Неговите родители

Тогава бях още съвсем млада и зелена снаха и като цяло реакцията ми беше да си представя картинката на “изглеждането” на 5-ма роднини.. Само се усмихнах видимо смутена и се направих на неразбрала. Наистина не знаех какво и как да кажа, за да не изляза безчувствена и безскрупулна. Но човекът беше съвсем сериозен в очакванията си. Мисля че тогава започнах сериозно да се замислям за избора си.

Стига вече с това какво ще кажат хората... ти можеш ли да плащаш 3 заплати? Като за денонощна грижа от професионалист?

Колко ще са големи тия заплати? може и да мога, знае ли човек, обаче със сигурност не мога сама да съм на линия 24/7 като професионалист.

... и няма нужда денонощно да е професионалист - в повечето часове ще минеш с мързелива леля, професионалист - от време на време.

Не останах с впечатление това изобщо да им е опция. По-скоро обратното - притесняват ги цените на имотите в Плевен (май там беше), планират бебе... не звучи като да са потънали във финансово благополучие и излишъци.




Не знам колко ще да са големи. Ама едва ли ще са 0 или близки до там... И да, знаем, че ти имаш много пари и възможности, но не всички са така - авторката - със сигурност не. Едва ли би си продала наследствените апартаменти (където и да бяха), за да осигури обгрижване на сестрата на съпруга .

Сирено, спри да фантазираш!
Те, мързеливите лели са се наредили на опашка да седят при болни!
Поне за неща, от които идея нямаш, се озапти малко, да му се не види.

Всъщност имам идея, защото за баба ми имаше точно мързеливи лели на смени и някак се вързаха нещата. Цялата пенсия + отгоре още, имаше човек нон стоп. Не мед сестри, но пак - колкото да няма падания и подпалване. А, да, също лично съм провеждала интервюта с подобен персонал, така че имам някаква идея сепак...нищо не фантазирам.

И да, може би бих разпродала имоти, но да си запазя разсъдъка и здравето.

Да де, знаем, има едни такива хора с много скъпи салфетки... те сигурно биха могли да заделят - ама повечето просто не сме в такава позиция.




Уиш, той може и да е можел да си го позволи, но, уви, повечето хора просто не могат. Като няма откъде - няма и това е положението.




Не, по-скоро всеки, който би изоставил болния си родител на някаква държавна институция (доколкото изобщо ги има все още).

Много малко стари хора имат нужда от дълго гледане на легло. Повечето имат нужда някой да помогне с тежка домакинска работа като миене на прозорци и носене на чували, колички и торби с покупки. И малко компания, разбира се. Периодът залежаване и обслужване в леглото е доста кратък при повечето хора. Баба ми до края можеше да върши всичко сама и даже настояваше. Но я беше страх да живее сама, което е разбираемо.

На предишни страници беше даден пример с жена с гангрена, която тежала 110кг. Тя не е станала 110кг за 2-3 месеца. Явно има висока кръвна захар. Не са взети агресивни мерки докато е била малко по-здрава. Ако е била поставена на строга нисковъглехидратна диета и са били взети мерки за отслабване е било възможно усложнения като гангрена да бъдат избегнати и даже да се излекува от диабет, ако диабетът и не е бил автоимунен.

Старият човек има много опит и знания, които да предаде на младите и децата. Нормално е да гледаме баби, дядовци, майки и бащи. Те са ни гледали и осигурявали. Даже ни оставят наследство

Увредените братя и сестри, особено ако са болни от раждането никога не са имали социален статут, връзки, имоти, пари. Ако увреждането е леко, могат да се гледат сами. Ако, както в случая на конкретния мъж, издават звуци, мучат и серат по кухнята играта загрубява. Присъствието на такъв човек плаши близки и приятели и често гледащият го се озовава сам и отбягван. Колко от вас биха прекарали Коледа, Нова Година или Великден в такава обстановка? Бихте ли поканили семейството на тези празници ако знаете, че ще донесат и сестрата, защото няма как да я оставят сама? В един момент на партньора му писва и си хваща пътя. Не може да се сравнява немощен от старост човек с психично болен млад.

