В една друга тема прочетох, че 82% от жените са жертва на домашно насилие. Това ми се стори почти невероятно! Не може такава голяма част от мъжете да са кретени! Така че пускам анкета, моля гласувайте да видим нашата форумска представителна извадка каква е!
- Публикувана: 13 юни 2006, 12:29 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2006, 08:20 ч.
Удрял ли ви е мъжът до вас?
Нали се сещате, че всички отговори, които ще бъдат поместени тук, ще гласят "никога". Тези жени, при които имат проблем, няма да публикуват своя отговор или най-малкото няма да го споделят. Дано повече жени добият смелост да говорят за домашното насилие, на което са подложени. Не тук, във форума, а пред конкретните институции и сдружения.
Нали се сещате, че всички отговори, които ще бъдат поместени тук, ще гласят "никога". Тези жени, при които имат проблем, няма да публикуват своя отговор или най-малкото няма да го споделят. Дано повече жени добият смелост да говорят за домашното насилие, на което са подложени. Не тук, във форума, а пред конкретните институции и сдружения.
Може само да гласуват, не е нужно да се изтъпанчат пред строя!
Нали се сещате, че всички отговори, които ще бъдат поместени тук, ще гласят "никога" ...
Нали затова има анкета, за съжаление в нея вече има и положителни отговори ...
Нали се сещате, че всички отговори, които ще бъдат поместени тук, ще гласят "никога". Тези жени, при които имат проблем, няма да публикуват своя отговор или най-малкото няма да го споделят. Дано повече жени добият смелост да говорят за домашното насилие, на което са подложени. Не тук, във форума, а пред конкретните институции и сдружения.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=93135.0
инфо
!!!!!http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6651.0
инфо
!!!!!http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6651.0
Никой никога не ме е удрял!
За съжаление в анкетата не може да се отговори с 2 отговора, за да дам "Никога" и "Аз го бия", защото един път го замерих с 1 бутилка от минерална вода, а друг път го пляснах с мокрия понтик, който държах за простиране!
Много ми е мъчно за всички онези, които са жертви на домашно дасилие! Най-много ми е мъчно, че това са хора, които са приели тази участ и нямат сили да се борят или просто безумно се страхуват! Ако може такива да ми се обадят - наистина бих набила собственоръчно някой кретен, пък каквото и да ми стори, ще имам смелост и хъс да го кажа на якия ми мъж, за да го смели после!
За съжаление в анкетата не може да се отговори с 2 отговора, за да дам "Никога" и "Аз го бия", защото един път го замерих с 1 бутилка от минерална вода, а друг път го пляснах с мокрия понтик, който държах за простиране!
Много ми е мъчно за всички онези, които са жертви на домашно дасилие! Най-много ми е мъчно, че това са хора, които са приели тази участ и нямат сили да се борят или просто безумно се страхуват! Ако може такива да ми се обадят - наистина бих набила собственоръчно някой кретен, пък каквото и да ми стори, ще имам смелост и хъс да го кажа на якия ми мъж, за да го смели после!
Не!
А тези 82 %, за които говориш не бяха ли в анкетата на сутрешния блок на НТВ? Гост беше Сашка васева, коята също е била жертва на домашно насилие.
Мисля , че резултатите тук няма да са реалистични, защото по-голямата част от потребителките са от големи градове. Не искам да прозвучи тъпо , но все ми се струва, че домашното насилие е по- често срещано в малките градове и селца, където няма къде да избягаш от "хубустника" , а и е много по- трудно да бъдеш самостоятелна и жените се примиряват с този начин на живот ( ако това изобщо може да се нарече живот
).
А тези 82 %, за които говориш не бяха ли в анкетата на сутрешния блок на НТВ? Гост беше Сашка васева, коята също е била жертва на домашно насилие.
Мисля , че резултатите тук няма да са реалистични, защото по-голямата част от потребителките са от големи градове. Не искам да прозвучи тъпо , но все ми се струва, че домашното насилие е по- често срещано в малките градове и селца, където няма къде да избягаш от "хубустника" , а и е много по- трудно да бъдеш самостоятелна и жените се примиряват с този начин на живот ( ако това изобщо може да се нарече живот
). 
Цитирам си мнението от темата за Сашка Васева
Има смелост и евала й за това на Сашка.
