Къща около София

Понеже Попея 100 пъти ме спомена - лично по темата не виждам разлика в качеството на преподаване в училищата между посочените за елитни в Долни Лозенец и тези, които не са посочени за елитни, но са в Божурище, Костинброд или в Елин Пелин (например). Просто имам прекалено много лични впечатления от училищата и градините, набедени за елитни в София, за да твърдя горното пред хора, които отправят взор да живеят извън София.

Нямам проблем и в местното общинско в Бояна да учат децата, или в местното на 25 км от София, където прекарваме голяма част от времето си и сме наясно, че там също живеят и учат хора (с половината, от които сме близки и познати). Със сигурност, ако избирам общинска градина или училище и съм в населено място извън София, аз лично бих избрала местното, за да е наблизо и да не пътуват децата до 7 клас.

За мен е неприемливо да живееш например в Перник или в някое село близо до Перник и да возиш детето до София за училище, освен ако не е някое особено училище - музикално, спортно, или някое конкретно частно, Италианския лицей и т.н. Това че някои го правят, не значи, че всички, живеещи в къща извън София, биха постъпили така.

Poppea казва големи истини. Друг е въпросът, че начинът им на съобщаване сигурно дразни някои хора.
Ако се чете с идеята, че това, което казва трябва да се има предвид при избора дали и коя къща на село, мисля че мненията ѝ носят доста голяма полза.
Не, че е невъзможно, да се живее " на село", но колкото повече информация за минусите има човек преди да предприеме подобна стъпка е по-добре.
От личния ми опит - много мои познати се захванаха да търсят да живеят в къща около София. Повечето се отказаха. Един от тях купи парцел и построи къща, но той е ерген все още и му се занимава. А и това което построи … на мен лично не ми харесва, самото водене на проекта беше сгрешено, архитектът беше насложил прозорци върху стълбището, добре че поне това видях и го спасих …
Едно познато семейство купи къща поради финансова невъзможност за независим живот в града. Просто им излезе по-евтино. Но по принцип решенията им в живота не са много добри, с къщата също имат проблеми, ядове, вечен недовършен ремонт....
Други познати живеят в палат някъде из чукарите на Драгалевци. Детето им е абитуриентка тази година, но все още има стрес да се прибира „пеш“ от автобусната спирка до вкъщи. Аз веднъж се качих до там с колата и честно казано, не искам да повторя. А беше лято… (Militana, това не е срещу теб, не познавам добре Драгалевци, коментирам една конкретна махала там).
По въпроса за задръстванията - добре е да се споделя кога и къде има повече или по-малко по пътищата за връзка между селата около София и самия град. Това е във връзка с хората с деца в училищна възраст. Имам се за отговорен родител и от наличната информация не бих приел децата ми да учат в "селско" училище. А темата за училищата и транспорта е пряко свързана с темата с живот в къща около големия град.
Доста широк и всеобхватен разговор е този за къща около София.

Не знам къде си живяла преди да напуснеш София, но аз не съм съгласен, че навсякъде е зле. Мога да дам за пример конкретна част от центъра, която познавам прекрасно. Ако живееш в района на НДК няма да ти се налага да ползваш градски транспорт или да шофираш. Много добро училище, детска градина, магазини, заведения, театри, учреждения и въобще всичко ти се намира на една ръка разстояние. Ако спалните ти гледат към вътрешен двор, а така са строени повечето кооперации ще имаш даже и тишина. Улиците ги чистят непрекъснато и всяка вечер мирише на свежа трева. Даже за разходки е по-добре от селата. Като тръгнеш от градината на НДК стигаш до южния парк само през зелена среда. Разбирам я и Попея. Живеейки в долен Лозенец тя има до тях много добро училище, голям парк, тихо е, а същевременно е на срвнително пешеходно разстояние от магазини, театри, ресторанти и т.н. В Драгалевци също е много приятно. Там живея в тих район, с хубави нови къщи наоколо и красива гледка към Витоша. Наблизо има денонощен супермаркет, хубав ресторант и спирка на градския транспорт. Извън час пик се стига много бързо до центъра. Т.е. хем живееш в подножието на красива планина, хем си само на 7-8 километра от пешеходната част на центъра. Не се сещам за друга европейска столица с такива предимства. П.П. Чиана, от снимката, която си публикувала се вижда, че когато се качиш на покрива имаш гледка към планина, но от долния етаж виждаш само прозорците на съседната къща, която е на метри от твоята. П.П.2 Коментирах места, които познавам. Сигурен съм, че в много други райони на София също е приятно да се живее.

Бачкатор, аз също подкрепих Попеа за любовта и към центъра. И има защо! Но мненията й не са обективни, защото гледа едностранчиво.
Човек, който е тръгнал да излиза от столицата е навъртял през ум основните неща - логистика, транспорт, финанси. Има нюанси, които убягват.
Аз подкрепям теб, защото от село до село има голяма разлика. В устройство, транспорт, преимущества, магазини и заведения, ДГ, училище, достъп до града и т.н. За това, на което се съгласих аз - си платих предоволно.
Цената определя много неща.
Лично аз не бих могла да живея на 30 км от столицата или друг областен град - нито сега, нито никога.

