Голяма драма..Ми отиди им на гости,едва ли ще те и3хвърлят..
Човек ако реши да си скапва живота с глупости,лесно е..Светът е пълен с поводи..
Човек ако реши да си скапва живота с глупости,лесно е..Светът е пълен с поводи..
- Публикувана: 20 ноем. 2018, 19:00 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2018, 14:40 ч.
Племенничката ми не ме познава...
Мен ми боде очите от самото начало, това заглавие - племенничката ми не ме познава ... Защото, ако аз не понасям някого, ще ми бъде налудничаво да иска да общува с детето ми. Как така, аз не мога да го приема, а ще му поверя детето си, да излизат, да се опознават ... това е невъзможно на практика.
Мисля, че авторката трябва да направи постъпки към изграждане на отношения със сестра си и да не се фиксира върху детето. Това е много лично и по-скоро ще отблъсне.
Мисля, че авторката трябва да направи постъпки към изграждане на отношения със сестра си и да не се фиксира върху детето. Това е много лично и по-скоро ще отблъсне.
Колко е разликата във възрастта ви? На моите деца е 10 г. Година след като се роди сина ми, аз се разболях - тежка депресия. Съпругът ми също почти не се вясваше в къщи и започнах едни постоянни скандали. Тази отвратителна семейна обстановка продължи години. След време дъщеря ми, по-голяма, обвини брат си за това- той бил виновен аз да се разболея. С детското си съзнание не можеше да допусне, че баща й беше основната причина.
Сега децата ми не са отчуждени, но и не поддържат някаква връзка. Когато кажа на сина си да се обади и пита нещо кака си - той ми отговаря: Срам ме е. Когато предлагах дъщеря ми и зет ми да вземат сина, когато ходят някъде - на екскурзия, на кино ... - зет ми веднага с охота се съгласява, дъщеря ми само мълчи. И 10-тина години, откакто не живее при нас, не го е взимала, водила, никъде.
Та от моя опит гледна точка - и при вас нищо съществено не се е случило. Просто годините си казват думата, сестрави е отрасла като само дете и никога не е имала нужда от вас. Може би е по- саможив човек. Може би детската ревност все още я държи. Може все още да мисли, че сте й отнели майка, внимание, че сте я изместили от сърцето на родителите ви ... и ред други подобни неща.
Така, че не го преживявайте. Но ако искате - пробвайте да й пишете във фейса. Питайте. Може самата тя да не се е замисляла.
Сега децата ми не са отчуждени, но и не поддържат някаква връзка. Когато кажа на сина си да се обади и пита нещо кака си - той ми отговаря: Срам ме е. Когато предлагах дъщеря ми и зет ми да вземат сина, когато ходят някъде - на екскурзия, на кино ... - зет ми веднага с охота се съгласява, дъщеря ми само мълчи. И 10-тина години, откакто не живее при нас, не го е взимала, водила, никъде.
Та от моя опит гледна точка - и при вас нищо съществено не се е случило. Просто годините си казват думата, сестрави е отрасла като само дете и никога не е имала нужда от вас. Може би е по- саможив човек. Може би детската ревност все още я държи. Може все още да мисли, че сте й отнели майка, внимание, че сте я изместили от сърцето на родителите ви ... и ред други подобни неща.
Така, че не го преживявайте. Но ако искате - пробвайте да й пишете във фейса. Питайте. Може самата тя да не се е замисляла.
Това наистина резонира с моята история. Нашата разлика също е доста голяма и подозирам, че детето в нея е допуснало да ми се обиди за нещо, за което не съм била пряко виновна, но я е подтикнало да стане по-саможива.
Пробвах няколко пъти да й пиша. Но изглежда ще пробвам пак и този път ще настоявам... Благодаря!!!
Писане и обаждане само, може би не са най-успешния начин, те са много абстрактни. Може би трябва да иницираш уж "случайна" среща, на обичайните места, които те посещават или поне да изпратиш нещо за малката и след това да се обадиш - така ще имате конкретна тема на разговор, изнесена от личностите - играчката или дрехата за детето.
Когато предлагах дъщеря ми и зет ми да вземат сина, когато ходят някъде - на екскурзия, на кино ... - зет ми веднага с охота се съгласява, дъщеря ми само мълчи. И 10-тина години, откакто не живее при нас, не го е взимала, водила, никъде.
Тонка*, и аз няма да отида да й звънна на вратата на мястото на авторката. Че от къде на къде все аз ще поемам инициативи, а ще ме отблъскват, пък било то собствената ми сестра? Не се вреш там, където очевидно не те искат.
Мисля, че сестрата не е надраснала детската ревност, а ако е имало от родителите и този натиск в стил "е, айде пък веднъж изведи сестра си някъде, де, заведи я на сладкарница, в парка на площадката, на кино...", не е чудно защо така и не са успяли да изградят връзката помежду си. За което авторката няма вина, но и не съм убедена, че е поправимо. Не и ако сестра й не иска, а тя очевидно не изгаря от желание.
Може и да е поправимо. Обидчивите хора са емоционални и в двата края на емоциите - чувствителни са. По-трудно би било с някой гьон сурат, който не му пука от нищо, но щом е обидена и затворена, по-вероятно да откликне на протегната ръка.
гьон сурат
Тонка*, и аз няма да отида да й звънна на вратата на мястото на авторката. Че от къде на къде все аз ще поемам инициативи, а ще ме отблъскват, пък било то собствената ми сестра? Не се вреш там, където очевидно не те искат.
Насила хубост не става.
Нямате близки отношения, съвсем естествено е да не поддържате постоянна връзка. Това, че тя ви е сестра не я прави автоматично близка. Ако искате все пак да виждате племенницата, използвайте някой празник да занесете подарък.
С брат ми имам 10 години разлика, никога не сме живяли заедно. Не го чувствам като близък, нищо, че ми е брат, те изпитвам необходимост да поддържаме постоянна връзка. Звъня понякога, ходя на гости, питам дали има нужда от нещо и го подпомагам финансово.
Нямате близки отношения, съвсем естествено е да не поддържате постоянна връзка. Това, че тя ви е сестра не я прави автоматично близка. Ако искате все пак да виждате племенницата, използвайте някой празник да занесете подарък.
С брат ми имам 10 години разлика, никога не сме живяли заедно. Не го чувствам като близък, нищо, че ми е брат, те изпитвам необходимост да поддържаме постоянна връзка. Звъня понякога, ходя на гости, питам дали има нужда от нещо и го подпомагам финансово.
По празници, при родителите ти не се ли виждате поне?
Не, тя не идва при тях. Обикновено те отиват при нея след като е минал празника.
И двете сме в София, но да - като се почувствах нежелана за около 10ти път си казах, какво пък да ходя да й се моля на вратата...
Но много хубави мнения прочетох тук. Може би все пак ще си съставя план за действие в който айде, нали съм по-малката, отново ще преглътна гордостта си. Ако и след това не стане нищо... ще помоля родителите ми да оправят всичко по наследството и ще приема, че съм сама.
Може би все пак ще си съставя план за действие в който айде, нали съм по-малката, отново ще преглътна гордостта си. Ако и след това не стане нищо... ще помоля родителите ми да оправят всичко по наследството и ще приема, че съм сама.
И още нещо - сестрите и братята, за разлика от приятелите, не си ги избираме, не сме длъжни да ги харесваме или обичаме, само може да ги подкрепим ако те имат нужда.