Не издържам вече

Нямам такива намерения
Добре,момичета ,благодаря на всички!
Мисля,че темата се изчерпа вече



И това го казах нееднократно
Просто да споделя ...тежало ми е нещо,казала съм го.Проблем?

Не знам защо толкова хора не разбират. Не съм сигурна какъв е превода на български, но това, което тя описва си е съвсем реално и много хора, включително пишещите тук, сме го изпитвали - на английски се нарича ambiguous grief/ambiguous loss, и се отнася до загуба на човек, който е все още жив. Реално човекът, който сте загубили, все още съществува, все още изглежда като себе си, звучи като себе си, но нещата, които казва или прави, не са нещата, които вашият приятел/роднина би казал или направил. Това поражда подобно чувство на това, когато наш близък почине, но докато смъртта на близък се усеща като един вид край, когато човекът е жив, всеки контакт действа като припомняне на загубата, и е много трудно да продължиш напред и да я приемеш.

Тази жена просто е спряла да бъде твоята приятелка преди четири години и половина. По една или друга причина, тя изглежда като твоята приятелка и звучи като нея, но не е тя. Чувството за загуба е напълно нормално в такава ситуация. Проблемът е, че очакваш или се надяваш някой ден приятелката ти да се върне, но реално това просто няма да стане. Възможно е промяната да е в следствие на депресия - споменаваш, че е започнала да се държи така след раждането на първото си дете, или друг нелекуван психологически проблем, или просто тя се чувства несигурна по някаква причина, и тази параноя, която тя трансформира в заяждане и обидчивост, е вид защитна реакция. В такъв случай тя трябва да говори със специалист.

За теб обаче е важно да разбереш, че това не е твоята приятелка от преди 15 години, ти нямаш място в живота си за този нов, неприятен човек, нито пък имаш някакво задължение към нея или когото и да било, да ги търпиш и да им осигуряваш внимание и разбиране. Ти лично не можеш да й помогнеш по никакъв начин и каквото и да направиш, ще бъде разбрано погрешно, и е редно да поставиш собствения си комфорт над нейната нужда да се чувства добре, карайки те да се чувстваш зле, и да прекъснеш всякакъв контакт, включително от профила на мъжа ти.

Благодаря.Наистина ги усещам така нещата.
Отказвам да повярвам,че това е същия човек.
Аз знам какви са личностните и проблеми ,засети още в детството и,но наистина няма как да и помогна,ако тя самата поне не признае за това.
И за това сложих в един момент край на всичко.

Имах такава приятелка, много близки бяхме в продължение на 20 год., но преди 5 год. приключихме всякакъв контакт.
Това, което писах тази нощ за връзките (или брака) важи и за приятелствата. Най-естественото нещо е в един момент да се изчерпат и да приключат. И колкото по-дълго продължават едни отношения, толкова повече расте вероятността от разминавания, които ни спъват. Това дърпа човека назад- рови в спомени и търси за какво да се хване. А нашата цел е да вървим напред и да се развиваме.
Никой и нищо не ни принадлежи. А промяната е част от живота. Всъщност тя е самия живот.

Здравейте! Нова съм във форума, въпреки, че го следя от сравнително не малко време и имам какво да кажа по въпроса.С момичето,което смятах за най-добра приятелка, тази година щяхме да имаме годишнина 10 години съзнателно, не детско приятелство.Защото я познавам от повече време.През 2008-ма бяхме много близки и от тогава до 2013-та, всичко беше наред.
Споделяхме болката от загубените първи любови,тя беше с мен във всеки лош и хубав момент от живота ми.Отначало учеше в , спортно училище, в друг град, но в предпоследния клас я отстраниха и трябваше да си дойде и да учи в съседния на нашия град.През това време не съм и мислела, че може да ме лъже, за причините поради, които вече не е там.Ходеше със свястно момче от там, то идваше тук, заради нея, но тя все му намираше кусури.Веднъж той ми писа, да съм отидела бързо до тях, защото тя щяла да  гълта хапчета, да се самоубива.Беше 5 сутринта, сняг до колене, нямаше как да вляза у тях, защото живеят в къща, не можех да отключа, но прескочих от съседната.Влязох и издърпах всичко от ръцете и.Бях забелязала, че едно момче от ромски произход все я заглежда като излизаме и се оказа, че има нещо.Разбрах го от първият и приятел, с който много сме си споделяли навремето.
И така тя заряза момчето от другия град, междувременно се хвана с още няколко, промени се смъкна си успеха, а накрая от второто момче разбирам, че тя е с ром-а.Няма лошо не съм расист, но той лежа в затвора и то не несправедливо.Оказа се, че тя му е ходила на свиждане там.Мислех да говоря с родителите и, но нямах тази смелост.Щеше и да е ненужно, защото после разбрах, че въпросния дори го канеха у тях и го харесваха.Въпреки всичко, исках тя да изплува убедих я, да се запише за висше в моя университет, където за съжаление вече приемаха и с 3-ки.Аз съм по-голяма от нея и по мое време никак не беше така.Приеха я и то в съседен блок/общежитие на моето.За цяла година ме покани 2 пъти в блока си.Все било мръсно, все имала да чисти и подрежда...
Накрая разбрах,че е преспала с целия блок и не само..
После като разбра,че ходя с едно момче му се натисна и на уше му вика, не се знаело кво ще стане ако отидела в неговия град той да я приюти, пък ако той дойдел в нашия тя- него.Не се знаело кой до кой ще допре.Идваше пияна при мен и моята компания, защото аз за разлика от нея я канех като излизах с приятели в чуждия град.
Капака беше, когато нещо, което и казах за приятеля ми, тя го беше предала и преиначила много грозно на негов приятел.Аз завърших, тя остана в онзи град. Накрая просто ми писна да и търпя изпълненията, защото нито тя беше същата, нито аз имах силите да я превъзпитавам и да се мъча да я променям.Някои хора се променят безвъзвратно и към по-лошо.За последните 4 години я видях точно 4 пъти.Един от тях-случайно.Последно тази година ми звъня да се видим на Великден.Казах си, това е свята дата-ще се съглася.Видях я, но до там.Та понякога самите ценности и цели, раздалечават хората.Самият живот вече ни разделя и тласка всеки по своя път.Не е болка за умиране.На мен също ми отне много време да я преживея,държах на нея и до последно се опитвах да я съветвам, но самия факт,че научавах всичко за нея от бившите и колегите и, от които толкова се опитваше да ме отдалечи, ми отвори очите.

