Баща казва на майката,че не е нормално тя да спи в едно легло или да целува по уста 2 год. им дете!!

Ти хубаво се опитваш да насочиш нещата към личния ми избор, но забравяш или не знаеш, че част от професията и обучението ми е да ги зная тези неща, защото половината ми обучение е свързано с детското развитие и продължавам да надграждам в тази област. Ако толкова държиш, мога и със сложни думи да обясня нещата, но тъй като сме във форум, се старая да е на обикновен език. Накратко, бебетата имат определени параметри на възприемане на зрителната, слуховата и сетивната  информация и нещата еволюционно така са се стекли, че възрастните да се настройват интуитивно към тези параметри, както и бебетата и малките деца реагират и са активни спрямо тези параметри. При бебетата телесното е водещо през първите месеци, после симбиозата започва да се променя малко по малко, но тя дълго време съществува. Обсебващи и т.н.- майки са фройдистки думички. Аз съм човек, който първо стъпва на науката - анатомия, физиология, неврологи, невробиология и т.н. Останалото е дъвка за балончета и който не е хванал да се прави на възпитателен гуру, той не е надул балонче според това какви са настроенията на майките.

Очевидно бебетата няма как да са 24/7 до кожата на майките си, макар че има предостатъчно култури, в които докато проходят, бебетата са буквално на гърбовете или в скута на майките си.  Моментите, в които бебето не е в скута на майка си е, когато се разбунтува по съвсем естествен път, когато му е дошло времето да седи и да пълзи, после и да се изправи и да проходи. Не си длъжна да приемеш това, което съм писала, но дали го приемаш или не го приемаш, то няма да промени естествения ход на природата. В крайна сметка всеки има право да отглежда детето си както намери за добре. Ако иска и в друга галактика да го отдели, да не би случайно да е обсебваща майка.

Относно личния ми избор - моите деца са породени, така че винаги са били заедно още от раждането си  и никога не са били оставяни по самО дете в стая. Очевидно и е нямало как да са тип кенгуру.

Andariel, явно не те бъркам с друга потребителка и не насочвам темата конкретно към теб, просто ти казвам, че както има майки като теб, които си гледат децата целодневно до тинейджъри, така има и такива, които ги оставят да се развиват малко по-самостоятелно, което не означава непременно "от 6м. в друга стая", а просто "на една ръка разстояние" или в стаята на родителите, но не и в спалянат им. Айде обясни ми със сложни думи, защо не е ок детето да спи в собствено креватче в стаята на родителите или защо не може да си играе с играчките/дреме/блее пред погледа на майка му, докато тя примерно готви или гледа филм, което не означава да няма и време в което да го занимава? Защо винаги нещата ги разбирате или черно или бяло?

В темата за бебета или за 2 годишни говорим ? Мисля има разлика, нали ?
Всички си гушкаме бебетата. Аз синчето го лигавех много ( нали ми беше първо), че чак милият извръщаше глава. Имах чувството, че съм адски досадна.
Обаче, после почваме да разреждаме постепенно, и особено внимателно с момчетата, ( добре е да му помогнем да преодолее Едиповият комплекс и да разбере, че мама не е единствената, а за него на света има други жени). Уви, някои майки така и не ги пускат и те си остават привързани завинаги към голямата всепоглъщаща майчина любов.
Имам позната, която наскоро се похвали, че цитирам " купихме си нова по-голяма спалня" Викам " Браво, мъжът ти сигурно е доволен ?" Тя ми вика" А не бе, тя е за мен и за синът ми. Той си спи с мен от бебе, но вече поотрастна, та затова се наложи да я сменим с по-голяма. Иначе, той мъжът ми си спи в хола на дивана от години и там си му е добре"

Да, насочваш темата към мен с тънкия и не толкова тънънък намек колко неприемливо съм била домакиня и съм си гледала децата целодневно до тийнейджъри, при това съвсем умишлено  наблягаш на "гледала целодневно до тийнейджъри", знаейки, че няма как целодневно някой да гледа тийнове, дори ако щеше по съвсем естествени причини, че тийновете прекарват по-голяма част от деня в училище, извън училище, в учене и всякакви занимания самостоятелно или с връстници. Разбирам, че е много изкушаващо така да представяш нещата, но няма как да мине.

