Какво значи "възпитание на дете"?

Написах ясно: разговорите, книгите у дома, самата атмосфера, плюс различната визия за живота, самото усещане какъв си и къде ти е полето на изява.

Плюс фактът, че наличието на интелект и обговаряне в едно семейство спестява драми, напрежение и други уайт траш елементи.

А докато расте детето, няма да е само наливане на материални блага - наличието на ниво те кара да се замислиш как детето ти да задържи и надгради това ниво. В процеса на възпитание му показваш къде стоите и да се замисля как да остане там, а да не се смъква надолу.

Дори само попиването на по-висока вербална интелигентност ти дава невероятна преднина в живота. Езикът е магия. Може и от бесило да се измъкнеш с дрънкотене. В някои среди тази способност е не само развита, а и селектирана с поколенията.

Оо, определено дрънкотенето е важно умение. Няколко поколения адвокати ще трябва да са се потрудили  да си добър там и да отървеш въжето

С другото съм съгласна, но отново казвам, че средата е важна, но не е предпоставка когато се намесят хормони, влюбвания и драми. Тогава дали ще има такова значение дали у вас е чел само Сократ, а бъдещата му избраница е по чиклита и чалга визията?!

Ами де да знам, аз например си харесах неподходящ мъж, ама чак пък отрепка хептен - не точно. Съмнява ме някоя интелектуална и чувствителна девойка, присъствала на много разговори, да се влюби презглава в нещо от типа на Динко от Ямбол. То нали ще я стегне шапката още в началото и ще си каже - тоя живот не е за мен, на друго съм свикнала...

'Неподходящ мъж' в какво? Произход, работна длъжност, навици, характер?

Питам ако сина/дъщеря ви доведе избраник/ца, която няма нищо общо с вас, а са още на 20 и решили да се женят или да живеят заедно, ще си замълчите ли или ще ги оставите да си живее живота сам/а?

Произход (особено ако е близък с фамилия със странни привички); визия за живота и цели, кое му е важно, да не те срами в твоята среда.

На 20 ако имат пари да се издържат и да плащат наем - да се взимат. Изборът на жена има други принципи, може да е по-семпла в някои аспекти.

Обаче интелигентна, гледана жена със семпъл мъж...това си е катастрофа. Тя иска напред и нагоре, той стига едно ниво и дотам са му и цели, и перспективи. А може и да стане нагъл и да й заиграе хоро на главата с простащини.

Разбрах, благодаря.
В това се различаваме, явно. Но пък ако въпроса беше за дъщерите може би щеше друго да отговориш.

Иначе имаме много близки познати с деца във възрастта 11-17 и окото ми се плаши. Деца от добри семейства, но  какви избори правят и как се държат, а иначе са възпитавани..

Контеса, финото, но категорично разделение на класите го видях извън България и затова мога да се съглася с теб, че това е социална характеристика, която ни е почти непозната. Разбира се, има фамилии, при които се усеща надграждане през годините, но е все още лишено от дълбочина и свой стил.

Като потомка на потомствени юристи и адвокати и омъжена в семейство с потомствени лекари, мога само да кажа, че винаги се разбира "дрънкането" заради дрънкането както може да спаси от бесило, напротив може и да вкара в сериозни проблеми. Няма по-лошо от некадърен адвокат, особено и ако е натоварен с определени очаквания. Понякога картинката на погром и упадък може да бъде много страшна в тези среди.

С нищо ли не им подсказват, че изборът ще ги отведе до драма и кофти живот?

Възпитавани? Интересно точно как е било това възпитаване и защо правят лоши избори (предполагам - наркотици?)

Иза, това е така и особено много се усеща с обшества където класовото разделение е било на почит до скоро или още е. У нас някакси всички живели в социализма си живеехме заедно, ходехме по същите курорти и прочие, с малки изключения.

Сирен, трева, водене на гаджета у дома с дни, ранни бременности, алкохол, сбивания, отказване от учене нататък и т.н. Деца, които въобще не са възпитавани така и в такива практики. Опитват се родителите им, но не са обнадеждени.

Подозирам, че е случай на "козметично" възпитание, обаче без истинско доверие и по-дълбока връзка с детето. Да не говорим, че няма такова нещо веднъж да го възпиташ, а то да си запази настройките. Понякога е въпрос на това да му запълниш деня, да няма време за гаджета. Тия семейства определено имат някакви пропуски, но не съм им в дома, мога да имам само подозрения какво е.

