Тормоз вкъщи. Не се справям с задълженията си като домакиня. Не е ли по-важно бебето?!

 



Хубаво си го казала, ама какво ще стане ако я счупи от бой, за дето на михлюза не му е подредено и сготвено? После какво? Авторката май каза, че й е посягано...

Признавам, че не съм чела цялата тема и това, че й е посягал съм го пропуснала. Тогава смятам, че авторката няма място при този мъж. За детето, дори бебе, агресията е пагубна - поведението на родителите влияе върху  психиката му. След проявена агресия от страна на бащата към майката, тя ще бъде стресирана, уплашена, ще се наруши вътрешното й емоционално равновесие и може да пропусне важен сигнал от бебето, да го неглижира, да прояви необяснима грубост, която да повлияе негативно на малкото човече.

Ами, пак нищо не си разбрала и намилаш световно известни неща- сравняваш сменяне на крушки с пържене на яйца, а въобще не иде реч за това!
И съм го обяснила максимално простичко, но като те гледам какви ги пишеш, се питам, дали има смисъл отново да опитам да ти обясня? Ще пробвам за последно- нека е с крюшките.

Никога не си сменяла, защото е било задължение на баща ти, още от дете така са те учили.
И не че не си могла да поискаш да се научиш, а дори не ти е минало през ум, защото така си възпитана- това не е работа за дама.
И се омъжваш, и си живеете в мир и любов 7 години, и мъжът ти един ден ти казва, че вече е твое задължение да го правиш, за да го отмениш.
То е лесна работа, според него- като пържене на яйца е.
Само дето, той никога не е пържил яйца, защото е възпитаван, че не е негова работа и твърдо е убеден, че е така, но пък също така е убеден, че е проста работа.
И те оставя да си сменяш крушката и бушона без да ти обясни, че само да си загасила лампата не е достатъчно, защото може да те удари ток, ако е дала на късо. Без да ти придържи стълбата или стола, за да ти вдъхне увереност, че е до теб и ще се справиш и без да те похвали, ако щеш, че си се справила и че си мъжко момиче.

Накратко, за отношения говоря, за оценяване на желанието на другия да направи нещо, което му е дълбоко чуждо и против ценностната му система, с която ти си била ОК цели 7 години, само и само да помогне отношенията да се подобрят и семейството да го бъде.
Мъжът се е опитал, но не е срещнал никаква подкрепа от залепената за кошчето майка.
И тъй като тук много лесно се извъртат казусите- този, също се превърна в "за" и "против" насилието, което не е от полза за никого.
Авторката с един измрънкан отговор на усложливо зададен въпрос  "да, пред детето"- без въобще да е пояснила за какво точно иде реч, дръпна с едни гърди напред в ролята на жертва и сложи кръст на полезния разговор.

Само, че да пробваш и да се откажеш, не е като да си направил нещо кой знае какво.
Ти имаш проблем, че тя пази кошарата. Ами не се е научила още, но не виждам и той да е помогнал с нещо, освен несполучливото пробване да готви.
Разбирам какво искаш да кажеш, но не го подкрепям.
И темата е за тормоз, поначало е бил психически, след това е станал физически.
Дали тя трябва да се промени - да, но не и да търпи насилие. Тук аз слагам точка.

Авторката никъде не спомена, че агресията е била физическа. Не си съчинявайте.

Аз лично не вярвам, че авторката е била бита. Абсурдно е темата да е с такъв фокус, ако има физическо насилие и случайно да се присети за шамарите пред детето едва като усети, че губи аудиторията. За мен това е или пързалка, или попринцип се търси драматичен ефект.
Дали мъжът е свестен - не мисля, според мен, за да я изгони без да й позволи да вземе нещата на бебето, той е пълен тъпанар (ако и това е вярно).

Абсурт, аз още се уча как се правят пържени яйца - да ги издокарам според вкусовете. Омъжих се ненаучена да готвя, и като момиче не са ме учили на "задължения". Ами - оглеждаш се и подхващаш нещо, докато ти стане приятно, после спираш. Предполагам, че ако ми се изпречат "мъжки" задачи, ще търся начин, няма да вдигна ръце тотално.

Сега, това, че върша "домакински" неща - те са каквото видя пред очите си, не някакъв набор, предаден традиционно от баба ми.

Та така, някои хора са гъвкави, няма нужда чак "ценностна система" да изкараш, за да си оправдаеш недоглеждането и нежеланието да си причиниш лек дискомфорт и да се позанимаваш.

Стига, бе, и ти ли се хвана за яйцата?

Не, аз се хващам на идеята за задължения и традиции. Защото съм гаден милениъл и сме гъвкави.

Мъжът ми също не са го учили да помага вкъщи.Баба му и майка му вършели всичко.Обаче като влязъл в казармата и там още от  първата сутрин му станало ясно,че трябва сам да се оправя.Бил е и дежурен в кухнята.Научили го и картофи да бели и омлети да прави и кюфтета да пържи....и якички и копчета да шие....и чорапите и гащите си сам да пере на ръка.Още си ги пере сам....
На границата е служил две години.И хич не се интересувал старшината кой как е свикнал.Всички са ги правили тези неща.

Кучето скача според тоягата.

Ясно, ако върнат казрмата, половината теми в СО отпадат.

Не само в казармата.
Има и други ситуации,когато човек се принуждава много бързо да си промени навиците.Особено когато останеш съвсем сам на чуждо място и осъзнаеш,че мама я няма да върви след задника ти и да ти слугува.

 Абсурт е права затова,че навиците се създават вкъщи от мама и тате.
И когато Мунчо е свикнал мама да му слугува ,той същото изисква и от жена си.
Но когато създаваш семейство не може да очакваш жена ти да замести майка ти.

В случая, другото е по- важно- когато човекът направи опит да се промени, да тръгне срещу принципите, в които е възпитаван, за да се получи семейния живот, тъй като другата страна го изисква непримиримо. Или по друга причина, но реши да излезе от зоната си на комфорт, тя- другата страна да не го подкрепи и насърчи, и помогне, а да продължи да си кара постарому, е огромна грешка.
И сигурен начин всичко да се върне не в стартова позиция, а да издълбае дупка в отношенията, която да ликвидира семейството.
За съжаление, авторката е направила точно това.
Мъжът работи от вкъщи, опитал се е да готви и чисти, а жена му си е останала залепена за кошчето на бебето.

Absurt,когато се появи бебето и двамата партньори излизат от зоната си на комфорт.И покрай бебето също има доста работа.
Мен лично щеше много да ме подразни това,че той не проявява интерес към детето.Не е нормално един баща да не иска да се занимава с детето си поне 1час вечер.При това този конкретно работи вкъщи.Не е грохнал от физическа работа.
В случая той иска жената да поеме цялата работа покрай бебето,като върши и всички домакински задължения,а той просто да си продължи по старому.Ми не става така.
Когато партньорите са равноправни-както единия може да изисква,така и другия може.

Ами, той може всичко да иска, но нищо не се получава, дори и след като се е апънал да готви и чисти- нали авторката си е казала- тя нищо друго не прави, освен да държи бебето като е будно или да седи до креватчето като спи.
Както и да е, мисля че ме разбра.