В момента чета... 60

  • 77 816
  • 752
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 13 018
Прочетох "Единствената история" на Джулиан Барнс. Безапелационни 5 звзди в ГР от мен. Барнс пише красиво и достоверно, при него няма захаросани и напудрени неща. Нещата от живота, емоциите, такива, каквито са!  Разказани от майстор! 

# 466
  • Мнения: 13 069
Обикновено книгите с много части в крайна сметка разочароват читателя, но Себастиян Бергман 6 всъщност ми хареса повече от предишните книги. Четете смело! Simple Smile

# 467
  • Мнения: 6 431
О, чудесно. Наистина с успешните поредици, както и със сериалите и телевизионните предавания, рано или късно се стига до продължаване насила, само и само да се издои още малко кравата. И то си личи, разбира се, така че се радвам, че Юрт и Русенфелт имат какво още да дадат на читателите.

# 468
  • Мнения: 9 018
Прочетох "Жертвите, които правим". Хареса ми, няма как да е иначе, стилът на Юрт и Русенфелт ми допада страшно много. Успяха отново да ме изненадат. За шест книги само веднъж успях да предположа правилно кой е убиецът. Това, което ме изпълва с малко противоречиви чувства, е превръщането на поредицата в някакъв вид латино сериал. Такива ги забъркват тези двамата, чак се чудя как им ги раждат главите. Установявам, че повече ме държи в напрежение ставащото вътре в екипа и взаимоотношенията между героите и така сякаш криминалната нишка остава на заден план. Хубаво е, че героите не са статични и за шест книги във всички има осезаема промяна.

# 469
  • София
  • Мнения: 5 796
Моето мнение за "Жертвите, които правим"в голяма степен се припокрива с написаното от ston. Личното ми предположение е, че Юрт и Русенфелт няма да прекалят с разводняване на историята. Вече се очертава накъде отиват нещата и според мен следващата книга би трябвало да е последна от поредицата. Естествено винаги може да се вкара нещо, около което да се върти, но си мисля, че няма да експлоатират поредицата до безкрай.

Започнах "Дух над мене: Яна Язова до Александър Балабанов. Писма" на Цвета Трифонова. По принцип не чета такъв тип книги, но има нещо много притегателно в личността на Яна Язова за мен и затова правя изключение.

# 470
  • София
  • Мнения: 10
В момента чета "Стопанката на Господ".
Обожавам българските традиции. Като бях по-малка винаги съм си мечтала как ще се отделя от града и ще живея на село, някое с традиции, с природа... (приказно звучи, знам).
Докато чета се преоткривам. Какви са вашите мнения?

Споделям любима песен!

Пуста младост, мале.
Пуста младост.
Пуста младост, милай мале.
Не се стига.

Рада подхвана:
Старост дебне, мале.
Старост дебне.
Старост дебне, милай мале.
Като сенкя.

Дай ми сила, мале.
Дай ми сила.
Мойта сила, милай мале.
Пак да найдам!

# 471
  • Мнения: 13 010
И аз в момента чета "Стопанката на Господ", минала съм половината от книгата. Много силно ми въздейства. Често ми се насълзяват очите като чета песните и някои от старите обичаи.
Предложих я на колежа, но на нея не й хареса, чете я трудно.

# 472
  • "Винаги прави това, което сърцето ти казва."
  • Мнения: 727
"Стопанката на Господ" е книга докосваща сърцето на тези, които обичат всичко родно.  Две поредни лета я чета и напълно се припознавам в Райна.  Винаги ме е теглило към дома,  към корена.  Ако се запилея някъде,  няколко дни и се побърквам. 
Харесаха ми всички въпроси поставени в книгата - за правилната вяра,  за смъртта, как да бъдем щастливи. С простички думи бях омаяна и изцяло се потопих.

