Размисли върху думите и други работи...

catnadeen, напълно съм съгласна с теб. Съчувствието не се корени в думите, а в това, което се крие зад тях. Има една мисъл на Стефан Цвайг от повестта "Нетърпеливо сърце" :
Състраданието има две лица, едното е малодушно и сантиментално, то не е нищо друго, освен сърдечно нетърпение час по-скоро да се оттърсим от мъчителното състояние на покъртеност, причинено от чуждото злощастие. Това състрадание, съвсем не е състрадание/от себе си добавям, в каквато и форма да го облечем/, а само интинктивен отпор на собствената ни душа срещу чуждото страдание. А другото, единствено истинското, несантиментално състрадание съзнава своята мисия и търпеливо и съпричастно е решено да понесе всичко до края на силите си и дори да прекрачи тяхната граница.

Именно това първото, т.нар. състрадание държи далеч от този форум много хора. Но, дори да им угодим и да "смекчим" нещата, дали ще променим собственото им виждане по въпроса. Все ми е едно как ще се казва форума, но тук пишат и четат постоянно хора, които всеки ден се сблъскват с проблеми и неразбиране.....и си дават сметка, че израза "дете с увреждане" е само обвивка, под която се крие тяхното прекрасно слънчице.

едно не ми е ясно
как можем да приемем нещо толкова тежко като заболяванията на децата ни, а не можем да се съгласим със една дума
изобщо не ме интересува как наричат детето ми, защото то си е мое и аз го обичам безкрайно точно такова каквото Е

Ели, наистина много точен цитат!

Ето и какво друго ми хрумва в тази връзка. Защо именно коректността на израза да е началото на промяната на отношението към децата ни? Откъде-накъде? В страните, където това е на дневен ред, отдавна живота на хората с увреждания/специфични потребности или както ви харесва, е живот на достойни и равнопоставени хора. Когато нашите деца и родители с увреждания получат такъв живот, може би ще имаме време да се змислим и за думите. А дотогава - делата са важните!

Елена, много ми хареса цитата! Точно нещо подобно си мислех, ама Цвайг много добре го е предал. За състраданието и милосърдието, думата не е важна.
Както казва Йепе - Делата са важи!

Мили момичета  , стана ясно, че не е важна обвивката, а пълнежа.

Пък и щом майките на тези специални дечица нямат нищо против така формулираното заглавие, тази тема се превръща в поредната "досада" за сървъра...

Мила ми Деметро, разбирам добрите чувства и намерения, които имаш. Когато избирахме име за форума едно от романтичните имена, които бяха предложени и по- горе споменава Надя беше моето предложение. Не беше прието. С времето разбрах защо и сега стоя на сто процента зад решението на майките тогава. Интеграцията не започва от думите, както са казали другите, а влаганото значение. Ако направим името му по- лицеприятно ще се реши ли проблема с възпремането на тези деца и тези хора по друг начин- сто процента НЕ! Защото те си остават същите. Това са реалностите. И мисля, че е по- важно да се реши проблема с чувствата и комфорта на хората с увреждания, а не да обгрижваме комфорта на околния свят. Първата стъпка към подобряване на състоянието както на детето с увреждане, така и на семейството му е признаването и приемането на реалностите, за да може да се действа без паника и адекватно. Всички родители тук са били разкарвани по лекари и лаборатории, лъгани за диагнози или просто подвеждани, давана им е безпочвена надежда. Те имат "алергия" към лицемерие и напразни обещания- за тях нещата с истинските им имена имат стойност, останалото е без значение.
Ако искате ще пусна анкета.

Твърдо заставам зад това мнение. В България (а и по света) имената са сменяни доста. Било е например идиот, после олигофрен, умствено изостанал, инвалид, сега с ментално увреждане. Няма значение каква е думата, докато хората влагат отрицателно значение в нея ще сменяме постоянно. Трябва да се промени схващането, че "с увреждане" е равно на непълноценност, а не самият израз.

