Че тогава Шерито - с двата крака в батака.
- Публикувана: 27 ноем. 2018, 15:18 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2018, 19:20 ч.
Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №11
За мен те са истинските злодеи. Шермин със завистта и лакомията за богатство. Вели с влечението си към хазарта е главният виновник за цялата ситуация. Хюнкяр и Демир просто се възползваха. Ако Вели не беше затънал до уши в дългове и "продал" сестра си на лихваря нищо от това което виждаме нямаше да се случи. Шермин и идея си няма в какво се забърква. Лично към тях не изпитвам никакво съжаление и оправдание на действията им.
Аз не бих смесвала нещата. Да, Вели е долнопробен тип без морални задръжки. Ако не беше я продал, но я продаде. И се случи това, което се случи. Оттам нататък всеки е отговорен за действията и бездействията си. Йълмаз - за бягството (и намерението да живее под чужда самоличност), двамата със Зюлейха - за лъжата "брат и сестра", Хюнкар, Демир, Шермин - за трето, четвърто, пето. Могат да се степенуват, но попадат в различни категории за мен.
Привет, девойки 
За мен в категорията главен злодей си остава Хюнкяр. Мисля, че постът на Ваня за епохите с техните основни морални устои е отговорът на въпроса защо Хюнкяр стана злодей. За да изличи една стигма от семейството си (бездетността на Демир), за да си осигури наследник на аграрната империя, тя разигра като пешки живота на доста хора. За мен това поведение влиза в категорията "злодей". Обяснението може да е елементарно, може да е сложно за мотивите й. В нашия случай обяснението е сложно. Тя идва от епоха, в която любовта наистина няма значение, дългът и честта диктуват правилата на играта. Самата тя явно е предпочела дълга пред любовта. И както тя се е жертвала, така иска и Зюлейха да се жертва - не само в името на сина й, но в името на запазване на този ред, в който дългът стои над любовта.
Докато Вели и Шермин са егоисти от класа, вредят на другите, но играят на дребно. Те са очевидно лоши, докато Хюнкяр се е скрила зад благородство, благовидност, великодушие.
За мен в категорията главен злодей си остава Хюнкяр. Мисля, че постът на Ваня за епохите с техните основни морални устои е отговорът на въпроса защо Хюнкяр стана злодей. За да изличи една стигма от семейството си (бездетността на Демир), за да си осигури наследник на аграрната империя, тя разигра като пешки живота на доста хора. За мен това поведение влиза в категорията "злодей". Обяснението може да е елементарно, може да е сложно за мотивите й. В нашия случай обяснението е сложно. Тя идва от епоха, в която любовта наистина няма значение, дългът и честта диктуват правилата на играта. Самата тя явно е предпочела дълга пред любовта. И както тя се е жертвала, така иска и Зюлейха да се жертва - не само в името на сина й, но в името на запазване на този ред, в който дългът стои над любовта.
Докато Вели и Шермин са егоисти от класа, вредят на другите, но играят на дребно. Те са очевидно лоши, докато Хюнкяр се е скрила зад благородство, благовидност, великодушие.
Здравейте!
Още един четвъртък – с още един епизод по-близо до това да разберем
какво е
„Имало едно време в Чукурова“,
което днес го няма.
но за него разказват приказка.
Apple Poe, благодаря!
В този епизод загадките идват с дрехите на героите:
не сме виждали досега Вели толкова делови - дрехи, чанта за документи...
Пипилота, аз отдавна имам сценарий Вели да се настани в конака на Шермин.
Но не знам дали ни чете, който трябва.
Дани, и аз така разбирам Хюнкяр.
Както в стопанската част тя иска да запази конюнктурата за управление от времето на съпруга си, докато Демир иска да сбъдне мечтите на баща си и да модернизира Чукурова,
така и в любовта и семейните отношения Хюнкяр реализира това, което е научила в нейното вече отминаващо време.
Докато Демир и тук се опира на майка си и на предходното, но в любовта иска да сбъдне своите мечти.
Точно така, както си го написала, Дани, го мисля и аз.
Хюнкяр иска и за Зюлейха дългът и честта да застанът над любовта. Да се запази реда!
Но в двете жени се срещат двете крайности:
миналото и най-новото, още дори не виждано в Чукуровския край.
Демир е по средата между двете жени.
Съдбовно за него е да бъде изтеглен напред.
Не искам да мисля случването на това единствено чрез оставането на Зюлейха с него.