Лесно е да кажеш за умствено изастанал роднина, тежащ на младите - пращате го в институция.
А ако на нас се роди такова дете. Няма ли да правим всичко възможно за него и да се молим и надяваме един ден, когато си отидем, някой брат или сестра да поеме грижата за него?

Не, никога. Във Франция, в зависимост от тежестта на заболяването се обучават в специални училища. Имам съседи с дете със Даун синдром. В детската градина и първите класове учеше с едно от децата ми, но на 6-7г отиде в интернат и специално училище. Водят го със служебен транспорт в неделя вечерта и го връщат в петък следобед. През 4те месеца ваканция може да си е у дома, ако родителите могат да го гледат, но може и да го оставят в интерната ако нямат възможност. Съседите ми си го гледат през ваканциите. След пълнолетие, в зависимост от степента на зависимост се опитва детето да заживее само в защитено жилище в близост до семейството, по възможност. Много увредените ги гледат в домове и ги връщат на родителите събота и неделя. Така има връзка със семейството, но семейството не е тормозено ежедневно и еженощно от нуждите на детето и шума, който то издава. Нормалните деца и родителите също имат потребности.

Умствено увредените имат попечител или настойник, който да защитава интересите им. Някои са под частично, други под пълно запрещение.  Между братя и/или сестри има често конфликт на интереси, особено при делби на наследства.

Има умствено увредени, които са напълно способни да се гледат и издържат сами.

Ами много хубаво е, че Франция може да си позволи да плаща за всичко това, но ние все още живеем в България. Ти какво предлагаш - да пратят сестрата във Франция ли? По пощата?

В България също има защитени жилища, домове за умствено или физически увредени хора. Има и социални грижи и здравна каса. На по-леко увредените не им е нужна ежедневна помощ. Защо трябва да се товарят братята и сестрите им?

Къде ги намирате тези професионлни болногледачи и от къде знаете как и какво правят? Могат ли те да живеят с болния, колко струват такива грижи за 24 часа? Не, че вяврам, че съществува такъв 24-часов болногледач. Говорите си колкото да не заспите. Къде са тези прекрасни домове за стари хора, където се полага перфектната грижа? Колко се чака да бъдеш приет в дом? На какви условия трябва да отговаряш? Първото условие е да си автономен. Когато вече си на легло или с деменция никой не те иска никъде. Болните в повечето случаи не могат или не смеят да се оплачат от болногледачите, изцяло си зависим от хора, които в повечето случаи са алчни  недобросъвестни. Това всичко за България. Иначе в чужбините нещата са различни  слава богу!

Има в България домове за умствено изостанали, да. Не ти се иска да знаеш какви са условията там и как отглеждат пациентите си.
Тук, ако не са родителите да се борят за някакъв напредък и подобрение, детето а бъдещ възрастен бива оставено да вегетира в някоя институция при нечовешки условия.
Освен ако родителите не могат да си позволят финансово нещо друго.

За платената грижа, ние плащахме 500 лв на месец за жена, която да поддържа чисто, да седи 5 часа дневно при баба, да се погрижи да е яла, да си е пила лекарствата и да е облечена, ако тръгне по двора. Това в най-затънтеното село на видинския край.

Тази тема взе да става спор за спорта.
Нямало домове - а, не, има. Ама битовите условия са лоши. Чунким болният е живял цял живот във викториански разкош, 3 климатика, 8степенно меню и 20 човека прислуга и по-малко от това не може.
Нямало хора за гледане - а, не, има, ама знаеш ли ги какви са, с медицинско образование ли са, или става дума за комшийката от другия вход.
Нямало пари за дом. А за ракията на децата и внуците има.
В домовете ги тормозели. Защо ли? Ааа, сетих се - защото обичната рода е хвърлила болния, забравя за него и не си прави труда да го посещава и провери. Само чака да прибере имотчето след кончината.
И така нататък. Хубави примери от Франция. Жалко, че българинът е с малко по-друг манталитет.