Здравейте! 
Интересен фрагман: в началото едната,
на финала втората изгора на/за Йълмаз посягат на живота си...
Някои впечатления от 11 еп.
Зюлейха: След появата на Йълмаз в ресторанта желание за отделяне от Демир и приближаване към Йълмаз: в началото признанието, че Йълмаз е нейн мъж, тя обича Йълмаз и ще го обича цял живот; следва връщане към външния вид от времето с Йълмаз, такава виждаме Зюлейха през половината от времето на епизода; организира среща; за Зюлейха Аднан е само „моят син“, докато Демир говори за „нашия син“; закана към Демир, че ще го убие, ако е направил нещо на Йълмаз; докато е заключена говори, че ще се самоубие, но я спира мисълта за детето; заплаха за самоубийство, когато Демир и взима Аднан. Въпреки, че е много силно и открито устремена към Йълмаз, Зюлейха не посмя да отиде при него, а замина за Истанбул. Основна роля може би изигра предупреждението на Хюнкяр, че ако предаде Демир, ако отиде при Йълмаз и бъде с него, Демир няма да и прости. Според мен по същата причина, а именно, да си остави вратата отворена за връщане, Зюлейха не посмя да премине и границата да каже, че детето е на Йълмаз, а се спря до многократно прозвучалото „моя син“. Демир пусна Зюлейха и така послуша Хюнкяр, взе и детето, но и остави скъпоценностите и парите и логично предположи пред Гафур, че щом ги е взела, не отива при Йълмаз.
Готов ли е Йълмаз, към когото Зюлейха се е устремила, да я приеме?
Интересен беше разговорът между Йълмаз и Фекели, вероятно неслучайно пред огъня в огнището и под картината, каквато виждаме и в Яман.
Йълмаз разказва за чувствата и мислите си с много въпросителни към самия себе си, но намирам, че е жалко, че дава по един единствен отговор, няма варианти. С идването в Чукурова Йълмаз задаваше един постоянен въпрос: сама ли се е съгласила или Зюлейха е била накарана насила да се омъжи за Демир. Прави впечатление, че на този етап той сякаш е отхвърлил първото като възможност и сега очаква, когато се срещне с нея, тя да му разкаже как Демир я е накарал насила да бъде с него. Значи той не допуска тя сама да е дала съгласието си. Тук се очертава най-вероятната пробойна в Йълмаз. Интересно е по-нататък, че Йълмаз казва, че би взел и отвел Зюлейха оттук, даже е готов да стане баща на нейното дете „Бих се заставил да приема това“. Ако не се дължи на превода, това също не звучи добре, говори за нещо отвъд неговите възможности да приеме детето, някакво усилие в повече.
В този разговор отново ми се струва, че Йълмаз не познава добре Зюлейха, не и вярва, обвинява я, твърде много вижда и мисли за себе си и своите преживявания. Не може да прави добре анализи на това, което се случва и затова стига до погрешни изводи. Фекели му говори, че истината идва от сърцето, защото със сърцето чувстваме Аллах, нещо, което е най-важното в техния съюз пред Аллах. Йълмаз го слуша и за кратко го следва, но после отново го разяждат съмнения.
Все пак епизодът завършва с неговото намерение да се види и говори със Зюлейха. Сега той е на ред да търси възможност за среща и трябва да успее да я уреди. Очаквам такъв момент с голям интерес. Много искам да видя спонтанната среща на двамата и да ги чуя как ще говорят, но също и как биха я направили като кино.
Демир: отхвърлен изцяло и наречен „най-безжалостният, най-жестокият и най-грубият човек“, когото Зюлейха е срещала, полуотхвърлен като баща на детето в словесния двубой „мое – наше дете“ и с жест на ръката. Доверието му в Зюлейха е напълно сринато. Въпреки това пред нея, както и пред Хюнкяр и Дженго, Демир казва, че ако може да се върне в началото, всичко би направил по същия начин. „Ще направя всичко за Зюлейха.“
Опорите на Демир:
Хюнкяр и Дженго.
Враговете:
Фекели, който изговаря винаги имената на членовете на семейството Яман с фамилията, докато Йълмаз говори за тях на малко име. Защото и враговете им са тези: за единия Демир, за другия родът Яман.
