Здравейте. Извинявам се, че повдигам тази тема, но имам нужда да споделя с вас, нервите ми вече не издържат. Дъщеря съм на майка с алкохолна зависимост. Нейният проблем започва още в студентските й години, което ще рече преди около 26-7г. Пие всяка вечер, но в работно време не. Затова вечер си наваксва- около 300 грама твърд алкохол. Ако е в отпуска и не е на работа може и от обяд да започне. Хващам я на няколко пъти да пийва в 9 - 10 сутринта (събота и неделя). Пробвах с добро, молих я да намали поне количеството. Харесвало й да пие, била свикнала, не можела да заспи без да пие. Изливах бутилки, карах се, знаейки че това няма да помогне също, но надеждата нали уж последна умира. Не й пукало за здравето й. 2014г. си счупи крака, вкъщи, не помни как е станало, добре че я чух да ме вика. Убедена съм, че не помни в следствие на алкохола. Преди 2 години отидохме заедно на лекар, резултатът не беше никак розов- жената в прав текст си й каза, че е пред цироза и моментално трябва да спре да пие. Уви, и това не повлия за дълго- не пи 3 дни. Преди година и половина беше спряла всякакъв алкохол за около 10-12 дни (чудо, не се беше случвало), но мъжът й получи инсулт и почина. Което естествено върна стария навик. Напоследък здравословното й състояние не е никак добро- спи по 1-2 часа, буди се за толкова, после пак заспива, постоянно подут корем, отекли глезени, неспиращо треперене на ръцете, започна и да пада на земята- ей така, както си стои права или пък върви, пада без да се опита да си покрие поне лицето с ръце. Най- много ме притесняват паданията, понеже при тях липсва всякакъв инстинкт да се предпази. Последното й падане беше съпроводено с лек гърч според мен- тресеше се, пръстите й се бяха извили и сковали, погледът й беше в една точка без движение на очите. Поведението й когато се напие не е агресивно, напротив- в повечето случаи започва да обича всичко и всички, понякога пък й е все тая за живота. Усещам, че започва да се отразява на отношенията ни вече, идва ми в повече, особено ако имам нужда да обсъдя нещо важно с нея. Ама майка ми е все пак, няма как да я изоставя. Опитвам се да я мотивирам да отиде на лекар, засега без успех. Знам, че ако сама не реши, няма да се оправи. Знам, че дори да реши, пак не е сигурно дали ще е за дълго и дали въобще ще се възстанови.
Отново се извинявам, благодаря за вниманието.
Отново се извинявам, благодаря за вниманието.
