Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 55
Здравейте мили майки, ще ви споделя нещо, което се страхувам да споделя, с който и да е човек, който познавам. Когато бях на 19 се запознах с един мъж, с който по негова инициатива се оженихме на 21г. Аз се съгласих, защото го обичам много и за мен е все едно дали сме женени или не просто ни смятах за много млади, каквито сме и сега, но след като се оженихме всичко си остана по старо му и не съжалихме за постъпката си. А и родителите ми нямат брак и може би от там смятам брака за не толкова нужен. Но след около половин година той започна да иска и дете, за което аз изобщо не мислех поне докато не стана на 30год. Но пак се съгласих да имаме и такова, защото виждам колко ме обича и самата идея, че той поиска пръв дете, което по принцип е нетипично ме накара и аз да искам и сега година и малко след това имаме момиченце на 2 месеца. Но аз не мога да свикна с грижите за нея, обвинявам се, че се съгласих на тази стъпка толкова необмислено. Всички майки, които срещам по улицата са толкова щастливи, че са родители, а аз в къщи плача, че станах майка толкова рано.... Не мога да свикна с това недоспиване, с плача и които е постоянно с притеснението дали всичко е на ред с нея, с отговорността, която ще е за цял живот. Как да се справя с тези терзания, какво да направя, че да се успокоя и да приема факта, че вече няма да бъде като едно време. Мъжа ми приема факта, че е баща и се грижи за нас много добре, баба му е в къщи постоянно и както и преди така и сега, продължаваме да излизаме заедно. А аз не знам защо така приемам нещата, може би е някаква следродилна депресия, която продължава много дълго.

# 1
  • София, България
  • Мнения: 434
Ще се наредят нещата,и аз първите месеци бях така,а имах подкрепата и помощта на мъжа мини родителите ми. Просто първите месеци може да са много трудни, недоспиването прави нещата да изглеждат още по-критични. Не се тревожи,с времето ще свикнеш с детето и ще го обичаш така,както не можеш да си го представиш дори в момента. А и то расте, грижите една по една отпадат или стават по-леки. Гледай да спиш , когато детето спи,къщна работа и т.н. въобще не приоритизирай,това на мен ми помогна много! Стискам зъби приеми,че първите месеци,ако не и до 7-8 сънят е малко,не разполагаш с лични време (освен ако няма кой да те отмени). Още един съвет,ако таткото или някой друг гледа детето за по-дълго,спортувай! Звучи парадоксално,ни мен това много ме зарежда и енергизира.
Успех, всичко ще си дойде на мястото.

# 2
  • Мнения: 25 292
Гледай в перспектива - като станеш на 30, детето ти ще е на 9, приятна млада госпожица. И ще си кажеш - боже, благодаря, че сега не съм с пеленаче. Все някога всяка жена я минава тая гадост. Дори и щастливите майчета са недоспали или изнервени. Гледай си живота, почивай си, не го мисли много, ще имаш време за всичко. Но да, до 3г. ще е много трудно, до 5г. трудно, след това олеква и имаш едно изгледано.

Е да, на 21 животът на доста хора е пътувания, учене, интересни неща...ама както казах -няма измъкване, ако искаш дете, си минаваш през гадостта и това е, то не пита колко дипломи, стаж и навъртени пътувания имаш, пак се буди, не му пука майка му на 21 ли е или на 35+. Така че споко, и това ще мине.

А иначе ако се усещаш притисната от майчинството - изясни си отношенията с мъжа си. Предполагам е по-голям от теб. Питай го кога и как ще се развиваш/учиш/работиш, да не ти натряска още едно бебе догодина и да се видиш у чудо. Едно бебе все ще изгледаш, ама внимавай да не те подчини тотално - мисли оттук нататък как ще се развиваш. Ще учиш ли? Каква професия искаш?

# 3
  • Мнения: 261
Със сигурност е следродилна депресия. Хубаво е, че си готова да говориш за това. Кураж, момиче Blush Ако имаш възможност да посетиш психолог, ще е чудесно.

И нещо лично: един ден ще бъдеш много щастлива, че си родила млада, обещавам ти Kissing Heart
Аз съм на 46 г., родих дъщерите си на 21 и на 26 години и към момента съм все още млада, здрава и силна, с две прекрасни приятелки - най-добрата компания за всички женски нещица, за които се сещаш... Докато растяха, бяха най-добрият ми стимул и вдъхновение да се развивам и майчинството не само не попречи на професионалната ми реализация, ами всъщност доста я форсира.
Много, много съм щастлива от някога "необмисленото" си решение да стана майка толкова млада, в толкова несигурно във финансов и всякакъв друг смисъл време. Някои неща се усещат повече със сърцето, не с ума...
А и щом имаш любовта и подкрепата на таткото - всичко е наред Blush

# 4
  • Мнения: 37 860
Бабата намесва ли ви се много в отглеждането на бебето?

Взела си вече решение, така че няма връщане назад, бебето не е кукла, която да оставиш, защото не ти се играе вече. Стискаш зъби и чакаш да порасне. Също така се зареждаш с презервативи и не се съгласяваш на секс без такъв.

