Вие наистина ли сковавате толкова често етажерки и сменяте толкова бушони, колкото често ядете, че се сравнява манджа с коване?
Ти наистина ли това разбра от сравнението ми?
Жалко, но по- простичко няма как да обясня.
- Публикувана: 26 ноем. 2018, 13:43 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2018, 15:23 ч.
Тормоз вкъщи. Не се справям с задълженията си като домакиня. Не е ли по-важно бебето?!
Ти наистина ли това разбра от сравнението ми?
Жалко, но по- простичко няма как да обясня.
А вие представяте ли си, каква кочина е тая къща, и колко му е писнало на човека за да изгони жената която му е родила дете, барабар с бебето. Явно положението е повече от критично. Предполагам че ”жертвата” няма време дори да си пусне водата в тоалетната. Човека е изпушил яко. Същия човек, с който е живяла 7 години, и който е направил някакви опити все пак да се включи в домакинската работа. И какво значи ”прояви агресия пред детето”? Щото то много разбира на 4 месеца.Още не знае на кой свят се намира, просто търсим драмата.
И преди да почнете да ме кълнете, просто предоставям алтернативна гледна точка.
И преди да почнете да ме кълнете, просто предоставям алтернативна гледна точка.
Като не разбирало детето, оправдана ли е агресията? Или, викаш, тя си я заслужава и е в реда на нещата?
Ами така го представяте - все едно агресия няма или не е от значение. Единият казва, че детето било на 4 месеца и нищо не разбирало - демек, агресията остава на заден план, няма значение, че я има. И после се казва, че детето нямало да се травмира, сякаш това заличава агресията.
Ти много неща не разбра от написаното от толкова хора тук, което не ти пречи да влизаш пак с едни и същи рефрени. Ми тъпа съм, за мен грижа не бери, отговори на въпросите, които съм задала по-горе. Колкото и да се опитва човек да разбере, едно се набива на очи - не говорите за агресията, а за това, че детето било малко и нямало да разбере и да се травмира.
Вие наистина ли сковавате толкова често етажерки и сменяте толкова бушони, колкото често ядете, че се сравнява манджа с коване?
Ти наистина ли това разбра от сравнението ми?
Жалко, но по- простичко няма как да обясня.
Аз сравнявам сменянето на крушка с пърженето на яйца. Всеки би следвало да може да го направи и след 7, и след 17 години. Няма да моля мъжа ми да направи френски макарони или торта с два вида блат, лешникова платка, прясно приготвено сладко от малини и два вида шоколадов мус, както не смятам, че той очаква да се грижа за електроинсталацията на апартамента. Да се нахрани обаче може сам, а и аз няма да седя в тъмното и да го чакам да ми смени крушката, понеже за мен това е въпрос на елементарно оцеляване.
Точно първите месеци след като се роди дъщеря ни, бяха едни от най-трудните.Първите два месеца тя ревеше през три часа.Аз ставам да я храня и мъжа ми става.Той освен да смени памперса друго нямаше какво да направи.Бях недоспала,безсънието ме изтощаваше.До четвъртия месец вече бях като изстискан лимон.Само чаках бебето да заспи и аз да си легна поне за два часа.То спи и а спя.Обаче мъжа ми като се върне от работа и първо вземаше бебето.С голям кеф се занимаваше-да нахрани бебето,да си поиграе с него,да го разходи.Тогава вършех домакинската работа.
Случвало се е и мъжа ми да приготви нещо набързо,да поръча храна от някое заведение и прахосмукачка е пускал и банята е мил.Ама претенции не е имал.
Просто нещата бяха ясни-или помага за бебето или за домакинската работа.
Мислех,че това са най-трудните месеци,ама не.Когато стана на 1 година детето и като проходи -ей тогава ми се разказа играта.
Случвало се е и мъжа ми да приготви нещо набързо,да поръча храна от някое заведение и прахосмукачка е пускал и банята е мил.Ама претенции не е имал.
Просто нещата бяха ясни-или помага за бебето или за домакинската работа.
Мислех,че това са най-трудните месеци,ама не.Когато стана на 1 година детето и като проходи -ей тогава ми се разказа играта.
Има една особена порода мъже, които си живеят в патриархата и смятат, че като носят заплата и са донори за правенето на едно дете - до там им свършват задълженията. С този мъж разговор няма да помогне. По-скоро като се прибере от работа един хубав ден, да последва неприятна изненада - няма топла супа, няма прани дрехи, няма чисти съдове...Така ще разбере, че прислужници няма и той трябва да се включва в ежедневните задължения на семейството. Не е лошо в уикендите бебето да му бъде оставяно за час - два. Да се включи и в бащинската си роля, докато жена му вентилира някъде навън.