Мъжка и/или женска работа?!

А по-горе казвате :

Това как да го разбираме - на някой от етапите в живота в които сме затънали в битовизми, било заради деца или нещо друго, и това ни свързва и ни обединява да се борим за нещо по-добро ( защото за други неща няма време или финанси ), да теглим един шут на партньора, защото друго не ни свързва към момента ???

Затъването в битовизми е предпоставка за изчерпване на отношенията. Хората си прецакват настоящето в борби за бъдеще, което я доживеят, я не, обаче - не. Мъжът е един, и край. Може да не го понасям, ала не го и пускам. Това казвам.
Виж  темата за вторито дете и коловозите, ако искаш.

Темата си е тема, но всеки си решава житейските проблеми по свой начин. Няма два еднакви слуея, има такива които си приличат. Но да не се отклоняваме. Затъването в битовизъм е и за двамата.
Тука темата се разклонява на две - за да не затънем в битовизъм, теглим шута на партньора и гледаме децата от страни. Другото е затъваме в битовизми, но това изчерпва отношенията.
     Битовизма би изчерпал отношенията, ако един от двамата е егоист, налага се и си гледа кефа за сметка на другия. Ако и двамата се борят, то това укрепва връзката. Ама явно всеки търси на хляба мекото и на работата лекото

Ти четеш ли какво пиша?
Защо животът с партньора се дели на пеперуди и битивизми, питам?
И за себе си казвам - ако ми останат само битовизми, си тръгвам.
Схематизираш доста елементарно.

Чета много добре! Обаче от това, което пишеш става ясно,че ако  ( да не дава Господ ! ), с партньора ти стане нещо и това налага да затънеш до края на живота си в битовизми, ти ще му биеш шута без да се замисляш. Не виждам какво да коментирам.

Не само, че не спираш да коментираш, но и продължАваш тъпо и упорито да разсъждаваш вместо мен.

О, аз мислех само за купон, дъълги години бях душата на купона. Всичко се въртеше около пиенето, тревата и мъжете. Бях се сдушила с една весела компания, същите образи като мен, правехме 1001 лудории. Не успях да завърша, махнах се от СУ. Първият ми брак се разпадаше заради кашите, които забърквах.

Отговорности и битовизми по онова време - зироу. За деца не се и сещах, бяха едни ниски хора, които се мотаят из краката на големите. Почвах и напусках работа, никъде не се задържах. Накрая обаче взех да си задавам разни неудобни въпроси. Мислих, мислих и реших, че не мога повече така. Зарязах компанията, седнах си на гъза и почнах да уча. Кандидатствах пак и завърших блестящо, втора по успех. М/у временно срещнах ММ и за първи път поисках да си изживея с някого дните и нощите. За първи път ми хрумна, че искам и дете.

На 32 родих, а сега, 8 години по-късно съм хепи. Купон още има - двама метъли мирни не седят - ходим по концерти по света и у нас, на клуб с приятели. Пътуваме - за щастие и двамата обичаме, гледаме си щерката, кучето и котките с кеф, без драми. 

Пеперуди вече няма, да - такива, каквито ми пърхаха в началото, когато ми се искаше целият свят да се гръмне, за да останем само двамата с ММ. Чувството сега е спокойно и силно, и голяма част от това се дължи на факта, че той се доказва всеки ден като прекрасен мъж и баща.

Точно същото искам за детето си - смислена любов, защото по дяволите, животът не е само песни и пляски. Само се моля тайничко, един ден като порасне, да ми спести моите дивотии.

Пита ли твоите родители те как са били?

Майка ми - да. Баща ми почина когато бях на 15.

Щото според майка с нищо не е била заслужила мен. Обаче баба ми друго твърди

Тъй де. Разболявме ги, морим ги с дивотиите си. Лоши, лоши, неблагодарни деца
Таис, не го мисли с лошо, то понякога от толкоз умуване кой път да хванат, еземат та кривнат от “правия”.

Бабите са опасна работа Майка ми обаче е била за пример - дете отличник, съвестна студентка, омъжва се за свестен мъж. Абе, красота - всичките правилни бокс-чета са били чекнати.

Дренка, то няма смисъл да го мисля Колкото мен майка ми е успяла да ме спре, толкова и аз бих успяла. Ако гледаме позитивно на нещата, понякога е хубаво човек да има бурна младост. После се кротва и му е добре. Стига да е оцелял преди това

Имма предвид акъла и прецизността за домашните задължения и битовизмитеq ....не акъла като цяло, защото без бой признавам, че моят мъж е много по умен от мен, но не точно за домашната работа!  
Битовизми има да, но животът не може да е само битовизми...у нас се опитваме бързо да свършим домашните неща, защото аз мразя разхвърляно и мръсно и бързо, бързо да се захванем с приятни задължени, разходки, почивки, пътувания в чужбина! Не робуваме на чуждо мнение, не ходим по задължение по родата, защото какво ще кажат хората, опитваме се през уикенда да си създаваме развлечения и релакс!
Когато той е по натоварен, аз гледам да поема доста задължения, но когато е свободен нямам скрупули да раздавам задачи.....лесни естествено за изпълнение , абсолютно винаги държа да мога да разчитам на него било да ме пибере от някъде с колата,  да носи торби и чанти, да ми купи това, което съм харесала и има възможност естествено, да го изпратя на родителска среща вместо мен! Той пък като си знае, че много не помага с домашната работа гледа да ме улесни и купи всякакви уреди които  ще ми спестят време и нерви и ще можем да сме свободни да се забавляваме!

Само да ти кажа,че тук потребителките(повечето)заклеймяват хората,които са пушили трева като наркомани,които си остават завинаги пропаднали.
Радвам се,че има хора като теб,които да докажат,че някои неща са до време и човек се променя

Пушещите редовно и систематично трева са наркомани.

Да отговоря на първия пост. Логиката на мъжката и женската работа у нас е простичка. Женската работа е всичко, което ми харесва да правя, а мъжка работа е това, което ненавиждам да правя. Останалото е обща работа. Конкретно - у нас женска работа е готвене, сглобяване на мебели, планиране, счетоводство, пране, декорация. Мъжка работа е чистене на бани, всичко около  колата и колелетата,  електроремонти, гладене, пазаруване.  Мъжете в къщи дават вид на щастливи от така описаното разделение на труда.