Компресионни еластични чорапи за разширени вени, тромбофлебити и т.н.

  • 34 820
  • 126
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 467
Писала съм в първия коментар какви ползвам, както и няколко коментара по-горе - немските на medi.de . Други споделят за сигварис, но те са много скъпи. Да ти кажат в болницата точените размери ( на няколко места са) и до къде да бъдат.
Сутрин се обуват в легнало положение преди ставане, т.е. кръвта да не се е стекла надолу по краката.
Купи си без пръсти, че като стегнат и пръстите, като в менгеме, много болят.
Удобно е да ти купят и гумени домакински ръкавици, по-лесно се обуват с тях. Добре е и да ти покажат как да ги обуваш, трудното е да мине през петата.

Полезни са, защото фиксират тромба към стената на вената.

ПС Мен не са ме карали да съм с чорапи в болницата, правеха ми превръзка с ластичен бинт и така ме изписаха. Оперираха ме с ДВТ.

Не зная защо те карат да носиш и на здравия крак, питай лекарите.

Желая ти късмет!

ПС Нали ти беше ли писала в темата за миомите, че са те оперирали и не беше добре? Има ли връзка с операцията тази ДВТ? Там оправи ли се?
Всъщност тромба е от операцията от миома. След операцията не са ми дали кръворазреждащи. Иначе операцията е добре, но това ми разказа играта. Как ще го обувам не знам..

# 106
  • София
  • Мнения: 3 675
От момента на образуване на тромб минават 2-3 седмици до прихващането му стабилно за вената и липсата на риск за теб. През това време не трябва да ставаш и да ходиш. Това е правилото. Ако няма начин да го пазиш - действително чорап се препоръчва, но това е рисково.
Като минат 3 седмици, си ставаш. Носиш чорап през деня, нощем спиш без него с повдигнат крак. Кракът да е по-високо от нивото на сърцето.

# 107
  • Мнения: 467
От момента на образуване на тромб минават 2-3 седмици до прихващането му стабилно за вената и липсата на риск за теб. През това време не трябва да ставаш и да ходиш. Това е правилото. Ако няма начин да го пазиш - действително чорап се препоръчва, но това е рисково.
Като минат 3 седмици, си ставаш. Носиш чорап през деня, нощем спиш без него с повдигнат крак. Кракът да е по-високо от нивото на сърцето.
Минаха две седмици и половина и вчера ми казаха за чорапа. През тези две седмици ми вливаха хепарин и лежах. Два пъти го гледаха , втория път беше намалял като размер. Сега дойде време за раздвижване.

# 108
  • Мнения: 12 545
Обикновено при ДВТ има доста дълго време умора, да знаеш.

Ако операцията не ти пречи да се сгъваш, свиква се с обуването. Най-трудно минава през петата. Затова ти казах, че  домакинските ръкавици улесняват обуването. Докато обуваш, трябва непрекъснато хубаво да ги опъваш нагоре.
Предполагам, че са ти препоръчали чорап до ингвиналната гънка. Имат едни ластици там, които също стават неприятни при по-дълго време. Аз бръквах с ръце да го отхлабя малко за кратко и ми облекчаваше. Друг неприятен момент е, при ходене се събират малко гънки зад коляното, които също дразнят. като се съберяха, ги разтривах нагоре, надолу с ръка, да се пооправят.

Казаха ли ти точните размери? Ако не са, поръчай да ти донесат шивашки сантиметър и помоли лекар да ти премери и да ти напише точните размери и вид на чорапа. Това е много важно. Размерите се вземат в покой, в легнало положение на няколко места по крака.

На тези места се вземат мерките
https://www.medi-l-service.com/%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1 … %D1%80%D0%B8.html

В този коментар съм писала за стягането , кой клас трябва да е - лекарят го определя.  Предполагам ,че ще е втори при теб.
https://bg-mam.ma/p/1071538/49357077

А в коментара по-долу съм дала линк към моите чорапи, без пръсти до ингвиналната сгъвка.

Последна редакция: чт, 17 апр 2025, 16:32 от Diorela

# 109
  • Мнения: 467
Обикновено при ДВТ има доста дълго време умора, да знаеш.

Ако операцията не ти пречи да се сгъваш, свиква се с обуването. Най-трудно минава през петата. Затова ти казах, че  домакинските ръкавици улесняват обуването. Докато обуваш, трябва непрекъснато хубаво да ги опъваш нагоре.
Предполагам, че са ти препоръчали чорап до ингвиналната гънка. Имат едни ластици там, които също стават неприятни при по-дълго време. Аз бръквах с ръце да го отхлабя малко за кратко и ми облекчаваше. Друг неприятен момент е, при ходене се събират малко гънки зад коляното, които също дразнят. като се съберяха, ги разтривах нагоре, надолу с ръка, да се пооправят.

