Това с продължаването на родА и от къде бил родА са страшна смешка в днешно време. Във времена на семейства без брак, разводи, осиновявания, изкуствени осеменявания, гейове, които осиновяват деца или ползват външна намеса, за да имат свои, сурогатни майки и какво ли още не. Това са изказвания, които са били актуални, когато мъжа и жената са се женили и брака е продължавал до края на живота им, булката е била девица, показвали са се чаршафите от първата брачна нощ и т.н.
- Публикувана: 10 ян. 2019, 14:36 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2022, 18:20 ч.
Разведена с деца - шанс за нова връзка
Хората може да осиновяват или да отглеждат чуждите деца, но продължаването на собствената генетична линия остава важна. Затова при втори брак почти всеки мъж иска жената да роди И негово дете, а само той да отглежда нейните деца от друг мъж. Същото е и за жените - те също искат да родят дете от новия мъж, а не само да гледат неговите.
Няма никакво значение кой е биологичен родител. Важното е кой ще отгледа и възпита детето, кой ще остави отпечатък в живота му, кой ще го изгради, като личност и ще го подготви за живота, и света извън семейството. Кой ще го направи стойностен човек и кой ще е зад гърба му, подкрепяйки го в целия този път.
И един пример, за да не съм голословна - моята племенница е осиновена още на 4 м. Братовчедка ми и мъжа й посветиха целия си живот на нея. Братовчедка ми си остави кариерата и остана вкъщи да се грижи за нея. Детето е много умно и те му осигуриха много добро образование. Тази година ще заминава да учи в Холандия. Порасна и стана една прекрасна, умна, възпитана млада дама пред очите ми. И това са хората, които са я превърнали в това, което е. Няма никакво значение, че преди 18 години Пешо и Гинка са я направили. Няма значение, че носи тяхно ДНК - това са хора, които са допринесли за нейното появяване и до там. Всичко това, което е тя в момента и ще бъде занапред е благодарение на хората, които са я отгледали.
Та затова иде реч - че продължаването на родА вече не е това, което някога е било.
И един пример, за да не съм голословна - моята племенница е осиновена още на 4 м. Братовчедка ми и мъжа й посветиха целия си живот на нея. Братовчедка ми си остави кариерата и остана вкъщи да се грижи за нея. Детето е много умно и те му осигуриха много добро образование. Тази година ще заминава да учи в Холандия. Порасна и стана една прекрасна, умна, възпитана млада дама пред очите ми. И това са хората, които са я превърнали в това, което е. Няма никакво значение, че преди 18 години Пешо и Гинка са я направили. Няма значение, че носи тяхно ДНК - това са хора, които са допринесли за нейното появяване и до там. Всичко това, което е тя в момента и ще бъде занапред е благодарение на хората, които са я отгледали.
Та затова иде реч - че продължаването на родА вече не е това, което някога е било.
Разбира се, че има значение кой е биологичният родител! Типичен пример са осиновените деца - болшинството от тях в момента, в който разберат, че са осиновени, започват да фантазират за биологичните си родители, най-често за биологичната майка, и в един момент тръгват да ги търсят. Описват го като усещането, че ако не разберат, не се усещат цели личности, все едно им липсва част от самите тях, липсва им историята. Казват "искам да зная кой съм и откъде идвам".
Когато не става въпрос за осиновяване, а за прекъсване на връзка с биологичния родител, има отчуждаване, дори може и този родител да е "изтрит" от живота на детето, но когато това дете порасне след някаква вътрешна борба е по-често да иска да знае и в някаква степен да се върне към липсващия родител и изведнъж този липсващ родител да се появи и вече порасналото дете тутакси се извърта към него, независимо кой и колко грижовен е бил друг човек. Явно това е празнота, която рано или късно децата искат да запълнят. Жалкото е, че пропуснатите години няма как да се наваксат.
