Не мога да свикна с бебето...

Здравей,
моето усещане от твоя пост е, че ти е трудно с излизането със съпруга, заради недоспиването с бебето. Може би двете роли на майка и млада съпруга се борят за енергията ти.

Мога единствено да споделя моя опит - имам 2 деца, вече са големи. И двете не са планирани, Господ си знае работата, първото на 26, второто на 29. С първото бях абсолютно сама, но се чувствах изключително силна и не ми пукаше от нищо, имах чувството, че ако тропна с крак и кажа да спре Земята - ще спре. С второто - и съпруг и 2 роди роднини, умирах от ужас, че нещо няма да е наред с детето. Много народ да помага - беше ми трудно да се справя с роднините. Второто дете не го почувствах, не се свързах на секундата като го видях, имах чувството, че не го обичам. Съответно и огромна вина. Грижех се добре и за него, но обичта дойде доста по-късно. А изпитах и ужасната мисъл "какво направих?!" на връщане от родилното с второто. То пък не ми слизаше от ръцете, нито спеше нито нищо на повече от 50 см от мен през първата година и половина, носех го на слинг, направо още 2 бременности изкарах с него. Приех го, че си е такъв, и че рано или късно ще порасне. Просто има нужда от мен. Но пък после тръгна на градина, никакъв проблем с привързаността.

Ако мога да дам съвет - не слушай никого. Вслушай се в себе си дълбоко, ти знаеш какво трябва да правиш. Едно дете няма да помни дали къщата е била чиста и чиниите са били измити - ще помни дали мама е била щастлива. Намери време за себе си - само за себе си, когато детето спи и си сама, направи нещо което ти носи удоволствие. Дори да е за един час.

Няма идеална майка. Идеалната майка е чудовище, което създава нещастни хора. Има достатъчно добра майка, която си е позволила да е истинска и силна, която присъства и знае как да се грижи за себе си.

Сега силата е в теб, ти раздаваш картите, подреждаш играчите и всички аса са в ръкава ти.

Наблюдавай детето, виж го какво е, какъв му е темперамента, от какво му става добре, от какво не. Усети го, научи езика му.

Привързаността се изгражда между 5-6 месеца и 1,5-2 години, това е един от най-важните елементи в развитието, който оказва влияние до края на живота. Важното през този период е да си налична, постоянна и спокойна. Има информация в нета, ако ти е интересно.

Млада си, имаш време да направиш каквото решиш с живота си, дори да отделиш 2-3 години на малкия човек. Едно по едно, сега на първо място си майка, а после учене, или каквото искаш.

Поздрави от мен

Малко ти се чудя,но не за това, че трудно свикваш с бебенцето, а защото имаш помощ, казваш, че всичко си е почти както преди,мъжа до теб сам е поискал бебче, сватба, грижи се за вас и т. н.
Трябва да прочетеш няколко истински истории от тук и да осъзнаеш какво имаш и че  други за това мечтаят. Казала си, че след 30г и? По - добре се е случило така, повярвай!
То вече е станало и да ревеш и да се тръшкаш все тая. Бъди благодарна за мъжа, който имаш, за помоща и всичко, което все още имаш!
Онзи ден видях едно семейството младо, жената на 32г, Боже, каква жена, искам и аз така, ми тя може съвсем спокойно в дискотеката да мине за годините на сина си. Не съжалявай, ами се благодари!

Да бъде благодарна на мъж, който взима решения вместо нея?! Някои съвети тук са просто невероятни!

Ами като си с мъж, вече няма такова нещо като 100% твои решения. Да, тялото си е твое, но вече като сте в брак, децата са по-скоро даденост и дифолтния вариант, дори да се дърпаш. Ако не искаш да те сполетят - отлагаш брака и моминстваш. Но ако си с мъж, вече е гадно да стискаш кълки, ако той иска деца. Точно както е гадно, ако мъжът дава на заден, а жената иска деца. В тая работа трябват двама и обикновено решението не е еднолично, макар жената да има право на вето.

А ако хептен не искаш деца - има си противозачатъчни.

Аз пък да ти кажа, нито бебетата, нито живота като цяло са като по рекламите или романтичните филми. Казвам го съвсем добронамерено, с любов към младите майки.
Аз лично се сблъсках тежко с тази истина, при все че родих първото си дете на 32г. и се предполага да ми е бил уврял акъла. Ама дори да си запознат на теория, тайно си мечтаеш, че твоето дете ще е по-кротко, по-умно и т.н. и т.н. Като се навлезеш в реалността следва "Оле-мале"
Вярно е, че в началото е много тежко. Ако някоя баба ти казва "малко дете - малки грижи..." я зарежи. То и това си е истина, но докато е бебе до 3г. си е гърч. Ама и след това цял живот са си деца. Моите са на 11 и 14, ама пак ми лазят по нервите и не мога да ги понасям като се скарат и сбият (а това е средно по 2-3 пъти на ден). Имаме си лаф с една приятелка, че сме педофобки.
Не искам да те отчайвам, миличка. Бъди сигурна, че е по-лесно да си млада майка, отколкото стара. Жената на 21 има повече физическа енергия от тази на 31 и в главата ѝ се въртят по-малко "филми на ужасите". Може би ти е криво, че не си си "отживяла" младостта, но то и на 40+ ти се живее и даже смятам, че на тази възраст знаеш по-добре как да се забавляваш. А с едни големи деца тогава, ще щракаш с пръсти, ще ходиш по екскурзии и концерти. Търси позитивни хора за компания, с чувство за хумор. Търси и ти смешното в тежките ситуации! След 4м. ще е пролет, бебето ще е почнало да сяда и ще пиеш бира по градинките с някоя мама, с която си пасвате

