карам я да повтаря, показвам картинки в книжки, пея песнички, но ефектът не е голям. Започнах да си мисля, че ние, родителите, не можем да повлияем на проговарянето, защото явно си е строго индивидуално. Ако няма голям напредък до към 2 год и половина, смятам да направя консултация със специалист за всеки случай. Много познати ми казват, че техните деца са проговорили към 3 год, но едновременно с това, постоянно срещаме връстници, най-често момичета, които говорят свободно. Понякога чак се изненадвам толкова малки деца да говорят така добре, тъй като ние сме много назад.

Mickey, аз много пъти си казвам, че не трябва да й угаждам и да я разбирам, а да я оставям сама да каже какво иска, както те е посъветвал логопеда. Дъщеря ми е свикнала, като иска нещо да сочи с пръст, да показва с жестове и да казва "а,а". Когато й кажа да каже какво точно иска, тя започва да мрънка или да се тръшка. Сега сме в такъв период и нямам нерви да слушам мрънкане. А и тя отдавна е свикнала да разбирам всичко, което иска, и явно така й е по-лесно.

Аз постоянно си говоря с деца видимо по-малки моето,  които говорят доста добре. С това неговорене изглежда като едно бебе в големи размери. Понеже върви по-едър и ми е малко смешно някакви по-ниски някъде с една глава от него да говорят като големи деца. И именно заради перидодът на мрънкането и тръшкането е ужасен и, ако се правя, че не го разбирам би било още по-зле. Вече наближава 3 и някак сякаш понамалява тръшкането и с това започва да иска да комуникира като голям. И все пак е доста далеч от истиснко говорене.

При регрес наистина е силно препоръчително консултация с психолог + логопед. Само с проговарянето ли е регреса? Има ли контакт с очите, обръща ли се на името си? Поведението на детето променено ли е?

Ако нещо те притеснява или съмнява, винаги има смисъл да говориш с педиатъра или да направиш консултация със специалист. Аз поне така действам за всичко, свързано с детето (а това всичко не е никак малко). Конкретно на въпроса ти - според мен детето е още малко и говоренето на бебешки неразбираем език е ок. Ако обаче е имало момент, в който то е говорело разбираемо, и после пак се е върнало на бебешкия, това е отличен повод за консултация.

На възрастта на твоето дете синът ми казваше 3 думи: да, не и мама. На 3 години и 4 месеца положението откъм думи беше малко по-добро, но изреченията му бяха неясни, пълни с грешки, някакво изреждане на думи, от които не е ясно кое е подлог, кое е сказуемо, говорът завалян. Много често не го разбирах и това започна да се превръща в проблем, защото моето неразбиране го дразнеше и докарваше до истерии. Заради тези проблеми и разни други съмнения педиатърката ни прати на обследване. Резултатите от него бяха доста неочаквани (и за мен, и за лекарите), но след него синът ми започна да посещава логопед - три пъти в седмицата в продължение на две години + много упражнения у дома. Резултатите са невероятни. В момента синът ми не посещава логопед, защото е първокласник и с логопедката преценихме, че до нова година ще го оставим на спокойствие, за да свикне с новия режим и задължения. Дори обаче да продължи да ходи, пътят, който измина за две години по отношение на говора, е като от земята до луната.

Може ли повече информация за това обследване и ако е удобно какви са били симптомите за да накарат педиатърката да ви изпрати на него?

Съседско дете проговори почти към 4 г. След консултация се оказа, че е от много информация, с което е облъчено - телевизия, телефони, таблети, всякакви простотии, които сега родителите масово пробутват на децата си. след като го изолираха от всичко, освен музика, детето проговори. Инфото ми е от леля му, която е лекар.

Не знам обследването в България как го правят. Ние живеем в Белгия и обследването включва десет посещения, всякао траещо между час - час и половина с логопед, психолог, детски психиатър, детски невролог, специалист по психомоторика + изследване на слуха. При всеки специалист се ходи по два пъти. На нас ни отне около 2 месеца да направим всички посещения. По време на посещенията детето е само със специалиста и правят някакви тестове, игри и прочие, целящи да се установи има ли проблем и къде точно е той. След това ти връчват доклад с резултати - този на сина ми е 20 страници + заключения + препоръки.

За симптомите - синът ми ходи от бебе на ясла. На около година и 7-8 месеца от яслата ме извикаха да ми кажат, че детето пада прекалено много, блъска се в предмети, изобщо е като слон в стъкларски магазин и ме посъветваха да го заведа на очен лекар и ако с очите всичко е наред, да пробваме с психомоторика. Личната педиатърка потвърди тези препоръки. С очите всичко беше наред и започнахме психомоторна кинезитерапия, която в общи линии учи детето да контролира по-добре тялото си, да съсредоточава мисълта си там, където трябва и когато трябва (демек да се концентрира), и развива мускулния тонус и мускулите за издръжливост (май така се казва на български). Не става въпрос за тичане, скачане, спортуване. Там синът ми е неуморим. На психомоториката се тренират мускулите, които ни помагат да седим по час седнали на стола, да държим химикала, да боравим с малки предмети в ръцете си. На това синът ми ходи четири години - от двегодишен до първи клас (т.е. до юни тази година). Та симптомите бяха тези (детето вече ходеше на психомоторика цяла година и бях наясно с дефицитите му в това отношение) + проблемите с говора, които пречеха на детето да комуникира с околните и го докарваха до ярост.

Говорих по-тая тема с личната лекарка каза ми,че няма страшно трябва да исчакаме до 3 год възраст,но за мое успокоение каза да потърса ако реша и искам легопед...........

На тази възраст и моята не говореше. Може би към 2 г. и 4-5 мес. стартира и на 2 г. и 10 мес. не можем да вземем думата от нея. Аз обаче по отношение на нейното развитие съм с камилско спокойствие и за каквото и да става дума не се притеснявам и не давам зор. По едно време ми бяха казали като бебе, че е с нисък мускулен тонус, да я запиша на рехабилитация. Ама въобще не се впрегнах. Сега искам само тази педиатърка да я накарам да се пребори с това яко и енергично тригодишно, да видя как е нейният мускулен тонус...