Когато не става въпрос за осиновяване, а за прекъсване на връзка с биологичния родител, има отчуждаване, дори може и този родител да е "изтрит" от живота на детето, но когато това дете порасне след някаква вътрешна борба е по-често да иска да знае и в някаква степен да се върне към липсващия родител и изведнъж този липсващ родител да се появи и вече порасналото дете тутакси се извърта към него, независимо кой и колко грижовен е бил друг човек. Явно това е празнота, която рано или късно децата искат да запълнят. Жалкото е, че пропуснатите години няма как да се наваксат.
Защо реши, че болшинството са така? Около мен има много осиновени хора. От тях само един потърси майка си още преди години. И не му стана по-добре след това. Разказваше колко зле се е почувствал, когато се е запознал с нея, с мъжа й и с дъщерите й. Той се е родил с някакви проблеми, но осиновителите му са се погрижили за него и след две операции е бил добре. Каза, че след срещата със семейството на майка си се е почувствал, все едно е бил втора категория човек и затова е бил изоставен. Заради това отказа да търси баща си.
От останалите нито един не е проявил желание да се срещне с биологичните си родители. Говоря за хора около 30-те години вече. Племенницата ми също, категорично заяви, че не желае да търси родителите си, въпреки, че братовчедка ми й каза, че ако иска ще й помогне да ги потърси.
Относно прекъсване на връзката - ето тук аз съм живия пример. И до ден днешен не мога да простя на баща ми, че не беше до мен, когато растях. И знам, че никога няма да му простя. Да, говоря си с него, но съвсем, съвсем повърхностни неща - какво е времето, кога ще вали, ще ходим ли на почивка тази година и т.н. Говоря с него точно, колкото със съдедите ми. И за мен той си е такъв - съсед, защото така или иначе живее в съседната къща
От останалите нито един не е проявил желание да се срещне с биологичните си родители. Говоря за хора около 30-те години вече. Племенницата ми също, категорично заяви, че не желае да търси родителите си, въпреки, че братовчедка ми й каза, че ако иска ще й помогне да ги потърси.
Относно прекъсване на връзката - ето тук аз съм живия пример. И до ден днешен не мога да простя на баща ми, че не беше до мен, когато растях. И знам, че никога няма да му простя. Да, говоря си с него, но съвсем, съвсем повърхностни неща - какво е времето, кога ще вали, ще ходим ли на почивка тази година и т.н. Говоря с него точно, колкото със съдедите ми. И за мен той си е такъв - съсед, защото така или иначе живее в съседната къща
Не съм го решила аз. Хората са го изследвали.
Специално за децата знам, че те имат нужда от двама родители, докато са деца. Дали ще са биологични, дали ще са осиновители, дали ще са втори майки или втори бащи - няма значение. Когато пораснат и станат самостоятелни, няма никакво значение дали ще се обърнат към биологичните си родители. Те с тях връзка не са имали и едва ли тепърва на 25 - 30 години ще успеят да изградят такава, която да е по-силна от тази, която имат с хората, които са ги отгледали. Много важно, че ще ги виждат веднъж на няколко месеца, или че ще ги посетят за рождените дни. Те ще са вече големи, зрели хора със собствени семейства. Времето им едва ли ще бъде заето с наваксването на пропуснатите моменти в детството с хора, за които явно не са имали никакво значение, щом са ги зарязали или са се сещали за тях 2 пъти годишно.
Извинявам се, не исках да прозвучи така. Ще редактирам поста.
Не съм ги чела някога нещата, а и сега са така. Всеки човек изживява своята лична история, независимо колко хора преди него са изживяли техните си истории. Начинът на живот може да се променя, но вътрешното не се променя кой знае колко, хората продължават да се вълнуват от горе-долу едни и същи неща през поколенията. Повето осиновени минават през този процес, а това се отразява и на правната сфера - по някакъв начин се регулират действията, които могат да произтекат от него. Въпросът е сериозен и затова и осиновителите биват подготвяни, че е много вероятно да дойде един момент, в който децата им ще поискат да разберат кои са и откъде са дошли.