Отнема време да свикнеш. Някои майки свикват с децата, когато пораснат малко и започнат да комуникират. Всички майки са се съмнява ли в себе си поне веднъж. Ти си най-добрата майка за детето си. Не се обвинявай, а си дай време да свикнеш. Хормоните ти още бушуват. Аз родих на 21, отне ми 3-4 месеца да свикна, а сама се грижих за детето. Все се сещам за един познат, дето ходеше с майка си на дискотека и бяха много близки. Той на 17, тя на 35.

Наистина, но последващите коментари! Как може въобще да му хрумне на някой, че един може да взима решения от името на друг??? Каквото и да правиш, щом не са ти опряли пистолет или нож във врата,значи си ги взимаш сам решенията!Всичко друго е вид опит да извиниш своите си "грешки" с някой друг човек !!!Много долно, впрочем!

Както и да е, бебето е вече факт, само след 5г. вече ще се радва, че е отметнала тая задача рано. След 20- съвсем.

След 5 години може да си даде сметка какво е пропуснала от младостта, като се е пуснала по течението с този велик инициатор. По-големите съжаления идват именно с времето.

Какво да пропусне - още 10 години безцелно зяпане в телефона? Не че нещо, но и на 32+ има неща за правене, и на 35+, и ако си с малки деца, ги пропускаш.

Безцелно зяпане в телефона? 21 век сме, не разсъждавайте практично като бабичките пред блока.
Годините между 20 и 30 могат да бъдат много романтични и обогатяващи личността. Не само емоционално, но и професионално.
Вижте следното изречение:
"Когато бях на 19 се запознах с един мъж".
Това е достатъчно красноречиво...

Да, защото живота ѝ явно по твоята логика е приключил, защото се е появило бебе и нищо повече нама да научи /да ѝ се случи.
То живота, ако свършваше с брак и дете, значи  много народ без живот..
Много ще да е пропуснала, да.
След 5г..  ще се е пенсионирала вече 🤣

Здравейте отново, благодаря ви от сърце за разбирането и куража. Смятах, че съм единствената жена, която приема майчинството по този начин. Мъжа ми е на моята възраст, запознахме се малко преди да имаме абитуриентски бал, но си паснахме идеално. За това и не исках да бързаме нито със сватбата, нито с детето, защото се страхувах, че заради младостта ни ще вземем много грешни решения. Но той и до ден днешен ми доказва, че съм сбъркала в преценката си. Надявам се да не повикам лошото сега.. Дано скоро да отмине този период, в който се страхувам, че избързах и да се радвам на бебенцето така както трябва. Страхувам се, че ще пропуснем младостта си и всичко, което можехме да направим докато сме свободни без дете. Ние сме си виновни и никой не обвинявам за това просто явно от прочетеното тук ми трябва време, за да се пригодя към голямата отговорност и малко да се стегна. Много е глупаво това, за което се ядосвам, че не можем да правим, но не мога да спра тези ми чувства и аз си казвам, че е лудост, но за момента все още се опитвам да свикна. 

То човек и без това си хаби младостта за глупости общо взето. Но е хубаво да почнете нещо да учите.

Иначе - да, развиваш се, учиш, дискутираш някакви стратосферни идеи със състуденти, купони, други работи, пътувания...и после идва детето и буквално ти заличава спомените какво е било преди, щото си иска своето.

Споко, знаеш ли колко младост имаш пред себе си още. Ще имаш много готини преживявания, ако и сега да не бръмчите по чалготеките.

Тереза, умна си и сама си достигнала до извода какъв е проблема.
Според мен имаш и лек елемент на следродилна депресия, но основното е че страдаш по неизживяната си младост, не си осъзнавала каква отговорност е бебето и сега те удря в лицето реалността.
От теб зависи как ще потръгнат нещата, ако не намериш баланс, е възможно след няколко години да се превърнеш в една от онези майки, които мятат детето на бабите и отиват да се наживеят. Обикновено такива връзки също не издържат дълго, защото партньорите започват да се оглеждат да не са пропуснали по-добра възможност. Пак казвам изцяло от теб зависи да намериш баланса и да не стане така.
Добре е и да си изясниш как искаш да се развиваш като образование, професия, защото иначе си наясно, че ще си останеш зависима от мъжа ти. Някои жени нямат проблем с това, други искат да имат развитие, изясни си ти по кой път ще поемеш.
Съгласна съм също с по-горните мнения, че присъствието на бабата не трябва да е постоянно, особено ако е властен тип или се изживява тя като майка на бебето, че и такива баби не са рядкост още повече при млади родители.