В историята от миналото ми се струва, че Азизе е играла най-важната роля, тази, която сега играе Хюнкяр.
Врагът в семейството: Шермин.
Противопоставя дъщеря си, която имала права на наследник, на бебето Аднан. Подобно на Фекели, и Шермин се позовава на миналото, когато „Дядо ти, чието име носиш, е отнел това, което по право е било на моя баща.“ Така бебето Аднан започва да води битки за наследство преди още да е проходило, а мъртвият Аднан ще отговаря пред Фекели и Шермин. Докато Демир иска да сплоти семейството, Шермин прави обратното; заканва се на бебето и неговата истанбулска майка, че няма да получат наследството.
Шермин ми е една от най-интересните героини; тя е развита в широка гама от "Монро" - но само външно, на стената в нейната дневна е окачена снимка с Айфеловата кула, а с присъствието си създава илюзия за западен шик, но в същото време се оглежда преди да влезе в ресторанта с мъж и се страхува от развода. Много хубаво в нея е показано как в един човек "живеят" едновременно различни култури.
На стопанския фронт, където също чакаме развитие:
Демир сложи ред в чифлика в отсъствието на Хюнкяр, има хора, на които може да се довери; селяните го обичат, той уважава правата им и няма да ги остави гладни (Четин); направи поръчки за нови машини и ще ходи на панаир в Лондон, всичко това било добре за Адана. Докато личният живот е пред провал, тук има движение.
Това, което не мога да разбера за стопанската дейност на Йълмаз, е защо не полага грижи за своите работници, сега има голяма фабрика, а и как е възможно да прави това на терена на Демир, който е частна собственост? Хубава е тази грижа за хората, но това, че го прави там, където е неговият враг, извежда като цел на мероприятието не самите обгрижвани, а врага.
Направи ми впечатление, че Демир каза, че Фекели е забогатял неотдавна. Неотдавна, разбира се, може да е и преди 20 години, но би било интересно, ако това е станало, докато е лежал в затвора.
Интересен фрагман: в началото едната,
на финала втората изгора на/за Йълмаз посягат на живота си...
Някои впечатления от 11 еп.
Зюлейха: След появата на Йълмаз в ресторанта желание за отделяне от Демир и приближаване към Йълмаз: в началото признанието, че Йълмаз е нейн мъж, тя обича Йълмаз и ще го обича цял живот; следва връщане към външния вид от времето с Йълмаз, такава виждаме Зюлейха през половината от времето на епизода; организира среща; за Зюлейха Аднан е само „моят син“, докато Демир говори за „нашия син“; закана към Демир, че ще го убие, ако е направил нещо на Йълмаз; докато е заключена говори, че ще се самоубие, но я спира мисълта за детето; заплаха за самоубийство, когато Демир и взима Аднан. Въпреки, че е много силно и открито устремена към Йълмаз, Зюлейха не посмя да отиде при него, а замина за Истанбул. Основна роля може би изигра предупреждението на Хюнкяр, че ако предаде Демир, ако отиде при Йълмаз и бъде с него, Демир няма да и прости. Според мен по същата причина, а именно, да си остави вратата отворена за връщане, Зюлейха не посмя да премине и границата да каже, че детето е на Йълмаз, а се спря до многократно прозвучалото „моя син“. Демир пусна Зюлейха и така послуша Хюнкяр, взе и детето, но и остави скъпоценностите и парите и логично предположи пред Гафур, че щом ги е взела, не отива при Йълмаз.
Готов ли е Йълмаз, към когото Зюлейха се е устремила, да я приеме?
Интересен беше разговорът между Йълмаз и Фекели, вероятно неслучайно пред огъня в огнището и под картината, каквато виждаме и в Яман.
