Говорим си за Свръхестественото 2

Докато вярата ръководи, а не знанието, няма да напреднем особено. Да кажем, че това даже не е трансцедентна вяра, а просто вярвания. А на Кубрик му видяха сметката след "Широко затворени очи".  Както Оруел и Хъксли са имали най-вероятно идея за плановете на кабалата от дегенерати, за да напишат антиутопичните си книги, така и Кубрик явно е имал достъп до информация, която опита да изнесе. 

Съгласна съм, Мариачи. Именно затова хората от Апокрифната Академия са стартирали проект и превеждат литература, която не съществува на български език, опитват се, като Какво?, да обяснят теорията на струните на по-достъпен език и т. н.

Според мен, в училище още, трябва да се учи малко квантова физика. На децата трябва да им се обясняват неща, които са открити още преди 100 години, а защо не и нещата, които са открити преди 20-30 години.

В експериментите с кванти, посредством т. нар. квантово изтриване (quantum erasеr) бе показано, че в света на квантите времето може да се движи назад, т. е. миналото да бъде променяно. Квантите се свързват във време-пространството, т. е. те не само остават свързани в пространството (независимо на какво разстояние се намират във Вселената, т. нар. не-локалност), но и във времето - бъдеще, настояще и минало.

Децата в училище ги учат на Дарвинова еволюция, а на практика това е теория с изключително много противоречия и липсващи звена.

Не искам да подхващам историята, защото там нещата са извратени.

Хората търсят истината, защото усещат, чувстват, че нещо не е така, както ни го обясняват. А това чувство, ако искаш, го наречи интуиция, прераства във вяра, защото ни липсват доказателства.

И не, не говоря за комикс религиите.

Няма как човек да се уповава само на знания - не сме машини. Дори компютрите не знаят и не разбират всичко.
 Аз не съм религиозна, но вярвам в най-различни неща - вяра е, защото не знам истината, но вярвам.

Ели, това много ми хареса. Само един въпрос, който си поставям в последно време: когато някой се опита да те ядоса, нарани, а ти не подемаш (просто подминаваш) това пак ли се води безчувственост? Не ви се включвам в другите, защото явно трябва да чета. Пък и повечето сериали не съм ги гледала. Не знам, ама времето много ми е кът.

Според мен, има разлика между това да си дебил (много такива хора познавам) и това да изпиташ емоцията, но да успееш да я подтиснеш, защото осъзнаваш, че може да бъде разрушителна.

И дааа, ние изпитваме разрушителни емоции (особено към самите себе си), но явно те са нужни.

Ако напишеш името си с бял молив на бяла дъска, никой няма да може да го прочете. С това искам да кажа, че явно някаква полярност е нужна на света, за да върви напред.

Но съм засичала през живота си и дребни душишчки, на които нищо не им трепва в сърчицето, когато навреждат на други, дори без да бъдат предизвикани. Ей така, щото е рационално, щото е прагматично да отстраниш от пътя си всичко, което, според твоите убеждения, е някаква пречка, за да постигнеш някаква имагинерна цел.

Ина, споменатите сериали ги гледай, като имаш време. Препоръчвам ги горещо. Много съдържание има в тях.

Цитати от БЗГ:

Глупости нa търкaлетa..
Преди дa съществувa кaквото и дa било знание,респективно да се сформира съ-знание,у Единицата(Протоатом/Монада/Ану), са вложени именно Вяра/Надежда/Любов,понеже тяхната майка е София(Мъдростта) - тъмната материя от която се ражда синът-Протоатом.
И всеки протоатом има своите три водещи нишки които съответстват на Дух/Душа/Тяло = Енергия/Съзнание/Материя=Вяра/Надежда/Любов

Ние буквално сме изтъкани от тях още при самото ни сформиране,преди и3общо да се обособим като съ-знание и бих казала,4е именно поради специфките на те3и три аспекта,ние ра3виваме жаждада/нуждата от себеоткриване и  себепо3нание..
Та3и първи4на структура на нашето същество,е много добре и3вестна на фермерите колони3ирали 3емята и се и3пол3ва с манипулативна цел,посредством програмиране и настройки на мо3ъка(както ве4е писахме в предната тема)





п.п.Ели,"Апокрифна Академия" има нужда от превода4и.Ако имаш желание,много ще се радвам да се вклю4иш в проекта,



Обидата,гнева и про4ее са наши ли4ни и3бори.Сега ако ви кажа,4е сте простакеси и кухи лейки,само и единствено от вас 3ависи как и дали и3общо ще реагирате

Ра3ли4но е само при директна непосредствена 3аплаха 3а живота



Притча за обидата


Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=301.30

Хм, някъде съм чела и запомнила, че човек трябва да се оттърве от всичко лоши чувства към себе си (вина и подобни) и съм се чудила как може да стане това. Защото ние грешим, а грешките водят до такива чувства. Пък и ако ги няма тези чувства няма ли да станем прекалено самодоволни (така да се каже).
Цитатите от БГЗ са много хубави, но ... мисля, че ми харесват защото галят егото. Може и да бъркам, не знам. Просто на човек му се приисква да бъде нещо много повече от това, което е и описаното точно му пасва. От друга страна описанието за Супернова е прекрасно, но ... това е едната страна (другата е, че ако действително си на място - няма ли опасност да пострадаш по някакъв начин?; казвам го в смисъл, че буря може да се опише и като нещо страшно, и като нещо удивително красиво).
Хич не ми харесва как си говорите. Честно.
Това следвам и много добре пасва за мен.

