Не знам кой е бащата на детето ми

Ето това е. Аз даже се съмнявам, ако историята е истинска, че действително е въпрос на пари. Реално всеки би трябвало да може да намери подобна дребна сума, дори и да няма спестено нищо, което е доста безотговорно. Пералнята, хладилникът или колата да ти се развалят, трябва да намериш подобна сума или да изплащаш месечни вноски. Операция или дори някакъв немного сериозен здравословен проблем от сорта на оправяне на зъб може да струват и повече. По-скоро си мисля, че това е някакъв вид коз, чрез който се манипулира партньорът, карайки го да се чувства виновен и да прави отстъпки заради това. Има хора, които живеят дълги години с някого, не го напускат, но натякват периодично на партньора сизаради изневери или други грешки, извършени преди години. Карат го нарочно да се чувства виновен - те, безгрешните, въпреки че знаят за грешките му, стоят с него, значи той трябва да им е благодарен за това.

Момичета,  аз сигурно съм с ранна овулация. . Този месец  19 октомври ми дойде.  И вчера и днес имам признаци на овулация

Да, но има и хора които са се усрали до уши, седят разкрачени между възможностите и нижат молитви към Господ.
Сиреч, дойдохме си на думата пак- жената, вечната жертва на мъжа- сатрап.

Да реве ли човек, да се смее ли!?
А уж сте в 21- ви век.

Айде сега след 3 години разбра че си с ранна овулация. Темата е или измислица или ако не е искаш да ти кажем не е любовника ти бащата. Но ние тук такива неща няма как да ти кажем със сигурност. Сигурния начин е теста и да 600 лв за три години все ще се съберат. По 20 лв. на месец да бяхте отделили, сега щяхте да направите теста и да се знае точно и ясно кой е бащата.

Има и жени такива - при всеки семеен спор натякват как милото им имало нещо с комшийката преди 20 години. Даже ми се струва, че по-често жените постъпват така.

По-скоро е народопсихология. Доста средиземноморски народи са такива, и мъжете, и жените. Някои не го изказват, но ги човърка.

Мъжете са импулсивни и песто реагират без да мислят. Ето, признал дете, което може и да не е негово. Ако бяха направили теста преди да признае детето сега щеше да е спокоен и да си свирка.

Бе ти лежи на таз кълка. Но няма да е много далече времето, когато на приятелят ти му прикипи от нещо и ще вземе да запознае родителите си (а и не само тях, може пред някой приятел да го изцепи) с факта, че внучето им може и да не е от него. Пък и колегата ти може да подочуе нещо. Тогава какво ще правиш, защото никого няма да го интересува от кого точно е детето. А след време и на детето ще го подметнат. Тогава?
Вземи направи теста и ограничавай щетите още от сега, защото това дете не е отговорно за грешките ви.

Не, че нещата не се променят, но ако това ще те успокои направи си тест за овулация, следи кога е и така... Но все пак по онова време може да ти е била късна, ранна, нормална.. незнам..

За мен, проблемът не е в парите, а в осъзнаването на момчето, че нещата не са такива, каквито ги е приел че са били.
Тук не иде реч за признаване на детето, защото той я обича и като по тъпите филми, нищо че е от друг, но ще го отгледа като свое.
Той е бил убеден, че е негово- според сметките, които и тук авторката прави.
Но, е порасъл и вече иска да знае истината.
Това е, но девойката още не може да разбере, че времето за шикалкавене е минало.

И какво ще направи, ако не е негово? Дело за разсиновяване ли ще води? Ще седи и ще си натиска парцалите, щото няма 5 лева да се усмихне, камо ли съдебни дела да води и ДНК-тестове с юридическа тежест да ллаща. Сигурно на опашка се редят за него други жени, ако зареже тази. Сетил се кога да проверява бащинство.

Нормално е да иска да знае, дали той е бащата, не е нормално да ти натяква за изневяра, щом той вече ти е бил изневерил! Никой не е длъжен да гледа чуждо дете или да живее в заблуда и несигурност! В крайна сметка мисля, че до 3г възраст можеше да се води дело и т. н., но въпроса не е в това дали го е припознал или не, а в това, че той се съмнява дали детето е негово и от там не идват добри неща, идват омразата, злобата и проблемите, тъй че направете всичко възможно да направите тест и другия път, като ти намекне просто му кажи "дай ми парите и ще направим теста" и без това се съмняваш и ти, станалото - станало, но ако не заради приятеля ти, направи го заради детето, защото това дете няма да е щастливо или наистина обичано от приятеля ти, щом той не е сигурен, че е негово! И незнам, от една страна го разбирам, от друга не, в края на краищата той е виновен, че се в случило така и ако не ти е изневерил, значи и ти си нямало, но пък от друга го разбирам и аз да съм, няма да ми е спокойно да гледам дете, което ми се представя за мое, но аз не съм сигурна, че е. Не всеки може да обича чуждото за свое и това не е лошо, никой и не е длъжен да го прави!Не за това, че ми се представя за мое, а за това, че е възможно да не е - просто самото съмнение,а където има съмнения и несигурност — има проблеми!
Едно е с някой да се събереш и да имаш дете и този "някой"  да знае, че не е негово, но да го приеме за свое и друго да си с някой и той просто да не знае, негово ли е, не е ли. 🙄

А ако след 15-20г детето вземе, че си направи ДНК тест и му излезе, че 25% от гените на децата на колегата са същите, като неговите какво правим? Дотогава такива тестове ще са рутинни и много евтини сигурно. Преди 20г бяха над 1000$ за 12-13 маркера а сега са под 99$ за над 40.

А ако се разболее и и трябва костен мозък?

А ако, както е модерно да се ходи с младоци и броят новородени ще пада под 50 000 годишно, срещне сина на колегата?

От какъв зор ще си сравнява ДНК-то с това на хипотетичните деца на колегата? А ако приятелят, докато е изневерявал, е забременил някоя и тя е родила хипотетичен син, полубрат на дъщерята на бибито?

Ако във всички семейства роднините бяха задължително подходящи за донори на костен мозък, бъбреци и пр., нямаше да има списъци с чакащи и донорство извън семейството, а то има. И като ѝ трябва костен мозък, биологичният ѝ баща, който не я познава, ще гори от желание да ѝ даде костен мозък ли? А ако дори не е в същата държава? В днешно време хората се местят постоянно. Аз с нито едно от бившите си гаджета не се намирам в едно и също населено място, доколкото знам, а някои от тях са от години в чужбина. А ако вземе, че умре биологичният баща утре-другиден в битов инцидент или катастрофа? Горката, ще остане без костен мозък.

В крайна сметка, жените си знаят, че са майките. Ако някой се съмнява в бащинството си, си е негов проблем, за който не трябва да чака жената да му плати ДНК-тест. Тя проблем няма. Трудно ще пропусне, ако е станала родител.

Преди малко проверих в сайта на Амгенлаб.  Теста е 1000 лева.  Писах им на емайла дали може да направя теста без да знае бащата.  Ще чакам да ми отговорят

След като получиш отговор и какво? Не е ли по редно да кажеш на приятелят си- пък какъвто и да е резултата да сте информирани и двамата.