Публикувана: 9 ян. 2019, 12:49 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2019, 16:55 ч.

Искам да се разделим

14 564
257
1

1
...
13
14
15
...
18
Всички

# 195 10 ян. 2019, 21:36 ч.

София
Мнения: 22 893

Е що бе, нали не бие.

Няма нищо по- важно от психическата интактност. Нещата се подреждат дори в най- зловещите ситуации, ако я имаш.

# 196 10 ян. 2019, 23:33 ч.

Мнения: X

Той е такъв, какъвто е. Истината е че сама допуснах той да се държи така с мен. Дълго време обвинявах него, но с времето осъзнах, че аз съм позволила той да стигне толкова далеч. Отделно има страх от това да съм сама. Никога не съм била. Яд ме е, че тамън го научих да помага вкъщи, което ми коства 16-17 години от живота ми, и после някоя, ще го прибере готов и опитомен Wink

(шега) Много са причините, но темата не е за мен. Исках просто накратко да разкажа моята история на Николина, за да види и една друга гледна точка.

# 197 10 ян. 2019, 23:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимен в чт, 10 яну 2019, 23:33

Сложна е динамиката на взаимоотношенията между двама души, не е до позволяване, кой какъв бил и научаване.

Тази реплика за научаването е все едно слушам буквално едно бивше гадже, което ми обясняваше с почти същите думи как ме била "научила" да седя във връзка и как като я зарежа някоя ще се възползва от нейното "обучение". Единственото, което всъщност научих, беше, че след като съм склонен да направя всички компромиси, които направих със себе си, за да стоя толкова дълго във връзката с нея, трябва просто да боготворя половинката си сега за това, което е и за всичко, което не е.

Според мен това е част от причината динамиката между хора, които по принцип биха могли да са нормални хора и партньори, да се изроди до степента, която обикновено се разказва в този форум - партньори които правят компромис след компромис със себе си продължавайки отношенията си с партньор, когото не просто не обичат, ами дори не харесват достатъчно. И в някакъв момент се намразват и себе си, и другия заради тези компромиси и отношенията стават чиста отрова.

И авторката каза че го била "научила" да участва в домакинската работа, хахаха, по-скоро на нея ѝ е писнало и е спряла да върши всичко, пък на него му е писнало да е мръсно, разхвърляно, да няма чисти дрехи, прибори и т.н.

Човек може да "научи" други неща партньора си, не такива.

Същото и с кой какъв е - аз съм бил един спрямо една жена и тотално различен спрямо друга. Да, "допускането" е някаква част от нещата, но по-скоро в началото. След това е много повече какъв искаш да бъдеш по една или друга причина (най-силния мотиватор е любовта естествено) и налагане на самоконтрол да бъдеш това, което искаш да бъдеш.

# 198 11 ян. 2019, 00:02 ч.

Мнения: X

Бг татко, точно научаване е. Нещо на което уча сина си и на което някога майката на моят мъж е трябвало да го научи. Елементарни неща. Ама както някои казаха, след като си достатъчно голям да си играеш на семейство, то поеми отговорността. Научаване е, че домакинската работа не е само женска работа, че не е срамно да пуснеш прахосмукачка, да изхвърлиш боклука или да заведеш детето на кино. Минахме буквално през всичко. Разговори, разговори до откат. И всичко се сриваше, когато мама се появи започне да го съжалява как така той вдигал или миел чиниите, пък аз съм си седяла. Ей такива неща. Сега прави нещата автоматично. Просто домакинството е на двамата. Единият готви, другият слага масата или пише домашни. Общо взето с поглед се разбираме кой какво. Но докато стигнем до тук, повярвай ми учене е. Иначе хората се променят. И независимо колко обичаш, а смея да кажа, че между нас любов имаше, то любовта не е най-силният мотиватор. За съжаление в нашата ситуация властта и парите се оказаха силен мотиватор, той да се опияни до състояния, в които си мислеше, че е недостижим.

# 199 11 ян. 2019, 00:25 ч.

Мнения: X

Не е научаване. Научаване е сега като уча детето си да разпознава цифрите, да събира и т.н. Има желание, просто трябва да му се отдели малко време за това. Има желание почти всичко да учи.

Манталитет е описаното. Модел на отношения в семейството и между хората е. Културно наслояване от средата е. И естествено характер, но характерът не се променя - единствено човек може да бъде мотивиран понякога с едно или друго да действа противоестествено на природата си.

Вложил съм сигурно не повече от 20-30 часа общо през годините да науча съпругата си на някои неща, които вече използва активно и относително уверено в работата си (тя научи много повече самичка). И месеци, буквално месеци окуражителни думи и разговори, защото нещо било "мъжка работа", защото нещо било "много техническо", защото "аз нищо не разбирам, много съм тъпа" (изключително умна е), защото не било добра по едикакъв си предмет (вредни наслоения от бездарната ни образователна система). И пак ще кажа, това не е "научаване", това е пречупване, понякога е по-смислено да го наречем "лечение", понякога може би по друг начин, но не и "научаване".

Без да се сърдите - може би отчасти затова сте стигнали до описаното дередже - защото сте вложили толкова усилия да му промените манталитета в посока да участва в домакинската работа, а не да го промените в посока да е малко по-духовен, малко по-добър, да е по-малко алчен (за пари и власт), да е по-уверен в себе си без необходимостта да мачка пирамидка или пирамидище от "подчинени" под себе си. Естествено не знам дали е било възможно това изобщо, каквото и да си говорим вродените личностови особености са най-основният драйвер на това какви сме. Но това е нещо, в което се струва човек да влага всички тези усилия да променя манталитет, да влияе на нагласи и т.н. Ако се промени манталитетът, помощта в домакинството идва от само себе си. Непомагането в домакинството е симптом само, не е то болестта.

# 200 11 ян. 2019, 00:33 ч.

София
Мнения: 22 893

Има категории от индивида, които не подлежат на промяна. Причината т.е., а не проявлението ѝ.
И в момента, в който престанеш да натискаш, или да дърпаш, ластикът се връща в начално положение. Такива категории са егоизмът, липсата на емпатия, безотговорността, липсата на съвест.
Те не се изтупват от пепелта като феникс, който е решил, че все пак щото много обича някого, ще промени субстанцията си. Когато си сам и не барваш, е защото те мързи, но утре в друг период може да не те мързи. Когато не си сам и не барваш с години- това е неуважение към другия, липса на човечност, гледайки го как се гърби с всичко и няма ни най- малко общо с това колко мръсни точно са чиниите и колко комплекта събира миялната ти.

И за да спра в зародиш залитането на темата към "виновен е тоя, който позволява" или "ти го подсещай, той сам няма да се сети", ще кажа, че аз винаги се сещам, когато мое бездействие рефлектира неблагоприятно върху нечии други сили или отговорности. И не само аз, не съм еднорог светица.

# 201 11 ян. 2019, 00:38 ч.

Мнения: 8

Кой се жени и прави деца на такива... Ума ми не го побира.

# 202 11 ян. 2019, 00:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Catcher in the Rye в пт, 11 яну 2019, 00:33

Когато си сам и не барваш, е защото те мързи, но утре в друг период може да не те мързи. Когато не си сам и не барваш с години- това е неуважение към другия, липса на човечност, гледайки го как се гърби с всичко и няма ни най- малко общо с това колко мръсни точно са чиниите и колко комплекта събира миялната ти.

Да и аз мисля така както е в болднатото. И затова не вярвам, че анонимната и авторката са "научили" партньорите си да бъдат по-човечни и да се включват в работата.

Свикнали са ги примерно, че ако не свършат нещо, после ще има толкова бучене (пардон "разговори"), че негативната емоция ще е по-силна отколкото да го свършат това нещо. Или по някакъв друг начин са ги свикнали, но не са променили вътрешната им нагласа, която поначало е била дефектна.

Малко хора изпитват истинско удоволствие да се занимават с битовизми, повечето го правим заради крайния резултат - обичаме да ни е чисто, подредено и т.н. И да, неуважение и почти психопатска липса на емпатия е да гледаш друг как се гърби и се е заровил в лайната.

Изключение бих направил за жените, които се бият в гърдите колко обичали да косят двора, да мият чинии на ръка, да изгладят на ръка безбройните дрехи, чаршафи и т.н. и т.н.

Щом толкова обичат - е, партньорът им е длъжен просто да постъпи кавалерски и да не им отнема от удоволствието като им се пречка, нали? Wink

# 203 11 ян. 2019, 08:18 ч.

Мнения: 22 617

Цитат на: Анонимен в чт, 10 яну 2019, 23:33

Той е такъв, какъвто е. Истината е че сама допуснах той да се държи така с мен. Дълго време обвинявах него, но с времето осъзнах, че аз съм позволила той да стигне толкова далеч. Отделно има страх от това да съм сама. Никога не съм била. Яд ме е, че тамън го научих да помага вкъщи, което ми коства 16-17 години от живота ми, и после някоя, ще го прибере готов и опитомен Wink

Продължаваш да се обвиняваш за тормоза, който ти оказва той.

# 204 11 ян. 2019, 08:53 ч.

Мнения: X

Според личните ми наблюдения:
1. Има мъже, които помагат с желание на човека до тях, защото могат и знаят, че има нужда и не им пука дали е прието, нормално и т.н., за тяхната къща си е нормално и дотам- правят го от любов към половинката си;
2. Има такива, които помагат, но вътрешно изпитват гняв, който се трупа през годините, затова, че го правят и единствената причина да го правят е, за да прикрият тормоза си над половинката в нейните очи и очите на обкръжението им - тоест да постигнат ефекта "ама той виж колко помага, той е толкова отзивчив и добър и колко много помага вкъщи", всъщност всяка помощ се натяква вкъщи, изтъква се и ти трябва да си му подчинена, длъжна и да търпиш всичко, заради това, че помагал...;
3. Има и такива, които не помагат, защото са свикнали да бъдат обслужвани цял живот и те или имат чистачка, или жена им е тази чистачка и не им пука, заявили са, че няма да го правят и няма как да се променят, и който иска да ги приема такива каквито са..

# 205 11 ян. 2019, 09:28 ч.

Мнения: 9 111

Има и такива, които не "помагат" на жена си, а смятат домакинската работа за обща и вършат своя дял.
Единици са и малко хора са ги виждали, затова злите езици говорят, че не съществуват Grinning

# 206 11 ян. 2019, 09:33 ч.

Мнения: X

Цитат на: Eva+ в пт, 11 яну 2019, 09:28

Има да, познавам един такъв, като се замисля, но наистина са единици.

# 207 11 ян. 2019, 09:57 ч.

Мнения: 178

Цитат на: chris78 в чт, 10 яну 2019, 19:06

Аз май вече съм я казвал тази реплика в няколко теми в този форум, но трябва да я кажа и на авторката: като си живяла в жилището на мъжа си 10 години без да плащаш наем и сметки, би трябвало да си спестила нелоша сума пари в лична сметка, или? Докато той примерно 10 години е трябвало да си спестява пари, за да си го купи. Де да знам, може и да му е изпаднало от небето, но аз като повечето хора съм отделял сам, за да си купя жилище. Докато ти това, което си отделяла, би трябвало да ти седи налично в банката.
Така, та със спестените пари, които казваш, че имаш, и с работата, която би трябвало да си намериш, и като го осъдиш за примерно 200-300 лева на дете издръжка, какъв е проблема да живееш отделно?
Казваш, че наемът щял да ти изяжда цялата заплата - е кой е този град, в който един наем е една заплата на квалифициран човек (казваш, че имаш образование и опит). Ако е в малък град с малки заплати, там и наемите са малки. Ако е в София, 600-700-800 лева наем, но тук човек с висше/език/компютър и някакъв базов опит с лекота изкарва 2 хил. и нагоре. Отделно прибавяме издръжката, не знам защо се прие от всички, че бащата нямало да дава. Кой ще е този баща, който няма да си храни децата, особено ако остане сам в голямата си къща, за какво ще си харчи парите - ще си ги трупа, та като умре да ги заровят с него? Има наистина бащи, които не дават за децата си, но това са само най-пропаднали типове, пияници, комарджии, наркомани, които не им остава никакъв лев след тези "хобита". А за този човек не прочетох такова нещо.

И така, по моята сметка - никакъв проблем да се разведеш и да си живееш без него, след като не го искаш вече. Разбира се, както казаха по-горе, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Ти си знаеш най-добре. Но на мен не ми звучи трагична ситуацията - здрав, работоспособен, разумен възрастен човек какво има да му се плаши толкова? Но може би не веднага, а да пораснат още 1-2 години децата да спрат да боледуват толкова, а и да започнеш работа през това време.

Цитат на: Alexa1991 в чт, 10 яну 2019, 10:16

Не съм сключвала брак все още, можи би съм доста млада още, но от 10 години съм в сериозни връзки, всичките със съвместни съжителства, като първата ми връзка беше 5 години. Никога дори не съм срещала мъж в живота си подобен на описаните типажи в тези теми. Във всичките ми връзки ежедневието е било горе-долу еднакво: прибираме се от работа, ако приятелят ми е приключил работа по-рано ме посреща на вратата с чаша вино, докато готви вечерята, вечеряме заедно, прави ми масаж, разпитва ме как ми е минал денят, до мен е във всякакви ситуации, помага с абсолютно всичко. Никой никога не ме е карал пръстта да си мръдна, за каквото и да било, нито някой мъж е искал да се грижа за него, камо ли пък да ме обижда или игнорира.

Хе-хе, ти затова си ги зарязала вероятно всичките тези "перфектни" мъже. Или на тях им омръзна принцесата от граховото зърно, и си тръгнаха сами?

Не сме си омръзвали, просто аз не желая нито брак, нито деца на този етап от живота си. Обичам си свободата, обвързвам се, само ако имам сериозни дивиденти от връзката с конкретен човек (емоционални и физически) Simple Smile

# 208 11 ян. 2019, 10:32 ч.

Мнения: 4 574

Цитат на: Dara888 в чт, 10 яну 2019, 19:16

Стига с тоя наем, бре! Ще се омъжа за някой и понеже живея в неговото жилище, а не под наем, ще заделям поне по 200 лв. на месец. Ти на жена ти напомняш ли ѝ всеки месец, че не ти плаща наем и да не забрави да отдели сума настрани?

Какво има да ѝ напомням - тя сама си го прави. Има си нейна банкова сметка, не знам колко пари има в нея. Жилището съм купил аз, плащам разходите по него също аз. Тя от нейната заплата купува това-онова за децата, и за себе си разни дрехи и козметики. Останалото си го спестява, не я питам колко е събрала - какво ми влиза в работата. За цяло жилище едва ли е събрала, но все пак ако някой ден след 10 години съм ѝ омръзнал и иска да ме напуска, едва ли ще каже "ми аз нямам пари да си стъпя на краката, плащай ми издръжка".

И авторката доколкото виждам е в подобна ситуация, имала спестени пари, просто не е сигурна как ще се оправя сама с децата. То си е и трудно. Самотна майка с две деца, без баба наблизо да помага - няма да е лесно. Трудно ще е и да си намери нов мъж - не защото не е привлекателна вече, ама кога ще ходи на срещи с този мъж, кой ще гледа децата през това време? Евентуално на две седмици веднъж като са при баща си ще има време за срещи с мъже, ама кой ще се съобразява с нея с такъв график? Разбирам я добре, чуди се кое е по-малкото зло от двете. Само тя си знае - ако не може да го диша вече тоя мъж, да събере смелост и да се маха от него. Ако пък мисли, че това е по-малкото зло - да седи и да търпи, тя си го е избирала такъв.

# 209 11 ян. 2019, 11:21 ч.

Мнения: X

Цитат на: chris78 в пт, 11 яну 2019, 10:32

Да поемеш месечните разноски по децата, често пъти излиза по-скъпо от това да плащаш вноска по апартамент и сметки. Защото излиза, че жена ти с нейната заплата гледа деца и себе си, а ти просто плащаш едни сметки. По-лошо е, че ако се стигне до раздяла ще и набиваш в главата как видиш ли тя пари за нищо не е давала и е трябвало да събира. Много ме радват пичове като теб.

Препоръчани теми

Как бихте постъпили ако не искате да нараните някого, но искате различни неща от живота ?

Седмокласници 2020/2021 - Първа изпитна седмична тема - (14.06 - 20.06)

2 002
Набори

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 8 (23.10 - 30.10)

Петокласници 2022/2023 - Тема 2

748
Набори

Причина:

Причина: