Бъдещата свекърва / снаха, зет, тъща/ - нагласи и очаквания

Двойния стандарт не е за мен. Ще се окаже, че съм най темерут
Имам пример от майка ми и брат ми. И тя постъпваше така, щото да си носи брата последствията, от нещата, които си е натворил. И после и с мен така постъпваше. Никога не ни е защитавала, разбирайки повода и считайки ни за виновни за него. Такова конско ни дърпаше, та даже и на големи години. И явно съм попила...
Със сигурност ще попадна и аз в такава ситуация с моите деца и с бъдещият зет и снаха. И ще ми е трудно, но вътрешно не мога се пречупя да кажа на черното - бяло, пък дори и за децата ми.
А докато растат, не са ли прави, издънили са се яко, не им прощавам лесно. Казвам, че са сгрешили, намилам и показвам ясно, че няма да ги защитя в ситуация, в която са виновни. Така израснах аз, така и те. И много добре си го знаят.

Взе ми го от клавиатурата.

Най- добре е без очаквания и да се нагажда човек според терена. Аз претенции да съм идеална снаха нямам, респективно не изисквам идеална свекърва. Изисквам нормални, човешки взаимоотношения, двупосочни разбира се.

Аз ще бъда ужасна тъща 😄 Ще се постарая да не мрънкам, ама като се познавам сериозно се съмнявам.

Шегата настрана, зависи от зетьовете. Ако се държат добре с мен ще бъда и аз бяла  и добра, а ако ми се репчат няма да го бъде, ще се държа нормално само заради децата.

Добре, че няма да съм свекърва, че жени като ме дразнят повече ми личи 😄😄😄😄😄

Ахам, само че при нас е обратното. Баща му е ергенче, той не може да завъди семейство, нито пък му има страх. А при нас има още едно дете и е лудницата.
Даже не съм чела всичко, подразбрах, че си го оставила за известно време при баща му. Бих, с удоволствие, ако беше стегнато положението, само че там ще се разпадне на съставните си части. Може би като мине 7ми клас ... ще видим. Баща му живее на 5 минути от нас, случайно свекървата /бившата/ взе апартамент където и ние. Ще може да прескача когато си иска. Да не говорим, че баща му не го иска, защото той ще трябва да носи отговорността за 2ка за срока например, което е реалност в момента при нас, да ходи на родителски и т.н., а той не иска. Да не говорим, че 2 операции пак му предстоят през тази година, а той хал хабер си няма, диагнозата не знае даже. Свършват изпитите, започваме болниците. И понеже детето на вид е добре, не куца видимо, вече е коригирано и това и няма да куца никога, той си свирка и вика Нищо няма.

Пълна луна ,
Различно е , да. При нас още преди развода / да не описвам , че още от съвсем малък/ , синът ми имаше респект и страх от баща си . С времето, тоест, понастоящем, вече изграден, просто му няма доверие и го омаловажава, но в онзи момент, аз бях в такава паника, че видях у баща му Плашилото, Спасението, и разни други демонични, но удачни способи за възпиране. Не се гордея с това , дори не бих го препоръчала, просто споделих опит. Очевидно , при дисбаланса в семейството , съм прекалила с обичта и с формите и на показване  и мамин Златен буквално ме газеше , за да си очертава територия, която никак не ми хареса. Моето си беше отчаян ход. Бях убедена, че отива към провал, никакво уважение към мен, никакъв авторитет нямах. Направо се смахнах и си мислех, че съм отгледала чудовище.
Препоръката ми към всички майки , които възпитават момчета е, да не се поддават на манипулации  и да допускат вменяване на вини - много го умеят в тази възраст. Трябва да се премине през тази сложна ситуация, като майката да си запази авторитета. То така добре звучи, но който го е преживял, знае колко е трудно. Аз си намирам грешка, че прекалено много му показвах , че е всичко за мен / като вкопчване/. И либерално възпитание , с превес на неговите желания и капризи, за сметка на моите . Материално задоволяване, глезене, и т.н.
След тази случка с изгонването, се промениха доста неща в моя полза . Бях изпуснала фронта буквално.
Сега си е съвсем самостоятелен, отговорен, дори си отглежда куче. Наскоро му ходих на гости, ами свети от чистота, дори у нас ми прави забележки за прах .Купил си е робот , може да готви, но не обича. Със сигурност уважаваше всичките си приятелки  и не зная какъв баща и съпруг ще бъде, защото си има доста тежък характер, но няма да е дребнав или дистанциран от домакинство и помощ. Така поне си мисля, ще видим.

Живот и здраве, ще съм тъща един ден. От зетя искам да обича и уважава дъщеря ми и няма да има проблеми с мен. Ако сватовете ми са интелигентни купонджии, мисля, че ще си паснем. Ако са темерути, далеч от мен.