Казаха ли ти точните размери? Ако не са, поръчай да ти донесат шивашки сантиметър и помоли лекар да ти премери и да ти напише точните размери и вид на чорапа. Това е много важно. Размерите се вземат в покой, в легнало положение на няколко места по крака.

На тези места се вземат мерките
https://www.medi-l-service.com/%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1 … %D1%80%D0%B8.html

В този коментар съм писала за стягането , кой клас трябва да е - лекарят го определя.  Предполагам ,че ще е втори при теб.
https://bg-mam.ma/p/1071538/49357077

А в коментара по-долу съм дала линк към моите чорапи, без пръсти до ингвиналната сгъвка.
По някое време на деня вече много ми стяга и ги махам и лягам. И на двата крака ми протрива ствола, започва да боли и изобщо е много гадно. В къщи имам домакински ръкавици и ще опитам с тях. Днес разбрах, че черното парче плат което беше в опаковката служи за лесно обуване. Утре ще опитам. В следващите три месеца това е моето ежедневие. Disappointed Relieved

# 110
  • Мнения: 12 545
Свиква се. Аз съм носила повече от година.
Преди години носех компресивен чорапогащник, заради вените. От него зная как стягат в пръстите.

Забравих да кажа, че се перат само на ръка, за предпочитане със сапун за пране. Не се изцеждат с извиване, може да се подсушат в хавлиена кърпа.

# 111
  • Мнения: 467
Свиква се. Аз съм носила повече от година.
Преди години носех компресивен чорапогащник, заради вените. От него зная как стягат в пръстите.

Забравих да кажа, че се перат само на ръка, за предпочитане със сапун за пране. Не се изцеждат с извиване, може да се подсушат в хавлиена кърпа.
Не вярвам. С това няма свикване. Тая сутрин опитах с едно черно парче плат от пакета с чорапи. Уж било за лесно обуване. Нищо подобно.

# 112
  • София
  • Мнения: 3 675
Най-вероятно чорапа не ти е по мярка, щом е така драматично. Точният чорап те прибира, кракът не отича. Да, обува се трудно - истината е, че се наглася, а не обува. Но без него кракът става тежък и оточен. Ако 6 месеца е оточен, се променя тъканта, хронифицира се застоя. Точният чорап (и добре нагласен) не прави гънки и не се усеща (освен лятото, когато е жега и ти се иска да си бос)

П. С. Лекарите от св. Екатерина в началото ми помогнаха с мерките. Иска си майсторлък тази работа.

Последна редакция: пт, 18 апр 2025, 13:25 от Marisha*

# 113
  • Мнения: 12 545
И на мен ми беше трудно и драматично в началото, докато свикна. Още повече, че бедрото ми беше много отекло, възпалено и болезнено след операцията. Дори дълго време слагах лепенки над разреза, че точно ластика беше върху него.  Но като свикнах, се чувствах комфортно като ми е стегнат крака.
Дори и да е по мярка, все пак, при ходене се образуват леки гънки зад коляното, които дразнят и трябва да се оправят от време на време.

Marisha*, може и да си права, че не е точната мярка, ssiigg не каза дали някой й е мерил крака.

# 114
  • Мнения: 467
И на мен ми беше трудно и драматично в началото, докато свикна. Още повече, че бедрото ми беше много отекло, възпалено и болезнено след операцията. Дори дълго време слагах лепенки над разреза, че точно ластика беше върху него.  Но като свикнах, се чувствах комфортно като ми е стегнат крака.
Дори и да е по мярка, все пак, при ходене се образуват леки гънки зад коляното, които дразнят и трябва да се оправят от време на време.

Marisha*, може и да си права, че не е точната мярка, ssiigg не каза дали някой й е мерил крака.
Да. Мериха го и тогава купих чорапите. Стажант от отделението по съдова хирургия взе мерките. В легнало положение. Сега търся да взема още едни за резерва и се оглеждам и чета за различните видове.

# 115
  • Мнения: 12 545
Каква марка е твоя?
Аз съм много доволна от немските, много качествени и стегнати, не се отпускат, а са на двойно по-ниска цена от сигварис.

# 116
  • Мнения: 467
Каква марка е твоя?
Аз съм много доволна от немските, много качествени и стегнати, не се отпускат, а са на двойно по-ниска цена от сигварис.
Доволна съм и от двата чифта които купих. Немски са, обувам и събувам вече сама. Искам да питам по зспознатите...някой ходил ли е на море докато е носил чорапи? През колко време Ви правиха изследвания на кръвта? Колко време пихте тези за разреждане на кръвта?

# 117
  • Мнения: 467
Моля някой запознат да ми каже.... На 20.03 ще стане година от ДВТ и искам да знам как е минало възстановяването Ви. Аз пия Ели*вис, но ако стоя без чорап цвета му се променя (докато се къпя), около коляното сякаш е по пълен и .... Ще бъде ли някога всичко нормално.

# 118
  • Мнения: 12 545
Мен ме оперираха преди 7 години с ДВТ, че имаше висящи тромби във феморалната вена и в илиачната. Имах доста проблеми, но да си призная, вече не си спомням много. Операцията много дълго ме болеше. И сега понякога ме боли. След операцията, бедрото ми беше доста възпалено, зачервено и отекло. Там цялата подкожна вена беше запушена, вързаха я и я оставиха сама да се разгражда. Може и от това да е бил този  силен оток и зачервяване.  Но не мога да си спомня за колко време се оправи. Май не беше толкова дълго, колкото казваш.
Дълго време нямах сили, изморявах се много. Съдов хирург ме наблюдаваше, често ходех на прегледи и си спомням, че рискът беше да не направя посттромботичен синдром. Наблюдава ме и пулмолог, защото направих и БТЕ известно време след операцията.
Чорап носих може би година и нещо.
Спомням си, че бях гледала в наредбата, при случай като моя, дават 1 година 100% ТЕЛК, но не съм се занимавала да си изкарвам.
Сега глезенът на оперирания крак е една идея по-тънък и по-нормално изглеждащ от другия, който има съвсем лек оток. Но разликата не се забелязва, толкова е малка. Нямам никакви отоци и промяна в цвета на този крак. Единствено чувствителността на бедрото, там, където беше отекло, е малко по-малка.
И до сега пия антикоагуланти, първо ксарелто, но пак направих тромби и с него, оказа се, че не ми действа. Сега съм на еликвис, той също ми е под доланата граница, но значително по-добре от ксарелто. Ще ги пия цял живот.

Ти не ходиш ли на редовни прегледи при съдов хирург? Какво казват лекарите?
Все пак повече от 8 месеца са минали. По-важно е не дали цветът се променя и дали има оток от естетическа гледна точка, а дали кръвотокът е възстановен добре. Това трябва да се вижда на доплер. Непременно го обсъди със съдов.

Последна редакция: пн, 05 яну 2026, 01:33 от Diorela

# 119
  • Мнения: 467
Мен ме оперираха преди 7 години с ДВТ, че имаше висящи тромби във феморалната вена и в илиачната. Имах доста проблеми, но да си призная, вече не си спомням много. Операцията много дълго ме болеше. И сега понякога ме боли. След операцията, бедрото ми беше доста възпалено, зачервено и отекло. Там цялата подкожна вена беше запушена, вързаха я и я оставиха сама да се разгражда. Може и от това да е бил този  силен оток и зачервяване.  Но не мога да си спомня за колко време се оправи. Май не беше толкова дълго, колкото казваш.
Дълго време нямах сили, изморявах се много. Съдов хирург ме наблюдаваше, често ходех на прегледи и си спомням, че рискът беше да не направя посттромботичен синдром. Наблюдава ме и пулмолог, защото направих и БТЕ известно време след операцията.
Чорап носих може би година и нещо.
Спомням си, че бях гледала в наредбата, при случай като моя, дават 1 година 100% ТЕЛК, но не съм се занимавала да си изкарвам.
Сега глезенът на оперирания крак е една идея по-тънък и по-нормално изглеждащ от другия, който има съвсем лек оток. Но разликата не се забелязва, толкова е малка. Нямам никакви отоци и промяна в цвета на този крак. Единствено чувствителността на бедрото, там, където беше отекло, е малко по-малка.
И до сега пия антикоагуланти, първо ксарелто, но пак направих тромби и с него, оказа се, че не ми действа. Сега съм на еликвис, той също ми е под доланата граница, но значително по-добре от ксарелто. Ще ги пия цял живот.

Ти не ходиш ли на редовни прегледи при съдов хирург? Какво казват лекарите?
Все пак повече от 8 месеца са минали. По-важно е не дали цветът се променя и дали има оток от естетическа гледна точка, а дали кръвотокът е възстановен добре. Това трябва да се вижда на доплер. Непременно го обсъди със съдов.
Ходя в националната кардиологична болница всеки трети месец. Избрах си лекар от интернет на случаен принцип. На третия месец имаше проходимост 40% на вената, на 6-тия 50%. Сега трябва да отида април месец но при къпане кракът ми е по морав, като при тромбоза. Взех да се плаша и да мисля че така ще остане. При мен тромба беше в илиачната вена (дано правилно съм разбрала) и е "инкарнирал" каквото и да значи това.

Общи условия

Активация на акаунт