Моля , някой да ми помогне с мнения , объркан съм

Аз мисля като Франсоаз. Защо не си устроите живота там където сте? Защо гледате назад? Тези апартаменти, ако решите да ги продадете, ще разберете, че са много евтини, не си струва заради дребни сметки да си разваляте семейство. Още нещо, с тези професии, колко да спестите, върнете ли се в България, след месец, два няма да е останало нищо.
За майка ти, грешиш много. Няма работа при вас. Едва ли е престаряла, да си гледа работата, приятелките, хобитата. На мястото на жена ти щях много да се ядосам.

Здравейте, ето и едно мъжко мнение от човек с може би малко повече опит от Вас.

1. От прочетеното мисля, че Ви липсва комуникация и това е най-големият проблем. Вече написахте, че вината е в нея (отговаря с клишета, защо се била "хванала" с Вас), но обикновено за липсата на комуникация са отговорни и двете страни.

2. Липсата на комуникация пречи да се изясняват приоритетите Ви, които очевидно се различават. Вие започвате темата и я продължавате с този собствен имот, около който се върти целия Ви живот в момента. Разбирам как разсъждавате - ще свиете гнезденце, ще го направите с "вкус", ще заживеете със съпругата си (а евентуално и с майка си) в него и ще си народите дечица. Цялото това прекрасно нещо започва с къщата. На мен лично подобен светоглед ми се струва доста остарял - къщата е там, където е сърцето. В този смисъл е много, много вероятно момичето изобщо да не гледа така на въпросното жилище, а като на някакво заточение в малкия скучен и безперспективен град (С.З. е хубав и много жизнен град). В този смисъл това, което в момента правите, обслужва Вашите мечти и Вашите възгледи за какво трябва да бъде семейството, но не и нейните.

Какво да направите: двойка сте и ако държите един на друг, трябва да взимате житейските решения заедно, а не еднолично, както имам чувството, че правите в момента. Дългият гурбет на единия партньор по принцип не е хубаво нещо за една двойка, а дори да има някаква цел, тази цел трябва да е споделяна от двамата.

Ако искате да запазите връзката си, брака си и да стигнете до децата, за които мечтаете - откажете се от фикс идеи като ремонта на имота и отдаденост към мама и направете компромисите, които ще позволят да вървите напред като двойка, а не като двама индивиди, които си живеят отделно със свои мечти и идеи. Живейте там, където и двамата ще сте щастливи, където има работа, където има бъдеще. Ако решите да се местите, това трябва да е решение и на двамата и то повечето хора се местят не в по-малък град, а в по-голям или в чужбина. Похвално е, че сте привързан към майка си и искате да се грижите за нея, но когато човек има връзка, която е стигнала етапа на брак и планове за деца, майката е редно да бъде на второ място след интересите на семейството. Има много начини да се помогне на възрастната майка без това да е за сметка на семейството - с изпращане на пари е най-простото и базовото, но има и други. Важното е да сте на едно мнение със съпругата си, да взимате решенията заедно и ако трябва да се прави компромис с нещо, то интересът на семейството да е на първо място.

Това е от мен, говорете с момичето, изяснете си тя какво иска, за какво мечтае, как си представя живота от тук насетне и тогава, ако е нужно, продължете темата, за да изкажем мнение кой крив, кой прав и какво трябва да направите.

Да бъдеш от голям град за мен означава само, че или навремето родителите са се установили там или родом са от там. Т.е тя заслуга няма, и няма защо да си поставяш тази бариера.

Това е добре.
Жена ти как вижда бъдещия ви живот?

Бг татко - прав си братле , продто съм прекалено добър и незнам как да го обясна , благодарен съм на майка ми че не ме оставила в дом защото и е било трудно , може би изпитвам чуство на вина , тя не пожела да се омъжи след смъртс на баща ми , но и аз добре разбирам че немога цял живвот да съм околу нея , защото моя ще мине напрсзно , и никаде не съм казвал че , тя се бърка в отношенията ми или ще живеем в една къща..

Ами аз се дразня от това че преди брска ни тя беле склонна да живее там , но след няколко посещения се разочарова , от начало ислаше да и отворя салон , аз искам гараж и такива бяха плановете , в момента дс зациклили на едно място

Това е обещаващо.
Брак не се гради с катилщина и инат, а с разумно обсъждане и намиране на общи решения, които са добри и за двамата в двойката.
Засега е по-добре да изчакате с бебето година-две, докато изчистите нерешените проблеми.