Но жената, която има дете и няма къде да отиде, и няма кой да я подкрепи, и няма пари, и няма собсвено жилище, и се срамува, и се е научила да се прикрива за да не й задават неудобни въпоси, и се страхува, и даже не е чувала, че може да направи нещо... ще продължи да търпи. Докато един ден или се самоубие или откачи. А детето, в зевисимост дали е мимче или момиче, дали е със слаб или силен характер, пораства или като потенциална жертва или потенциален насилник.Няма по-голямо наказание от това да осъзнаеш как със собстевоното си действие или бездействие предупределяш съдбата на детето си.
Защо за ен-ти път отваряма тази тема? Толкова е безсмислено... Да изкажем съчувствие, да изохкаме, да изпъшкаме, да кажем Браво на дръзналите да проговорят ида се портивопоставят... и в крайна сметка да кажем "Слава Богу, аз не живея така..." и да продължим към темата "Как се прави с....." примерно. Айде стига. Стига, че боли.
Само вижте къде е отворена - в Клюкарника!!! А трябва да е в "Дом и семейство".
Има смелост и евала й за това на Сашка.
Но жената, която има дете и няма къде да отиде, и няма кой да я подкрепи, и няма пари, и няма собсвено жилище, и се срамува, и се е научила да се прикрива за да не й задават неудобни въпоси, и се страхува, и даже не е чувала, че може да направи нещо... ще продължи да търпи. Докато един ден или се самоубие или откачи. А детето, в зевисимост дали е мимче или момиче, дали е със слаб или силен характер, пораства или като потенциална жертва или потенциален насилник.Няма по-голямо наказание от това да осъзнаеш как със собстевоното си действие или бездействие предупределяш съдбата на детето си.
Защо за ен-ти път отваряма тази тема? Толкова е безсмислено... Да изкажем съчувствие, да изохкаме, да изпъшкаме, да кажем Браво на дръзналите да проговорят ида се портивопоставят... и в крайна сметка да кажем "Слава Богу, аз не живея така..." и да продължим към темата "Как се прави с....." примерно. Айде стига. Стига, че боли.
Само вижте къде е отворена - в Клюкарника!!! А трябва да е в "Дом и семейство".
..... по-голямата част от потребителките са от големи градове. Не искам да прозвучи тъпо , но все ми се струва, че домашното насилие е по- често срещано в малките градове и селца, където няма къде да избягаш от "хубустника" , а и е много по- трудно да бъдеш самостоятелна и жените се примиряват с този начин на живот ( ако това изобщо може да се нарече живот ).
).За съжаление познавам 3 момичета от София, подложени на такъв тормоз. И "бягство" и тук не помага, и полицията също...
А защо никой нищо не казва за психическия тормоз, систематичен и жестоко последователен?
и сега си имам нов 
Не мъжа до мен не ме е удрял!Повече на никой няма да позволя да ме удари!Едно бивше гадже ме пердашеше по едно време...странно бях станала някак безволева,един път ме удари,посегна ми след това и 2 ри път и ми счупи ключицата.Казах на брат ми,той заедно с 1 приятел така го освестиха и му показаха че боли да те бият.А аз аз бях там и го попитах сега добре ли му е?Даже накрая му теглих и един ритник,мръсно самодоволно копеле да посяга на жена!Тъп комплексар,ама аз съм си виновна че след единия шамар не му казах да си хваща пътя.
Но после минаваше покрай мен като препикано мушкато с новата си приятелка.Дрисльо,чак ме хвана яд на мене си че го позволих това.
Но после минаваше покрай мен като препикано мушкато с новата си приятелка.Дрисльо,чак ме хвана яд на мене си че го позволих това.
Преди да се омъжа живеех с едно момче.Докато бяхме отделно,всичко беше ОК,но като заживяхме заедно започна кошмарът.Всеки ден ме подлагаше или на физически или на психически тормоз.....и така няколко месеца....Накрая ме преби толкова зверски,че незнам как съм се добрала до телефона.....После всичко ми е в мъгла.....полиция,обяснения,цялото ми тяло в стъкла,защото ме беше блъснал във вратата на хола.После с брат ми в спешното.....ужас.....и до ден днешен имам белег на едната гърда от парче стъкло.Извадих си медицинско,щях да го съдя,но бях в такъв шок,че минаха месеци,докато се възстановя и вече не ми се занимаваше с него.Такива Господ ги наказва!!!!!Няколко месеца,след като се разделихме,катастрофира и почина.....Лека му пръст!