Не съм ги чела някога нещата, а и сега са така. Всеки човек изживява своята лична история, независимо колко хора преди него са изживяли техните си истории. Начинът на живот може да се променя, но вътрешното не се променя кой знае колко, хората продължават да се вълнуват от горе-долу едни и същи неща през поколенията. Повето осиновени минават през този процес, а това се отразява и на правната сфера - по някакъв начин се регулират действията, които могат да произтекат от него. Въпросът е сериозен и затова и осиновителите биват подготвяни, че е много вероятно да дойде един момент, в който децата им ще поискат да разберат кои са и откъде са дошли.
Няма проблем - и аз коригирах 
Въпросът е не дали ще ги потърсят един ден или не, а че никога няма да изградят връзката, която са изградили с родителите, които са ги отгледали и са били до тях по време на израстването им.
Същото важи и за децата, които са били забравени от някой от биологичните си родители, а след това са били потърсени, когато вече са пораснали. Да, най-вероятно ще поддържат някаква формална връзка, но тя никога няма да бъде толкова силна, колкото тази с родителя, който ги е отгледал. Особено, ако той в един момент си е създал ново семейство и има други деца
Въпросът е не дали ще ги потърсят един ден или не, а че никога няма да изградят връзката, която са изградили с родителите, които са ги отгледали и са били до тях по време на израстването им.
Същото важи и за децата, които са били забравени от някой от биологичните си родители, а след това са били потърсени, когато вече са пораснали. Да, най-вероятно ще поддържат някаква формална връзка, но тя никога няма да бъде толкова силна, колкото тази с родителя, който ги е отгледал. Особено, ако той в един момент си е създал ново семейство и има други деца
Да, повечето така и не стигат до лична среща, но искат да знаят и да видят документите, ако изобщо в тях информацията има нещо вярно. А много от тези, които разбират историята и виждат биологичните, по-скоро остават разочаровани от това, което намират. За съжаление истината често е много горчива.
Има хора, за които липсата на връзка/връзки е като спиране на живота. За други връзките не са важни и спокойно могат да си живеят и без тях. А за жените твърде често е важен материалният аспект на връзката и това, че ако не са във връзка все едно не са пълноценни жени. За мъжете е плътският и битовият аспект също, макар и да не им влияе толкова дали връзката ги кара да се усещат пълноценни мъже. Говоря за случая "след брака и имането на деца".
На мен определено ми липсва секс, но не мога да правя само секс. Трябва ми близостта с мъжа . Не влюбена, но да го харесвам, да мога да говоря с него, да се чувствам свободна и спокойна.
Определено не е материалното като финансов аспект..
А защо не влюбена, Рози и Бодли? Обичам да обичам! Но не търся да споделям с някого. Затова си имам много приятели и с тях си споделям, а с времето се научих да мълча и да слушам партньорите. Така и така отношенията са изяснени, няма защо да ги занимавам със себе си. Не ми е дадено да срещна такъв партньор (за сега). Продължителни са ни отношенията във времето, но не се развиват. Няма смисъл да ги натоварвам излишно. Може би някой ден ще срещна и такъв партньор. До тогава предлагам и търся само секс. Няма нужда някой да ми обяснява как да си гледам детето и как да живея, без да участва в този същия живот.
Тази фраза от Хотел Танатос ми е любима: "...човек винаги има достатъчно смелост да понесе чуждите нещастия..."
Тази фраза от Хотел Танатос ми е любима: "...човек винаги има достатъчно смелост да понесе чуждите нещастия..."
Никога през живота си не съм имала неангажираща връзка. Когато се разведох, много исках да се оставя поне за няколко години по течението - да излизам по срещи, да флиртувам, да бъда ухажвана и да не бъда ангажирана с никого. Просто да си почина малко и да се порадвам на младините си. Е, не ме огря. Първият мъж, с когото се запознах просто грабна сърцето ми и изгорях. Но се радвам на жените, които минават през подобен период, особено след развод. Според мен е много разтоварващо и отпускащо, след брак и развод, защото колкото и леко да премине, развода винаги е натоварващ