A критичен ли е моментът наистина?
- Публикувана: 16 ноем. 2018, 00:48 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2018, 09:34 ч.
Да си споделя
Не смятам, че си му длъжна в труден момент. Приел е с насмешка раздялата, изключително нелогично, дори леко унизително ми се вижда да му помагаш. Нека позная: помощта е финансова, нали? Тегли една черта и сбогом.
Да не питам какъв е критичният момент, но съм сигурна, че е ако не измислен, то поне силно преекспонират. Какво невероятно съвпадение, ти го напускаш, той е съгласен, но внезапно изпада в нужда и трябва да проявиш човещина. Човещина е като се изнесеш да му звъннеш и да питаш как е, да изпиете едно кафе, но да стоиш у тях, макар да си го напуснала е безумие и си жертва на шантаж. Но щом ти е приятно няма нужда да ти казвам, сигурно вече го знаеш, с този човек би могла вечно да имаш това удоволствие. Такъв тип хора са царе на драмата и някак могат с години да са постоянно в нужда. И можеш да си спокойна, ако не си ти на мига ще си намери някой друг да му обслужва тази постоянна нужда. Няма да загине.
Скрит текст:
Не е задължително нещо като е счупено да го изхвърляш.Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
Скрит текст:
Моят мъж преди всичко изпукваше за хазарт и алкохол но успях да се намеся навреме и да махна едното и сега ми остана само пиенето да премахна но имам план и за него.
А новото с колко години гаранция идва? Покрива ли гаранцията щети?
Скрит текст: А защо да задържа счупеното, което ще ме травмира ежедневно с "вида си" и ще скапва живота ми, като мога да се оттърва от него, да си "взема" нещо ново и качествено, което да ме кефи ежедневно и да прави живота ми по-хубав, по-щастлив, по-пълноценен и по-добър?!
А новото с колко години гаранция идва? Покрива ли гаранцията щети?Скрит текст:
Не е задължително нещо като е счупено да го изхвърляш.Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих. Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
Скрит текст:
Моят мъж преди всичко изпукваше за хазарт и алкохол но успях да се намеся навреме и да махна едното и сега ми остана само пиенето да премахна но имам план и за него.
Но, новото си е ново.И със сигурност е по-добро и качествено от счупеното....
Съотнесено към твоя случай...ако един мъж още в началото дава "заявка" за развалена стока-визирам хазарта и алкохола, изобщо няма шанс да бъде с мен.След като имам избор, предпочитам да търся и да намеря добър мъж, вместо да стоя при "повреден" и да си губя живота в опити да го спасявам от самия него.
Сега, ако сме преживели 20-30 или повече години заедно, той е бил добър и до мен винаги, а после поради ред причини се е пропил, да, бих опитала да помогна да се спаси от зависимостта си.При условие, че той самият прави всичко възможно да спре.
Но да знам, че е хазартнозависим алкохолик и да го избера за спътник в живота, няма начин да стане.
Скрит текст: А защо да задържа счупеното, което ще ме травмира ежедневно с "вида си" и ще скапва живота ми, като мога да се оттърва от него, да си "взема" нещо ново и качествено, което да ме кефи ежедневно и да прави живота ми по-хубав, по-щастлив, по-пълноценен и по-добър?!
А новото с колко години гаранция идва? Покрива ли гаранцията щети?Скрит текст:
Не е задължително нещо като е счупено да го изхвърляш.Аз съм си взела решението, но да си споделя.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих. Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.
Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
На възраст съм,в която бавно започвам да мисля за семейство.Макар,че повечето от вас сигурно имат по 2 вече. Все още възприемам тази идея като 50/50 - хем искам ,хем имам още да попътувам,да се реализирам и напредна финансово.
Запознах се с един мъж. Спечели ме с 'голи' приказки и самореклама. От раз ме започна с разговори за дете (той има 2 вече),радвам се,че все пак удържах фронта разумно,докато започнем да се опознаваме.
Дори в началото го помислих за луд. Та кой говори за дете в първият месец от връзката?!
Заживяхме заедно. Когато обичам ,се раздавам. Не меря възвращаемост. Но въпреки чувствата си,започнах да се замислям и да обръщам внимание на червените лампички.
А именно- финансовата част на нещата,емоционалната и егоистичната част.
Откъм финанси-изкарвам в пъти по-малко от него(3-5 пъти по-малко),но се боря това да се промени.А той-харчи на поразия и в средата на месеца никой няма пари за нищо (включително важни разходи за детето,известни седмици по-рано) .Уточнявам,че аз плащам свои дългове и сметки,несъотносими към това домакинство,и на моменти пазарувам. Доколкото мога.Това е лош период за мен,и действам в посока да си регулирам финансите. Господинът профуква всичко и опира до мен.Което леко ме затруднява. Моята логика е,че аз трябва да бъда финансово стабилна,ако ще имам дете,за да не увисна на родителите си. Това в случай,че бащата е ненадежден тип.Но и за надежден да го броя-човек никога не знае и не желая да лежа на ничие рамо относно финанси.Та човекът си харчи,и това е ок. Но никаква сметка не си прави.
Откъм подаръци-той е над нещата,за разлика от мен. Но и това приех-само аз правя подаръци.
За него е мега важно това,че чисти ,готви и пере. Което аз правя също. За мен това не е доказателство за любов,а необходимост в домакинството.Може и аз да греша.
Емоционалната част- имам дискомфорти(женски "драми"),като всеки човек, и когато се погледне пренебрежително на тези дискомфорти от човекът до теб-то това е неприятно и леко обидно.
Его част- аз съм серт,а господинът е .... силно нуждаещ се от вниманието и одобрението на околните.Аз съм тотално различна и съвсем не търсся одобрение. Не искам да излагам подробности,за да няма разпознали се герои. А пък ми е трудно да представя картинката ,без детайли.Може би след време ще се престраша да споделя подробности,които заслужават внимание и присмех.
Накратко-приех много нови неща с тази връзка- деца,възраст. Но някак егоизмът не мога да приема.
По важен повод Господинът изтъкна ,че няма финанси за жест (този жест-цвете,задоволително може да струва 4-10 лева),но имаше хиляди за хобито си този месец.
А да-лъже ме за малки неща,незначчителни,но това е ужасно. Aз не лъжа.
Та не търся съвет. По-скоро си споделям относно поредните куци отношения,поредната връзка. А пък се влюбих. Беше ме страх да изрека думите за раздяла,защото очаквах отговор -ОК. Това и получих.
Но ми олекна. Господинът прие този разговор на шега.. или поредната женска драма и глупости. Но не би - една жена изрече ли тези финални думи,то тя ги е преживявала и изричала на ум хиляди пъти преди да излязат от устата ѝ.Аз все още ,още малко,съм тук. Защото Господинът има нужда от мен във важен, критичен момент.Макар да знам,че в обратна ситуация не би отговорил със същото. Но нали сме хора.Не можем все да мерим какво даваме и дали ще се отплати.Никой не трябва да преминава сам през трудни моменти.
А после ще се завърна към вярата,че е възможно да намериш партньор- с който да сте екип,а не опоненти. Човек,който може да израстне с твоя подкрепа,както и ти-с негова.Това пожелавам на всеки,който ще прочете тая объркана,безкрайна писаница.
Скрит текст:
Моят мъж преди всичко изпукваше за хазарт и алкохол но успях да се намеся навреме и да махна едното и сега ми остана само пиенето да премахна но имам план и за него.
Но, новото си е ново.И със сигурност е по-добро и качествено от счупеното....
Съотнесено към твоя случай...ако един мъж още в началото дава "заявка" за развалена стока-визирам хазарта и алкохола, изобщо няма шанс да бъде с мен.След като имам избор, предпочитам да търся и да намеря добър мъж, вместо да стоя при "повреден" и да си губя живота в опити да го спасявам от самия него.
Сега, ако сме преживели 20-30 или повече години заедно, той е бил добър и до мен винаги, а после поради ред причини се е пропил, да, бих опитала да помогна да се спаси от зависимостта си.При условие, че той самият прави всичко възможно да спре.
Но да знам, че е хазартнозависим алкохолик и да го избера за спътник в живота, няма начин да стане.
Новото не винаги е ново миличка, освен ако не е девствено, явно това е твоят път, успех!
sahar от сега сама виждаш,всичките му недостатъци. Него така си му е идеално ,харчи всичко негово + твоето.Живее си живота,няма намерение,поне да ти замазва очите с някакви жестове. Подсигурил си е някакво житейско удобство,за което нито има намерение да се грижи,нито да го задържа. Явно е сигурен,че следващата чака на вратата.
Само да не се окаже,че емоционалната подкрепа,ще трябва да се дава с месеци и после да има още някакво утежняващо обстоятелство да живееш в нещастие с него.
Само да не се окаже,че емоционалната подкрепа,ще трябва да се дава с месеци и после да има още някакво утежняващо обстоятелство да живееш в нещастие с него.
Не смятам, че си му длъжна в труден момент. Приел е с насмешка раздялата, изключително нелогично, дори леко унизително ми се вижда да му помагаш. Нека позная: помощта е финансова, нали? Тегли една черта и сбогом.
Извинявай, въпреки многословния ти първи пост и генералния лозунг, че си взела решение, почти на 100% смятам, че ти никога няма да го напуснеш. По-скоро той - теб! Тези тиради и гръмки думи са по-скоро подходящи да малко момиче, което се прави на велика пред дружките си. Жена, която е решила да сложи край, просто слага край, а не вади от 100 кладенеца вода да търси причини да остане. Иначе ти си казала, той казал ОК, а ти стоиш...колко ти струват гръмките думи?
Ако беше стойностен човек, нямаше да остане да се справя с емоционалната криза сам (като изключим теб до него).
Зарязах първото си гадже, защото като отидохме на море заедно, за 3 дена си похарчи всичките пари и започна да иска от моите. Помислих си - що за безотговорност и глезотии! (Аз тогава бях ученичка, а той вече работеше)
Зарязах първото си гадже, защото като отидохме на море заедно, за 3 дена си похарчи всичките пари и започна да иска от моите. Помислих си - що за безотговорност и глезотии! (Аз тогава бях ученичка, а той вече работеше)
Всичко се разви по план.
И все пак хиляди мисли се въртят из главата ми.
Нормално ли е,кое е нормално и как е нормално,за кого е нормално... ей такива въпроси.
Опитах с разум и по-малко емоции,макар че съм царица на хормоналният дисбаланс. Разсъждавах. Основно в посока- трябва да приемем другия ,и 'семейство се гради'. Наистина поведението на един човек е различно в дадени ситуации,според това дали в главата си допуска да си хване багажчето и да затръшне вратата или приема изборът си на партньор и такива варианти с вратата не седят на дневен ред.
Досега все затръшвах врати. Но къде е границата- кога да се бориш,приемаш и градиш отношения и кога да тръшнеш вратата? Кога знаеш,че усилията ти са достатъчни и кога знаеш,че си заслужава да се бориш още? Нямам отговори. Не ща поредната връзка да се изниже ,но не ща и да се боря, още в първите месеци,с вятърни мелници. Знам,че всяка ситуация е различна,всяка връзка и живот. Но често се чудя аз ли не съм в ред,или той не е в ред, или имаме твърде много ценностни разминавания.
Сега,с тези си отношения,реших да постъпя по-зряло. Да се решават проблемите,които неизменно изникват в процеса на опознаване,вместо багажът и вратата при първата несгода. Опитах без тръшвания,без драми (доколкото е възможно). Но не съм щастлива с този човек. Проблеми не решихме. Сякаш колкото по-ненужна за него се чувствах ,толкова по-настоятелно заставах до него.