Съпругът ми знае цялата история от А до Я и е на ясно,че ако ме докосне,повече няма да ме види,просто втори път не бих издържала на това.Но той не е от агресивните,така че добре си живеем!Само понякога имам чувство,че стресът ми не е минал напълно.Ако някой замахне срещу мен и направо изпадам в паника!
Съпругът ми знае цялата история от А до Я и е на ясно,че ако ме докосне,повече няма да ме види,просто втори път не бих издържала на това.Но той не е от агресивните,така че добре си живеем!Само понякога имам чувство,че стресът ми не е минал напълно.Ако някой замахне срещу мен и направо изпадам в паника!
Никога не се е случвало, та той не може и да си го помисли даже. Обичаме се много и едва ли с бой бихме решили спорове или несъгласия. Достатъчно големи и разумни сме, за да намираме начини и пътища да решаваме проблемите. Боят е признак на слабост. Горко на жени, които търпят домашно насилие, много ми е жал за тях и не пожелавам на никой да има такава съдба.
Това е едно от нещата, които едва ли бих простила. Мъжът ми е много спокоен и добър човек и май не е способен на такова нещо, а и не сме изпадали в ситуация, при която някой да се е изнервил до толкова. Виж бившия на няколко пъти така го бях нервирала, че беше на косъм да ме шлевне (и да си призная имаше защо 
), но не го направи. Единият път беше защото аз му зашлевих шамар
), но не го направи. Единият път беше защото аз му зашлевих шамар 
Тази Тема е безсмислена. Пускана е не веднъж - резултати са били винаги едни и същи.
Има доста нови хора във форума, може би не е лошо да се проследи тенденцията (доколкото са реални резултатите)
Не,никога и не мисля,че ще го направи.Но имах едно гадже дето си позволи няколко пъти да ми удари шамар и аз глупачката всеки път вярвах,че ще е за последно.Ама той се оказа,че си е обременен по рождение с баща изрод и до ден днешен пребиващ съпругата си дори и пред хората...та него Господ си го е наказал достатъчно... иначе баща ми искаше да го убива като разбра за к'во ста'а дума
изглеждал е така, че ясно му личи желанието да го направи, но не го е правил 
Това е и моят отговор!
Един път Да, преди много, много години в една от хилядите тежки и абсурдни ситуации, в които сме попадали и то при положение, че аз го предизвиках, в този момент не го приех като агресия срещу мен, а като безпомощна форма на самозащита. Не става дума за шамар, това не си е позволял никога.
Редовно ме шляпа по дупето. Харесва ми...
)Не мъжа до мен не ме е удрял!Повече на никой няма да позволя да ме удари!Едно бивше гадже ме пердашеше по едно време...странно бях станала някак безволева,един път ме удари,посегна ми след това и 2 ри път и ми счупи ключицата.Казах на брат ми,той заедно с 1 приятел така го освестиха и му показаха че боли да те бият.А аз аз бях там и го попитах сега добре ли му е?Даже накрая му теглих и един ритник,мръсно самодоволно копеле да посяга на жена!Тъп комплексар,ама аз съм си виновна че след единия шамар не му казах да си хваща пътя.
Но после минаваше покрай мен като препикано мушкато с новата си приятелка.Дрисльо,чак ме хвана яд на мене си че го позволих това.
Но после минаваше покрай мен като препикано мушкато с новата си приятелка.Дрисльо,чак ме хвана яд на мене си че го позволих това.
nelipyxo, съжалявам за преживения от теб кошмар, но ме изкефи как сте реагирали след това. Това заслужават насилниците.
Никога не ме е удрял съпругът ми или някое гадже преди това. Посегне ли ми с парцалките и директно навън. Отраснала съм в такова семейство. От ревност баща ми често посягаше на мама. Избил й е зъбите. Слава Богу, че се разведоха когато бях на 7 години. Сега не позволявам около мен да се говори на висок тон, а недай си боже да стане скандал - свивам се в черупката си и сълзите сами потичат.