В Европа на политическо ниво се ползва with disabilities,  въобще не е на изчезване този израз. По-заклеймявани са disabled, impaired. В САЩ special needs и with disabilities са еднакво употребявани.

Опитвам се да разбера нелеката ситуация, в която се намирате, мили жени.
Опитвам се да си представя сериозните изпитания, пред които се изправяте в тази проста държава, в която няма достатъчно количество адекватно обучени хора, които да ви помагат - нито с подходящи съвети за обгрижването на вашите специални деца, нито за образованието им, нито даже в медицинското обслужване (освен масово да ви замерят с тежките диагнози).
Само се опитвам да разбера, защото няма как да знам и това е нормално. В известен слисъл е нормално и смутеното поведение на хората, когато видят или говорят за специалните хора.
Нормално е и онова първото лице на състраданието от повестта на Цвайг. В крайна сметка всички ние сме просто хора (специални или не) и от нас не може да се очаква кой знае колко.

Но може да се очаква напредък. Може да се очаква да се развиваме и да се учим, и да възпитаваме определено поведение и отношение към някои неща. Не чувства, а отношение. От първото лице на състраданието не можем да избягаме, защото то е чувство. Но можем да се научим да говорим и да се държим еднакво към различните проблеми, защото това е отношение  и възпитание. А думите възпитават.

Етимологията на думата "увреждане" не е възпитателна в този смисъл. Тя всява страх и подсилва първото лице на състраданието. Тя не е "истинското име" и подтиква към "лицемерие и напразни обещания". Истинското име е заболяването - ДЦП, слепота и т.н. В повечето случай обаче съответното болно нещо, не означава, че човекът не може да прави нищо в живота си, нали? С подходящо отношение той или тя биха могли да развият нещо, което не е болно или да дадат нещо на обществото, което иначе едва ли биха могли да дадат. Тоест той не е "увреден", "повреден", нито "вреден". Ако Стивън Хокинг се имаше за "увреден", а не за болен от амиотрофична латерална склероза, той щеше да се концентрира върху мускулната си атрофия, а не върху здравия си мозък и нямаше да е това, което е.

Ако случаят е толкова тежък, че човекът наистина по никакъв начин не би могъл да върши нещо, то най-вероятно този човек е толкова силно обичан и обгрижван от някого, че любовта, която е пробудил със съществуването си е уникална. Сами виждате, че той отново не е нито "вреден", нито "повреден", а ценен и важен и много, много специален за някого, въпреки трудностите по отглеждането му.

Всъщност мисля, че в основни линии сме на едно и също мнение. Единственото, което ме поразява е употребата на думата "увреждане" от самите вас (в действителност изобщо не става въпрос за името на някакъв форум), макар че знам, че причината е свързана с онази липса на адекватна квалифицирана помощ. Категорично смятам обаче, че тази дума ще ъде заменена един ден, точно както disabled замества invalid. Децата (оптимистичната прогноза) или внуците ни (песимистичната прогноза) ще четат тая терминология, дето я пусна shammi, ще цъкат с език и ще си казват "Гледай ти какви думи са използвали едно време. УжасТ!". 

Преди известно време на излизане от Ортопедията в Горна Баня, покрай нас мина човек в количка с ампутиран крак. Най-голямото ми дете Александър, което тъкмо се качваше в колата, го забеляза, слезе и се насочи право към него с възклицанието "Мамо, виж крака на този човек!"       
Не дръпнах детето притеснена, макар че ми стана леко неудобно в първия момент. Вместо това го хванах внимателно за ръчичката и ме казах: "Да, Сашко, кракът на този човек е отрязан, сигурно защото се е бил разболял от нещо и не са могли да го излекуват." Сигурно, ако беше малко по-голям щеше да продължи с въпроса "А какво ще прави без един крак?". Когато и да дойде този въпрос обаче, аз никога няма да му кажа, че човекът е "увреден" или е "инвалид"-ен. Просто ще му кажа, че настина този човек не може да върши неща с краката си, но има две здрави ръце, а с тях със сигурност има други работи, които може да прави."