Аз предпочитам да не задържам негативните емоции в себе си, защото това вреди най-много на мен. Чела съм, че дори сериозни болести като рак, се предизвикват от стрес.
Може от определена гледна точка да са ми полезни, но все пак човек сам избира как да живее - едва ли има една рецепта, която да важи за всички.

Саморазрушението ни е заложено в кода.
Работела съм с терапевт по отношение на собственото си чувство за вина - това е малко мисия невъзможна.
Бебето се ражда, расте, един ден вижда майка си ядосана заради това, че, например, се е развалило нещо вкъщи, и автоматично решава, че майка му е ядосана заради него. То е виновно. Принципно нашият код много се поддава на чувството за вина - тя е входът към ада, дето се казва. Религиите го ползват тоя ред в кода ни много интензивно.



Дори да си внушаваме, че сме нещо повече от това, което ни казват, че сме...голям праз. Предпочитам да изживея живота си с вяра, че аз не съм само онова, което се случва в рамките на 60-70 години между датата на раждането и датата на смъртта.
Някой ще кажат, че това е нереално. Ми хубаво, ама то кое точно в живота е реално?

Пример:
На 22 години си. Приятелят ти те изоставя, защото, явно му е писнало. След няколко дни излизаш и го виждаш в бар с твоята най-добра приятелка (имаше подобна сцена в БЗГ).
Какво изпитваш?
Болка! Дори на физическо ниво - ужасна непоносима болка. Е те това реално ли е? Има ли нещо материално в случая, което кара тялото ти да го боли. Няма! Всичко е някаква илюзия, сън. Но за нас тая болка си е много реална, толкова реална, че може сърцето да ни се пръсне от болка.

---

Но имайте предвид следното:
Вероятността, нашата Вселена да възникне от нищото и да стане годна за живот, е равна на вероятността, торнадо да мине през автопарк и да сглоби Боинг 474, готов за излитане, зареден до горе с гориво и с пилот на борда.

Аз гледам да се спра, не мога да се ядосам за 1-2-5 мин и да ми мине, не ... после го изживявам още няколко пъти, че е можело да се развият и по друг начин нещата ... изобщо, драма голяма настава в душата ми. Карам на принципа: кат падна по стълбите ще си кажа: "Я, колко бързо слязох.", а не: "Ех, да му се не види, как се пребих."
Друг път си спестявам негативни емоции, щото примерно като видя нещастие аз рева, е, как помагам - никак.

Е, мисля че има обяснение за такива болки - емоционалната болка води и до физическа такава. Нямам време да търся, но в интернет ще да има такива обяснения.

Да де, ама тая емоционална болна е нереална, щото си я измисляш. Твоят мозък си я съчинява поради някакви причини. В случая, животът ти не е застрашен, нямаш никаква материална основа за изпитване на такава болка. Няма нищо общо с инстинктите за самосъхранение.

Става въпрос за това, че повечето неща в живота ни са нещо такова.

Когато в Западен Свят младият Уилиям попита хоста (жената на Илон Мъск), дали е истинска, тя му отговори:
- Какво значение има, след като не можеш да направиш разликата

Точно за такъв тип емоционални болки (както и за някои физически) помага успешно ТЕС.
Въпросът кое е истинско и кое не, е много сложен. Според много източни религии, живеем в света на измамата. Но за нас е без значение, защото не сме пробудени... А що се отнася до индивида - истинско е това, което той самият приема за истинско - щом от един стрес човек може да нарани други хора или себе си, няма значение дали това, което го е провокирало, е било истинско и за другите, щом е било такова за него.
И в позитивен аспект - ако един човек извърши героично дело (примерно спаси някой, който е изпаднал в беда), защото изпитва силна вяра, няма значение в какво точно вярва - в илюзия, или в реално съществуващо нещо. Всъщност, може да има значение заради последствията, свързани с останалите и света като цяло, но не и за отделния човек.

Нямаш, ама си човек. Повечето мъка идва от главата. Затова понякога им завиждам на животните.

И аз така мисля.

И да...в случая мислите на човека се материализират. Първо е мисълта...после идва всичко останало.

Сега някой може да тръгне да спори, естествено, че и без нас, вселената щеше да си е такава, каквато е. В АА има няколко теми по тоя въпрос.

---

За мен отговорът на вечния философски въпрос "Ако дърво падне в гората и там няма никой, който да го чуе, падането издава ли звук" ("If a tree falls in a forest and no one is around to hear it, does it make a sound?") e:

Не издава