Класиката е - на думи голямо стягане, много претенции, ама детето се чувства неразбрано. Особено ако родителите имат високо самомнение и са малко нарциси.

Понякога е бунт, защото детето приема успеха като вид фукня или някаква житейска скука, не го приема като своя цел и не ще да го гони, иска да е хипи. В такъв случай не бих се посвенила да орежа привилегии и да въведа "затвор". Предполагам, че дори при провинения, въпросните деца не си губят хубавия живот у дома...пак си имат всичко и им е меко и топло.

Именно, няма как да го въпиташ веднъж завинаги и детето да продължи да прави всичко заучено във всякакви обстоятелства и ситуации. Съвремието ни е много различно и моралните ценности, стремежа към постигане, амбицията и желанието за успех са изкривени и много младежи не виждат много позитивни примери пред себе си.

Семейството престава да е някакъв арбитър за децата в претийн възрастта и особено след 13-14 години се отдръпват от семейството и търсят себе си. Понякога обаче средата, приятелите и да си готин са в як разрез с възпитанието, което получават и тогава ми е интересно как ще се действа в конкретните ситуации.

Можеш да запълваш деня на някой до време, както и да го държиш ангажиран.
Винаги избива след това.
А е много вкусен за някои забраненият плод, от който систематично са били лишавани. Особено ако винаги са имали и са знаели, че ще имат. Докато тези, които е трябвало да се борят, са далеч по-дисциплинирани, въпреки че и при тях, един път постигната целта, се самозабравят от къде са тръгнали.
(Генерализирам, но и тенденцията е в обобщението.)
Винаги се сещам за "Човекът, който се смее" и как красавицата беше привлечена от уродливия.

...освен ако семейството не е решило, че тийн на 13 все още няма къде да търси себе си, ами трябва да е подръка, да се вижда и да е наоколо, вкл. през уикендите, защото кой ще коси тревата.

Напротив, забелязвам, че точно от една възраст нагоре децата имат доста въпроси, обаче възрастните си мислят, че са си свършили работата и вместо да отговорят и да зададат нов модел и среда, те оставят нещата на самотек в критична възраст.

Нека си избие - има си време и място за всичко, нарича се студентски години.

Средата и приятелите не е задължително да заемат по-голямата част от деня. Контеса, ти ли четеше някакви книги за тийнове и как следва да се държат една идея по-близичко до семейството все още?

Ако чак толкова се забунтуват - военно училище, пансион, духовна семинария гимназиален курс, всякакви лагери и паравоенни курсове за бунтуващи се. Не у дома на меко и леко, със смартфон и аверчета. Забременителят на 16 би следвало да бъде пратен да бачка. Нищо няма да му стане, да го пуснат извън дома и да пробва да се оправя.

При екстремна глезотия - инсценирано отвличане от аверчета на таткото, в багажник на кола. Та така, ако чак толкова се разтекат като желе - шокова доктрина. Предизвикано събуждане.

Впрочем мисля Терънс Маккена е опазил дъщеря си от наркотиците, като й обещал, че ако се държи добре, ще й подари екстремен трип с гъби за 18-я рожден ден. Доколкото знам си е спазил обещанието, тя опитала и не повторила. Или беше Тимъти Лиъри с ЛСД...във всеки случай ако толкова иска да се надруса, ми да пробва, ама не синтетика и гадости, може да го пратиш в джунглата да пие там гадости и да повръща и халюцинира, няма да му хареса - казват, че който е пробвал, не повтаря. Впрочем нахаканите келешчета обикновено имат много лоши трипове.

Саморегулацията липсва в много хора и на възраст, а камо мли при деца и все по-малко хора възпитават децата си да са сдържани, да отлагат наградата/кефа и да мислят до какво води еди кое си поведение.
Тези практики са много добри, но са насилие също. Общо взето няма полезен ход, но да се оставят да си провалят живота също не е опция.

Сирен, чета няколко книги в момента. Коя имаш предвид?

Не помня заглавието, беше на тема, че тийновете трябва да се държат наблизо. Нещо от рода на Protecting the Gift.  

Последно прочетох One! Hundred! Demons!. Там вече е за тотално дисфункционално семейство, и пак от жената е станал човек, дори гениален бих казала, макар и със странности. Така че всичко е възможно.

Мисля си, че в доста семейства важи практиката от 13 нагоре да ги пуснат да "правят грешки" с почти нулев контрол. А точно тогава се иска още една голяма доза разговори и учебни ситуации. На 20 вече и в университета простотията ще е в пъти по-малка.