Йълмаз разказва за чувствата и мислите си с много въпросителни към самия себе си, но намирам, че е жалко, че дава по един единствен отговор, няма варианти. С идването в Чукурова Йълмаз задаваше един постоянен въпрос: сама ли се е съгласила или Зюлейха е била накарана насила да се омъжи за Демир. Прави впечатление, че на този етап той сякаш е отхвърлил първото като възможност и сега очаква, когато се срещне с нея, тя да му разкаже как Демир я е накарал насила да бъде с него. Значи той не допуска тя сама да е дала съгласието си. Тук се очертава най-вероятната пробойна в Йълмаз. Интересно е по-нататък, че Йълмаз казва, че би взел и отвел Зюлейха оттук, даже е готов да стане баща на нейното дете „Бих се заставил да приема това“. Ако не се дължи на превода, това също не звучи добре, говори за нещо отвъд неговите възможности да приеме детето, някакво усилие в повече.
В този разговор отново ми се струва, че Йълмаз не познава добре Зюлейха, не и вярва, обвинява я, твърде много вижда и мисли за себе си и своите преживявания. Не може да прави добре анализи на това, което се случва и затова стига до погрешни изводи. Фекели му говори, че истината идва от сърцето, защото със сърцето чувстваме Аллах, нещо, което е най-важното в техния съюз пред Аллах. Йълмаз го слуша и за кратко го следва, но после отново го разяждат съмнения.
Все пак епизодът завършва с неговото намерение да се види и говори със Зюлейха. Сега той е на ред да търси възможност за среща и трябва да успее да я уреди. Очаквам такъв момент с голям интерес. Много искам да видя спонтанната среща на двамата и да ги чуя как ще говорят, но също и как биха я направили като кино.
Демир: отхвърлен изцяло и наречен „най-безжалостният, най-жестокият и най-грубият човек“, когото Зюлейха е срещала, полуотхвърлен като баща на детето в словесния двубой „мое – наше дете“ и с жест на ръката. Доверието му в Зюлейха е напълно сринато. Въпреки това пред нея, както и пред Хюнкяр и Дженго, Демир казва, че ако може да се върне в началото, всичко би направил по същия начин. „Ще направя всичко за Зюлейха.“
Опорите на Демир:
Хюнкяр и Дженго.
Враговете:
Фекели, който изговаря винаги имената на членовете на семейството Яман с фамилията, докато Йълмаз говори за тях на малко име. Защото и враговете им са тези: за единия Демир, за другия родът Яман.
В историята от миналото ми се струва, че Азизе е играла най-важната роля, тази, която сега играе Хюнкяр.
Врагът в семейството: Шермин.
Противопоставя дъщеря си, която имала права на наследник, на бебето Аднан. Подобно на Фекели, и Шермин се позовава на миналото, когато „Дядо ти, чието име носиш, е отнел това, което по право е било на моя баща.“ Така бебето Аднан започва да води битки за наследство преди още да е проходило, а мъртвият Аднан ще отговаря пред Фекели и Шермин. Докато Демир иска да сплоти семейството, Шермин прави обратното; заканва се на бебето и неговата истанбулска майка, че няма да получат наследството.
Шермин ми е една от най-интересните героини; тя е развита в широка гама от "Монро" - но само външно, на стената в нейната дневна е окачена снимка с Айфеловата кула, а с присъствието си създава илюзия за западен шик, но в същото време се оглежда преди да влезе в ресторанта с мъж и се страхува от развода. Много хубаво в нея е показано как в един човек "живеят" едновременно различни култури.
На стопанския фронт, където също чакаме развитие:
Демир сложи ред в чифлика в отсъствието на Хюнкяр, има хора, на които може да се довери; селяните го обичат, той уважава правата им и няма да ги остави гладни (Четин); направи поръчки за нови машини и ще ходи на панаир в Лондон, всичко това било добре за Адана. Докато личният живот е пред провал, тук има движение.
Това, което не мога да разбера за стопанската дейност на Йълмаз, е защо не полага грижи за своите работници, сега има голяма фабрика, а и как е възможно да прави това на терена на Демир, който е частна собственост? Хубава е тази грижа за хората, но това, че го прави там, където е неговият враг, извежда като цел на мероприятието не самите обгрижвани, а врага.
Направи ми впечатление, че Демир каза, че Фекели е забогатял неотдавна. Неотдавна, разбира се, може да е и преди 20 години, но би било интересно, ако това е станало, докато е лежал в затвора.
Преди време нали припомних думите му: - Не се съмнявам в теб! Знам колко си чиста! Не заменям 1 косъм от теб за 100 от Гюлтен!
Е, не към всички. 