Къде съм написала нещо детето да не си играе пред погледа на майка си, докато тя готви и че не е ок детето да спи в собствено креватче? Моля, първо се върнИ и прочети постовете ми, цитирай къде съм написала такива работи, и после може да го обсъдим. В момента ми приписваш неща, които нямат нищо общо с мен, не ми слагай думи в устата!

Сори, ама като използваш думички като едипов комплекс, знаеш ли изобщо за какво говориш? Знаех, че всякакви теории шетат между майките, обаче не предполагах с каква увереност тече и им се вярва! ОбърнИ се към здравия си разум, а не към едиповия комплекс у чуждите хора като примера с приятелката! Да, ако детето точно в този момент или период не иска да бъде гушкано и целувано, то го показва, и тогава няма никакъв смисъл да бъде гушкано насила. Обаче едипов комплекс, айде, молиМ, това вече е прекалено!  Всяко дете, всеки човек има някакви граници на поемане на сензорната информация, в случая сетивната, но важи и за слуховата, и за зрителната. Някои деца са свръхчувствителни, не обичат много да ги гушкат, други имат нужда от повече гушкане, защото чувствителността е по-малка. Има си по-"гушкави" деца, дай сега да ги отделяме, защото така трябва. Ами, гушкаш си го и това е, нали ти е дете!

Е това вече е екстремно.
Иначе аз май писах, че когато малкият беше на 2, а каката на 8, се бяхме събрали да спим всички заедно. Свекърва ми почина и имахме нужда да сме така. Изтраяхме към година, купихме нови легла и децата се пренесоха в тяхната стая.

О, колко тъжно, на училище ходели, че и на занимания след това, а и приятели си имали и всичко това отнемало от времето с мама, пускам една сълза... Ти приятели и занимания навън нямаш ли си? Всъщност не ми отговаряй, както ти  е ок така си прави, дет се вика щом не си ми в къщата не ми пречиш. Спорът е излишен. Всеки си има различно мнение.

Афродита, не ти прави чест да се държиш по този начин! Ако ще говорим сериозно - да говорим сериозно! Очевидно си на етап детинско заяждане, защото ти свършиха аргументите. Хубаво, аз с деца на средна възраст не се занимавам.

Говорим за спането, доколкото помня, а не за ходенето до тоалетната с бебето.
За мен, не е нормално да се носи непрекъснато- то също има нуужда от спокойствие и да остане малко само със себе си- като всеки човек.

За бебетата е ясно, че имат нужда от майка си. Така са по спокойни и е по лесно. В един момент обаче е добре детето да се отдели. Тук е важно родителя да го усети и да се отдръпне.
Много деца са свикнали да спят с майка и и пораствяйки е трудно да комуникират, че искат да са самостоятелни. Често пъти и домът е малък и няма къде и как.

Конкретно темата е за дете, което  е между 2 и 3-годишна възраст. На всичко отгоре спи в собствено легло. Може би могат лекичко вече да преместят леглото по-далеч от родителското и така да има някаква дистанция. Не познавам 3-годишни деца, които да искат да се отделят да спят самостоятелно в стая. Някъде към предучилищната вече започват да се се "пъчат от гордост", че са големи и мама и татко им приготвят стая.  То се вижда, като си поговориш малко с детето и го видиш как се държи, става ясно дали се смята за голямо и самостоятелно или не.

Всяко нещо с времето си. Няма да са лепенки цял живот, както пророкуват някои хора.
Голямата спи, става, оправя се и излиза.
Малкия си седи повече в стаята, но на затворена врата!

Аз пък не познавам 2-3 годишни взели решение да не се изнасят в другата стая.

Да те запозная тогава с малкия ми син.Той от 2,5 г си ляга сам,в отделна стая и на изгасена крушка.Сега е на 3,4 години.Как ще ми обясниш този феномен?Или според твоите теории е ненормален?Или аз не съм нормална,че допускам да изследва възможностите си?

Изключение, така ще го обясня.
Ах, ах, другата мантра - да изследва възможностите си!  А това на прост език означава детето да пораства. Обаче друго си е да ти звучи ласкателно и почти намекващо за изключителност.

Andariel, разваляш всяка тема, в която пишеш с много-/ празнословието си и с псевдотеориите си.