Не можеш да и помогнеш. Всеки трябва да достигне сам до своята истина и да си научи уроците. Чрез желанието да помагаме на другите (на емоционално ниво), всъщност им пречим и ги спъваме.

Не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне.
Освен това не разбирам какво е това желание да се "спасява" някого. Ами той може да си се харесва такъв, да се чувства добре  и въобще да не желае "спасяване".

I am and i will be
тя е загубила,не ти
Времето лекува най-добре

Вервам, животът на приятелката ти коренно се е променил преди известно време - мъж, деца, нов квартал. Тези промени съвпадат с промяната в характера и и с влошаването на отношенията ви. Трябва да приемеш, че хората еволюират и не остават същите. Изживяла съм го лично.

Сближаване с конкретната персона е невъзможно, дори ако твоята реалност заприлича на нейната. Една от приятелките ми скъса след 30г приятелство, но ние от самото начало имахме различни виждания за живота. Просто с годините се отдалечихме и реакцията на едната се струваше неадекватна за другата. Така както съм се чувствала отдалечена и неразбрана се е чувствала и тя. Нямах смелост да скъсам. Направи го тя. Почувствах се облекчена, макар че е жалко да се скъса 30г връзка. Триенето започна точно след като тя роди първото дете, по телефона. Тогава аз бях на вълна бекярски живот и не разбирах реалността и. Когато аз родих вече нямахме нищо общо. Деляха ни хиляди километри и това не се усещаше, но когато се срещнахме очи в очи след като не се бяхме виждали 15 години разбрахме и двете, че ....... сме си чужди. Никоя не разбираше, желаеше и харесваше реалността на другата. Срещнахме се 5-6 пъти и по телефона тя ми съобщи, че връзката е изчерпана.

Не разбирам такава емоционална привързаност при възрастни хора.  Хората се променят и се разделят. Нищо драматично не се е случило. Просто продължи напред. И ти си се променила, различни са ви приоритетите. Ако държиш, чувайте се от време на време на неангажиращи теми.

И аз имам една такава полуприятелка от 2006 г., децата ни са набори и доскоро добре си играеха и забавляваха.
Тя също има навика да критикува моя избор, без да й искам мнението. Примерно  казвам, че детето е на занималня - "за кво ми е да пращам детето на занималня, то си е добре вкъщи, а не да виси още 4 часа в една стая". Да де, но ти имаш майка на разположение, не всички са така. Сега вече и тя ползва занималня, като мама си е на село.
След като веднъж трябваше да се срещнем и тя закъсня над час и половина, а бяхме в нейния квартал, тръгнах и 6 месеца не й вдигах телефона. После омекнах, сега пак се виждаме, но тя винаги се изразява така "Синът ми иска да се види с твоя". Т.е. ти не искаш, ама заради маминия златен.

Аз пък доста приятелства скъсах. Жалко, но факт. При жените приятелствата се изразяват в дрънкане, бла бла бла бла, а това понастоящем не ми е част от приоритетите, не вярвам и някога да ми стане. Кафенце/винце и сладки приказки, ама не ми се говори до откат едно и също на мен.

Да не би мъжете да не дрънкат? Ние за едно, те за друго

Да, но при тях има известна доза нещоправене. Ходенето на риба примерно. Баща ми играе карти. Дрънкат, ама е съчетано с някакво действие и някак никога не е само дрънкане.

Тя е същата относно закъсненията.Веднъж съм я чакала 3 часа.Е,бях си вкъщи,но се бяхме уговорили да дойде в 11,за да имаме на разположение деня за плановете ни.
Звънях и 100 пъти ,все"идваше" .Дойде в 2 часа на обяд.
Това и е най-грубото закъснение.Иначе за 15 години не е дошла на среща нито веднъж точно или по-рано.Не преувеличавам.Все закъснява с 30 до 50 минути...

Nevena Virolan
О,аз очаквах да се промени живота и много ,мислех си ,че аз като жена без деца ,ще остана аут,а то какво стана....
Тя вечно неудовлетворена,тя вечно чувстваща ,че не прави нищо.Честичко ми подмяташе:"добре си си ти".
Какво добре,аз се опитвам да имам дете от почти 3 години,а тя с 2 прекрасни ангелчета си съжалява живота!
И това не мога да го проумея.