За да не съм голословен, да си кажа и аз мнението за живот в къща около София. Това е като/ако си надвия на масрафа. За качествен живот на подобно място трябват много допълнителни неща, които не се за хората от моята черга. Например поне един шофьор, хора занимаващи се с подрръжката на къщата/двора. Един вид лукс. Ако сега се преместя в такава къща ще изпитам предимно минусите на това преместване. Да уточня - имам деца в училищна възраст.

Жал ми е за хора, които са толкова заблудени и си мислят, че всъщност живеещите в къща около София са предприели тази стъпка, защото финансово не могат да си позволят тази екстра в центъра на София. Както аз не мога да разбера тях, така и те не могат да разберат мен. Един ден се събуждаш и знаеш, че повече не можеш да живееш така и не само, че не можеш ами и не искаш. Инстинктивна реакция на тялото, душата, ума и цялото ти същество. Погледнато от днешна гледна точка, след като съм опитала и двата варианта мога да ви кажа, че всички тези неудобства с пътуването, децата, липсата на магазин и аптека до задника ми са едно голямо нищо. Ама честно. Така че мили хора, четящи тази тема, ако се чувствате по този начин, но същевременно имате колебания от битов характер, мисля че вече сте решили и не се страхувайте да последвате сърцето си. Децата се чувстват добре когато родителите им са щастливи, независимо от другите неудобства. Така че преследвайте щастието. Ако то за вас е живот извън града, направете го. Всички останали екстри като частни училища, театър, опера и балет не могат да заменят това първичното щастие да се чувстваш свободен.

П.П. И понеже знам, че ще бъдат проверени всички мои предишни мнения и навряни в носа ми, така или иначе нищо не крия:
1. Децата ми учат в София
2. Работим в София
3. Имаме бабин дом в София
4. Избягахме от последна локация Люлин, не НДК
5. И богата реститутка да съм, пак не бих живяла в София
6. Аз съм щастлива, следователно половина е щастлив, следователно децата са щастливи.
7. Следователно съм егоистична кучка, която мисли само за себе си, но съм щастлива
8. Не ангажирам никой с моето мнение, то си е мое. Ако някой се припознае, сам си носи отговорността за действията и последствията от тях.
Благодаря за вниманието!

О, не ми е такъв принципа. Стилистиката и на двете ви е еднаква, та.....
Поднасям извинения.

Не живея в затворен комплекс. Нормално софийско село - с дух и приемственост, удобства от вякакъв вид и удачно за живот на нашето семейство.
Яслата и градината са много добри - няма места. Училището също, но при нас процесът беше започнал с каката, когато се нанесохме в къщата.Решихме да не я местим, после и синът ми при нея. Сега единия е във, а другия  пред гимназиален курс. Единия се прибира за 20 мин със селския рейс, което включва и ходенето пеша от/до спирката, другия за 45 с включено метро.

А ти забелязала ли си, че когато потребители пишат едновременно, мнението на по-бързия не излиза цялото наведнъж?
ПП. Ако аз сега в същия този момент спра да чета каквото и да било, освен евентуално етикетите в магазините, едва ли ще успееш да ме настигнеш по обем прочетено in my lifetime.

Аз съм с противоположни наблюдения. Такава стъпка предприемат хора, които не могат да си позволят жилище с голяма квадратура в хубав квартал на София, говоря за над 100 - 120 квадрата. В което няма нищо лошо и срамно. И аз бих предпочела да имам собствена спалня, а не да разгъвам диван всяка вечер в дневната и всяко от децата ми да има собствена стая и тя да не е 8 кв. Та между избора, 2-стаен в южен район или 150кв къща около София, бих избрала второто.

Живота ми не преминава във форума, извинявам се че не съм запозната с тънкостите. In my lifetime обикновено съзерцавам идилични гледки. Аз лично ще спра дотук, спама последните 10 страници с мнения не по темата е брутален, та не мисля да го удължавам.

Не казвам, че всички се изнасят защото нямат възможност. Сигурна съм, че има и много хора, които искат да живеят на по-спокойно място. Просто аз знам за няколко двойки, които продадоха 2-стайните и с парите си построиха къщички около София.
Не съм искала да обидя някой.

О, моите също бяха в ЧО, няма смисъл да ми обясняваш.

Моля ви, наистина да се върнем по предназначение на темата .

Възможно ли е? Да продадеш двустаен и да построиш къща до София? Струва ми се доста невероятно от финансова гледна точка?

Предлагам да се завърнем на темата "Къща около София" и да се опитаме да си помогнем взаимно с информация и идеи.
Предложения за къщи около София- с. Мрамор, с. Мировяне, с. Требич, гр. Нови Искър, т.е. дъгата. Разстояние от ЦУМ до посочените места 10-20 км.

Абсурд - с парите от друстаен най-много парцел да си купят и до разрешение за строеж да стигнат. Миналата година имаше големи изтъквания в другата тема как се вдига 200м2 къща за 30 000 евро...
Накрая се оказа, че не било къща, а нещо сглобяемо и го били сглонили уикендите мъжете от семейството...
Животът в къща ни излиза хилядарка повече на месец зимата от четиристайното ателие в Ман Ли за потребителката по-нагоре. Ама поне малини имаме на корем като не остават пари за свинско