„Ученето“ и напредъкът могат да станат и по негативен път, когато разбиращ какво искаш, разбираш от другия принципите на това, което искаш, но не си избрал правилния път. Зюлейха може да помогне на Демир да промени „Чукуровското“ в себе си и в Чукурово и като болезнено разкрива пред него всеки ден какво той прави неправилно. Така на края те може да не са заедно, но „тя“ да остане вътре в него, да останат в него ясни нейните желанията като жена. За „Демир“ като герой на Чукурова шансът e да опознае една съвременна жена.
Още един четвъртък – с още един епизод по-близо до това да разберем
какво е
„Имало едно време в Чукурова“,
което днес го няма.
но за него разказват приказка.
Apple Poe, благодаря!
В този епизод загадките идват с дрехите на героите:
не сме виждали досега Вели толкова делови - дрехи, чанта за документи...
Пипилота, аз отдавна имам сценарий Вели да се настани в конака на Шермин.
Но не знам дали ни чете, който трябва.
Дани, и аз така разбирам Хюнкяр.
Както в стопанската част тя иска да запази конюнктурата за управление от времето на съпруга си, докато Демир иска да сбъдне мечтите на баща си и да модернизира Чукурова,
така и в любовта и семейните отношения Хюнкяр реализира това, което е научила в нейното вече отминаващо време.
Докато Демир и тук се опира на майка си и на предходното, но в любовта иска да сбъдне своите мечти.
Точно така, както си го написала, Дани, го мисля и аз.
Хюнкяр иска и за Зюлейха дългът и честта да застанът над любовта. Да се запази реда!
Но в двете жени се срещат двете крайности:
миналото и най-новото, още дори не виждано в Чукуровския край.
Демир е по средата между двете жени.
Съдбовно за него е да бъде изтеглен напред.
Не искам да мисля случването на това единствено чрез оставането на Зюлейха с него.
„Ученето“ и напредъкът могат да станат и по негативен път, когато разбиращ какво искаш, разбираш от другия принципите на това, което искаш, но не си избрал правилния път. Зюлейха може да помогне на Демир да промени „Чукуровското“ в себе си и в Чукурово и като болезнено разкрива пред него всеки ден какво той прави неправилно. Така на края те може да не са заедно, но „тя“ да остане вътре в него, да останат в него ясни нейните желанията като жена. За „Демир“ като герой на Чукурова шансът e да опознае една съвременна жена.
Ваня, много си права за двете крайности в образите на Хюнкяр и Зюлейха. Наистина крайно посветени на своите виждания. И може би наистина е хубаво още дълго да запазят в Зю нейното си виждане за живота, любовта, за да може да издърпа напред светогледа на Чукурова от 70-те. Не че епохата на дълга е лоша, просто тя върви с негативи - стигмата на бездетието, живот заради едната чест, която всеки разбира различно, уредени бракове без любов, наследството и земята над личното щастие и удовлетвореност на човека.
Но за да сме честни, всяка епоха върви със своите негативи, дори модерната епоха на Зюлейха. Неспособност да приемеш несгодите на живота, по-слаба адаптивност и оттам по-голяма неудовлетвореност.
Таня, точно както Ваня каза, Хюнкяр е екстремен представител на епохата си. Сигурно другите са живеели със стигмата много по-лесно.
Но за да сме честни, всяка епоха върви със своите негативи, дори модерната епоха на Зюлейха.
Неспособност да приемеш несгодите на живота, по-слаба адаптивност и оттам по-голяма неудовлетвореност.Таня, точно както Ваня каза, Хюнкяр е екстремен представител на епохата си. Сигурно другите са живеели със стигмата много по-лесно.
Дани, не бях видяла (и прочела) поста на Ваня, докато съм писала моя от телефона. Съответно ми е убягнала и фразата "екстремен представител на епохата си", ако е употребена.
"Скритата" ми мисъл беше, че обясненията са ясни, но не отменят индивидуалната морална отговорност. Затова някои тук споменаваха за "Видовден" във връзка с Хюнкар. Тя и не случайно има мимолетни угризения.
А да живееш със стигмата едва ли е единствена алтернатива - дори преди 50 години и по ония места. Може да са намирали и други решения, вероятно има и примери (от живота, не от екрана).
"Скритата" ми мисъл беше, че обясненията са ясни, но не отменят индивидуалната морална отговорност. Затова някои тук споменаваха за "Видовден" във връзка с Хюнкар. Тя и не случайно има мимолетни угризения.
А да живееш със стигмата едва ли е единствена алтернатива - дори преди 50 години и по ония места. Може да са намирали и други решения, вероятно има и примери (от живота, не от екрана).
„Ученето“ и напредъкът могат да станат и по негативен път, когато разбиращ какво искаш, разбираш от другия принципите на това, което искаш, но не си избрал правилния път. Зюлейха може да помогне на Демир да промени „Чукуровското“ в себе си и в Чукурово и като болезнено разкрива пред него всеки ден какво той прави неправилно. Така на края те може да не са заедно, но „тя“ да остане вътре в него, да останат в него ясни нейните желанията като жена. За „Демир“ като герой на Чукурова шансът e да опознае една съвременна жена.
Ваня
много ми хареса това твое разсъждение, но не виждам дори мъничък намек от страна на Зюлейха да се опита да помогне на Демир. За сега от нейна страна има само чумерене, крещене, бягства, заплахи със самоубийство и гледане от долу на горе като бик на червено /и на горната снимка гледа така/. Не може с негативно отношение да постигнеш позитивни резултати. Така както си го написала ти, аз го разбирам, че постепенно самият Демир ще й даде свободата, когато види постъпките си през погледа на др. човек. / имам още половин епизод да гледам и дано успея до довечера/.
Когато реших да гледам сериала не бях чела анонса към него.
На по-късен етап тук в темата разбрах за епичната любов Йълмазова
и за тираничната на Демир страшния, и понеже гледам без да се напрягам мога да си съчиня още мои си сценарии. 
Има нещо, което не мога да определя,
но ме отблъсква в Йълмаз и същото неопределено нещо, което ме кара да искам Демир и Зюлчето щастливи на финала(засега, защото не се знае какво са ми подготвили сценаристите и везната на предпочитанието ми може да се наклони в другата посока според зависи).Бюлент/Гафур със с-вото си.
Дъщеричката му е голяма кукличка.
Наде, Зюлчето както не я харесваш напоследък и каза, че не ти е мъчно за нея, ама пак я искаш с Демир. Сигурно защото и той го иска.
И мен ме усмихна снощи късно милата картинка с Бюлент/Гафур и дъщеричка, но нямаше как да ги сложа от телефона днес.
И мен ме усмихна снощи късно милата картинка с Бюлент/Гафур и дъщеричка, но нямаше как да ги сложа от телефона днес.
Дани, не бях видяла (и прочела) поста на Ваня, докато съм писала моя от телефона. Съответно ми е убягнала и фразата "екстремен представител на епохата си", ако е употребена.
"Скритата" ми мисъл беше, че обясненията са ясни, но не отменят индивидуалната морална отговорност. Затова някои тук споменаваха за "Видовден" във връзка с Хюнкар. А и тя неслучайни има мимолетни угризения.
А да живееш със стигмата едва ли е единствена алтернатива - дори преди 50 години и по ония места. Може да са намирали и други решения, вероятно има и примери (от живота, не от екрана).
"Скритата" ми мисъл беше, че обясненията са ясни, но не отменят индивидуалната морална отговорност. Затова някои тук споменаваха за "Видовден" във връзка с Хюнкар. А и тя неслучайни има мимолетни угризения.
А да живееш със стигмата едва ли е единствена алтернатива - дори преди 50 години и по ония места. Може да са намирали и други решения, вероятно има и примери (от живота, не от екрана).
Всъщност моят пост е съгласие с теб, че повечето хора се примиряват със социалната стигма, понасят укора по-лесно, следователно се справят и без "бременна Зюлейха" и "благосклонността на съдбата да им поднесе такава". Следователно нито времето, нито епохата е оправдание за Хюнкяр. 
Дани, мерси. (Тя неслучайно и Хюнкар има милотени угризенияq с акцент на "мимолетни".) 
Наде, безопасна съм.
И понеже вече съм на компютър, ей го и черно-белият поздрав на Мурат Ю. и напомнянето за епизода довечера.
https://www.instagram.com/p/Bqw4CBOFdcK/
Herkese selamlar..Güzel bir gün olsun..🍀 Bugün günlerden Bir Zamanlar Çukurova..
Unutmayın.. Akşama görüşmek üzere.
Наде, безопасна съм.
