Аз имам подобен случай с първата ми братовчедка, която като малка обожавах.Много я обичах моята"кака". Беше изключително мила с мен, водеше ме на купони с " каки и батковци" по разходки...От доста години живеем в различни градове, но винаги, когато имахме възможност се виждахме и изкарвахме добре... Преди десетина години при нея финансовия статус рязко се промени. Продадоха имоти, инвестираха добре парите, отделно мъжът й започна престижна и изключително добре платена работа. Почнаха да пътуват постоянно по света, да се събират с "важни" хора, както се изразява леля ми:). Тъй като взе по-рядко да идва, с нетърпение чаках да я видя. Е, не сме се виждали вече поне пет години, през които тя идва през два месеца в родния ни град. Гледам във фейсбук снимки с приятели, разходки из града, плаж, кръчми...на мен вече и по телефона не се обажда, говорим с леля ми и си пращаме поздрави чрез нея. Дотам. Аз се пробвам да звъня понякога, и си говорим в стил-как си, добре ли сте вкъщи, и ние така, айде всичко хубаво. Каних я в началото на гости, все ми отговаряше- пълен ми е графика. Тя мен не ме канеше никога. Е, вече и опити не правя, но ми е мъчно и ми липсва....
- Публикувана: 20 ноем. 2018, 19:00 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2018, 14:40 ч.
Племенничката ми не ме познава...
Аз имам подобен случай с първата ми братовчедка, която като малка обожавах.Много я обичах моята"кака". Беше изключително мила с мен, водеше ме на купони с " каки и батковци" по разходки...От доста години живеем в различни градове, но винаги, когато имахме възможност се виждахме и изкарвахме добре... Преди десетина години при нея финансовия статус рязко се промени. Продадоха имоти, инвестираха добре парите, отделно мъжът й започна престижна и изключително добре платена работа. Почнаха да пътуват постоянно по света, да се събират с "важни" хора, както се изразява леля ми:). Тъй като взе по-рядко да идва, с нетърпение чаках да я видя. Е, не сме се виждали вече поне пет години, през които тя идва през два месеца в родния ни град. Гледам във фейсбук снимки с приятели, разходки из града, плаж, кръчми...на мен вече и по телефона не се обажда, говорим с леля ми и си пращаме поздрави чрез нея. Дотам. Аз се пробвам да звъня понякога, и си говорим в стил-как си, добре ли сте вкъщи, и ние така, айде всичко хубаво. Каних я в началото на гости, все ми отговаряше- пълен ми е графика. Тя мен не ме канеше никога. Е, вече и опити не правя, но ми е мъчно и ми липсва....