Също и защо хората, млади основно, ходят по чужбина.Сигурно заради прекрасният английски климат???

Да си гледат децата не го коментирам изобщо - разбираемо е за тези, които искат наистина да си посветят 90+% от времето на това. Да си "гледат къщата" е много широко казано. Ако я гледат като избират интериора, пазаруват си онлайн и готвят за кеф - хубаво. Ако трябва да мият чинии на ръка, да простират не по свой избор, защото домакинството няма сушилня, да мият и бършат нон стоп зле организирано и трудно за поддръжка жилище - да, затъпяваща работа е. И естествено, че тези, които лепят плочки, рядко го правят за кеф, това също са тежки, кофти, затъпяващи професии, но нали говорихме за "провайдъри"? Какъв провайдър е плочкаджия или дори ел.техник набълбукан с кредити, който мечтае само да цъка игричка на компютъра? Едно е да къртиш канал за ел кабели, съвсем друго да проектираш ел.инсталацията на цяла сграда или примерно 30 етажен блок. Ама за последното се иска да си чувал освен нула и фаза, и законите на Ом и Кирхов, че и не само да си ги чувал, ами и задачки да си решавал...
Не говоря за хората, които нямат голям избор, които са огромна част от населението. А за тези, които имат избор, реален или въображаем. И говоря за това към какво трябва да се стремим, независимо дали имаме избор или не. За мен е пълна минавка ако някоя се стреми да е "домакиня" и да мие, готви и мете на някой, който със зор изкарва 2000. Ако това е по-малкото зло между избора да е домакиня 24/7 и избора да е примерно продавачка в супермаркет на 600 лв. заплата и смени от по 12 часа + нон стоп клиентопоток (и след работа ПАК да е домакиня и детегледачка), ОК, разбира се! Ама като цел в живота...
Аз лично не бих бил достатъчно удовлетворен да съм stay-at-home dad, който се грижи за домакинството и децата. Високо-квалифицираната работа дава друг тип социални контакти и друг тип удволетворение от постигнатото. Същевременно обаче не бих бил ОК и да съм плътно ангажиран и да нямам достатъчно време за семейството си и за простичко човешко мързелуване и губене на време (като това, което правим в момента, примерно). Така че балансът е някъде по средата за мен.
Човек трудно ще постигне нещо в този живот, ако дори не е наясно към какво се стреми и защо. Отчасти затова за мен е много тъпо като чета някой мъж как се жалва, че партньорката му не била добра слугиня, пардон - домакиня. Защото знам прекрасно, че ако постигне това, за което "мечтае" следващата му мечта почти сигурно ще стане да си хване любовница и в някакъв момент нищо от тези неща няма да му носи истинска хармония, ами само нерви и неудовлетвореност. Нали го гледам това при толкова много познати и приятели, които все повече избягвам, защото ме потискат с мъчителните си в социален аспект напъни да компенсират дълбока неудовлетвореност....