Аз не съм склонна да живея сама оттук до края на света, понеже съм се развела. И рисковете съм поела, и пак бих го направила, ако можех да се върна назад. Така съм преценила и решила.
- Публикувана: 10 ян. 2019, 14:36 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2022, 18:20 ч.
Разведена с деца - шанс за нова връзка
В една възраст децата имат доста против и към собствените си родители. Не обичат да им се збараняват разни неща или да ги "насилваш " за други.
Но конфликт между дете и нов партньор е отрова. Най-вероятно не бих бързала за съвместно съжителство ако детето не приема мъжа до мен.
Въпреки всичко да се лишиш от личен живот в името на детето не го разбирам.
Но конфликт между дете и нов партньор е отрова. Най-вероятно не бих бързала за съвместно съжителство ако детето не приема мъжа до мен.
Въпреки всичко да се лишиш от личен живот в името на детето не го разбирам.
Скрит текст:
Най-добрата ми приятелка.. Разведена от 13-14г.
Никога не бяхме обсъждали личния и живот докато бях омъжена. След развода ми обаче сподели, че е имала 2-3 връзки, но е пазела дискретност заради детето, което я ревнувало. А аз мислех, че е от типа жени, които са си самодостатъчни. Детето и вече е мъж и приема партньора и, познават се, събират се по празници.
Но тя е свикнала със самостоятелността си и не желае да живеят заедно.
Никога не бяхме обсъждали личния и живот докато бях омъжена. След развода ми обаче сподели, че е имала 2-3 връзки, но е пазела дискретност заради детето, което я ревнувало. А аз мислех, че е от типа жени, които са си самодостатъчни. Детето и вече е мъж и приема партньора и, познават се, събират се по празници.
Но тя е свикнала със самостоятелността си и не желае да живеят заедно.
Аз не съм склонна да живея сама оттук до края на света, понеже съм се развела. И рисковете съм поела, и пак бих го направила, ако можех да се върна назад. Така съм преценила и решила.
Заживяването с нов партньор не означава и няма нищо общо със здравата, силната или там каквато се очаква да бъде връзката между него и децата. Просто се сформира ново семейство и толкоз, а натам какво ще стане не зависи изцяло от възрастните и техните решения.
Да бе, нали, важното е да си угодим на кефа, пък ако стане зле, то не е зависело от нас. Тук пишеше една потребителка с няколко деца, омъжи се втори път, роди и от втория още едно набързо, и после казваше, че още в началото, преди заживява ето заедно, новият едва ли не ги мразел децата ѝ, също и със собственото си дете нямал добри отношения. Как ли пък няма да сформирам ново семейство с такъв и да чакам да видя какво ще стане.
Разбира се, сигурно се чувствате отлично, като заклеймявате чужди истории. Тази жена си е избрала и си носи последствията от избора. Не всички случаи са еднакви 
На всички казвах навремето, че съвети приемам евентуално само от жени, които са се развеждали с три малки деца. Иначе мога да изслушам, но не съм длъжна да отразявам. Всичките ми щастливо омъжени познати бяха на едно и също мнение: "Ти си луда! Аз никога не бих се омъжила пак, ако се разведа, никога!". Като че ли някой ги кара насила Едната вече се разведе и живее с друг мъж, де, само да кажа.
На всички казвах навремето, че съвети приемам евентуално само от жени, които са се развеждали с три малки деца. Иначе мога да изслушам, но не съм длъжна да отразявам. Всичките ми щастливо омъжени познати бяха на едно и също мнение: "Ти си луда! Аз никога не бих се омъжила пак, ако се разведа, никога!". Като че ли някой ги кара насила
Едната вече се разведе и живее с друг мъж, де, само да кажа. 
Но децата не заслужават и да живеят с някого под един покрив, само защото този някой е новият партньор на родителя. Възрастният може да каже "не искам да живея с Х", а детето няма това право, защото никой не го пита, а и да го пита - мнението на детето няма значение.
С това съм напълно съгласна! Затова за мен най-важното нещо беше дали детето ми ще бъде добре прието от новия ми партньор. Компромиси със сина си нямаше да направя в името на мъж и изобщо нямаше да ме интересува, ако ще и принц да е. Радвам се, че ММ е такъв, какъвто е и нито веднъж до сега не съм усетила някаква нотка на пренебрежение към сина ми. Най-вероятно е така, защото синковеца беше много мъничък, когато се запознахме и буквално му израстна пред очите. А и поживяха, и свикнаха един с друг няколко години, преди да се роди дъщеря ни, така че, както казва той - ние имаме две деца - момче и момиче. ММ винаги много се е радвал, че синковеца прилича много на него. Много хора дори ни бъзикаха, че сигурно сме се познавали от преди, защото приликата наистина е убийствена.
