
А е толкова елементарно....
Жената си гледа детето и къщата (доколкото детето позволява) през деня.
МЪжа си върши работата и печели пари през деня.
Вечер/неработни дни, и Двамата си гледат детето и къщата.
Това е.
Когато жената започне работа:
И двамата си вършат работата и печелят пари през деня.
Вечер/неработни дни, и Двамата си гледат детето и къщата.
Но кой контролира качеството на домакинската работа на жената?

Разбирате импликациите - неволно при този тип отношения мъжът попадна в ролята на началник/клиент и то на нискоквалифицирана, тежка и затъпяваща работа, когато е с години нонстоп едно и също.
Затова е най-добре или да си я поделят двамата, или да използват външна фирма, с която вече клиентско-изпълнителските отношения са ясно регламентирани. Да се автоматизира максимално също така. Всичко друго крие известни рискове жената да се почувства като слугиня/робиня, мъжът като бей/чорбаджия/шеф/чобанин.
Домакинската работа е досадна, повтаряща се, липсва елемент на креативност и себереализация в нея. ОК е моделът за нискоквалифицирани хора, които ако работят ще трябва да е още по-тежка работа от типа на продавачка в магазин с ужасните смени или нещо подобно.
Никога не съм го разбирал този модел - ако имат пари, защо трябва тя да я върши тази работа изобщо? Ако нямат пари - защо не си намери и тя работа, за да проимат малко повече, а домакинската работа ще си я разделят и автоматизират по-добре с 2 заплати.
Според мен просто има хора, които биха си продали душата на дявола само и само да не вършат нещо полезно за обществото, каквото и да е.