Точно това трудно би могло да се промени за дума с подобна етимология.


Всъщност мисля, че именно за това толкова обръщам внимание на тази дума. Защото тя отдалечава промяната на схващането, а да употребяваме по-точните и по-подходящите думи, които да въздействат благоприятно на промяната, е нещо просто, което всеки може да направи.

Хубави думи, но ми е интересно, Деметра, с какво ще замениш думата "инвалид", в израза "инвалидна количка".
 
А колкото до повестта на Стефан Цвайг, много интересно се получи...в нея един незапознат с  проблемите на хората с увреждане, опианен от съчувствието си, млад човек нанася непоправима вреда именно с опитите си да смекчи "тежката диагноза".

Интересно, Елена, защо толкова лично ме нападаш? Нали форумът е отворен и свободен и цитирам "най-честният", и "най-чистият"?
Това, което съм написала е моето мнение и моето виждане, но не мисля, че обиждам някого или нанасям "непоправими вреди", нито пък мисля, че смекчавам каквото и да било.
Вероятно стилът ми на писане не е толкова "опиянен от съчувствие", щом успява да те настрои почти нападателно към мен, но съжалявам - това е моят стил, макар и това да не е била целта.

Истината е, че, когато чета чуждестранни материали, форуми и кореспонденции, ми прави силно впечатление начинът, по който се говори за това и думите, които се използват. Когато живеех извън България също съм се впечатлявала пряко от отношението към хората с подобни заболявания. Случвало ми се е съвсем свободно да разговарям с една майка за детето й с привидно доста тежка форма на ДЦП, което караше специално колело в парка. Не съм чула подобна дума като "увреждане" обаче.
Също там записах детето си в градина на Монтесори, където имаше деца със специални потребности (смесени с другите деца!) и видях с очите си отношението, чух с ушите си начина на говорене за тях. Нямаше нищо подобно, което да звучи като "увреждане", така тежко и смазващо за самото дете и за възможностите му да се интегрира, независимо от тежестта на заболяването.

Без да искам съпоставям всичко това с това, което чувам на родна реч и виждам на родна земя и признавам си, че това ме поразява. Всъщност не сте директно вие тези, от които се дразня, защото според мен вие си имате достатъчно тревоги, за да се замисляте точно върху думите и значението им и точно затова си признавам, че острата реакция и отпорът от почти всички леко ме изненадаха.

Предлагам обаче да спрете да ми размахвате назидателно пръст и да ме карате да се чувствам като натрапник и, че съм си навряла носа не където трябва. Аз лесно ще си го "отвра" носа, но това едва ли ще ви накара да се почувствате по-добре, защото знаете, че нямам вина за простотиите в тая страна.

По-добре е да водим диалог за думичките, на когото му се води, разбира се. Не за смяна на името на форума, а за думичките, които употребяваме. Това е нещо простичко и е по силите на всеки, ако се опита. Защото думите въздействат, думите възпитават, думите имат значение!

    

Заглавието е правилно... та, трябва ли да се превежда и подценява  думичката " увреден" за да не засягаме или плашим нечии уши?   Аз самата съм такова дете,/ аз съм с паралич- излекуван/ мъжът ми също/ ДПЦ - с последствия/. детенцето ни, слава тебе Господи или , който да е, е здраво и право.
За ушите, които ще се " плашат" от такава дума УВРЕДЕН... проблемът и глухотата са си техни.
Ако го превъзмогнат - прекрасно би било. 
 На никого не е лесно, най вече на родителите. Аз със моята болка се справям, но тази на детето  би ме разкъсалана ситни парченца . Независимо с какво име е.
 