Между другото идвам да разкажа - през изминалата седмица две мои приятелки, разведени с по две деца, се омъжиха повторно. Едната е бременна в 8-я месец с трето общо дете и само подписаха. Другата си направи сватба, разбира се заради пандемията събраха само 15 човека. Имам и трета приятелка с две деца, която пък се сгоди наскоро и лятото ще правят сватба. Споделям това, защото винаги се радвам, когато видя, че хората продължават живота си, срещат нови хора и не спират да търсят щастието, само защото веднъж са претърпяли разочарование
Да, трябва с широко отворени очи да се пристъпва към подобна връзка. Като няма деца една жена, не рискува друго, освен себе си, но като има деца, трябва да мисли и за тях. Направило ми в впечатление, че общото между повечето кофти развръзки с втори бащи е, че има едно страхотно бързане и натиск за заживяваме заедно и за още деца, някак бързат да им отнемат или затруднят малкото полезни ходове на майките, като им направят по още някое дете, и тогава се развихрят, като ги направят зависими. Дори и със съжителство една жена с дете лесно може да се отърве от неустройващия я нов мъж, ако си е самостоятелна относно работа, доходи и жилище, вместо да я вържат с ново бебе в майчинство, да напуска работа и да ходи в друго населено място, където няма дом и работа, и пр.
Или жените изпадат в паника как ще се оправят сами и търсят защитник или поне те така си мислят. Вместо да си дадат време, за да преминат през объркването, някои се хващат за първия срещнат само и само да имат някаква илюзия за опора - емоционална, материална или просто да не изглеждат провалени в очите на околните. Така падат в капана на зависимост от мъж, когото не познават, че и децата си въвличат.
В това отношение вината е на жената. Тя е тази, която е с дете/деца и за нея е по-добре да изчака малко, преди да се обвърже с новия мъж, раждайки му дете и на него. Лично за мен адаптационния период между детето и новия мъж трябва да е поне 1 година, който да не включва съвместно съжителство, а срещи. После да дойде съжителството, което да е пак поне година, през която детето и новия партньор да свикнат да живеят заедно, да си напаснат характерите, да се видят в нормална, семейна среда и чак тогава стъпки, като ново дете. Но пък има и много случаи, в които самата жена бърза по някакви си нейни причини
Познавам жена 4 пъти!!! омъжвана и разведена, с три деца от трима различни мъже, с петия мъж обаче случила и си живеят заедно старините вече доста години. Децата и не знам как са приемали навремето бурният и личен живот...Сапунките ряпа да ядат
Моите деца не приеха новата връзка на баща си, може би защото беше много скоро след развода. Освен това, жената коренно различна от мен като разбирания, начин на живот и т.н. И тя с дете, и някакси децата не успяха да възприемат тази "маневра" на баща си - от нашия дом,хоп, в другото семейство. Там пък също скорошен развод, бащата току-що се изнесъл и айде, нашият кацва при тях. Детето там също е било доста, как да кажа, объркано, по думите на дъщеря ми.
Аз все още не искам да ги запознавам моите с приятеля си. Въобще, не съм си изяснила дали да задълбочавам отношенията или ще ми е по-добре без мъж
Моите деца не приеха новата връзка на баща си, може би защото беше много скоро след развода. Освен това, жената коренно различна от мен като разбирания, начин на живот и т.н. И тя с дете, и някакси децата не успяха да възприемат тази "маневра" на баща си - от нашия дом,хоп, в другото семейство. Там пък също скорошен развод, бащата току-що се изнесъл и айде, нашият кацва при тях. Детето там също е било доста, как да кажа, объркано, по думите на дъщеря ми.
Аз все още не искам да ги запознавам моите с приятеля си. Въобще, не съм си изяснила дали да задълбочавам отношенията или ще ми е по-добре без мъж
В един момент обаюе страданията трябва да спрат. Иначе се превръщаш в Многострадална Геновева.
Аз не изпитвах вина за развода си. Може би съм имала такава, в смисъл избрала съм неподходящ мъж. Но всичко бях дала за семейството, щом не е било достатъчно - накъде повече? Затова и страдах, страдах, па ми писна. Заживях си по-спокойно, че се и омъжих. Бързо. Така се е случило.
Аз не изпитвах вина за развода си. Може би съм имала такава, в смисъл избрала съм неподходящ мъж. Но всичко бях дала за семейството, щом не е било достатъчно - накъде повече? Затова и страдах, страдах, па ми писна. Заживях си по-спокойно, че се и омъжих. Бързо. Така се е случило.
Препоръчани теми