Ако тук четат момичета търпящи този ужас: Моля ви! Не търпете! Бягайте от насилника, спасете децата си. Остава травма за цял живот.
Доколкото знам домашното насилие се състои не само във физическо посегателство, но и във психически тормоз. Така, че анкетата не е точна. За информация, не, не ме е удрял и не ме е подлагал на психически тормоз, но имам такъв случай при много близки мои роднини и е ужасно, просто ужасно!
Той ми е повишавал тон само 3 4 пъти от както сме заедно.. пък камо ли да ме удари.
Дори не ми е посягал..
Ама виж аз като се поскараме по сериозно и като избеснея меря с каквото ми е под ръка хаха
Дори не ми е посягал..
Ама виж аз като се поскараме по сериозно и като избеснея меря с каквото ми е под ръка хаха
Не, но ...виждам резултатите и ми е едно такова... 
Не се е случвало и при мен,но знам че няма и да се случи.Аз бях много бито и тормозено дете(от майка си) и той много добре го знае.Не си го и помисля и знам,че никога няма да стане.Всички,които казаха,че даже е по-важен психическият тормоз са прави.Остава за цял живот,обременява и жената и децата покрай нея.Не трябва да се допуска,а стане ли трябва да се бяга бързо.Много е трудно,но е правилното решение-това е един скапаняк все пак-зарезвайки го се отправяш към свободата и радостта да се радваш на живота си.Аз го направих с майка ми(не е по темата,но пак е в тази насока) и не съжалявам за това.А камо ли за мъж(извинявам се-за ИЗРОД).
Ааааа нямаше сега да е до мен. Аз си имам цивилизован мъж все пак и като съм го избирала съм внимавала
Тон в къщи никога не се повишава, нито пък има психически тормоз, най-голямото му "провинение" е, че обича доста да ме имитира за да е весело у нас Е, сега бебко е подложен на имитация и просто е голяма веселба 
Тон в къщи никога не се повишава, нито пък има психически тормоз, най-голямото му "провинение" е, че обича доста да ме имитира за да е весело у нас
Е, сега бебко е подложен на имитация и просто е голяма веселба Никога. Не бих живяла с мъж, който да ме бие.
и аз
...преди много, много години в една от хилядите тежки и абсурдни ситуации, в които сме попадали и то при положение, че аз го предизвиках, в този момент не го приех като агресия срещу мен, а като безпомощна форма на самозащита.
.Гласувах с да, но съм далеч от това да класирам случая като 'домашно насилие'.
Резултатите от анкетата са ужасяващи! 
. Искрено се надявам при голяма част от отговорилите с 'да' това да е било просто единичен злополучен инцидент... 
Аз ли немога да чета, не ми е ясно има не малък процент че 
мъжете си... обаче никой не си признава как и защо.... 
мъжете си... обаче никой не си признава как и защо.... Да,бе и аз над тва се замислих
????????????КАк бе хора!!! А,то и тва се води дом.насилие.
А забравих да отговоря -ДА!!!
Имах си един дето си ме поби известно време докато се свестя и.....................хвана пътя.
С мъжа ми беше като описаните по-горе инцидентни случай,бях го вбесила,а и беше съвсем премерено и с цел да не ме нарани.Просто да ме спре.
Хора,малко ме е срам (незнам как ще прозвучи),но аз живея с инструктор по бойни изкуства,луд фен на всичко бойно.това си има и добрите страни,щото знае какво може да направи с ръцете и краката си(ударите с крак са по-тежки)
Та да ви кажа и аз понякога побеснявам и му скачам,та.............
Мисля си,че,ако си разменим "ролите",аз със сигурност ще го пребия.Много пъти ми се е искало
,но...........после сме ок.
Имах си един дето си ме поби известно време докато се свестя и.....................хвана пътя.
С мъжа ми беше като описаните по-горе инцидентни случай,бях го вбесила,а и беше съвсем премерено и с цел да не ме нарани.Просто да ме спре.
Хора,малко ме е срам (незнам как ще прозвучи),но аз живея с инструктор по бойни изкуства,луд фен на всичко бойно.това си има и добрите страни,щото знае какво може да направи с ръцете и краката си(ударите с крак са по-тежки)
Та да ви кажа и аз понякога побеснявам и му скачам,та.............
