Фермата 4 - Съединение - тема 6 (15.10. - 21.10.)

Само че той си мисли , че е фактор, капацитет.
Как с какво ще блесне.Ако успеят ще каже че той е бил начело, а иначе се казва че Нури е свършил  най много работа.

Да, ние ги дъвчем, и това съм написала, нещо различно ли четеш?
А опосумите ни "карат" с начина на поднасяне на видеата.
Това е като с новините-разбира се, че никой не те кара насила да ги гледаш, но случи ли се да погледнеш си изманипулиран малко или много.
Фермата е предаване, което се следи, съответно опосумите насочват към едно или друго поведение, действие, нещо си там. Точно , за да се дъвче. Дори има насочващи диалози двамата под формата на смешки.

Ох, тегавия само си мисли, така е. Щял да блесне, ама не се ли чува, че го чуват и виждат всички. Той не е фермер, но той диктува, така че, ако се провали-той се е провалил, с умелата подкрепа на Ванчето.

Ааа той тогава ще каже че е предупредил, че и е казал че е сбъркала, че се е опитал да помогне, ама ето тя Ваня не е помислила , не е взела правилно решение и така.
Толкова е нагъл този че няма никакво чувство  за неудобство.

Аз също изпитвам някаква нетърпимост към подобен род хленчене. Аз пък тези години си ги спомням някак си с усмивка, не усмивка на щастие разбира се, а усмивка на някаква лична удовлетвореност. Да не ме разберете погрешно и да си помислите, че нова хиперинфлация на България желая. Просто оценям на колко много ме е научило онова трудно време. В училище всичко беше на записки, в клас се работеше по двама, по трима дори над едно копие на учебник, че пара си струваше и хартията да му се не види, не всеки можеше собствено си ксерокопие да притежава. Научих се да пиша и с двете ръце, аз винаги съм си можела, просто едната не беше усъвършенствана, абсолютно конкурентна я направих на тренираната ми в писането покрай тия записки, които трябваше да правим. Дрехи се научих да си шия, що шлифери на баща ми, които никога нямаше да облече, но пазеше заради здравия и незаносен плат отидоха на полички, къси панталонки, роклички. На майка ми старите рокли също преправих, тук-там дори разни свежи неща вкарвах като орнаменти, че да изглеждам екстравагантно, а не ретро. Пеш вървях много. Не си спестявах веселби и купони, просто не се веселях в дискотеки, а в тесен кръг приятели в домашни условия и на ротационен принцип се извъртахме като домакини компанията. Пари за таксита няма, та се вървеше с километри пеш до дома след купона (20 г. по-късно дупето ми още се побира в размер S или M). И на още куп други дяволии ме научиха онези години. Аз не съжалявам, че съм мнинала през такива времена и не бих тръгнала сълзи да роня и съжаление, състрадание чуждо да прося.

Като разказват тези неща от детството си и плачат една през друга, не се ли замислят, че до някъде ще засегнат родителите си?

Е, не, тя Александра си каза, че много благодари на майка си, имала е речниците и че са си тандем двете. Всъщност, това е добродетел-била е скромна и е била притеснена, че ще ги затрудни. А не, че реве, че са били бедни точно според мен. И все пак.

Да ама Лили като рева за тортата , на мен би ми било гадно ако съм ѝ майка..

Аз тяхното хленчене го приемам като един вид опит да се покажат герои. Пред по-младичките и задоволени финансово зрители, може и да мине номерът, но на всички, които сме над 30-годишни тия истории ни звучат съвсем познато. Аз повече бих се впечатлила от историите на едно поколение, което вече малко по малко изчезва - това на бабите ни, когато е имало деца, които рано-рано са пращани да работят на полето, хора, които се преживели войни...такива неща.
Може би и тегавия чичка донякъде е прав, че като ги слуша понякога, всичките им проблеми му изглеждат някак твърде незначителни пред онова, което е било навремето.

Бе то всяко поколение с проблемите си, прав е и за това, че трябва да се помни. Но чак да намилаш така грозно, при все, че си намазал от онова време ми е непонятно. Кажи веднъж нормално, па спри.

Колко му е да спретнеш една домашна торта? Чак пък толкова....по повод РД на Лили. На повечето не им вярвам там на разказите.

За намилането не споря. Досадно е. Още повече, че това, дето го знае, няма как да им го налее в главите и няма как да ги накара да погледнат през неговите очи.
Ето, аз онзи ден имах възможност да седя на една маса с човек, дето е бил войник на границата и да чуя истински случай от онези, за които говореше дедо на Роси. Но и по онези времена е имало хора и хора, само дето ситуацията е била много подходяща да си проявяват качествата всякакви нагаждачи и садисти.

Именно..защо не са ѝ правили торта? Какво толкова? С две леви да си..бисквити и нишесте винаги е имало..

На времето си правехме и тортите, и блатовете и крема-нищо сложно. Даже си ги украсявахме с какво ли не. И ни беше и вкусно и весело. Чак такива драми не е имало.

Ох, като ги заронят тези сълзи... Аз съм 71 набор. Баща ни беше много строг и улав, даже рождени дни с деца не сме празнували със сестра ми, какво остава за торти. Нищо чак толкова не ми е станало. И вярно някой го написа по-нагоре - учене по двама, писане нонстоп, ходене пеша, такива работи.

Определението "Чичо Дядко" много ми хареса, вече така ще му викам на Иво, идеално му подхожда. Тоя анимационният дзвер май и той беше с мустаци

Роман и мен понякога ме дразни, но много добро впечатление ми направи на битката как даваше указания на Лили, браво на него.