И понеже вече съм на компютър, ей го и черно-белият поздрав на Мурат Ю. и напомнянето за епизода довечера.
https://www.instagram.com/p/Bqw4CBOFdcK/
Herkese selamlar..Güzel bir gün olsun..🍀 Bugün günlerden Bir Zamanlar Çukurova..
Unutmayın.. Akşama görüşmek üzere.
Дани, Таня, понеже виждам, че вие сте продължили. За Хюнкяр и Зюлейха като две крайности имах предвид къде всяка от тях стои според разбиранията им.
Хюнкяр следва основни принципи на най-старата култура: тя няма никакво уважение към любовта, раздели двама влюбени, предписа на сина си да прекара няколко пъти със Зюлейха и накрая - да бъде заличен истинския баща на детето. Всичко това е точно обратно при Зюлейха, с което тя изразява мисленето и усещанията на хората от епохата след 60-те до нас, когато чувствата и чувствените преживявания стават водещи. Затова за мен Хюнкяр не е екстремна за нейното време, тя е такава, когато я гледаме ние. Естремното виждам в това, че тя, освен да е обикновен човек, е и някаква господарка, която има задача да осигури не само дете в семейството, но и наследник на имота. Иначе хората винаги са искали да прикрият липсата на дете в семейството, по онова време смятан за недъг. Правили са го по различни начини, но ние едви ли бихме одобрили повечето от тях. Когато обаче Хюнкяр е приключила "програмата си" за детето наследник, я виждам като добър, състарадатален, грижовен човек. Мисля си, че ще чуем още от нея с вътрешния и глас, който ще ни каже как тя наистина преживява това, което прави, водена от възпитанието си. Според мен, вътрешно и по човешки тя страда от това, което причинява на другите.
Мери, не мисля, че Зюлейха помага на Демир съзнателно. За помощ говорим ние като зрители. Тя по принуда прекарва време с него, от което съжителство той си прави изводи. Според мен той си е направил вече доста изводи. Не знам какво ще стане нататък и дали ще използва наученото в живот със Зюлейха или ще му остане „дипломата“ и ще прилага наученото към други жени в живота му. Ще видим. Но важното е, че в този чукуровец се е зародила любов, тя го кара да върви напред, а ако може да е и щастлив, още по-хубаво.
Откакто видях тази снимка си мисля, че неслучайно са избрали прозрачната покривка и специалното осветление под масата.
Йълмаз е сам, а тази, която чака, сякаш е тъмният силует под масата; създава илюзия за принадлежност към два свята.
Хюнкяр следва основни принципи на най-старата култура: тя няма никакво уважение към любовта, раздели двама влюбени, предписа на сина си да прекара няколко пъти със Зюлейха и накрая - да бъде заличен истинския баща на детето. Всичко това е точно обратно при Зюлейха, с което тя изразява мисленето и усещанията на хората от епохата след 60-те до нас, когато чувствата и чувствените преживявания стават водещи. Затова за мен Хюнкяр не е екстремна за нейното време, тя е такава, когато я гледаме ние. Естремното виждам в това, че тя, освен да е обикновен човек, е и някаква господарка, която има задача да осигури не само дете в семейството, но и наследник на имота. Иначе хората винаги са искали да прикрият липсата на дете в семейството, по онова време смятан за недъг. Правили са го по различни начини, но ние едви ли бихме одобрили повечето от тях. Когато обаче Хюнкяр е приключила "програмата си" за детето наследник, я виждам като добър, състарадатален, грижовен човек. Мисля си, че ще чуем още от нея с вътрешния и глас, който ще ни каже как тя наистина преживява това, което прави, водена от възпитанието си. Според мен, вътрешно и по човешки тя страда от това, което причинява на другите.
Мери, не мисля, че Зюлейха помага на Демир съзнателно. За помощ говорим ние като зрители. Тя по принуда прекарва време с него, от което съжителство той си прави изводи. Според мен той си е направил вече доста изводи. Не знам какво ще стане нататък и дали ще използва наученото в живот със Зюлейха или ще му остане „дипломата“ и ще прилага наученото към други жени в живота му. Ще видим. Но важното е, че в този чукуровец се е зародила любов, тя го кара да върви напред, а ако може да е и щастлив, още по-хубаво.
Откакто видях тази снимка си мисля, че неслучайно са избрали прозрачната покривка и специалното осветление под масата.
Йълмаз е сам, а тази, която чака, сякаш е тъмният силует под масата; създава илюзия за принадлежност към два свята.