Поделянето на грижите между родителите не е прищявка , а необходимост.
- Публикувана: 22 окт. 2018, 11:23 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2018, 19:26 ч.
Dove Men+Care в подкрепа на бащинството
По-голямата част от българските мъже не ползват отпуск по бащинство най- вече поради две причини:
1. Липса на информираност по въпроса. Както всичко - ако не се поимтересуваме по даден въпрос, никъде и никой няма да ни информира.
2. Страх от работодателя, че мобе да не одобри или, че няма да му се хареса и възможността да си загубим работното място, ако решим да се възползваме. Което смятам, че е остаряло и грешно разбиране.
1. Липса на информираност по въпроса. Както всичко - ако не се поимтересуваме по даден въпрос, никъде и никой няма да ни информира.
2. Страх от работодателя, че мобе да не одобри или, че няма да му се хареса и възможността да си загубим работното място, ако решим да се възползваме. Което смятам, че е остаряло и грешно разбиране.
На мен ми предстои да стана татко (живот и здраве) в началото на следващата година. Притеснено ми е как ще се справя, но приех мисълта още от самото начало. Това е нещо, което исках да се случи, така че не ми се налагаше да свиквам тепърва с мисълта. Сега се стремя да подкрепям жена ми, за да може всичко да протече нормално.
Смятам, че татковците задължително трябва да ползват полагащите им се дни бащинство, за да могат да свикнат с детето и то с тях, за да помагат на майката първите няколко дни и дори да я отменят, където е възможно, за да може тя да се възстанови, за да положат основите на новата част от съвместния им живот заедно.
Изграждането на емоционална връзка с детето започва от грижите за него от раждането му. Смятате ли, че тези грижи е редно да бъдат поделени поравно между партньорите, за да може бащата да бъде пълноценен родител?
Би било хубаво грижите за бебето да се поделят по равно, но дори и да не се, това не означава, че бащата няма да е пълноценен родител. При нас не се делят по равно, но въпреки това смятам, че мъжът ми е пълноценен родител!
Би било хубаво грижите за бебето да се поделят по равно, но дори и да не се, това не означава, че бащата няма да е пълноценен родител. При нас не се делят по равно, но въпреки това смятам, че мъжът ми е пълноценен родител!
Изграждането на емоционална връзка с детето започва от грижите за него от раждането му. Смятате ли, че тези грижи е редно да бъдат поделени поравно между партньорите, за да може бащата да бъде пълноценен родител?
Както споделих и в предните си постове - според мен е редно бащата да изгражда връзка с детето още от първият ден, в който се е сдобил с най-голямото щастие на този свят. Грижите за детето естествено в по-голямата част се възлагат на майката обаче. Винаги съм се възхищавала на бащи, които помагат на половинките си за справянето с отговорностите. Смятам, че трябва да бъдат по равно в началото. В последствие естествено, когато бащата е ангажиран и с работата си, е ясно ,че превес ще вземе майката.
За мен е важно ,всичко да се прави с желание. Тогава всичко се постига с лекота.
Както споделих и в предните си постове - според мен е редно бащата да изгражда връзка с детето още от първият ден, в който се е сдобил с най-голямото щастие на този свят. Грижите за детето естествено в по-голямата част се възлагат на майката обаче. Винаги съм се възхищавала на бащи, които помагат на половинките си за справянето с отговорностите. Смятам, че трябва да бъдат по равно в началото. В последствие естествено, когато бащата е ангажиран и с работата си, е ясно ,че превес ще вземе майката.
За мен е важно ,всичко да се прави с желание. Тогава всичко се постига с лекота.
До толкова съм свикнала да приемам за нормално двама партньори да си поделят грижите за всичко, дори за детето, че когато чуя за непукизъм на бащата или майката ми се струва нелепо. Все пак живеем в развита цивилизация, но явно има индивиди, които още живеят в праисторията. Хубавото е, че доста хора в тази тема се похвалиха и обясниха как трябва да се държи един татко. Дано и някои четящи татковци се мотивират и покажат най - доброто от себе си.
Изграждането на емоционална връзка с детето започва от грижите за него от раждането му. Смятате ли, че тези грижи е редно да бъдат поделени поравно между партньорите, за да може бащата да бъде пълноценен родител?
Всеки трябва да върши това, в което е по-добър
Със сина ни, баща им така и не се научи, да връзва слинга, но в къпането му нямаше равен.
Единственият начин, да го успокоя, докато го мъчиха колики беше, да му дам да суче. От друга страна - таткото го слагаше по коремче върху ръката си и люлейки го напред-наьад дреб заспиваше почти веднага
С дъщеря ми пък основно той я носеше по разходките в планината, но тя не го признаваше изобщо, стане ли време за хранене
За да бъде пълноценен родител бащата, не е необходимо всичко да бъде поделено по равно между него и майката. Необходимо е, между тях да има хармония и всеки да върши това, в което е по-добър (или се справя по-бързо).
Препоръчани теми