Ако прецениш, че са много зле нещата, потърси помощ от специалист, не е срамно.

# 5
  • Мнения: 959
Само два месеца са минали, след време ще свикнеш, спокойно. Някои хора просто по-трудно приемат големи промени, трябва малко повече време и ще стане.
Мен пък много ме зарадва, че мъжът ти е отговорен и грижовен към вас. Живи и здрави да сте, пък нали знаеш - всичко е временно. В някакъв момент пак ще почнете да се наспивате и да имате повече свобода. Няма да е вечно това недоспиване  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 5 107
Тереза Рангелова, напълно нормално се чувстваш, не се притеснявай!
Следродилна депресия, разбъркани хормони и не на последно място целия живот на семейството се променя. Сега за известно време всичко ще се върти около бебето. С времето всичко ще влезе в релси и ще бъде напълно естествено.
Умората е голяма. Хубаво е, ако имате баби наоколо, да се възползвате от помощта им, за да може да си почиваш.

Родих голямата си дъщеря на 22. Никога не съм съжалявала. И на мен ми е било малко трудно - особено пък като е първо дете.  Преживява се. Няма нищо страшно в това да си родител. Напротив - това е най-голямото щастие.

# 7
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 882
Аз също като теб съм млада майка, бебето беше планувано и желано, но малко преди да родя започнах да се питам какъв ли ще е животът ни, как ли ще се справяме, нормални въпроси за всяка майка, чакаща първото си дете, независимо от възрастта ѝ.
Е, дъщеричката ни е на 25 дни и смея да твърдя, че се справяме доста добре. Отказахме като за начало помощ от бабите, защото искаме сами да минем през това, но при теб е страхотно, че помага баба, винаги можеш да оставиш бебенцето за 2 часа при нея и да се разсеяш с приятелка.
Не си първата, нито последната, не е нещо грешно, че така се чувстваш, не изпитвай вина. Всеки човек е различен и по различен начин приема промените в живота си.
В по-горни постове са ти го казали, хубаво е да си млада майка, ще имаш време и да му се радваш на това дете. Мама ме е родила на 38 и все повтаря как на мен само не е успяла да се радва, сестрите ми е родила на по 20 и 22. Годините неусетно минаха, тя все беше заета с работа...
Успех и горе главата! Blush

# 8
  • Мнения: X
Здравейте,
1. напълно възможно е да е следродилна депресия, съвсем не е "много дълго" да продължава два месеца. За да изключите или потвърдите подобна възможност - консултирайте се с психиатър. И медикаментите въздействат много добре, и хубави терапии има, ако кърмите и няма подходящи лекарства. 

2. Майките изглеждат щастливи по улиците, защото е социално желателно да изглеждат щастливи по улиците. Какво им е в главите само те си знаят (е и близките им). Някои са щастливи и спокойни, но много не са, делът на следродилните депресии и сходни състояния, които не са клинични, е много висок. Така че не се притеснявайте, че изпитвате нещо уникално - много (да не кажа почти всички) са така особено при първо бебе.

3. Рано е още, ще свикнете, дайте си време. Първите 1-2 месеца са най-трудни, бебето е съвсем безпомощно и доста досадно, защото нищо интересно не прави. Тепърва ще започне да става все по-сладко, интересно и забавно.

4. Опитайте се да използвате свободното време, доколкото го имате, за да учите, да се готвите за изпити в желана специалност и т.н. Ако след година се чувствате все още по сходен начин, можете да го дадете на ясла след една година -това ще Ви даде малко повече лично време, а когато сте с детето през неработно време, ще можете да сте напълно отдадена на него. При всяко положение (ясла или не) учете и запишете някаква желана специалност като бабата може да помага, когато сте на лекции. Като правите и нещо различно от отглеждането на бебето - нещо, което е интересно, предизвикателно и смислено за Вас като индивид, вероятно ще се почувствате доста по-добре.

Успех и горе главата! Непременно се консултирайте с психиатър след празниците за варианта с клиничната депресия. Весело и усмихнато посрещане на новата година пожелавам.

# 9
  • София
  • Мнения: 258
Решението е взето. Детето е факт. А дали си на 20, 30 или 40 - все ще си недоспала, все ще си изнервена. Радвай се на любовта и подкрепата на таткото. Гледай си майчинството. И си повтаряй "И това ще мине" - наистина минава. Сега са колики, после са зъби, после други неща... Но пък децата порастват, ти си млада и след някоя и друга година, когато вече си имаш малко детенце, а не бебе, ще осъзнаеш ползите на ранното родителство Simple Smile .
Аз също родих млада и не съжалявам. И при мен беше повече по настояване на таткото. Аз самата не съм майчински тип жена. Но просто приеми мисълта, че това е животът ти сега! И той ще е такъв. Няма мърдане. Ако приемеш тази мисъл, ще ти стане по-леко Simple Smile .