Е, и на цялата история,днес близък човек ме попита -"Какво губиш от раздялата си с него?" . Ами нищо не губя. Но защо тогава съм се заинатила,че се чувствам ужасно тъжна?
Истината е,че от седмица втора проблеми за мен има в тая връзка.
Последният път,в който се видяхме,отново ме излъга.. за нещо дребно.. но отново.
Та тъй. Знам,че това е решението,взето е и изпълнено.
Мазохистка ли съм?
Защо ми липсва? И кое ми липсва- той,чувството да имаш някой до себе си,да не заспиваш сам? Ей такива въпроси си задавам. Чудя се обичам ли го наистина или съм се заинатила?
Отново просто споделям чувства и размисли. Както споменах - нещата приключиха.
Благодаря на всички,прочели и писали в темата .
И все пак хиляди мисли се въртят из главата ми.
Нормално ли е,кое е нормално и как е нормално,за кого е нормално... ей такива въпроси.
Опитах с разум и по-малко емоции,макар че съм царица на хормоналният дисбаланс. Разсъждавах. Основно в посока- трябва да приемем другия ,и 'семейство се гради'. Наистина поведението на един човек е различно в дадени ситуации,според това дали в главата си допуска да си хване багажчето и да затръшне вратата или приема изборът си на партньор и такива варианти с вратата не седят на дневен ред.
Досега все затръшвах врати. Но къде е границата- кога да се бориш,приемаш и градиш отношения и кога да тръшнеш вратата? Кога знаеш,че усилията ти са достатъчни и кога знаеш,че си заслужава да се бориш още? Нямам отговори. Не ща поредната връзка да се изниже ,но не ща и да се боря, още в първите месеци,с вятърни мелници. Знам,че всяка ситуация е различна,всяка връзка и живот. Но често се чудя аз ли не съм в ред,или той не е в ред, или имаме твърде много ценностни разминавания.
Сега,с тези си отношения,реших да постъпя по-зряло. Да се решават проблемите,които неизменно изникват в процеса на опознаване,вместо багажът и вратата при първата несгода. Опитах без тръшвания,без драми (доколкото е възможно). Но не съм щастлива с този човек. Проблеми не решихме. Сякаш колкото по-ненужна за него се чувствах ,толкова по-настоятелно заставах до него.
Е, и на цялата история,днес близък човек ме попита -"Какво губиш от раздялата си с него?" . Ами нищо не губя. Но защо тогава съм се заинатила,че се чувствам ужасно тъжна?
Истината е,че от седмица втора проблеми за мен има в тая връзка.
Последният път,в който се видяхме,отново ме излъга.. за нещо дребно.. но отново.
Та тъй. Знам,че това е решението,взето е и изпълнено.
Мазохистка ли съм?
Защо ми липсва? И кое ми липсва- той,чувството да имаш някой до себе си,да не заспиваш сам? Ей такива въпроси си задавам. Чудя се обичам ли го наистина или съм се заинатила?
Отново просто споделям чувства и размисли. Както споменах - нещата приключиха.
Благодаря на всички,прочели и писали в темата .
Всичко се разви по план.
Скрит текст:
Благодаря на всички,прочели и писали в темата . И все пак хиляди мисли се въртят из главата ми.
Нормално ли е,кое е нормално и как е нормално,за кого е нормално... ей такива въпроси.
Опитах с разум и по-малко емоции,макар че съм царица на хормоналният дисбаланс. Разсъждавах. Основно в посока- трябва да приемем другия ,и 'семейство се гради'. Наистина поведението на един човек е различно в дадени ситуации,според това дали в главата си допуска да си хване багажчето и да затръшне вратата или приема изборът си на партньор и такива варианти с вратата не седят на дневен ред.