Demetra, не мисля, че си натрапник...нито пък някой те приема както такава  по темата винаги ще има различни мнения...
мен лично "с увреждане" не ме дразни, докато "инвалид" е супер грозно. по света invalid отдавна се е заменило с with disabilities. в БГ от известно време инвалид се заменя от с увреждане. мисля, че посоката е същата. вярно е, че disabilities не е увреждане и е доста по-меко и по-близко до специални нужди от увреждане...но в различните езици точни еквиваленти няма. а в асоциациите и конотациите на коя да е дума има много голяма доза субективност. така че , не е чудно, че за едни с увреждане се свързва с повреден, вреда и наказателния кодекс, а за други няма такава асоциация.
на един човек с ДЦП/например/ можеш да гледаш като на човек с увреждане, като на човек лишен от нещо и да спреш до там. можеш да погледнеш малко по-далеч и да е по-важно не това от какво е лишен, а от какво има нужда, т.е. да се превърне в човек със специфични нужди. но всичко става с времето...когато обществото се обърне към нуждите на тези хора, а не към неспособността им, ще се промени и речника ни. защото за мен думите изразяват това, което е в съзнанието. т.е. когато съзнанието се промени, ще се променят и думите. в този смисъл, съм по-склонна да мисля, че трябва да се борим за промяна в отношението на хората, за интеграция и т.н., а думите ще се наредят.
аз вярвам, че промяна ще има...просто трябва време.

Ей, плодородна Деметро, убедена съм, че нито иска някой да те гони, нито да те напада. Познавам повечето мами- не са такива хора Както и тебе познавам и знам, че намеренията ти са добри и за да пуснеш тема за каквото и да било си го обмислила и подковала отвсякъде с аргументи. Права си, но моментът просто не е назрял.  Насила промяна на мисленето не става, а обикнтовено подмяната на думите с по- коректни звучи изкуствено. Както, например, в Мин. на труда и социалната политика започнаха да наричат хората с увреждания(странно, но аз тази дума не я възприемам като носеща заряд на увреда и невъзможност или непълноценност, дори не я свързвам с корена и- тя има за мен едно единствено значение и то няма нищо общо със увреда или повреда), та Министерството започна да ги нарича - хора със специфични потребности, или хора със специфични възможности. Първо, мен ме е срам да ги казвам тези префърцунени изрази и второ, от много хора с увреждания съм чувала, че не им харесват и им звучат изкуствено, а на някои и обидно. Тази промяна на терминологията трябва да тръгне от средите на хората с увреждания, а това ще стане когато са готови да го направят - не по рано. Ако те не са готови за промяната, просто ще стане така, че пак някой се грижи за благото им вместо тях.
Бяхме на една среща преди време и имаше едно момиче с количка- Ваня(тя чете тук понякога и сега и помахвам с ръка за здрасти  ). Беше застанала до масата, на която пишехме записките си. Дойде една закъсняла участничка и за да си направи място за стола просто леко премести количката. До този момент и през ум не ми е минало, както и на жената, която го направи че това не е редно. После се поставих на нейно място и си представих, че се чувства като дете, което са хванали и преместили, но детето е дете, а тя е голям човек който не може да хванеш просто така и да го преместиш. Ако беше седнала на обикновен стол - никой нямаше и през ум да му мина да и премести стола. Тя направи забележка на жената и и каза, че не се прави така- определено след това не им беше приятно и на двете. А аз научих нещо важно. Хората с увреждания не се нуждаят някой да се грижи за тях по собствена инициатива и ако имат нужда от помощ повечето си я поискват, но и повечето се справят прекрасно, защото те могат- с повече усилия, но могат.
Мисълта ми е следната- как ще се чувства това момиче, което иска и се стреми да се справя като всеки друг и се справя като всеки друг, ако я нарека човек със специфични възможности- те не са специфични, те са като на всеки от нас. Тя е като нас, тя използва възможностите си просто в друга посока. Или пък човек със специфични(специални) потребности. Тези изрази я поставят в страни от обществото не по малко от думи като увреждане, ако не и повече.
Това е мое мнение и разсъжения някакви, които може да са и не много правилни или не много точни. Всъщност са продиктувани от наблюденията ми.