Искам да кажа ... (151) през октомври 2018

Ааааа, аз домашни не пиша. Само обяснявам и изпитвам. Трябва всеки да си учи и да се мъчи сам, иначе какъв е смисъла. Накрая имаш някакви оценки ама действително нищо не знаеш.

Аз се пънах да помагам по химия...Ми,мноУ съм зле.То,комай по всичко съм зле  ,ама си трая.Пък бях страшна читанка-изводът...кел файда.
Бързо възстановяване на болните  
Поли,пиши,ако ти трябват дрехи и маратонки за големия батко и колко е голям/висок,всъщност.Може да помогнем. За подарък към роднината,която ще помага по математика-някаква почерпка е достатъчна,според мен-бутилка вино и шоколад  .Няма защо да се затрудняваш или да се притесняваш. Предполагам жената иска да помогне безкористно.

И аз не пиша домашни, но баба и го прави  вместо нея. Уж не било честа практика, ама не вярвам много. Аз помагам по английски, но не очаквам да го научи с толкова малко часове. В гимназията в подготве се учи език или в езикова школа. Имам разни листовки, мисля да я запиша тази година. Четвърти клас е,  време е. Може и да съм закъсняла в очите на по-амбициозните майки.
Малко ще и дойде нанагорно, в комбинация с трите пъти спорт седмично, но се надявам да се справи.
Много са натоварени днешните деца. Още от сега изкарват по един работен ден в училище, в по-горните класове почват и допълнителните уроци. Няма събота, няма неделя, живеят като нас, с постоянни ангажименти. Ние имахме безгрижен ученически живот и време за игри също.

Това пък за писането на домашни от родителя ме изуми, не бях се сблъсквала 🤔.
Сбъдваща, бързо оздравяване!
ММ изхвърля като луд с картечница 😂. Даже и неща, които са нови, но сме купили в пристъп на искане и не ползваме после. Аз съм умерена, към някои дрехи / вещи имам сантимент.
Приеха баща ми в болница, нещо нищо не му е наред, следващите дни чакаме диагноза, че се оказаха 100 неща нанизани. Поне съм спокойна, че вече е в сигурни ръце.
Сипах си половин чаша вино, може да стане и една 😀.

У нас помагането е според детето. Колкото не съм пипвала с баткото, толкова сега с малкия съм ангажирана всеки ден🙁 С мен учи за няма и час, без мен за два и пълно с грешки. Ами, ще помагам, поне докато съм си вкъщи. Приучвам го полека към самостоятелност, но не става лесно 🙁

У нас основно ММ помага, аз обаче в момента слушам за меридиани и паралели и чета форум 😀.
Малкия иска аз да му правя диктовките. Помагаме, разбира се, то кой не го прави, но споделеното от Хай ме впечатли.

Аз срам не срам признавам, че с детето не съм учила до момента. Диктовки съм му правила само в началото 2-3 клас и то през уикенда. Абсолютно самичко си подготвя всичко, единични са били случаите да попита за някоя задача и си спомням, че в 7-ми клас по история ми се налагаше да слушам уроците да ги разказва и то защото той така предпочиташе.

Относно помагането оцветявала съм контурни карти, правех му от време на време презентации, докато порасна и каза, че съм ги правела скучни и си ги прави сам вече. Ако ме помоли за нещо подобно, пак ще се включа, но домашни не пиша.


Сещам се мама как ни терореше да си подготвяме уроците. Ние си бяхме сами у дома и ни беше научила като се приберем да спазваме няколко правила по Сталински: миене на ръце, преобличане, обяд, изчистване на масата, учене, после цялото време до вечерта е за занимания кой каквото обича да прави. Да оставим само това, което не ни е ясно за вечерта да питаме и това ни стана навик и без да ни го казва.

Леля ми като стана братовчедка ми първи клас си остана вкъщи, че има първокласник и се започна, водене, готвене за обяд на детето, прибиране, след това детето я хапне, я не хапне, след това си почиваше, ама направо си се заиграваше сякаш не я чакат уроци, обаче обичаше по два пъти да си почива, преди да започне. Пък започне да пише, заболи я ръчичката, хайде пак почивка и така цял ден. Разликата ни е голяма, аз бях студентка, та можех да преценя разликата между двата модела Ние изучихме висше без прекъсвания, без ексцесии, братовчедка ми прекъсна и още нищо не е завършила нищо и то на днешното висшУ, дето кой не го е почнал, той не го е завършил

Да не ви изпусна

Контес, какъв е този сняг, настръхна ми кожухчето Тъкмо вчера разправях на ММ, че ми става зле като си помисля как пак ме чака шофиране в сто вида сняг, леден дъжд, пудрен сняг и незнамощекакво

Минимализъм ме гони във всичко напоследък, не обичам по принцип да съм затрупана с каквото и да е, задушава ме В тази връзка и отдавна приключих със спонтанното и безразборно пазаруване. Каквото не нося го оставям в контейнерите за дарения или нося и раздавам като отидем на почивка. Леко ми е и на душата, и на портфейла.

Седнах да чакам при доктора

По вечерно време да се включа, четох на зиг заг, ама ще съм активна през октомври.
Ленд, браво!
За домашни, хем ми е далече, хем ми е настояще. При нас е по-особено.
Помагам де.
Чета 5 урока назад и съм в час. Що неща си припомних за есенната сесия на малкия...

Фонсе, стискам за добри новини!

О, Фонсе и у дома има минимализъм от към интериор, ама дрешки поимвам.

Такъв е и моят принцип и държа да се спазва. Ако не има последствия.

Фонсе всичко да е наред при доктора!
Ети стиснати палци за баща ти!
Сбъдваща оправяй се бързо!
Вдъхновена от разговорите за дрехи,реших да прибера летния гардероб на щерката и да извадя зимния.
На финалната права съм.Отивам да довършвам.

Ние следобяд сме пак на лекар. Сега ще ни гледа специалист. Не може 4 пъти за една година да сме с болки, които се появяват отникъде и изчезват магически. Лошото е че съм сама, болна и ужасно изморена. А на работа имам 100 задачи, половината от хората ми са с болни деца и са си в къщи, и аз направих другата половина на луди калинки.
Оплаках се, а не съм такъв човек, просто си мечтая мама да е тук. Искам 8 часа да се наспя и да презаредя

Ох, и аз едвам гледам. Носа ми е запушен, ушите заглъхнали и от време на време ме пробождат, подкашлям и ми е супер отпаднало. Едвам закарах големият на театър и на връщане минах на червено на място с камера. Дано се размина само с глоба и не ми вземат книжката за месец, че ще го закъсаме...