Не мога да свикна с бебето...

Здравейте мили майки, ще ви споделя нещо, което се страхувам да споделя, с който и да е човек, който познавам. Когато бях на 19 се запознах с един мъж, с който по негова инициатива се оженихме на 21г. Аз се съгласих, защото го обичам много и за мен е все едно дали сме женени или не просто ни смятах за много млади, каквито сме и сега, но след като се оженихме всичко си остана по старо му и не съжалихме за постъпката си. А и родителите ми нямат брак и може би от там смятам брака за не толкова нужен. Но след около половин година той започна да иска и дете, за което аз изобщо не мислех поне докато не стана на 30год. Но пак се съгласих да имаме и такова, защото виждам колко ме обича и самата идея, че той поиска пръв дете, което по принцип е нетипично ме накара и аз да искам и сега година и малко след това имаме момиченце на 2 месеца. Но аз не мога да свикна с грижите за нея, обвинявам се, че се съгласих на тази стъпка толкова необмислено. Всички майки, които срещам по улицата са толкова щастливи, че са родители, а аз в къщи плача, че станах майка толкова рано.... Не мога да свикна с това недоспиване, с плача и които е постоянно с притеснението дали всичко е на ред с нея, с отговорността, която ще е за цял живот. Как да се справя с тези терзания, какво да направя, че да се успокоя и да приема факта, че вече няма да бъде като едно време. Мъжа ми приема факта, че е баща и се грижи за нас много добре, баба му е в къщи постоянно и както и преди така и сега, продължаваме да излизаме заедно. А аз не знам защо така приемам нещата, може би е някаква следродилна депресия, която продължава много дълго.

Здравейте, няколко месеца по-късно вече напълно свикнах, че съм майка и дори не искам да си спомням за стреса, който изживях по времето, когато писах темата. Много ми помогнаха съветите и куража, който ми вдъхнахте. По цял ден съм с малката и вече от доста време се грижим за нея само аз и мъжа ми, това доста ми помогна на мен лично за периода на осъзнаване. Навсякъде е с нас и за момента не я даваме на никой Бяхте прави за всичко.. с времето всичко се оправя и си идва на мястото.