Нашите орхидеи - тема 24

Опитах първо с търсене тук, но не се получава (търси в целия форум, та с една дума-нищо). И след това попитах.

Докато разбера кое ухае така хубаво щях да си изповадя очите на пръчките . Това е, щракнато набързо:

Какви прекрасни цветове!Не само ароматното,но и на заден план.Радост за очите.

Благодаря !
Ето ги и тях:

А как мога да се отърва от тези акари? Сигурно и по останалите орхидеи са плъзнали.

http://m.bg-mamma.com/?topic=962852.165

https://.

Според мен това са орибатиди или почвени акари.

На първа страница на всяка тема или линк към библиотеката с материали. Ще намерите за борба с инсектите различни материали. Вкл и за орибатидите.
линк тук

https://drive.google.com/file/d/1p0j1M1MCg1SB102rUq5Xwro8hRhcVN- … /view?usp=sharing



Копирам

Болести_вредители
Акари_mites

А това е статия за кръглите топчести вредители които се оказаха почвени щитоносни акари.

Щитовидни_хитинести_акари
Орибатиди

ХИТИНОВИ АКАРИ – ОРИБАТИДИ ( ORIBATIDA)
Автор Наталья Руснова / Превод РеняГе
https://iplants.ru/oribatida.htm

Орибатидите са много голяма група членестоноги обитатели на почвата. Те без съмнение играят важна роля в хранителната верига регулирайки разлагането на органичните вещества и микроорганизмите обитаващи различните медии/субстрати/почви. Хитиновите акари имат различни предпочитания към киселинността на медиите- едни предпочитат да се колонизират в слабо-кисели почви, други в по-кисели. Средната плътност на заселеност може да достигне до няколко стотици хиляди особи на квадратен метър.
Стадиите на развитие са:
• личинка
• нимфа преминаваща три възрасти
• имаго ( възрастни особи).
За разлика от паякообразните акари или т.н. плоскотелите бръмбари – хитиновите акари/орибатидите се развиват доста бавно. Ако паякообразните акари при високи температури завъртат цикъла си за 3-5 дена , то при орибатидите от яйце до имаго се стига за няколко месеца, а сред природата, в горските почви, при по-умерени температури, може да отнеме и до две години.
Никога не бъркайте орибатидите с обикновените паякообразни акари, които се разхождат насам натам по растението. Много сайтове ни уверяват че Орибатидите вредят на млади растения като се хранят с тях и ги увреждат но дали наистина е така...

Разлики между паякообразния акар и Орибатиите

Таблица на разликите между Орибатидите и Паякообразните акари и плоскотелите бръмбари:

Орибатиди
Имат тъмно-кафяви до черни тела, често лъскави. С размер са около 0,7-0,9 мм. Яйцата им са рижаво-кафяви или кафяви и са видими с невъоръжено око.

Много бързо бягат по мои наблюдения. Примерно 5-7 мм в секунда.

Крият се от светлината, гледат да се скрият под листата или в каквото има по почвата.

Принципно пълзят по цялото растение но яйца отлагат само в субстрата. Обикновено са закрепени за разлагаща се органика-  паднали листа цветове, гнили вече корени и т.н.

Развиват се само във влажна среда, във влажна медия.

Паякообразни акари
и плоскотели бръмбари

 Растително ядните акари има белезникава, жълтеникава, зеленикава или рижава окраска, може да е с петна от двете страни.  Средния им размер варира в рамките от 0,1 до 0,3 мм .
 Много бавно се движат. В по-голяма част от времето седят неподвижно. Същите 5 мм минават за една две минути.
 Не се страхуват от светлината. Поначало колонизират опаковите страни на листата и не защото им е светло, а защото заради структурата на лисПо този начин се крият и от струите вода и вятър с които биха могли да бъдат съборени.
 Пълзят по цялото растение но отлагат яйца само в зелените листа. Любимите им места за тези на свежа зеленина- върховете, младите листа, пъпките. Ако листата на растението са мъхести- отлагат яйца и отгоре и отдолу. Ако са гладки и лъскави – в централната впадина или от опаковата страна по жилките.  
 Влажността на въздуха или почвата за тях няма значение.

Всъщност орибатидите не нанасят пряко вреда на растенията. Те практически минават през хранителния си тракт разлагащата се органика и така пресяват почвата и я правят по -еднородна като структура. Хранят се и с гъби и с водорасли.

Сред орибатидите НЯМА видове които да се хранят с живи тъкани, дори ако тези живи тъкани са млади филизи или пъпки. Основно сред руско езичните среди се всява паника когато те бъдат забелязани по растението. Средите на любителите на орхидеи от САЩ и Кана са наясно с тяхната безвредност. Тези орхидеисти знаят, че орибатидите не могат да засегнат нито младо растение, нито дори млада фласка.

Ще ви цитирам Пол Джонс , професор, етимолог от университета в Северна Дакота, който в статията си 22 ноември  2008 г от пише следното :“ Много често домашното отглеждане на орхидеи бива съпътствано от наличие на много видове акари, но забележете че има и безобидни такива, които се хранят с гниещ органичен материал, гъби и други в почвата /медията. Съществуват дори много полезни акари , които пък от своя страна се хранят именно с вредители. Специално орибатидите са малки кръгли хитинести насекоми, приличат на бръмбарчета, които се хранят с продукти на гниене на органически остатъци в почвите“.

Това за което биха навредили тези орибатиди касае факта, че те пренасят яйца на нематоди. Затова е желателно да не допускате появата и разпространението им във вашите саксии. За тази цел е достатъчно термически да обработите субстрата , като го разстелите на слой от 5 см и го изпечете за 20 минути във фурна на 200 градуса. Така се унищожават и самите вредители и възможните донесени от тях патогени.

Тези акари носят върху лапичките си и спори на гъбични и бактериални заболявания, които биха могли да бъдат пренесени върху живи здрави тъкани на растението.

Затова , когато се борите с тях задължително обработвайте растението с препарати за болести, може и да посипете свежите рани с въглища или колоидна сяра но не и с нещо съдържащо спирт като зельонката.
Вярно е, че направо смъртоносни вреди нанасят не орибатидите а другите акари. Примерно Polyphagotarsonemus latus е акар , който е толкова малък че дори не се вижда с лупа а само с микроскоп. Тяхната слюнка е много токсична и прави листата да изглеждат като поразени от  химическо изгаряне – черни краища на листата, на младите пъпки. Понякога има пожълтяване на зелената тъкан или се появяват по зелените тъкани сиви петна. Именно този акар и неговия събрат- цикламеновия акар са основните и най-опасните вредители по стайните растения.

На това растение има едновременно и паякообразен и акар и Polyphagotarsonemus latus. Паякообразния акар има линии,  а втория е даден на снимка едно в уголемен вид. Във ваше дясно на снимка две  се виждат яйцата отложени от Polyphagotarsonemus latus.

Орибатидите при орхидеите.

Орибатидите подобно на винените мухички са вид индикатор. Те показват какво е състоянието на субстрата в саксиите. Развита популация на орибатиди говори, че имате прекалено много влага в саксиите си и затова има наличие на гнилостни процеси , такива в които гният и кора и дървесина, а понякога и корени. В такъв случай говорим за активен процес на гниене, дори и саксиите ви да изглеждат отвън напълно сухи. Вероятно изглеждат сухи отвън , но вътре не просъхват из основа.

Дали това е лошо?
Сред природата това би било естествено и неизбежно ... такива орибатиди направо гъмжат във влажната почва, но при епифитите нещата стоят другояче. Епифитите сами решават колко има харесва влажността на субстрата и понякога се теглят с корените си към влажно ако то не им стига влагата ... или бягат от влагата ако им идва в повече. А ако вече няма къде да отидат заради ограниченото пространство във вид на саксия - все пак са заточени при домашното отглеждате - те започват да гният от прекалена влажност. Развиват се гъби или водорасли- все хубави неща за орибатидите...
И така ако случайно се окаже че имат орибатиди не се паникьосвайте. Обмислете какво всъщност се случва. Вероятно имате някакво засилено развитие/размножаване  на патогенна микрофлора – гъби , бактерии, водорасли. Част от тях са способни при подходящи условия да убият една орхидея за седмица.
Яйца на орибатиди, те ги отлагат в места с влажна гниеща органика – върху всичко което или гние или умира от старост.
Полезни ли са орибатидите за орхидеите
За какво всъщност ни е нужна боровата кора в субстратите – боровата кора много бавно се разлага. Тя не подхранва орхидеите- тя служи те да се крепят и да задържа малко за по-дълго въздушната влажност около корените. Голяма част от орхидеите могат спокойно да растат без кора- стига да има подходящи условия като поливане и въздушна влажност. Дори наземните орхидеи не растат върху компост. Те също растат в субстрат, който бавно се разлага и сравнително дълго се запазва влажен, но не мокър.
Никоя орхидеи не би била щастлива да расте в саксия с постоянно мокра и влажна гниеща кора. Ако имате орибатиди то със сигурност кората ви ще се разложи много по-бързо и ще трябва да я сменяте по-често отколкото ако нямате такива орибатидни екстри. Орхидеите могат да живеят без подмяна на субстрата по 5-8 години! Всяко едно пресаждане за тях би бил стрес- нараняване на корени, обживяване на новите условия- не е ли по-добре да не ги подлагате често на такъв стрес...От една страна  пресажданията са наложителни, но само ако имате отлагания на минерални соли по субстрата или ако той се е разложил до толкова, че вече е по-скоро лош за орхидеята отколкото подходящ за нейното добро развитие.