Мисля си,че,ако си разменим "ролите",аз със сигурност ще го пребия.Много пъти ми се е искало
,но...........после сме ок. 
Да, веднъж правихме спаринг и аз неочаквано му вкарах доста силен юмрук в корема. Той явно не очакваше (аз също се изненадах, че го издебнах незащитен ), и ме изрита здраво по задника. Но беше това беше просто рефлекс от моя удар, след това ми се извинява дълго и много го беше срам
Бивше гадже се опита да ме зашлеви, когато му казах, че късам с него. Скоро след това минавах покрай входа му, той явно ме беше дебнал, изскочи, награби ме и влачи до у тях на втория етаж. Никой от съседите не реагира на канските ми крясъци, но за щастие майката на изрода се показа от стаята си, за да види какво се случва, и той ме пусна. Ако тя не беше у дома си, не ми се мисли какво ще да ми се случи
След това ходих при кварталния да се оплача, но той нищо не предприе, а може би не ми и повярва, тогава бях на 17 години...Така се бях наплашила от този, че раздадох на най- близките си приятелки писма, да ги дадат на полицията в случай, че изчезна, в които пишеше, че най-вероятно той ми е сторил нещо. И сега, 11 години по-късно, въпросното л**но ми се усмихва и ме поздравява, когато се разминаваме по улиците, а на мен ми иде да му се изплюя в лицето 
Коя ли тормози сега
Бивше гадже се опита да ме зашлеви, когато му казах, че късам с него. Скоро след това минавах покрай входа му, той явно ме беше дебнал, изскочи, награби ме и влачи до у тях на втория етаж. Никой от съседите не реагира на канските ми крясъци, но за щастие майката на изрода се показа от стаята си, за да види какво се случва, и той ме пусна. Ако тя не беше у дома си, не ми се мисли какво ще да ми се случи
След това ходих при кварталния да се оплача, но той нищо не предприе, а може би не ми и повярва, тогава бях на 17 години...Така се бях наплашила от този, че раздадох на най- близките си приятелки писма, да ги дадат на полицията в случай, че изчезна, в които пишеше, че най-вероятно той ми е сторил нещо. И сега, 11 години по-късно, въпросното л**но ми се усмихва и ме поздравява, когато се разминаваме по улиците, а на мен ми иде да му се изплюя в лицето Коя ли тормози сега
Сегашният мъж не.. и малко вероятно, освен ако не го помоля, но то пък ще иде в друга посока работата:-)
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Сегашният мъж не.. и малко вероятно, освен ако не го помоля, но то пък ще иде в друга посока работата:-)
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Дотук с майтапа. Бившият ми приятел, с който повече от 10 години живях на семейни начала, в края на връзката ни си позволяваше този лукс. Бързо палеше, но и бързо гаснеше - 9 години и намек нямаше за посягане.. после се почна. Е, затова е бивш. . Всъщност няма значение кой и защо.. допуснахме го.
Радвам се, че че толкова хора се разбират добре тук. И го вярвам. Но понякога.. с годините / повече от 7-9/ нещата се променят..особено, ако мъжът , по някаква причина се комплексира или изпадне в безпомощност. Тогава го наскачат едни дяволиии... / Никого не оправдавам, посягането е непростимо/ Случва се, особено в тези смутни времена.
Аз не изтраях и приключих, но много жени търпят. Няма да го коментирам. Понякога човек няма избор, няма смелост, няма сили.
А, аз се научих да не допускам една кавга да ескалира до безбожност. И мъжът ми я владее тази хватка, така, че даже кавгите са сведени до минимум. Но, ще видим. Още сме "младо семейство" на стари години:-)) като минат 10 ще се обадя:-))/ сериозно чукам на дърво!/
Много истинско това, което написа. Имах желание нещо подобно да сътворя, за да обясня с думи прости някои такива ситуации, но не успях, не ми стигна дар словото.
Но съм го предизвиквала, не е като без хич.Обаче не му е в природата.И слава Богу, защото аз съм много лоша и заядлива понякога:twisted:Някой кибритлия досега да ме е изпарил от лицето на земята... Нястоящият мъж до нас не ни е удрял и няма да го направи. Против възпитанието му е, колкото и да се старая.