# 473
  • София
  • Мнения: 6 210
Прочетох "Жертвите, които правим". Хареса ми, няма как да е иначе, стилът на Юрт и Русенфелт ми допада страшно много. Успяха отново да ме изненадат. За шест книги само веднъж успях да предположа правилно кой е убиецът. Това, което ме изпълва с малко противоречиви чувства, е превръщането на поредицата в някакъв вид латино сериал. Такива ги забъркват тези двамата, чак се чудя как им ги раждат главите. Установявам, че повече ме държи в напрежение ставащото вътре в екипа и взаимоотношенията между героите и така сякаш криминалната нишка остава на заден план. Хубаво е, че героите не са статични и за шест книги във всички има осезаема промяна.
Нещо подобно, като болднатото, споделих преди няколко дни тук, когато завърших книгата. Много ми допада поредицата, но след шест книги вече твърде ясно изпъква структурата, по която пише този тандем. От една страна няма лошо, напипали са правилната схема и се придържат към нея, но от друга наистина се надявам да приключат с историята преди да почне да става съвсем предсказуема.

# 474
  • На морето!
  • Мнения: 6 871
"Стопанката" я прочетох бързо до първата половина, после рязко "спихна". Иначе авторката ѝ ми е неприятна, още по-неприятна ми стана като започнах да чета полемиките и избухванията ѝ около книгата и критиците ѝ.
Иначе за протокола- завърших "Рецепти за съвършен брак"- много приятно книжле, чудесен изказ на Кейт Кериган, умел разказвач на житейски истории е. В случая проследяваме семейният живот на баба и внучка, чиито истории по някакъв начин се припокриват и двете търсят своето място в света и в семействата си.
Успоредно с нея прочетох и "Божията формула" на Жозе Родригеш душ Сантуш. В стила на Дан Браун е, но по-протяжен и с по-малко екшън за сметка на аналогии и анализи, ще се хареса на лючителите на този тип книги. Засяга произхода на Вселената и изследванията на Айнщайн относно Бог и науката.
Сега започнах "Изгубеният рай", действието се развива по време на превратите в Куба и разказва как те се отразяват на живота на 2 момичета, едното емигрирало в САЩ, другото останало там. Още съм съвсем в началото и нямам впечатления.

# 475
  • Мнения: 6 643
Аз пък съм съвсем в началото на Бьорнстад. За първи път чета Бакман, оценявам стила и хумора му, но засега книгата не ми е интересна. Хаотично ми е, много герои, на които не мога да запомня имената, кой какъв е и откъде изскочи, както и темата за хокея.

# 476
  • Мнения: 1 751
Аз пък съм съвсем в началото на Бьорнстад. За първи път чета Бакман, оценявам стила и хумора му, но засега книгата не ми е интересна. Хаотично ми е, много герои, на които не мога да запомня имената, кой какъв е и откъде изскочи, както и темата за хокея.
Трябвало е да започнеш от другите му книги - прочети първо "Човек на име Уве", след това "Баба праща поздрави и се извинява", "Брит-Мари беше тук". Аз ги прочетох в тази последователност. Имам и Бьорнстад, но не съм я започнала, защото има продължение и не искам да прочета всичките му книги и да свършат. Sad

# 477
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз след Уве друга на Бакман не искам да видя.

# 478
  • София
  • Мнения: 5 796
Според мен проблемът не е в последователността на четене. Просто Бакман е много специфичен автор и мненията за него са в двете крайности.

На мен например, ми е много любим, а "Бьорнстад" е може би книгата от неговите, която най-много ми харесва.

Не бих се мъчила да чета каквото и да е, ако не ми е по вкуса или не ми е точният момент за четенето му.

# 479
  • Мнения: 356
Ф. Бакман и на мен ми е безспорен любимец  и досега не ме е разочаровал с никоя от книгите си, но доста хора го намират за прехвален и не виждат нищо специално  в книгите му. Въпрос на вкус .
Аз идвам ,за да Ви надуя малко главата със суперлативи за Намисли си число на Д. Вердън
Завърших книгата преди малко и останах супер доволна от цялостната идея , развитието на действието и финала на цялата история. Всичко беше много добре изградено , а главния герой Дейв Гърни е интересен интересен персонаж и най -важното- не е алкохолик , наркозависим или нещо подобно. Естествено и той си има демони от миналото , но определено ми допадна. Съпругата му Маделайн пък ми стана изключително симпатична , а освен това е много умна и съветите ѝ се оказаха доста полезни на Д. Гърни.
С две думи тази книга поставя силно начало на поредицата и мисля съвсем скоро да започна втората книга Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт