Домашно насилие

 



Ми да се самоубива тъпака. Знам за такъв случай за момче, което беше психически нестабилно и приятелката му го напусна понеже вече не можеше да търпи тормоза и кризите му. Та маминкият се самоуби, ама на никой не накриви шапката (момичето си продължи живота, а той само успя да съсипе семейството си). Та да... да се самоубиват.

Не бих родила дете на някого, който ме блъска, хваща за косата и унижава. Опитвам се да ви разбера, но ми е трудно.

Аз лично си тръгнах след първия побой, буквално веднага се изнесох. Изобщо не съм стояла да си разсъждавам дали е случайно, дали ще се промени и т.н. Преди това беше нормален, доколкото едно мафиотче може да бъде ок. Не ме е обиждал никога, всъщност с пръст не ме беше пипал - до злополучната вечер.

Нещастник - най-добрата новина в следващите години беше когато влезе в затвора и полежа няколко години. Да му раждам дете, как пък не. Иначе той искаше, да. Идваше следващата седмица всеки ден пред леля ми, където се бях скрила докато заприличам на човек, с тъпото си бмв, аверите му след него, огромни букети цветя и прочие романтични тъпотии. Добре, че родата ми застана зад мен, използваха връзки и директно му скръцнаха със зъби да забрави, че изобщо съществувам. Не ми дадоха обаче да подам оплакване, въпреки че имаше няколко свидетели на побоя. Не трябвало да се ''разчува''.

Ами..LadyNina, така звучи логично и лесно,но ние сме хора и емпатия понякога надделява. Те вменяват вина, че ако стане нещо с него - ми аз ще съм виновна и това ще тежи на моята съвест. Това не е нещо, на което махваш лесно с ръка...на някво ниво осъзнаваш, че е манипулация, ама чувството за отговорност, на което те разчитат, надделява. А и обикновено в началото този тип мъже са ПРЕКРАСНИ! и даже не преувеличавам - то са жестове, то са подаръци, то са силни думи, то нежност, то брак, то деца..чудо..даже си мислиш "ейй каква късметлийка съм, че намерих такъв мъж"..това продължава, докато не заживее с жената и тогава промяната не е рязка,а полека - първо спират жестовете, цветята, които преди това е подарявал през ден..После започват леко забележките, после малките скандали, които прерастват в големи, изтървава си нервите, но без да удря, за което се извинява и казва,че няма да се повтори повече, няма да вика..обвиненията лека полека почват всеки ден.., заедно с натрапване на вина..В 1 момент се получава йо-йо. Не знам как да го обясня - сега много те обича, след 30мин избеснява, след 1 час пак много те обича, като игра на нервички. Придърпва те- изблъсква те- пак те придърпва..Когато те отблъсне се мъчиш да върнеш предишното придърпване и решаваш, че е твоя вина, а и той се старае така да го направи - например ти обяснява, че той много те обича, ама видиш ли , ти не направила еди кво си и той е поохладнял...та започваш едни луди опити да си върнеш любовта му..това си е схема някакси ,за да те държи в "плен"..Манипулация тотална,а когато си влюбен и обичаш - не успяваш да я хванеш веднага, еле пък да се измъкнеш..и даже сама си навиваш на пръста, че нещата ще се оправят, че всичко ще се промени..е,променя се за 1 седмица и после пак същото..Майстори са..

Много си права, flame! Отначало е супер и малко по малко нещата се случват, но, когато изпитваш нещо, си сляп за дребните детайли... Направо като се сетя ми се доповръща...
Радвам се, че попаднах в мъжка среда на Работа, та да видя какво представлява нормален мъж и как моята представа е мега грешна и промита от психопата...
Съпругът ми никога не спира да. Ми прави жестове, да се грижи за нас с бебка, да показва всеки ден, че ме обича с действия, а не някакви шора бора.. Благодаря на Господ...

FlameV знам, че са майстори. Живяла съм с такъв изрод. Преминала съм през този ад и знам за какво иде реч.

Близка бе жертва на домашно психическо и физическо насилие в продължение на десетки години. Не преувеличавам за годините. Измъкна се,на преклонна възраст,преди да се самоубие или да бъде убита.Жива е,щастлива е , но е увредена за винаги. Вечно изпитва вина,без вина,каквото и да направи,макар да е заобиколена от добри хора,които я обичат. Вечен страх да не бъде обвинена заради някое свое действие.Да не обиди,да не разсърди,да не ядоса... Да,сега е по-щастлива,но е психически 'програмирана' от насилникът си.
Тя ,обаче,осъзнавайки или не,бе пример за много други жени-да поставят граници докъде се простира търпимостта и че трябва да бягаш,независимо от възрастта,когато някой те убива бавно.За да не те убие бързо.

При мен последиците са хипердипломатичност и виртуозно бягство от конфликти. Което е много добре, но не винаги. Определят ме като миротворец и едва сега, след последните постове в тази тема, ми хрумна, че е възможно да се дължи на плачевния ми опит с насилник в младежка възраст. Вероятно щях да съм съвсем друг характер, ако не се бях забъркала с онзи... И мутри ме отвличаха заради него, и в полицията ме разпитваха заради него, боже каква патица съм била...

Ужасни истории разказвате, момичета
И жалкото е, че има още хиляди, които не разказват, защото ги е страх и срам.
Си е права, че по форумите има поне 50%, които се опитват да изкарат пребития духовно и физически човек виновния, непохватния и недосетливия, но пък другите 50% се възмущават, а половината от тях биха и помогнали реално.
Така че- пишете и не се страхувайте, понякога помощ идва точно, от където никога не бихте очаквали

Аз наивно мислех, че такива истории се случват предимно в някои махали. Или с оскотяли от беднотия хора. Представете си шока ми, когато научих, че една приятелка французойка е също жертва на физичен тормоз. Съвсем нормално, приятно и интелигентно момиче. Познавах и въпросното момче - един висок красавец, малко надменен. Баща му беше професор и е гостувал на лекции в нашия университет. И НИЩО не е подсказвало, какво точно се случва в тяхната връзка. Вярно мацката престана да се движи с нас, но си мислех, че е нормално да иска да е с гаджето си. Отслабна наистина много, а беше пухкавка. Изглеждаше перманентно уморена, но следването ни не беше от най лесните... И така един ден тя съвсем се загуби. После чух, че са скъсали с гаджето. Тя повтори годината и доста време не се засичахме. И  на един купон се срещнахме и от дума на дума просто ми го каза. Това направо разби ценностната ми система. Оказа се доста хора са били в течение и са опитвали да помогнат, но хлапешка работа...
От тогава си мисля, че всичко си е повече въпрос на късмет, от колкото на среда и възпитание.

Все още ме срам и много ме боли! 17 години живях в този ад: наказание- награда. Правеше го, дори когато не е пиян. Играеше всички видове хазарт и когато му потърсех сметка се случваше грозното...Дъщеря ми е на 16, изяла е няколко шамара и е присъствала на отвратителни сцени. Не желая той да контактува с нас, не ме винете и без това вината ме разкъсва. Много е странно всичко, уж е много добър, а в същото време много жесток. Мислиш си, че полудяваш. Насищаш се на много фин психически тормоз и манипулации ( "ти си нищо без мен", крава с теле никой не взима", "ако ме напуснеш, ще изгния накъде и ти ще си виновна"). Самообвиняваш се постоянно, как е възможно да изкарваш само лошото от него. Живееш в свят на лъжи, но знаеш, че след всичката гадория, ще дойдат хубавите мигове и живееш за тях, въпреки че краят им настъпва и пак същото.
Накрая се реших и за последен път му показах вратата. Но знаете ли, отново не бях убедена, че взимам правилното решение. Добре, че веднага си намери нова изгора, та ме оттърва от себе си. Озлоби се много. Болката е толкова голяма, че понякога се задушавам. Чувствам се като мръсен парцал. Осъзнавам, че всичко било измамно, не е било любов, а отрова.
 Мина повече от година, с дъщеря ми живеем спокойно и много по-добре, но на моменти се чувствам смазана. Никой никога не разбра. И днес всички смятат, че аз съм виновна за раздялата, защото той в безочието си избълва куп лъжи, а тогава аз, изпаднала в пълна депресия, нямах сили да се защитавам и обяснявам. Но пред хорста е едно, а когато затвориш вратата отвътре - различно. Сега сме в процес на развод. Старая се да бъда силна, но все още е много болезнено. Не желая дори да го виждам. Изживява се като жертва, а в същото време мачка индиректно и двете ни, но вече няма какво да ми стори, мнооого л...на изядох.
 Кога ли ще достигна точката на безразличие и пълен имунитет? Кога ще спра да си задавам въпроси без отговор? Кога ще спра да се чувствам виновна за всичко? Не знам...

Ама интелигентните и свестни хора не са възпитани непременно в уважение към себе си. Дори по- често стават жертва, защото са по- критични към себе си, умеят да помагат, да изслушват и т.н.

А доколкото лекциите в училище и университети- не мисля, че ще помогне суха теория. Колко психолози и психиатри има, изяли учебниците по девиации, а се женят дори за насилници и психопати.
По- скоро момичетата трябва да им е вклинено, че са супер, че заслужават страхотно отношение, да са повече егоисти и да не се занимават много много с хора с проблеми, щото понякога зад някой привидно страдащ се крие чудовище.
Аз лично бих възпитавала децата си в неособено добродушие. Може би няма да са нравствен пример, но ще са си добре. А мен това ме вълнува.

Случва се във всякакви прослойки на обществото.
Много лошо е че повечето хора не ти вярват, не могат да те разберат. Дават безумни съвети или най-често ти набиват канчето още повече. Съвети не си направила всичко, прави се на перде, опитай пак, ти го провокираш по-добре мълчи - само вменяват допълнително вина. Моя ме направи по-черна и от дявола пред хората, страхотна помия изля върху мен. Години наред ми вменяваше вина, вменяваше ми че съм му длъжна. До сега не мога да изляза от дупката на вината, чувствам вина за всичко.
Периодите награда - наказание, обещания, после пак наказание бяха жестоки. Ти си луда, ти не си с всичкия си, виждаш ли как извърташ. Часовете страх и плач..... страха това е начина да ти влияе и контролира.
Много хора казват на мен не може да ми се случи, това не е вярно. Това го твърдях и аз и си вярвах, докато не го изпитах на гърба си. Както казах вече, той насилника няма да те удари или да ти се развика от първата среща. Бавно ще разширява кръга на насилието.
Звъняла съм на анимус, изобщо не ми помогнаха, бях страшно уплашена. А те ме уверяваха само, че съм направила всичко щом съм си тръгнала.
Бях в 6тия месец, когато на път спря в една гора и ме заплаши, че ще ме изхърли ако не призная истинската ми заплата. Абсолютно не го лъжех за сумата, но той не вярваше и крещеше като луд .
Стотици са примерите, които мога да дам но не искам да си спомням вече.
Колкото и да разказвате единици ще ви повярват и разберат. Останалите ще обясняват как сте си виновни, как те няма да попаднат в този капан.
Истинското спасение идва, когато вие вътре в себе си го осъзнаете, когато макар и нямате сила, средства, подкрепа от хората се изправите срещу насилника. Когато надеждата умре, че той ще се промени, че всичко ще се нареди. Не няма ! Едва тогава без никакъв план просто избягате и алармирате полиция и съд. И просто бягате, друго спасение няма бягство и нито крачка назад !

Juliet_moon, много ви съчувствам и се радвам, че сте се отървали. Спри да гледаш само назад, напред ти предстои по-хубав живот! Направила си най-доброто и за себе си, и за дъщеря си!

Благодаря ти Bianka за окуражителните думи! Хипнозата все още не е минала напълно, но и това ще стане.

Ще стане! Имаш за какво да живееш и да гледаш напред!