Разведена с деца - шанс за нова връзка

  • 40 922
  • 658
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 8 620
В нито един етап от живота ми, не бих допуснала децата ми да диктуват моя. В крайна сметка те порастват и поемат собствен път и ти ,ако до този момент си се съобразялал единствено с техните желания как ще изградиш своя.
А те понякога са големи егоисти.

# 406
  • София
  • Мнения: 20 858
Чела съм, че някои майки питат децата си дали да си родят второ и както някои деца искат братче/сестриче, така други отказват. Това го разбирам, обаче майката да се съветва с детето за такива неща - не.

# 407
  • Мнения: 3 505
Това го минах лично. Големият ми син - тогава на 13 години - беше доста надъхан от роднините си и дори ми е казвал: "Няма да ти говоря вече, освен ако не се разведеш." Обясних му тогава, че няма как да се съобразя с него за всички решения в живота ми. Утре може да не му харесва, че съм два пъти разведена, какво правим тогава? При мен дори не беше надъхване срещу конкретния ми нов партньор, ами идеята беше избщо да остана заадължително сама. Цитирам: "Майките си остават с децата и не им трябва друг мъж. Тате ми е обещал, че никога няма да има друга жена!". А се разведохме заради на тате другата жена, дето я няма.
Обратното съм го виждала на няколко пъти - мама се посветила на детето, пък онзи простак се оженил повторно и си има ново семейство, видиш ли. Не съм с добри впечатления от хората, които са избрали да останат сами го изтъкват като някакво геройство. Сори, но повечето, за които се сещам, са нетърпими.

# 408
  • Мнения: 8 620
За Някои майки може да е геройство, но за някои личен избор или просто не са срещнали подходящ човек, но каквото и да е всеки трябва да е удовлетворен от избора си.

# 409
  • Мнения: 18 390
Скрит текст:
Със сигурност е добре, ако жената успее да намери щастието с друг мъж, но дали за децата е по-добре майка им да въведе нов човек в живота им или не, зависи до голяма степен от конкретните възрастни и техните взаимоотношения. Няма нужда да се лъжем, че много жени си търсят втори мъж основно за финансова сигурност, а и някои са склонни да правят прекалено големи компромиси, за да го задържат. В моето обкръжение свестните втори бащи, които изграждат наистина силна връзка с децата от предишен брак, са много по-малко от тези, които се държат с тях в най-добрия случай безразлично.

Как ли би могло да бъде иначе. Според мен връзката с децата нито е задължителна,  нито пък се изгражда на принципа - взех я  с децата заедно. Малко жени успяват да преценят момента, човека и дали изобщо да причиняват на децата и партньора си подобни отношения с очаквания и към двете страни. Аз лично привествам съвместно съжителство в случаите, когато не се налага да се поставят децата пред свършени факти, наречени "новият партньор на мама", тоест - достатъчно са големи и самостоятелни, за да не се нуждаят от изграждане на нови връзки, в повечето случаи - доброзорно. Разбира се, има и изключения, в които децата съвсем добре приемат нещата, но все пак трябва да се живее ежедневно с този човек, който и да е той Simple Smile

# 410
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата в болшинството си биват поставени пред свършен факт, защото те каквото и да направят или да не направят, родителите не късат с нов партньор заради децата. По-скоро казват"аз съм родителят, свободен съм, правя каквото реша, а детето не може да ми се меси в живота". И детето ще-неще се примирява, къде ще иде. Детето няма избор и просто търпи и чака да стане пълнолетно.

# 411
  • Мнения: 22 577
Права си. Но такъв е живота. Децата не заслужават лоши отношения между родителите, разводи и други промени, но това се случва. После нали знаеш - обърне ли се колата, пътища много.

Все по-малко морал има у хората и все повече разводи ще следват. Няма как, вторите бракове в един момент ще са на брой поне колкото първите такива.

# 412
  • София
  • Мнения: 20 858
И детето ще-неще се примирява, къде ще иде. Детето няма избор и просто търпи и чака да стане пълнолетно.
Дали долавям осъдителна нотка?

# 413
  • София
  • Мнения: 62 595
Разводът си е развод - каквито и конфликти да е имало, вече двамата родители живеят отделно и не е нужно да се търпят взаимно. Но децата не заслужават и да живеят с някого под един покрив, само защото този някой е новият партньор на родителя. Възрастният може да каже "не искам да живея с Х", а детето няма това право, защото никой не го пита, а и да го пита - мнението на детето няма значение.

Не, няма осъдителна нотка. Никаква нотка няма. Това са фактите от живота - децата никой не ги пита и никой не се съобразява с тях дали приемат или не приемат нов партньор на родителя.

# 414
  • София
  • Мнения: 20 858
Затова съм много "ЗА" споделеното родителство.
Но при по-млади родители не бих обвинила никого, че си е потърсил нов другар в живота.

# 415
  • Мнения: 24 915
По принцип повечето деца в съзнателна възраст са настроени против идеята родителите им и основно майката, защото тя ги гледа, да заживее с нов мъж, с какъвто и да е мъж. И трябва да се прави разлика дали става дума за това принципно нежелание и нехаресване, без да са опознали съответния човек, което се преодолява с течение на времето и добро отношение, и някакво отрицателно отношение от конкретния нов партньор на майката, което си е постоянно и прави детето нещастно и излишно. Аз самата имам отрицателен опит с втори баща и неговата майка, около мен повечето ми връстници са били с такъв, и сега смятам, че също е така - щастливите развръзки и приемането на децата са по-редки от едни по-компромисни взаимоотношения, неустройващи всички замесени.

# 416
  • София
  • Мнения: 20 858
Ако хората са наистина честни, не е изключено да се окаже, че доста имат негативен опит и с биологичен родител, но някак не звучи добре да го признаеш.
Има го и този момент - че си израснал с биологичния родител и си му свикнал, докато вторият идва в по-късна възраст.

# 417
  • Мнения: 22 577
Важното е децата и втория съпруг да се приемат един друг и да си съжителстват добре на ежедневно ниво.

За съжаление животът не предоставя само ситуации по избор. Просто децата с разведени родители го разбират по-отрано.

# 418
  • Мнения: 24 915
Негативният опит от биологичен родител ме прави още по-скептична към евентуален позитивен опит от небиологичен. Дето се вика, родната ти кръв не те обича и не я е грижа, някой чужд и непознат ли ще го направи.

# 419
  • София
  • Мнения: 62 595
Чуждият човек си е чужд и той няма никакви морални или други ангажименти към чуждите деца. Децата нямат избор дали да живеят или да не живеят с този човек, щом веднъж родителят им го е довел или ги е завел. Дори в родните семейства има някакъв вид делене на ресурс, а при наличието на чужд човек става още по-сериозно. На битово ниво в повечето случаи се търпят по неволя или заради интерес, съквартиранти, но едни съквартиранти са с по-висок йерархичен ранг от други, защото са възрастни и имат връзка с родителя. Останалото е по ситкомите на телевизора. Няма как да се слагат на едно ниво биологичният родител и новият партньор на другия родител. Партньорът е съвършено чужд човек за децата, а може да се окаже и поредният преминаващ.

Общи условия

Активация на акаунт