Аз май мога да съм тъща на снаха Наскоро щерката каза, че не е решила твърдо, но един ден може да живее с момиче и да не ражда, а да си осинови дете. Попита дали ще я обичаме тогава - отговорихме, че за нас няма значение с кого живее и дали ще ражда, любовта ни е безусловна. Животът си е нейн.

Снаха или зет, ще се старая да си прикрия рогата под голяма коса. Няма да се бъркам, освен ако, не дай се Боже, се стигне до насилие.

Дотук с родителите на двамата най-добри приятели на сина ми се разбираме повече от добре, страхотни са и двете двойки. Не знам съвпадение ли е, случайност ли, нямам основания да смятам, че със сватове няма да се разбирам. С нагласата съм, че ще направи правилните избори на хора около себе си. Но не се знае за следващите 5 години колко ще се обърне и как ще се промени, може да обърне палачинката и да започне да се среща с неподходящи хора и неподходяща снаха да вземе, съответно роднини по нейна линия. Имам един два типажа, с които няма да сработя със сигурност, но досега на такива родители на деца около него не съм попадала, да видим.

При мен най- подходящата "сватя" беше точно майката на момичето от ученическите му години. И момичето беше много сладко. Явно в гимназията си бяха някак селектирани.
После.. , ами моят е имал още две връзки ,  родата е била олемале, само по описание.
М, не се бях замисляла над това "сродяване". Сещам се когато се омъжвах първия път какви надигравания имаше между майка ми  и свеката къде са по-добре "децата"
Дано не повтарям модела,  изморена съм да се себедоказвам и конкурирам.
Ако случа на добра майка на девойката , че и детето им евентуално да гледа , и да я фалят , пък аз да съм оназитамдуднещата, ми нека.

При мен е малко по-сложно, но ще го кажа. Бъдещата ми свекърва от самото начало на връзката ни със синчето й ми е приела като част от семейството, много ме харесва, даже си говорим по женски и ми праща поздрави за празницити и т.н. Обаче на мен това ми е много странно, защото аз не съм свикнала така. По едно време се започнаха някакви нападки от нейната страна за неща, които само приятеля ми знае и не са верни. Говорим за неща относно домакинската работа и едни майтапи, които бях казала пред родителите му . Приятелят ми много добре ме познава и знае , че не говоря сериозно и никога не бих го контролирала или да му дам цялата домакинска работа на него - това е просто невъзможно за мен, никога не бих го приела. Все намира за какво да се заяде - примерно аз не празнувам много Коледа и Нова година (не правя големи партита като тях и да каня целия род по пето коляно да се забавляваме) и тя се беше много обидила за това. Намесваше се косвено в нашите проблеми, но когато й казах, ако може да не се меси ми отговори , че не се месела ни най-малко. От тогава само ми се подмазва, защото видя, че няма да я търпя, ако продължава. Направих скандал на приятеля ми по тази причини и той й направи забележка. Той ми казваше да я игнорирам, защото няма да живеем с нея по никаква причини, каквото и да става.  Държи се мило пред мен, но като не се около нея започва някакви изисквания какво да съм можела да правя и т.н - тя е по-домакински тип жена, а аз съм кариеристка. Сравняваше ме с другите снахи в родата и само аз не съм била домакински настроена и такава,която слуша мъжа си за всичко. Само да кажа, че приятеля ми ме харесва такава, а майка му нещо се меси прекалено много. Последният път беше за готвенето - приятелят ми иска да си готви са, защото яде много специфични неща, а аз да си готвя за мен и децата евентуално. Тя ми направи скандал по телефона за това, нещо не й хареса. Наистина започна да ме нерви.

Ще му се счупят ръчичките, ако си сготви сам. Помоли го съвсем мило и кротко да не й споделя неща, за които после тя те критикува.
Впрочем, той ти е мъж, щом имате деЦА, независимо подписали ли сте или не. Или ситуацията е друга?

Не мога да си представя мъжът ми да издрънка нещо, за което си говорим, пред майка ми или свекървата. Ще увисне на душа в банята

И при мен лично беше горе-долу така, мдам.

Моят май не дрънка. Поне не ми се е случвало да си чуя реплика така от някоя от майките. Сакън наистина. Макар че откъде да знаем, кой ги знае какво си дрънкат, ако майката е малко по-умна, никога няма да разбереш, може и долното бельо да ти знае.

Ако искаш да бъдеш идеалната свекърва, най-добре не се меси във взаимоотношенията на младите; не изказвай мнение без да те питат; не се натрапвай и не досаждай; отзовавай се, само когато и ако те повикат.