Затова , ако сте забелязали че имате орибатиди е най-добре да се освободите от тяхното присъствие. Можете веднага да не посягате към силни акарициди както в случаите с паякообразните акари, които трябва веднага и без забавяне да бъдат изтребени до крак.

Начина ми на борба с орибатидите е следния:
• Вадя орхидеята от саксията и я измивам добре под струя топла – до 50 градуса по целзий - вода. Не съм го опитвала само със орхидеи тип „скъпоценни орхидеи“. Не трябва да накисвате а именно да измиете под течаща вода. За да не наранявам растението, вземам доста широк леген или в широк умивалник, и мия навсякъде особено в пазвите на листата където те обичат да се крият. Често сменяйте водата в легенчето- аз я сменям по 3-4 пъти.
• Следващ етап е да бъдат унищожени орибатидите в субстрата. Те не реагират на замразяване, затова по –добре да използваме изпичане. Най-добре да опечете субстрата в микровълнова докато престане на излиза пара- т.е. да се изпари цялата влага. След това добре изсушете субстрата, ако е на въздух сменяйте подложката за сушене/вестника/хартията няколко път, окато не почне да остава суха. Ако пък искате опечете субстрата в печка за 20 минути на 200 градуса.
• Не садете орхидеята веднага след първото миене. Повторете процедурата още два-три дена. После оставете орхидеята по голи корени за няколко дена. Едва след това посадете в субстрат, който предварително сте обработили според рецептата в т.2.

Мои наблюдения и изводи – ( бележка на преводача ) тук дамата разказва как един дендробиум е  бил посаден в почва при краставици и как добре е растял, при все че в почвата е имало много орибатиди. Те видимо са пълзели по мъртвите корени на дендробиума, а не по живите.

Как да унищожите орибатидите с помощта на препарати
Ако сте решили да използвате препарати – използвайте именно акарициди : Фитоверм, Аполло, Вермитек, Нисоран, Санмайт. Проблем е обаче че тези членестоноги много бързо привикват към използваните препарати... какво да кажем- естествен отбор- остават най-силните и дават ново поколение. Затова всеки следващ път използвайте средство с друг химически състав. Освен да използвате акарицид, трябва и основателно да изсушите субстрата в саксиите. В някои случаи ще е необходимо да смените субстрата въобще. В други случаи само да го накиснете в разтвор на акрицид.
Когато изготвяте субстрат, имайте предвид че тези акари не харесват неразлагащи се (инертни) материали като сфагнум, кокосови влагна. За сметка на това харесват кори, опадали листа и цветове, дървесина.
Можете да се избавите от някаква внушителна част от орибатидите като сложите върху субстрата няколко парченца картофена кора, краставица или ябълки. След няколко часа голяма част от популацията или поне възрастните особени ще са се закопали в тях и ще можете спокойно да ги изхвърлите. Повторете процедурата няколко пъти и ще намалите рязко количеството им.

Успех!

  Привет дами! Исках да чуя мнението ви - дали тази пъпчица може да е цветонос? Мина повече от месец и не е пораснала изобщо, нямам търпение да видя какво е В момента сме с 2 цветоноса - един нов и разклонение от стария. Дали е възможно да подхрани 3-ти? Може би затова не расте пъпчицата?!

орхидеите учат на търпеливост.
точно тази пъпка още не дава да я разпознаем.

Трябва да се изчака, да.
Може да е цветонос, независимо от броя на другите.
Възможно е обаче да не се развие повече.

Благодаря ви дами!
Явно ще си изчерпя цялото търпение

С времето ще спре да ти пука особено.
Ако са развие/цъфне/възстанови - ОК, ако ли не - здраве да е.
На 80% съм до това ниво на орхидеен дзен-фън-шуй.

Права си, другите 2 да цъфнат ми е достатъчно, няма да се лакомя за трети. Само да не изсъхнат пъпките, че на едната орха на единия цветонос изсъхнаха всичките, а на другия 2-3 и сега не са подред пъпките.

Impala, това уханното е уникално красиво! Какво е? Не е фаленопсис.
Аз засега си имам една цъфнала и чакам още две. Имам си една, която не изкара, но пък и се радвам,ч е изкарва коренчета, защото когато я пресадих си беше останала само с едно коренче и то хилаво. Е, оживя, не се предаде!

Фаленопсис е, но някаква кръстоска на видови май беше.
Радвам се за борбеното цветенце. Ще се оправи, ще цъфне и ще ти донесе още повече радост заради трудностите по пътя .