Досега все затръшвах врати. Но къде е границата- кога да се бориш,приемаш и градиш отношения и кога да тръшнеш вратата? Кога знаеш,че усилията ти са достатъчни и кога знаеш,че си заслужава да се бориш още? Нямам отговори. Не ща поредната връзка да се изниже ,но не ща и да се боря, още в първите месеци,с вятърни мелници. Знам,че всяка ситуация е различна,всяка връзка и живот. Но често се чудя аз ли не съм в ред,или той не е в ред, или имаме твърде много ценностни разминавания.
Сега,с тези си отношения,реших да постъпя по-зряло. Да се решават проблемите,които неизменно изникват в процеса на опознаване,вместо багажът и вратата при първата несгода. Опитах без тръшвания,без драми (доколкото е възможно). Но не съм щастлива с този човек. Проблеми не решихме. Сякаш колкото по-ненужна за него се чувствах ,толкова по-настоятелно съм заставала до него.
Е, и на цялата история,днес близък човек ме попита -"Какво губиш от раздялата си с него?" . Ами нищо не губя. Но защо тогава съм се заинатила,че се чувствам ужасно тъжна. Все едно се самонавивам,че го обичам и страдам.
Истината е,че от седмица втора проблеми за мен има в тая връзка.
Последният път,в който се видяхме,отново ме излъга.. за нещо дребно.. но отново.
Та тъй. Знам,че това е решението,взето е и изпълнено.
Мазохистка ли съм?
Защо ми липсва? И кое ми липсва- той,чувството да имаш някой до себе си,да не заспиваш сам? Ей такива въпроси си задавам. Чудя се обичам ли го наистина или съм се заинатила?
Оттново просто споделям чувства и размисли. Както споменах - нещата приключиха.
Нормално ли е,кое е нормално и как е нормално,за кого е нормално... ей такива въпроси.
Опитах с разум и по-малко емоции,макар че съм царица на хормоналният дисбаланс. Разсъждавах. Основно в посока- трябва да приемем другия ,и 'семейство се гради'. Наистина поведението на един човек е различно в дадени ситуации,според това дали в главата си допуска да си хване багажчето и да затръшне вратата или приема изборът си на партньор и такива варианти с вратата не седят на дневен ред.
Досега все затръшвах врати. Но къде е границата- кога да се бориш,приемаш и градиш отношения и кога да тръшнеш вратата? Кога знаеш,че усилията ти са достатъчни и кога знаеш,че си заслужава да се бориш още? Нямам отговори. Не ща поредната връзка да се изниже ,но не ща и да се боря, още в първите месеци,с вятърни мелници. Знам,че всяка ситуация е различна,всяка връзка и живот. Но често се чудя аз ли не съм в ред,или той не е в ред, или имаме твърде много ценностни разминавания.
Сега,с тези си отношения,реших да постъпя по-зряло. Да се решават проблемите,които неизменно изникват в процеса на опознаване,вместо багажът и вратата при първата несгода. Опитах без тръшвания,без драми (доколкото е възможно). Но не съм щастлива с този човек. Проблеми не решихме. Сякаш колкото по-ненужна за него се чувствах ,толкова по-настоятелно съм заставала до него.
Е, и на цялата история,днес близък човек ме попита -"Какво губиш от раздялата си с него?" . Ами нищо не губя. Но защо тогава съм се заинатила,че се чувствам ужасно тъжна. Все едно се самонавивам,че го обичам и страдам.
Истината е,че от седмица втора проблеми за мен има в тая връзка.
Последният път,в който се видяхме,отново ме излъга.. за нещо дребно.. но отново.
Та тъй. Знам,че това е решението,взето е и изпълнено.
Мазохистка ли съм?
Защо ми липсва? И кое ми липсва- той,чувството да имаш някой до себе си,да не заспиваш сам? Ей такива въпроси си задавам. Чудя се обичам ли го наистина или съм се заинатила?
Оттново просто споделям чувства и размисли. Както споменах - нещата приключиха.
Успех!