Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.

За болката

9 455
104
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 3 ноем. 2006, 13:32 ч.

Мнения: 7 348

Ружа72,

За съжаление приятелят ви наистина е прав.
Когато всичко зависи от диагнозата "АКО", нещата стават с пъти по-болезнени.

# 46 19 ноем. 2006, 12:33 ч.

След 1 седмица стават 2месеца от както загубих детето си.олката ме задушава.Ден и нощ мисля за това.Най-страшното е,че цялата ми болка я изживявам сама.Аз съм на 20години.Със съпруга ми много искахме дете,но...Той в момента неможе дабъде с мен по много причини.Зная,че не тук е мястото за този въпрос,но моля кажете ми кога можем да правим опити за бебе и как да се предпазя от следваща загуба. smile3518

# 47 19 ноем. 2006, 13:18 ч.

София
Мнения: 1 940

Цитат на: Геновева Иванова в нд, 19 ное 2006, 12:33

Мила, не казваш обаче какво се е случило - има значение ако е аборт, раждане или секцио. Съжалявам за загубата ти Sad

# 48 20 ноем. 2006, 11:38 ч.

Беше смърт на плода в утробата.Имах час при лекарката и когато включи апарата за да чуе сърцето на бебето(бях в 15седмица)... Звук-нямаше.Аз изобщо не мислех,че ще чуя това което ми каза :"Съжалявам,но бебето Ви е мъртво.Приберете се вкъщи и се подгответе за изчистване,което ще назнача за утре."Аз не вярвах.Не исках да вярвам!Съпругът ми много се натъжи.Виждах болката в очите му,но както и той.така и аз се опитвахме да приемем всичко по-спокойно и да не показваме болката си.На следващият ден ми направиха изчистването.Лекарите бяха много внимателни.(Правиха ми го в Белгия.Аз живея тук)Болка не съм усещала защото бях под пълна упойка.След това имах проблеми,имах кръвотечение 16 дена,а след седмица_отново.Тук става многотбавно с прегледите и едва след 2 дена ще ходя на преглед.Тогава лекарката ми (която за мое огромно щастие е българка)Ще ми каже какво точно не е наред защото имам бьолки и то силни откакто ми направиха кюртажа.Тя се съмнява,че е започнал възпалителен процесЮно ще видим в сряда.Една жена(с която си развалихме отношенията точно заради изказване за което ще кажа)ми каза,че има вероятност да получа РАК от кръвоизливите...Това е глупост и много лекари ми го казаха.Аз съм вярваща в Бога натура и зная,че Той така е пожелал и е взел детето ми.Не търся вина в никой и в нищо.Но болката в душата ми няма да изчезне.Прекалено голяма загуба е това и всички го знаем прекрасно.Никой не може да ни помогне да "забравим",просто може да ни помогне да не търсим вината в нас,в половинките ни,да не се предаваме и да продължаваме напред с нови сили и голяма доза вяра.Тъжно,болезнено и кошмарно е загувата на дете,но "следващият път" всичко ще е нормално и болката ни ще се компенсира с огромно щастие.Успех на всички мами. preggo

# 49 22 ноем. 2006, 19:18 ч.

Мнения: 424

Много съжелявам за това,което си преживяла.И аз преди около 6 месеца чух същите думи от моя лекар-"Бебето е мъртво.Няма сърдечна дейност".Тези думи още звучат в съзнанието ми.Никога няма да ги забравя.Болката беше огромна.Тя никога няма да изчезне.Просто привикнах да живея с нея.Тя стана част от мен!Болката и надеждата че скоро ще гушкам едно сладко бебче,а ангелчето,което загубих ще бди над нас!

# 50 1 фев. 2007, 13:01 ч.

Мнения: 1 063

От една седмица се подготвям за този момент. Днес място не мога да си намеря.
Утре ще стане 1 година от смъртта на малкият ми племенник...
Не дочетохме "Малкият принц", не дописахме нашата приказка...
Цяла година, а е толкова болезнено, колкото когато разбрах, че е болен, че си отива мъчително, и бързо и бавно...
Ето, а когато си тръгваш в живота от някое място или от някого винаги вземаш нещо - в куфар или фотографски спомени, а когато напускаш света дори не се сбогуваш...
Научих ли се да живея с тази загуба, какво научих изобщо?
Ще бъда ли пак в хармония със себе си, не с болезненото...
кого заблуждавам.

# 51 1 фев. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 7 348

Ив,

Утре племеникът ти ще бъде и в моите мисли. Praynig

# 52 1 фев. 2007, 14:39 ч.

Мнения: 1 063

Благодаря, рони!

Не ми е приятно тази тема пак да заема предни позиции и още повече, че тъкмо шепа хора са набрали смелост за нещо хубаво и пак това заглавие, надявам се няма да "сгъне" ентусиазма по хубавите неща.

Но искам да го напиша някъде, да излезе, а нито ми се пише, нито ми се мълчи, не ми се и говори.
...в болезнено очакване на нещо друго...

# 53 1 фев. 2007, 18:09 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 769

Ив, разбирам какво преживяваш... Мир на душичката на малкия ти племенник Praynig

# 54 1 фев. 2007, 19:25 ч.

София
Мнения: 1 940

Ив,

Няма от какво да ти е неудобно, в този подфорум за съжаление никога няма изчезне болката. Няма друго място, където споменеш паметта на малкото момченце.
Спи спокойно малко ангелче Praynig

# 55 1 фев. 2007, 19:35 ч.

Мнения: 345

И аз искам да кажа нещо. От скоро съм при вас и искам да знаете, че всички вие безкрайно много ми помагате. Болката, празнотата, разбитите надежди и мечти, както и безкрайната обич към безвъзвратно отлетелите ни ангелчета никога няма да изчезне. Само НАДЕЖДАТА ще ни крепи да продължим напред към появата на следващото ни живо и здраво Слънчице.
Благодаря ви много bouquet

# 56 2 фев. 2007, 22:08 ч.

Мнения: 1 063

Благодаря и за разбирането и...много ми стана приятно...сега когато виждам написаното от вас.

# 57 2 фев. 2007, 22:39 ч.

Мнения: 3 166

за мъничката душичка и за близките му.

# 58 7 фев. 2007, 09:15 ч.

Мнения: 1 063

svetlana_78 , благодаря ти!
Прехвърлям разговора си от лични с теб в тази тема, защото смятам, че този подфорум е за всеки с болка. Въпреки, че на мен лично не ми помагна споделянето тук.
И наистина ми е много болно за двете ми племенничета (две малки ангелчета на 4 г. и другото на 4 дни в 8 м. от бременността), които загубихме...
Непрежалимо!

Последна редакция: ср, 07 фев 2007, 09:20 от Ив