# 10
  • Мнения: 8 819
Детето вече е факт и няма как да го върнеш, дори и да не си преценила съвсем правилно нещата.  Общо взето бебето е голяма радост, а не гадост,   която човек трябва да изтърпи в надежда че ще стане по добре,  или в очакване на пораснали деца дорде е млад,  затова при теб вероятно се касае за следродилна депресия.  Затова бих се присъединила към съветите за консултация със специалист.

И е съвсем възможно постоянното присъствие на бабата само да влошава нещата. Вие сте родители, а не хора, които да си излизат като преди, докато бабата отглежда детето.
Погрижи се за себе си, ако трябва с медицинска помощ и  постепенно ще успееш и да се зарадваш на майчинството си.

# 11
  • Мнения: 1 247
Тук според мен следродилната депресия не е провокирана от страхове дали се справяш достатъчно добре с отглеждането на бебето, а подсъзнателно не си доволна, че мъжът е взимал/налагал решенията в тази връзка и някак не си опитала още неща, които си искала, преди да се отдадеш на семейство и майчинство. И бягаш от това недоволство, изтъквайки пред себе си обичта между вас. От малкото разказано се усеща, че господинът борави с емоции, за да манипулира.
Но детенцето вече е факт, така че разпределете си грижите с мъжа-инициатор поравно. Прави нещата, които обичаш в малкото свободно време, когато бабата помага. Не слагай граница между преди и сега. Не си изгубила личността си, просто си добавила нещо ново към нея и това е родителството.

# 12
  • Мнения: 785
Според мен не е от годините или от готовността за дете на хоризонта, макар и да вкарва някакъв нюанс в състоянието ти. Казвам го, защото аз съм на повече години от теб, синът ми е на 4,5 месеца и чак сега лека полека започнах да приемам ситуацията, и то защото детето започна да реагира  по-осъзнато на заобикалящата го среда от преди.
Много голяма е промяната в живота с появата на бебето, дори и да е осъзнато чакано. Режимът му е различен от на възрастните. Недоспиване, стрес и грижите около детето си казват думата, и не е рядкост да се изпитват подобни чувства на обърканост, безнадежност и нежелание да си в тази ситуация. Споделяй в този момент. Недей да таиш нищо вътре в себе си. Споделяй с който можеш, това също помага.

С порастването на детето лека полека нещата се успокояват и приемат.

Не се води по външната фасада на хората. Навън могат да се смеят, забавляват, но по къщите какво се случва само те си знаят, и едва ли е по-различно от това при вас.

Ние може да сме изкарали поредната безсънна нощ, но пък ако някой ме види да се усмихвам или смея навън, ще си помисли, брей, с дете пък има сили да е весела, значи им е лесно. Не е лесно. Има ги грижите, но и самите те пък пораждат повод и за шеги.

Вярно е, че физическите упражнения помагат и за проясняване на ума. Можеш за 10 мин. или повече, според ситуацията, да опиташ някое и така от време на време да тренираш за изхвърляне на напрежението. С времето нещата се нагаждат.

# 13
  • Мнения: 25 292
Има един простичък факт: колкото повече ти "помагат", толкова по-трудно свикваш с бебето. Трудно е, ама ако майката се остави малко да вика неволята, след 1-2 седмици ще стане много уверена и ще види, че от нея има смисъл. С тая бабиера наоколо...нищо чудно тя да е попречила на връзката с бебето.

# 14
  • Мнения: 415
Хубаво е да има някой да помага в първите седмици, ама по-скоро да сготви нещо, да поизчисти, но не и да изземва огромна част от грижите по детето. Бебето и майката се нуждаят от време да си свикнат, да се нагодят към кърменето ако има такова. Присъствието на много хора в началото даже според мен е изнервящо и напрягаши, но ние не живеем в Бг, така че масовото стълпнотворение отсъстваше така или иначе. Съгласна съм съм Сирен, че като човек знае, че трябва да разчита предимно на себе си и се мобилизира и “адаптацията” става по-бързо.
Не смятам, че състоянието на авторката се дължи на следродилна депресия. Просто много хора не си дават сметка как би се променил живота им след като вече са в ролята на родители, и боравенето със свободното време вече ще се свежда да се изкъпеш само и да си изпиеш кафето на спокойствие. Излизането навън с бащата, “както преди да се роди детето” ми е малко пресилено просто като концепция, аз ЛИЧНО не смятам, че е чааак толкова важно, има и време за излизане малко като поотрасне детето.

Общи условия

Активация на акаунт