Резултатите от анкетата са ужасяващи! 
За протокола - никога!
За протокола - никога!
- Публикувана: 13 юни 2006, 12:29 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2006, 08:20 ч.
Удрял ли ви е мъжът до вас?
Мислех да гласувам с последната опция, защото редовно ме майтапи на тази тема, защото много обичам да го щипя, 
а на горкия му излизат синини и после, нищо чудно някой колега да го пита дали не го бия 
...преди много, много години в една от хилядите тежки и абсурдни ситуации, в които сме попадали и то при положение, че аз го предизвиках, в този момент не го приех като агресия срещу мен, а като безпомощна форма на самозащита.
.Гласувах с да, но съм далеч от това да класирам случая като 'домашно насилие'.
Резултатите от анкетата са ужасяващи!
. Искрено се надявам при голяма част от отговорилите с 'да' това да е било просто единичен злополучен инцидент... 
Аз ли немога да чета, не ми е ясно има не малък процент че 
мъжете си... обаче никой не си признава как и защо.... 
мъжете си... обаче никой не си признава как и защо.... Да,бе и аз над тва се замислих
????????????КАк бе хора!!! А,то и тва се води дом.насилие.
А забравих да отговоря -ДА!!!
Имах си един дето си ме поби известно време докато се свестя и.....................хвана пътя.
С мъжа ми беше като описаните по-горе инцидентни случай,бях го вбесила,а и беше съвсем премерено и с цел да не ме нарани.Просто да ме спре.
Хора,малко ме е срам (незнам как ще прозвучи),но аз живея с инструктор по бойни изкуства,луд фен на всичко бойно.това си има и добрите страни,щото знае какво може да направи с ръцете и краката си(ударите с крак са по-тежки)
Та да ви кажа и аз понякога побеснявам и му скачам,та.............
Мисля си,че,ако си разменим "ролите",аз със сигурност ще го пребия.Много пъти ми се е искало
,но...........после сме ок.
Имах си един дето си ме поби известно време докато се свестя и.....................хвана пътя.
С мъжа ми беше като описаните по-горе инцидентни случай,бях го вбесила,а и беше съвсем премерено и с цел да не ме нарани.Просто да ме спре.
Хора,малко ме е срам (незнам как ще прозвучи),но аз живея с инструктор по бойни изкуства,луд фен на всичко бойно.това си има и добрите страни,щото знае какво може да направи с ръцете и краката си(ударите с крак са по-тежки)
Та да ви кажа и аз понякога побеснявам и му скачам,та.............
Мисля си,че,ако си разменим "ролите",аз със сигурност ще го пребия.Много пъти ми се е искало
,но...........после сме ок. 
Да, веднъж правихме спаринг и аз неочаквано му вкарах доста силен юмрук в корема. Той явно не очакваше (аз също се изненадах, че го издебнах незащитен ), и ме изрита здраво по задника. Но беше това беше просто рефлекс от моя удар, след това ми се извинява дълго и много го беше срам
Бивше гадже се опита да ме зашлеви, когато му казах, че късам с него. Скоро след това минавах покрай входа му, той явно ме беше дебнал, изскочи, награби ме и влачи до у тях на втория етаж. Никой от съседите не реагира на канските ми крясъци, но за щастие майката на изрода се показа от стаята си, за да види какво се случва, и той ме пусна. Ако тя не беше у дома си, не ми се мисли какво ще да ми се случи
След това ходих при кварталния да се оплача, но той нищо не предприе, а може би не ми и повярва, тогава бях на 17 години...Така се бях наплашила от този, че раздадох на най- близките си приятелки писма, да ги дадат на полицията в случай, че изчезна, в които пишеше, че най-вероятно той ми е сторил нещо. И сега, 11 години по-късно, въпросното л**но ми се усмихва и ме поздравява, когато се разминаваме по улиците, а на мен ми иде да му се изплюя в лицето 
Коя ли тормози сега
Бивше гадже се опита да ме зашлеви, когато му казах, че късам с него. Скоро след това минавах покрай входа му, той явно ме беше дебнал, изскочи, награби ме и влачи до у тях на втория етаж. Никой от съседите не реагира на канските ми крясъци, но за щастие майката на изрода се показа от стаята си, за да види какво се случва, и той ме пусна. Ако тя не беше у дома си, не ми се мисли какво ще да ми се случи
След това ходих при кварталния да се оплача, но той нищо не предприе, а може би не ми и повярва, тогава бях на 17 години...Така се бях наплашила от този, че раздадох на най- близките си приятелки писма, да ги дадат на полицията в случай, че изчезна, в които пишеше, че най-вероятно той ми е сторил нещо. И сега, 11 години по-късно, въпросното л**но ми се усмихва и ме поздравява, когато се разминаваме по улиците, а на мен ми иде да му се изплюя в лицето Коя ли тормози сега
Сегашният мъж не.. и малко вероятно, освен ако не го помоля, но то пък ще иде в друга посока работата:-)
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Сегашният мъж не.. и малко вероятно, освен ако не го помоля, но то пък ще иде в друга посока работата:-)
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Много истинско това, което написа. Имах желание нещо подобно да сътворя, за да обясня с думи прости някои такива ситуации, но не успях, не ми стигна дар словото.
Но съм го предизвиквала, не е като без хич.Обаче не му е в природата.И слава Богу, защото аз съм много лоша и заядлива понякога:twisted:Някой кибритлия досега да ме е изпарил от лицето на земята... Препоръчани теми