Планувано секцио и катетър

Калина, тук не ми дадоха подлога и ми казаха че не може в памперса. Не ни местят от родилна зала в стая, докато не видят с очите си (да, влизат с мен в тоалетната), че мига да се изпикая. Съответно при второто раждане от кръвозагуба не можех да се изправя - припадах. И всеки път ми слагаха катетър 🤢 Четири пъти! Накрая се насилих криво ляво и успях...

Ами те и тук държат да отидеш до тоалетна, за да се уверят, че всичко е наред явно, но не влизат чак с теб, само ме питаха дали съм успяла. Иначе ми казаха, че ако 24 часа не успея да отида тогава ще ми сложат катетър защото вече става опасно за бъбреците.

За нормалното не знам да има ограничения. Мен ме приеха в 7 сутринта за нормално, в 15 ч. ме срязаха, бях стигнала почти пълно разкритие, никой не ми е казвал да не пия вода. Малко градски легенди  ми се струват това, тръгнали от единични случаи.

Аз да кажа, като минала нормално раждане и секцио.
Секциото го направих заради същите проблеми като теб. Безброй паник атаки, тревожности, депресии
С една дума..съжалявам. Никога няма да си простя, че родих секцио, никога
Толкова е бавно и изнервящо възстановяването след секцио. Аз лично се чувствам като инвалид и не мисля, че някога ще ми бъде както преди
А нормалното раждане не боли много повече от следродилните болки след секциото
В крайна сметка решението си е твое, само искам да споделя моите заключения

Катетъра не разбрах кога ми го сложиха, почти няма усещане при слагане и махане, а през времето, когато е в теб няма дисконфорт. даже ми беше кеф, защото след операцията трябва да се пие много вода, а няма ходене до тоалетната

При мен раждането беше планово секцио. Катетър са сложили след спиналната упойка/нищо не съм усетила/, виж поставянето на упойката беше ГАДНО!. Колкото до възстановяването/при мен секциото прерастна в голяма операция, защото съм направила кръвоизлив, едвам ме спасиха/. Та нищо страшно няма станах на другия ден, освен чувството на грандиозна мускулна треска и проблеми с ходенето по голяма нужда, не съм имала. За страха и аз съм така, дори в момента пия лекарства... катетара като го махаха грам не съм усетила нищо. Успех и не се страхувай, всичко ще и наред.

Coffeewithmilk , аз бях с планово секцио по медицински причини и също с пълна упойка. Поставиха ми катетър, преди да ми сложат упойката. Мен ме заболя, но аз по принцип имам болки в уретрата. Малко след поставянето на катетъра ми сложиха и упойката, така че не е имало кой знае колко време да ме боли. След като се събудих от упойката, болката вече я нямаше.
Възстановяването при всеки е индивидуално. Аз нямах проблеми след упойката, а от самата операция се възстанових много бързо.

Момичета,а може ли да споделите и нещичко за пълната упойка?
Аз също съм от страхливите,имам ендометриоза и лекарят ми иска да направим лапароскопия , но много ме е страх от упойката.Тя е пълна,операцията може да продължи до 4 часа,рядко повече...абе сериозна работа е.
Имам близък(дядо ми) пострадал от пълна упойка и ми е останал един ужас от нея като я спомене някой.
Само като се замисля и вдигам кръвно
Та,най ме притеснява това как така ще заспиш?Вдигнал си пулс 120,сърцето ще ти изскочи , умираш от ужас,притеснение, в главата ти препускат мисли и....заспиваш??!?
Дори не мога да си го представя.
Сънуваш ли нещо?Как се събуждаш ?Какво е чувството,докато си под упойка и след това?

Ами аз не съм имала особени проблеми, но все пак си е в пъти по-тежка от спиналната. При секцио ти слагат и някаква тръба в гърлото, което е най-отвратителната част всъщност. Теб ще трябва ли да те интубират? Аз нямам никакъв страх от упойки и каквото трябва, слагат ми го и толкова. всеки със страховете си

Ще трябва,но тръбата се вкарва след упойката.
До колкото разбрах се вкарва и газ в коремната кухина,за да се раздалечат органите.Не е елементарна операция,но няма друг вариант.

Тръбата в гърлото после те кара да кашляш. Да не се уплашиш! А като кашляш, от операцията те боли повече. Всичко минава и се забравя.

Лапароскопията е много щадяща в сравнение с други операции. Имала съм лапароскопия, като моята беше доста сложна и трая 3 часа и нещо преди доста години. Гледали са ме и цял куп студенти да се учат. Нищо ми нямаше от упойката.

А как заспа?Мислите ти препускат,сърцето ще изскочи от уплах от гърдите и заспиваш,как така?
Как се усеща спането-като много време или като ,че ей сега си бил на операционната маса?

Ооо, нищо не ми е препускало на мен. Спомням си, че май ме караха да броя и до 3 бях заспала А като те будят, винаги те викат по име

Моето излизане от упойка беше 1:1 с една сцена в "Трейнспотинг" 2:10 минута, но без негативни усещания.
Е, то затова е упойка, да те гътне от раз

Мен ме беше страх от спинална/епидурална и естествено раждане, затова като ми сервираха, че са решили да минат към секцио с пълна, направо му ударих един танц от облекчение
Имам предишна коремна операция, апендисит, но съм била на 3-4 и нямах спомен точно от операционната, представях си го като по филмите, карат те да броиш, размазва ти се пред очите и т.н.
Но нищо такова не се случи. Последно помня, че търсеха вена по ръцете ми и ми подаваха кислород през маска, защото бях вече с почти пълно разкритие и това много ме облекчаваше. После се събудих. Имах чувството, че е минала само 1 секунда и си помислих, че нещо се е объркало и са отложили операцията но всичко беше минало без проблем. Усещането беше като събуждане от много дълбок, но много кратък сън и ти се кашля (защото в този момент вадят тръбата). Тя е след упойката, така че не те бърка.
Не съм сънувала нищо.
Като се събудих не бях много наясно къде съм, само усетих, че съм по гръб, а много мразя да спя по гръб и малко им се скарах, че са ме сложили така, та ми се смяха докторът ми каза името и че съм родила голямо момиченце. Тогава зацепих къде и защо съм.

После не съм имала никакви странични ефекти, бях си в пълно съзнание докато ме караха към стаята, само не можех да си държа очите отворени, не ми се спеше, но ми се затваряха клепачите. Нямах дразнене в гърлото от тръбата, ако не знаех, че ми е слагана, нямаше да предположа.

Според мен няма от какво да се притесняваш, съвременните упойки са по-добри от тези в миналото и се прави тест за алергии към упойки, за да се изключи нещо, което би предизвикало проблеми.
Също така лапароскопията е лека процедура, наистина се вкарва газ, но това не е нещо страшно и нищо общо с коремната операция, възстановяването е пъти по-леко.

Успех!

Благодаря ви момичета,поуспокоявате ме с коментарите си.
Аз си го представям така-бият ми инжекцията,от която също изпитвам ужас,не мога да заспя 10 минути,накрая заспивам и е нещо като кошмар-все едно си мисля,че сега ме режат ,обаче спя,някакви черни картинки,липса на светлина,искам да се събудя,но не мога....такива работи.
И накрая се будя ,обаче не мога съвсем да се събудя и така 5-6 часа,докато дойда на себе си.След което следва гадене,повръщане ,виене на свят поне 2 дена...
Абе,ужасна картинка.

Абе няма такова нещо, веднага почти заспиваш, а си се събуждаш като от дълбок сън и това е.