Авторе, мисли по-нашироко, светът не се изчерпва с твоето малко градче. Млади сте, нямате дете, имате добри професии, можете да постигнете много неща заедно.
Не виждам защо се дразниш, че жена ти иска да се развивате. Нормално е след сключването на брака да е започнала да разсъждава по-практично и в перспектива. И ти би трябвало да направиш същото. Включително да имаш предвид периода от няколко години, в които тя ще е извън строя поради бременности, раждания и гледане на малки деца. При всички случаи в по-голям град имате повече възможности и за двата вида бизнес. Естествено е жената да иска повече сигурност за бъдещето.

А какъв точно компромис можеш да предложиш на вариантите - не искам майка ти с нас, но и да се прибираш не искам.
И това с очарована-разочарована преди и след намирам за достатъчно безплодна основа на бъдещите ви планове.

Ами адаптирай се. И пиши малко по разбрано, че не ти се разбира от сбъркани правопис и пунктуация.

Зависи колко често се прибира.

Дренке, ти от позицията на колко сериозен опит в продължителните връзки раздаваш акъл за нечия основа за такава?

На достатъчно дълъг и сериозен.
Защо?
Не е акъл, а мнение

За един мъж от малък град(село) собствената и наследствена къща е нещо супер важно. Това то казвам,от позицията на човек,израстнал на такова място. И имащ сериозни наблюдения относно настройките на мъжете за това. Манталитета е друг. За мъжа неговата къща е свещена-той води там жена си и това е. Не казвам нищо лошо, просто разбирам автора, че вероятно си обича родното място и къщата и иска да си я стегне. Това е важно за него. Човека е имал своя си  представа как си имат жилище, ще си го стегнат и ще си живеят там. Да обаче ето, идва сблъсъка на двамата. Това не са непреодолими различия. Но имай предвид, че хората от голям град и хората от малък град са напълно различни. За мен например-живяла и в малък и в голям, е хубав и спокоен живота в малкия град, за мен той е мечтана цел и аз бих била щастлива
само така. Мъжа ми също е доволен от живота ни тук.Той е от по-голям град.
 Но при нас това беше обсъждано, говорено много преди да предприемам тази стъпка. За мен е странно, че не сте се разбрали. Просто поговорете. Изобщо не съм мислела,че ще се върна в родния дом, имахме идея да си останем в София. Но последните години рязко си промених мнението, мм видя,че не съм щастлива и така се стекоха при нас нещата.
Обаче за един човек от голям град може да е много нежелано да иде в малък и това може да е огромен компромис от нейна страна. Хората сме различни. Поговорете и го изяснете това. Раздялата е крайно решение.  Ако отсега такива неща ви обръщата каруцата, като дойде детето положението ще се промени коренно, изнервя, хората стават други, има трудни моменти, има напасване. А вие защо изобщо сте в чужбина? За да изкарате временно пари или?
Патам защото и там може да си се устроите и по думите ти ми се струва,че жена ти май това иска-да си останете там.
И последен съвет ще си позволя. Нали знаеш една приказка"ти бащината къща не продавай, дори да си на хляб и сол и лук"-с това се изчерпва мнението ми по въпроса. Твърдо против съм да се продама бащиния дом и по сантиментални и изобщо по всякакви причини.

Млади сте, мислете по-наширочко. Няма млада жена, особено пък излязла в чужбина, която да примре по наследствена къща/етаж от кооперация в град от ранга на Асеновград, Раковски или подобните около Пловдив. Особено пък ако трябва да налива за ремонт. Ами може просто да я побиват тръпки от такова еснафско развитие на живота, а навън да вижда повече перспектива.

Бившият ми мъж беше така - построили му етаж и той с години си живял с програмата как ще доведе там снаха, ще го стегнат и пей сърце с помощ от мама. Ами трябва да се мисли с развитие. Впрочем имотите в Стара Загора са си достъпни, дори за хора с вашите професии.

Авторе, не си готов на компромиси.
Ето, жената е била склонна да живее там, но е искала салон. Ти пък си я отрязал, защото искаш гараж.
Е, вървете в твоя дом, помогни й да си отвори салон и всеки ще има по нещо свое.

А защо не останете в чужбина и не отворите и гараж, и салон?

Авторе, на мен ми звучиш като човек, който е много изненадан, че друг възрастен и зрял човек има собствени представи за живота си. На мястото на жена ти и аз не бих се навила да се забия в малко градче.  Какво ще прави жена ти там? Къде може да излезе с приятелка вечер? Какви перспективи за образование ще има за децата ви там? За развитие?