Любители на Котки - Тема 124

Таня и у нас така, ама замени едната котка с едричко куче.
160 легло едва ни побира, сега ще взимам по-голямо.

Едната спи на възглавницата до главата ми, другата задължително зад гърба ми, а кучето опънато в долната част на леглото, задължително по ширина, . И се сърдят, като мърдам, че ги разбутвам.

possessed, станала си нещо като главатар на глутницата, прайда, семейството... Ти си им явно техния вожд и заради това така около теб се скупчват.

Мен днес сутринта ме гризнаха възпитателно по ръката, когато се наведох да взема купичката ѝ за храна и да я напълня. Вероятно си позволих прекалено дълго да стоя с отворени очи и да не сипвам храна

Спирит, съмнявам се.
По-скоро съм ЧТ и ДХ и ме търпят от немай къде.
Второто е донасящия храна.
Е и защото галя, когато се подредят, де.

А една назидателна закана от твоя страна хем с повишен, хем с назидателен тон нямаше ли? Амаааааа-хА. Глезутдери с глезурдените му те. Каго усетят мекичкото и лесничкото и почват вече на главати да се качват и преносно и буквално. Има ли някой тук който да не се е будил вместо с нощна шапчица с накдиплена котка на главата си, до главата си или някъде около главата си, А!?

Аз се будя обикновено от продължително мяяяуууууу точно в ухото ми. Тихичко, за да не чуе мъжа ми, неговият комфорт се цени, тя нали мама сипва сутрин, пък на баща си ходи да се гушка вечер Но достатъчно силно и насочено в целта, за да не мога да остана безразлична

Дебеланка Лизи обича да седи на дупе:

Боже, каква пухкава котка и как умно гледа

аз😁един за шапка, втори за шал, трети на носа ми буквално. Събуждам се, защото съм спряла да дишам. А моят принц Иван ме буди, като с твърда стъпка сяда на гърдите ми и ме гризва за носа. ❤😍

Здравейте и от нас с Моли. Ние сме все още нови из котешките среди 😉

Ооооо, добре дошла на Моли! Прекрасна е!

Колко сладко спинка Моли

Голям бонбон, душичка и останалите котарачета да ги нагушкате, прекрасни са.

Нямам снимка на Уши, ще го снимам тези дни да ви го покажа, голяма маймунка е, но е все така лаком, умира за месо, дори гранулките не ги признава, ако в купичката му има месце, пука го за секунди, отдавам го на това, че не е имал какво да яде и се надявам скоро да се научи да хапва нормално.

Моли е малко, " лудо" и сладко коте. Преди 2 месеца загубихме нашата любима 11 годишна болонка (след множество химиотерапии 😢). Точно един месец след това, към 10 вечерта, под балкона се чува някакво стълкновения - оказа се, че едно коте (бебенце) се катери по изолацията на блока. Хората долу едва го свалиха. Хвърлихме кокалчета, хлебче и то милото хапна, и остана под балкона. Към 12 часа поглеждам "профилактично" къде е (само да вметна, че немога да си помисля да я взема, защото вкъщи никой не харесва котки, а аз съм гледала преди 20 години, а и съвсем скоро кучето ни почина) - тя си седи долу, оглежда се в един прозорез, бие се с една по-голяма котка, абе... Луда
След 30 мин.излизаме на балкона, тя отново се катери по изолацията... Ама не успява доникъде. И вече посреднощ, излиза моя мъж да пуши на балкона и ни вика да я видим- успяла да се покатери до един климатик и седи там 😁. Моя мъж взима една чанта от плат, връзва въже и ще я спасява. Да ама не, тя изплашена и не иска да влиза в торбата. Слага в торбата обаче един кокал и пак я спуска до климатика и тя хоп, в торбата. Издърпахме я, а тя наплашена, бойна, сладка и не знае какво да направи. Имах един пауч останал от кученцето и я нахранихме. Вода не знаеше как да пие.Разигра се с кучешките играчки и започна да се адаптира. Постелихме и на балкона(ама това в 3 посреднощ), одеялце в на кучето легълцето и я оставихме. Сутринта в 8 часа на вет.,казаха че е на 2 месеца, обезпаразитихме я (нямаше нито една бълха),купихме wc, храна играчка... И така Моли се "покатери" в живота ни ❤️,сякаш изпратена от нашето кученце, за което все още страдаме. Сега вкъщи всички обичат Моли и тя свиква с нас и вече знае, че тук ще е ОК.
П. С. Извинявам се за дългия пост.