Случи ми се нещо странно XIX

Аз не вярвам. Не вярвам и в кармата и всички останали индийски измишльотини.
Аз съм християнка, а в същността си християнството  е коренно различно от това, което ни предлагат като "истина“ индо религийте. 

Аз вярвам в прераждането, както и в това, че сами избираме какъв житейски път ще извървим, когато се преродим. Много искам да се подложа на регресия, но психиката ми е прекалено слаба и не трябва да се напрягам по този начин. Вероятно ще си остана с искането. Книгата на Майкъл Нютън и други изследвания пребърнаха мирогледа ми донякъде. Вече не изпитвам ужас от смъртта, приех, че е неизбежна и че това не е края. Когато съм в труден момент пък си мисля как ли моето Аз някой ден ще се смее над безпочвените тревоги и "проблеми" от настоящия ми живот.

Чела съм че може да не ти се даде "да видиш" предишни животи, когато се подлагаш на регресия--може би ти си знаеш предварително че няма да ти се получи и заради това не си опитвала.

Много ми е интересна тази регресия и много съм чела за нея тук от форума. Миналото лято имаше в моят град за няколко дена. Дълго време се чудих, дали да отида. Накрая се отказах. Колкото ми е интересно, толкова ми е и плашещо.

 Както казах, според християнството няма прераждане, нито минали животи. Но въпреки всичко има хора, които се подлагат на регресии и си “спомнят“ миналите животи. От къде идват тези “спомени“, след като такова нещо не съществува?
Един мой приятел казваше  -“ Ние не се раждаме “ на разходка в парка“, ние се раждаме на бойното поле.“  С две думи човек се ражда на  мястото на битката между две сили. От нас зависи към коя сила ще изберем да принадлежим. Едната сила си служи само с честност, истина, добронамереност и любов. Другата си служи с всичко възможно - лъжи, манипулации, измами, лицемерие.
Т.нар. “регресии“ попадат в последната графа. Те са лъжа, умело представена като истина.
Но мисля, че с тези неща се отклоняваме от темата.

Регресиите са опасно нещо, особено правени от непрофесионалисти. Аз не бих се подложила и доверила дори и на специалист. Намирам го за вредно и погрешно.

Всъщност няма значение какво казва християнството по въпроса. Важно е каква е истината. Тя може да е доста различна от всички доктрини.

А на хипноза подлагали ли сте се?
Аз мисля,че при мен няма да се получи.
Регресията подобно на хипнозата ли е?

Регресията е различна от хипнозата.Мозъка е на различни вълни. При регресия мозъкът на човек стои в Тета вълни.Основна прични за това е, че човек говори, когато е в регресия. При хипноза мозъка изпада в Делта-вълните са с малка честота.Наблюдава се и в дълбоките фази на съня без сънуване у възрастните, при сомнамбулизъм. Това е нашето несъзнавано. Това е усещането при дълбока медитация и Хипноза. Тук тялото и умът са изключили.

Не.В регресията няма нищо опасно.Но трябва да се прави само от хора,които са отворени към това.Имали човек мъничко съмнение или страх е по-добре да не опитва,защото изживяването може да не е от най-приятните.
Аз съм се подлагала на регресия .Както и съм практикувала астрална проекция и мога да кажа за себе си,че изживяването е невероятно,неповторимо.
Не зная какво се случва след смъртта,но знам че това не е краят

Ох, от както се помня постоянно ми се случват странни неща, но всичко бе някак скрито - усещах енергия, сънувах, но до там.
Докато...онзи ден видях дух. Дори докато пиша ме побиват тръпки. Карах си с колата по една тъмна уличка в 1 часа през нощта. Нещо се бях забляла настрани, когато в един момент погледнах напред и фаровете ми осветиха кръгла, бяла мъгла, наситена, с височината и ширината на човек. Изтръпнах и дадох газ. Повече не съм се връщала там, не знам какво беше, никой не ми вярва. Всички казват, че било мъгла или облак...

Иначе от бебе съм била странна. Постоянно съм ревяла, водили са ме на какви ли не прегледи - нищо, а аз не съм спирала. Като 2-3 годишна съм разказвала на майка ми за моето приятелче (което не съществувало). Било момченце и сме се играели пред огледалото. Спомням си, когато съм била около началното училище, често съм се събуждала от женски глас, който ме вика.
Сега вече няма такива неща, но често сънувам нещо, което предвещава лошо събитие. Насън общувам с прадядо ми, но усещането ми в такъв момент изобщо не е като сън. Споделял ми е доста интересни неща.
Може би ви звуча като луда, но наистина това е реалността около.мен.

Относно регресията - за мен няма значение каква съм била преди. Не бих се подложила. Важно е каква съм тук, сега.

За хипноза- 50:50 съм. Бих се подложила заради оказване от порок, но не знам как бих се доверила.

Аз имам някакъв смешен страх от подлагането на хипноза - от това, че ставам зависима от волята на чужд човек. Сигурно съм гледала твърде много трилъри, но не бих могла..няма да се чувствам комфортно. Но пък ми е страшно интересно когато хора се подлагат, какво изпитват и т.н.

А аз не вярвам, че изобщо някой ще успее да ме хипнотизира, нито пък доведе до състояние на "регресия".
Последната я считам за игра на въображението. 

Аз съм се подлагала и на хипноза, и на регресия. Особеното е, че при хипнозата не ми се получиха нещата, т.е. така и не успя да ме хипнотизира психолога. На регресия отидох при едно младо момиче, което по онова време сравнително от скоро се занимаваше с регресия. Там се получи. Успях да видя два свои предишни живота, успях да разбера защо в настоящия живот ми се случват определени неща, разбрах каква е задачата ми... Но ми остана едно  съмнение, че може би всичко това ми беше внушено от момичето, което водеше регресията ми. Макар че аз наистина виждах образи  и тя не ми подсказа с нищо тези образи. През цялото време ме насочваше с въпроси от рода на: "Виждаш ли нещо? На какво място се намираш сега? Този човек какви чувства и емоции изпитва? Имаш ли чувството, че това си ти? Въпреки тези въпроси тя не ми предлагаше образите, емоциите и всичко останало наготово, но ме насочваше към това, което видях и оттам е и съмнението ми.
Независимо дали в тази регресия нещата бяха истински има едно нещо, в което нямам съмнение. Някак се успокоих след регресията. Спрях да търся толкова активно причината за определени събития в живота ми и за определени мои избори, които винаги съм имала усещането, че сякаше не правя аз, а някой, който временно се е настанил вътре в мен, за да даде посока на нещата. Може би подсъзнателно съм решила да приема този отговор , който получих в регресията просто за да спра да се лутам и измъчвам от мисли и чувства.Но може и той да е истинския отговор ... Вероятно никога няма да узная истината.