Бъдещата свекърва / снаха, зет, тъща/ - нагласи и очаквания

Пълна луна, и аз имам такива опасения

Какви?

Е, браво бе, ще удряте дете в 7 клас! И аз щях да го извлека от там, ако ставаше въпрос за мое дете. Че то е срамно и обидно, може ли такова нещо.

Аз не знам къде да се пиша, синчо е на 18, има сериозна приятелка, със смесени чувства съм. Висят у нас, говорим си, но абсурд да се сближаваме, тя си е дете, какво има да се сближавам с дете. А и аз като цяло трудно се сближвам де.
Но не им се меся, достатъчно ми е да знам, че синчо е жив и здрав и си учи за изпитите.

И аз съм така. Казала съм на таткото - ако зетят е гад, ще го копаем и после ще си мълчим.

Аз имам много светъл пример за яка свекърва, баба ми по бащина линия, а дали ще съм като нея един Господ знае... имам такива намерения, но времето ще покаже.

Очаквания имам към бъдещата си свекърва основно да не се занимава с нас, да проумее, че синът и вече ще е глава на друго семейство и да няма очаквания от него да поддържа и нейното.

Спешно ме извикаха и едва успях да затворя прозореца.
Имах предвид, че синът ми е още в 3 клас, но отсега проявява нежелание да прочете и една буква извън у-ще и занималнята. Не е генийче, математиката му куца. Обаче баща му (биологичен) е на мнение, че го тормозя, а когато снощи се видя трагедията с текстовите задачи, запя нова песен: "Кой знае какво и колко ги учат там".
Честно, наистина съжалявам, че сега нямат бележки. Ще ми се да го зацафарят няколко пъти (както се казваше по мое време), та дано има ефект.

Не знам какви нагласи и очаквания могат да помогнат.
Аз така и не успях да постигна кой знае колко близки отношения със свекърва ми за повече от 20 години. Може би аз съм по-голям темерут... Може би тя е прекалено деспотична...
Чувам от приятелки, че са много близки със своите свекърви и ми е много странно да си го представя за моята.
Предполагам, че просто не си пасваме като характери. Нямаме общи интереси.
Златната среда към момента откривам в сведени до минимум взаимоотношения и възможно по-редки срещи. Така всички сме най-доволни - аз, че не ми се налага да й слушам съветите, мъжът ми, че не се налага да му мрънкам по повод майка му и тя сигурно е доволна.

Това къде го прочете, госпожо? Чучка писател май пак.

Някой пак започна да ходи по мене.
На абсурд й направих забележка, спря, айде друга сега.
Спокойно можеш да ми пропускаш постовете, аз с твоите така правя.

Куку, и нашият така, даже лъже - да дойдел бил у тях, да учели. И после гледам - стои в интернет нашичкия, а уж учи с баща си да поправя оценки. А той -онлайн. А БНД-то - не знаел той, не сме му били казали, че незнам си какво си. Не знае, че трябва да се учи и това си е, ние сме виновни, т.е. аз де, че не съм му казала. И съответно детето като го напъна да учи, звъни на онзи, да ходи там да се скатава. Ама свърши тая, последно беше преди два дни, повече няма да го има това.

Пълна луна, като съм виждала до какви истерии и наглост стигат някои тинейджъри и млади мъже, не втори, ами и осми баща да му е, трябва да му тресне един, да го върне на земята.

Моя само ако си помисли да ми се открехва и ще отнесе я прахосмукачка, я тостер по тинеджърската глава. Като начало ... Нито баща му ще успея да изчакам да се прибере, нито нищо.

Пълна луна, наистина е малко двусмислено в 7 клас ли е ударено детето или някога си.
Но понякога с говорене нищо не става. Особено след като има на своя страна аргумента "той не ми е баща".

Доста по-стара е случката, как ще е двусмислено. Писах скоро, че децата с моите родители не се виждат от отдавна, изобщо който чете, знае. С останалите не желая да коментирам каквото и да било, съвсем съзнателно е написано по начина по който е написано.

А БНД-то го е шубе да не стане синът му по-умен от него. По-добре да си е тъп, да му е на нивото. Не съм мислила навремето, че ще падне до там. А като споменах АК направо се изприщи. И лев няма да даде стисльо за образование, но и аз да не дам. Апропо, за уроци той пари не дава. Абе той и за лекар 30 лева на даде. Добре си беше като не се обаждаше дълги години, ама много любезни станахме с него нещо и почна пак с простотиите.

Не, нямат никакви сблъсъци, баща ми разпитва постоянно детето и после ми звъни да ми дудне. Т.е. така беше преди. Какво съм му направила аз, мъжа ми, всички нещо му правят, а той самият отказваше да го погледне изобщо, но интриги да прави знаеше. Не е такъв случая, даже доста добре се разбират, той е прекалено мек не само към моя син, но и към своята дъщеря, не е това. И двете деца много го обичат, обратното е, от мекост са му се качили на главата и хоро играят.

Салши, във въпросния случай му се плезеше и кълчеше нещо зад гърба, подигравателно. И то изобщо в никаква тийн възраст не беше, съвсем в друга, беше минал многократно границите, щото сакън, никой не може копче да му каже, единият щото не живее с него, другият щото не му е баща, мъка.

Така като си прочетох излиянията, ми то детето плаче за граници бе.

Точно в тийнейджърската възраст се наливат основите. Много манипулативни и критични стават децата , все едно не са нашите. Ако не се държат здраво юздите, жалко за детето и за родителя. Аз бях уж от готините майки , докато не го изгоних в девети клас при баща му / с негово съгласие, на бившия, разбира се/. Точно бяхме в критичния период, в който упреците към новия ми мъж бяха, че е никой, аз съм била провал и какви ли не ужасии чух, при положение, че съм му била и майка и баща. После два месеца не ми вдигаше дори слушалката - обиден. Но си се върна , подвил опашката. А много се страхувах, че съм направила грешка тогава. Чудех се подход ли нямам, ставам ли за родител, какво се случи и защо. Големи самообвинения бяха, комплекси, самобичуване.
Сега , от позиция на времето , ехее, вече зрял, ми одобрява всички действия в миналото. А на какво ме подложи, само аз си знам. Но не отстъпих. И оттогава си знае, че като кажа нещо , не плаша само , а и върша
Лошото е, че аз много съм му угаждала на моя, той заместваше липсващата ми пълноценна връзка с бившия и си беше изградил едно мнение, че е не само номер едно , но и че друг номер няма да има. Сега вика- добре си си ти. но някоя девойка сигурно ще изстрада отношения с него , защото заради лошите отношения с баща му, беше свикнал да ме покровителства някак си, дори по детски. Все раздава оценки, все той най-добре знае всичко. Самонадеян и едноличен ми върви в живота.

Таис, а не се ли страхуваше, че бившият ти ще го остави да тръгне по наклонената плоскост и после вече да е късно за поправяне?
Ами ако не беше си дошъл с подвита опашка, ако от някаква гордост се забатачи, само и само да докаже, че не си права?
От това ме е страх, иначе и аз имам едни такива размисли...

Е, да, явно не е моята тема това, щом за шамари и тряскане с тостери става въпрос.